идън

Всъщност винаги съм имала усещането,че ме възприема като своя майка,нещата се промениха много драстично ,когато осъзнах ,че съм Жена и искам до себе си Мъж и партньор,а имам дете-вечно недоволно,капризно,егоцентрично.Невъзможно ли е да порасне?Знам отговорът-Не ,няма да порасне,защото така му харесва и не иска нищо да променя,умът му измисля все нови и нови шмекерии за да запази статуквото...Благодаря за бързият отговор /както винаги/!

Здравейте,виждам последния си пост от преди почти 1 г. и осъзнавам ,че нищо не се е променило за това време,въпреки,че посетихме не само Мариета...Нещо повече ситуацията е почти ежедневна и се ''обогати ''и с други елементи,които я правят още по-мъчителна-ревност/неоснователна/,недоверие към мен във всяка област,използване на децата като буфер между мен и него, отчетливо различно отношение към моите деца и към общото ни,наказания на децата без оглед на каквато и да е възпитателност ,а заради наказанието.Демонстративно прекъсване на разговор ,предизвикателно,ледено отношение,тотално разминаване на думи и действия с последващи обвинения към мен,че аз съм виновна за всичко,мълчанията продъжават по седмица ,а след това се изисква да съм любяща и да не коментирам нищо.Отказ да заяви на глас ясно искане,да вземе решение,да поеме отговорност-прехвърля ги на мен,а после ме критикува,обвинява,оплаква се ,че никой не го зачита,уважава и не се слуша думата му....Липсва категоричност в заявеното мнение,сменя се на всяка минута и накрая ми се казва ,че аз не разбирам нищо.Изисква непрекъснатото ми внимание ,да не се занимавам с нищо ,но същевременно да му ''печеля пари''и да му ги давам,аз да печеля парите за семейството ,за да не му се налага да работи,мечтата му е аз да го издържам ,а той да си стои вкъщи /многократно ми е говорил за това/.Когато обаче аз платя нещо това се приема като унижение-на каква ми се правиш?Разбира се моите осъзнавания в тази посока споделях и винаги се използваха като оръжия в разговорите ни-Ти ли ще говориш с мен, виж се каква си!Аз осъзнах,че не се отстоявам ,че не съм поставила граници.Осъзнах ,че не се чувствам в безопасност с него ,когато мълчи и не ми споделя чувствата си ,че това ме плаши и е свързано с детството ми,споделих и поисках подкрепа в резултат -мълчание и неприкрито удоволствие от напрежението в мен...Осъзнах,че съм се обвързала с мъж досущ като баща ми-емоционално незрял,неспособен да изрази чувства ,студен,откъснат от себе си,недоверчив.А сега накъде?Имаме общо дете и две от първият ми мъж ,що за пример им давам ,на какво ги уча?Искам да се разделя с него,но усещането ми е ,че това ще е още едно изпитание,когато му казвам ,че искам развод той казва,че ще си тръгне ,когато той поиска и ,че аз не мога да решавам ,той щял да реши...Уморена съм от този цирк наречен връзка,знам ,че е слаб и изплашен ,че е пасивен и в същото време препълнен с агресия и гняв,но аз искам да живея пълноценно от сърце и в любов да отглеждам децата си.Как да изляза от този порочен кръг?

Ситуацията е следната:живея от 8г. на семейни начала с мъж на 35 г.,от който имам дете на 3г.,имам още две деца от предишния ми партн/ор ,който почина преди 9 г. Това ,което напряга обстановката и нас самите е повтарянето на една и съща ситуация ,в която вече ежедневно се въртим-пари ,дали ще е внезапно възникнал разход,дали покупка,дали нужда на някое от децата....Това изважда мъжа ми от равновесие той изпада в състояние на тотален блокаж,започва да пие,да пуши нон-стоп изключва всяка комуникация,гледа филми до посреднощ,заядлив и обвиняващ ,студен и безчувствен!При опит да говоря с него отказва ,мълчи и гледа с празен поглед в пространството или си ляга и заспива!Опитах различни стратегии ,бях мила,разбираща ,това водеше до гняв и яростно отблъскване,после започнах да го притискам поне да изговори мислите си ако ще и да е груб само да излезе страха- отказваше,после бяхме на семейна консултация посъветваха ни ,аз да се оттеглям и да го оставя да се събере ,а той да предприеме действие!Това също не доведе до резултат тъй-като според него се обърквал и незнаел какво точно действие да предприеме,затова си стоял, за да не сгреши!Безкрайно въртене в кръг ситуация свързана с даване на пари,води до паника в него,аз съм спокойна и толерантна ,това го предизвиква още повече и ме обвинява ,че съм безотговорна,защото не се тревожа като него,опитвам се да обясня ,да успокоя,което води до затваряне ,край на близост и общуване,седене в мълчание дни наред,а напоследък неглижиране и замитане все едно нищо не се е случило,до следващия ден,когато се повтаря това отново.Чувствам се въвлечена в някаква игра,но това ,което е много странно за мен е,че в мен расте гняв ,който изригва в яростно удряне,ритане,бой до кръв,а той стои...............................после съм изтощена и като пребита,искам само да си върви и да стои далеч от мен.............Това вероятно е гняв към мъжът ,който умира и ме изоставя.................Вече сме изтощени до крайност ,нуждаем се от помощ ,далеч съм от мисълта,че проблема е негов,аз имам своя дял,но не можем да се справим сами,затова писах,че е спешно,децата са край нас и попиват всичко,а не бива....

Имам много спешна нужда от семеен терапевт в Пловдив!Имам три деца и ситуацията в която ги отглеждам е нездравословна,затова ми е спешно,Благодаря предварително!