Iskrone

Орлине,отново ти благодаря.Да,нарочно ползвам асансьора в сградата ни.Започнах след много дълга пауза.Но не мога да скрия,че всеки път си мисля,че ако заседне,директно ще умра.Знам,че от паник атака не се умира,но моето ще е друго и ще умра....:) В претъпкан автобус не е проблем,постоянно съм сред много хора.Явно страховете ми са ясно определени и обосновани от нещо,което още не знам и може би точно затова ми е нужен терапевт.За гмуркането няма как да стане,посмъртно....Виж,пещерите са друга работа,още не мога да се преодолея след последното ми посещение на една пещера,в която някой се пошегува ,че сме объркали пътя.Нямам идея как съм стигнала до края на обиколката,нито как съм оживяла,спомням си,че гледах пред себе си,усмихвах се,за да вижда детето ми спокойствието ми и да се чувства сигурно.Като излязохме се разплаках. Ами......дано улуча подходящия терапевт.С първия явно не се получи,макар,че пак имаше някаква полза.Поне ми показа какво да чета и как да си помагам сама.Вярвам,че всяка стъпка,каквато и да е тя,ме води към успех.Няма нищо случайно на този свят.Пожелайте ми успех.Вярвам и се надявам,че скоро ще бъда предишната АЗ.

Орлине,много ти благодаря за отговора. Като чета какво сте написали с Диляна Колева, ми звучи толкова лесно.Обнадеждена съм,обнадеждена съм и от себе си,защото смятам ,че съм силна и ще се справя с всяка ситуация. В други моменти си мисля да не би тази тревожност да се засили и да не полудея.Искам да съм здрава и способна да се грижа за детето си, и да се наслаждавам на живота си. Мисля,че вече съм намерила и терапевт,който се съгласи да работи с мен по скайп,тъй като друга опция нямам,живеейки в чужбина ,а честно казано,се доверявам повече на българските специалисти. Орлине,аз преди доста време ти писах имейл,в който молех за помощ,но за съжаление не работиш онлайн. Ако след прочетеното сметнеш,че не съм много тежък случай и наистина би могла да се осъществи връзка между нас ,с цел изваждането ми от кръга,в който тичам като хамстерче,ще се радвам да се свържем.Ако не,ще започаа терапия с друг.Дори си мисля дали не е по-добре да забременея,тъй като това е основния ми страх в момента,накратко казано,скачане в дълбокото и паралелно с терапията да се справям с живота си. Още веднъж благодаря много за отделеното внимание.Пожелавам ви здраве и късмет.

Диляна Колева,много благодаря за отговора. Дано успея да се справя.Просто не разбирам откъде идва всичко. Може би е важно да кажа,че тези тревожни мисли спряха по време не бременността и после бях напълно спокойна.Също така и напълно спокойна лежах един месец в болница,изписаха ме и също така спокойна се върнах да родя.Нямах никакви притеснения,говорех на детето си ,както правех през цялата бременност и го окуражавах.Знаех,че всичко ще е наред.Нямаше вайкания и притеснения. Гледах бебето с мъжа си,отново не се страхувах от нищо.До една случка през нощта,в която ми се стори,че детето ми ще умре. Оттогава започнах да ходя да я наглеждам точно през минута. Това доста повлия на общото ми състояние. Да добавя,че ме е страх и от вода. Още веднъж благодаря за отговора,дано и други се включат.От всички ще приема съвети.

Някой ще ми отговори ли нещо? Започвам да се отчайвам,че съм едиствената жена на света,която се страхува от бременност ,заради "нещото ",което не може да махне от себе си. Забравих да спомена,че когато си сложих изкуствени нокти,усещането беше почти същото,но в по-малка степен. Т. е,мисълта,че мога да имам чуждо тяло по себе си,което не мога да сваля веднага,ми докарва паническа атака.

