Здравей , Диляна
Грешките са си грешки затова сме хора , защото грешим ако бяхме безгрешни , сигурно нямаше да бъдем на тази земя
според мен , това не е толкова страшно
и самият факт, че ти оценяваш едно действие като грешка, значи вече си се дистанцирала от нея и е постигнато част от това, за което си дошла на земята
- ти се учиш и вървиш по пътя си
не се засягай с всеки от нас е така и това е най хубавото в този живот, че ни е дадена възможността да се учим и да постъпваме все по-добре. ако можем
А виж за това – коя грешка е голяма и коя малка ?
ами не ни е дадена силата да оценяваме грешките – наши и чужди
може би това, което ни се струва голяма грешка, всъщност не е нищо особено, а това, което оценяваме като незначително причинява голяма вреда с последици които засягат много хора.
И добре че е така, защото ако можехме да преценим какво се получава в резултат от постъпките ни, сигурно нямаше да можем да се освободим никога от чувството на вина и това би било край на възможността да бъдем по-добри.
А дали можеш да простиш ?
Ами просто приеми,че всички хора сме еднакви по своята същност и всеки е едно цяло със всяко същество на този свят; не можеш да се сърдиш на ръката си, че те е засърбяла, или че е съборила една чаша, нали и тогава ще видиш, че не е трудно да простиш просто прошката е част от Любовта и от самата теб.
Ще ти предложа нещо , което можеш да приемеш като игра или като хапче за сън
Преди време го прочетох някъде и съм го правила няколко пъти по време на пост. Всяка вечер вземаш лист хартия и пишеш най отгоре – прощавам на: и изреждаш всяко име на човек – роднина, близък, познат, случайна среща за когото мозеж да се сетиш. Няма значение колко ще напишеш или дали някой път ще пропуснеш някого. Ще се изненадаш колко забравени имена и стари лица ще се изнижат покрай теб. Може листът да се окаже малък След това изгаряш листа и го разпръсваш на вятъра. И така няколко вечера подред Ще видиш колко е лесна прошката