Здравейте. Като начало искам да поздравя създателите на този сайт за хуманността и благородството. Не са много хората,които биха помагали безвъзмездно.Т .е ,безвъзмездно е само за тези,за които единственото благополучие са парите. Но да не се отплесвам. Ще премина направо на въпроса ,на който моля да ми отговорят Орлин Баев и д-р Първанов. Просто ми хареса как се комбинират и допълват отговорите им на някои от участниците във форума. И така...не знам дълго ли да пиша,с подробности или не. Накратко ....живеех си съвсем нормално докато забременях. Напълно съзнателна и желана бременност. Но още в първия месец ,дори първите дни след като научих,че съм бременна,си лежах през нощта и съвсем естествено си мислех само за бебето. И изведнъж в съзнанието ми се оформи мисълта,че то е на тъмно,тясно,не може да каже ако му е зле и изведнъж сърцето ми заби силно,не можех да дишам и ме обзе пълното чувство на обреченост.Тогава още не знаех,че това е паник атака,а и нямаше кой да ми каже. Живея в чужбина,споделих със сестрата,която ми провеждаше профилактичните прегледи,на което получих полуусмивка и обяснението,че "нормалното място на бебето е в корема на майката".Лелееее,как не се бях сетила по-рано. Споделих с една-две приятелки,но ме гледаха като че ли току-що ми е поникнала втора глава. Единствено мъжът ми ме успокои с думи,вече не помня какви,но ми ставаше по-леко. Не мога да кажа ,че съм страдала много,а и от позицията на времето съм забравила може би.Знам само ,че ставах нощем,ходех по терасата и ми идваше да скоча.Това беше в първите месеци и после утихна. А и се появяваше вси по някоя приятелка,която да ми каже" чакай да наедрее малко бебето вътре,да видиш как няма да можеш да дишаш".....Как мина всичко,не знам,но тези атаки изчезнаха,не помня кога. Изкарах нормална бременност,работех през цялото време,до седмия месец. Тъкмо се оттеглих в заслужена почивка и влязох в болница за задържане,защото дъщеричката ми нямаше търпение да излезе. Успяха да я удържат до осмия месец и се роди живо и здраво бебе.Докато бях в болницата цял месец на системи,нито един път не съм имала атаки.Никакви. Но все се чудя дали не бях аз причината да излезе толкова рано. Може би е усещала,че ми причинява дискомфорт. Нито един път не съм усетила силен ритник или някакво неудобство.Стоеше си кротичка .И сега е такава,разбираща,понасяща всичко,търпяща,изключително интелигентна.Имам чувството,че е стара душа,дошла да ме научи на много неща.И такааа,това беше преди пет години.Всичко беше добре,докато не си наумих да имаме второ дете. И само при мисълта,хоп,паник атака. И тук идва най-интересното. Вкочанява ме самата мисъл,че нещо ще расте в корема ми и няма да мога да го сваля от себе си когато ми стане зле или тежко.И другата мисъл е ,че то е затворено на тясно и тъмно. Преди две вечери гледах филм и някакъв мускул на корема ми трепна ,усещането беше все едно рита бебе. На секундата се изпотих,прилоша ми ,имах чувстото,че съм в сцена от филма Хари Потър и дементорите изпиват всяка прекрасна мисъл от мозъка ми. Това е,може би трябва да кажа няколко думи за мен,за да се добие представа за личността ми като цяло. Емоционална съм ,прекалено много се притеснявам може би ,за всичко. Завършила съм висше образование магистратура по икономика,но работя в сферата на изкуството.Имам постоянно чувство за вина към майка ми,чувствам се изключително нервна в нейно присъствие и в същото време виновна,постоянно се обяснявам и се чувствам зле от това. Имаше период на съжителстване между нас и не съм имала нито един ден без сърцебиене. Не знам дали има връзка,но преди година имах период ,в който всяко събуждане от сън,особено от следобедна почивка,беше с ужасно сърцебиене и усещането,че закъснявам за нещо и някъде. Имала съм само една паник атака ,която не е свързана с мисълта за бременност и тя беше когато ползвах антисептични лекарства и вода за устната кухина,които създадоха усещане за изтръпване на езика.От позицията на времето си обяснявам,че са ми създали подсъзнателно усещане за проблем с дишането.Атаката продължи 3 часа,през които нагласих детето за сън,четох приказка ,мих банята,писах си с приятелка и нищо от това не разсея усещането за обреченост и сърцебиенето.След този момент дълго време имах усещането ,че ще ми се случи пак и започнах да ставам хипохондрик.Поне така мисля,но всички неща,които си въобразявах бяха свързани с дишането ми. Имам клаустрофобия,която се засили след засядането ми в асансьор точно за 2 минути и в тоалетна на заведение,пак за 2 минути,но мисля ,че едва оживях.Писмото ми щеше да бъде кратко,а то стана дълго и объркано.Ще спомена и че преди една година имах период на ужасно главоболие,което не се повлияваше от нищо.При идването ми в България посетих невролог,който ми изписа инжекции,не помня вече какви и Тритико. Каза ми,че това лекарство не е опасно и че няма да се пристрастя. С много страх го пих,3 месеца. Наистина ,чувствах се чудесно,но като че ли нещо ме накара да го спра и да си кажа,че не е за мен.Дано съм била права. Не съм пила нищо от една година Силна съм,мисля,че ще се справя.Имах контакт с психолог от България,онлайн.В някои аспекти ми помогна,но проблемът ми при евентуална бременност си остава на същото ниво,т.е,на 100 процента.Смятам се за интелигентна,отворена съм за духовното,интересувам се живо от живота след смъртта,вярвам в знаците на съдбата и ги търся.От друга страна в къщата ми е хаос,хаос е и в главата ми.Вярвам,че двете неща са свързани.Неорганизирана съм ,неподредена,това все повече ми тежи.Искам да бъда майка за втори път, да се наслаждавам на чудото на живота,да бъда щастлива и сияйна ,а не да страдам от задух ,треперене и да мисля дали ще стана толкова дебела,че да не мога да дишам.Чувствам се като чудовище,защото досега не съм чувала за жена,която да се страхува от бебето в корема си.Всеотдайна майка съм и искам да бъда такава на две деца. Последно добавям,че чета книгата на Луиз Хей -"Излекувай живота си". Много ми помага.Поръчах си книгата на Орлин Баев "Психология на смелостта",както и някои други по темата. Спирам до тук,извинявам се ако писмото ми е объркано. Очаквам с нетърпение отговорите Ви и Ви желая спокойствие и здраве.