Jump to content
Порталът към съзнателен живот

edelvaisvpirin

Участници
  • Общо Съдържание

    58
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Всичко добавено от edelvaisvpirin

  1. Искам да попитам къде е границата между това да си смирен и да обръщаш и другата буза и да приемаш другите и това да отстояваш себе си и да поставяш границите си Ако обичаш някой, но той е агресивен и не ти зачита мнението и ти ограничава желанията, да търпиш това в името на любовта ок ли е и проява на смирение ли е
  2. Благодаря, но аз мисля, това да обичаш себе си е грях
  3. Благодаря Аз съм в такива отношения, но това, което ме разколебава е че мисля, че никога няма да срещна човек, който ме обича толкова, той полага грижи з а,мен, имам сигурност, че няма да ме напусне,просто има прекалено вл а стен характер, жал ми става за него, въпреки горните неща и също ме разколебава, че низшите по дух ще видят Бога и си мисля, че трабва д а съм смирена и съгласна с всичко
  4. edelvaisvpirin

    Влюбване

    Еми аз отивам примерно на работа и там има много мъже, от тях се влюбвам в един и това е виждам, че има примерно лоши черти, които не ми харесват и го приемам, но просто в този човек има някаква м а гия, която ме кара да се интересувам от него, да искам да разбера повече за него, да искам.да прекарам.повече време с него, да го гушкам и докосвам въпросът е, че винаги като се влюбя и има разминаване с целите в живота, вяра и тн Оставам с убеждението, че влюбването е лошо и не е това, което се търси, а по скоро просто съвп а д на целите, но такава връзка е лишена сякаш от любов, не знам какво е точно.любовта
  5. Здравейте! Искам да попитам относно клипчето за влюбването и идеализацията Като всичките ни хора са на едно ниво и никой не идеализираме и също не избираме от позиция на влюбване, какво да търсим в партньора? Всякаш повечето хора се влюбват и после това преминава в любов Например вмомента общувам с много хора и имам няколко приятеля от различни среди, но не съм влюбена в никой от тях Как да си избера партньор и какво да търся?
  6. edelvaisvpirin

    Влюбване

    Инес много точно А аз знам, че човек се влюбва в партньори, които са като родителите му или в своето идеално аз Аз не се влюбвам в хора, които са като родителите ми, въпреки, че харесвам родителите Влюбвам се в мъже, които смятам за своето идеално аз това пак ли е неправилно
  7. edelvaisvpirin

    Влюбване

    Аз пък мислих, че както при заговарянето, колкото пъти чуваш не и спира да ти пука, мислих и че тук в един момент ще разбереш ок изоставят ме, ще развия вяра в себе си, за да се справям добре и няма да ми пука дали ще ме изоставят
  8. edelvaisvpirin

    Влюбване

    Ако постоянно биваме изоставяни това няма ли да промени или премагне страхът ни от изоставяне или ще го затвърди
  9. edelvaisvpirin

    Влюбване

    Бл а годаря А , ако се страхуваме от изоставяне възможно ли е да се насочваме към партньор, който не харесваме нито сексуално, нито като начин на мислене, но го избираме, защото виждаме, че не е търсен мъж и това било създало някаква сигурност в нас? Каква литература е подходяща за начало за травма на мазохизъм и травма на изоставяне
  10. Запозната съм с това да следваш секта и да се сблъскаш след това след като напуснеш обществото с различни принципи и ценности. Тези, които попринцип са си водещи като тип личности, по-логични и уверени и след напускането нямат кой знае какви терзания, те си имат увереността, че са прави за новия път, който са избрали и го следват без вина, но тези хора, които са по- чувствителни, по-следващ тип и приемащи като тип хора, някак си без водача и обществото остават като дете, което се е озовало на непозната гара през ноща посред зима на студа и се оглежда и се чуди какво да прави. Много често такъв тип хора искат да следват 100%та истина и като се излезе от такива общества и сблъсква с други обществени разбирания се насочва да търси отговори в психологи я та, но и там става сблъсък от стари варвания и тн. Според мен, ако е минало определено време след излизането от такова общество и има доста объркване по това, как точно да живее човека ,е по-добре наистина да се потърси навреме психолог, който да помогне, и като най- добър вариант разбира се е добре той да има знания за религия и тези общества. Ако не се разрешат по-скоро тези дилеми, започват чудения, ама този мъж де т о го харесвам да се женя ли за него или Господ не ми е говорил, тая работа Господ има ли я за мен и като шефа ме накара да излъжа тука малко и да не кажа едно дребно нещо и незначително да напускам ли Става едно огромно чудене и загуба на житейско време В живота винаги настъпва в определен момент криза или негативен период и ако човекът е толкова объркан в тази центрафуга, в която го завърта живота не се знае какво ще стане, от едн а страна може да му се избистрят някои неща, но от друга може да се затегнат още повече тези обърквания и вече да не е за психолог, а дори за психиатър, а кризи и проблемни периоди винаги има
  11. А не, аз не съм от хората, който искат да отказват някого от нещо. Аз казах,че какъвто и път да избереш Бог ще е с теб!Последното нещо,което написах е във връзка с това , че всъщност от цялата работа и цялото писане тук ,това с практиката в медицината ще е кулминационният момент в който ще разбереш питането си. Защото на този етап всеки само предполага и си застава зад позицията но , няма как да знае. Аз мога примерно да уча за учител по история или друг предмет и да съм взела успешно теоретичните изпити и то с отлични оценки и да обичам децата, но на практика да нямам дар слово да застана да говоря пред децата и да представям материала по интересен начин и да не мога да привлека вниманието им и да поддържам реда и да не съм в силна в това нещо.Или почти сходни дейности да свиря на китара , но на цигулка да съм не добре. Когато дойде време за практиката ,тогава става ясно това ли е, не е ли това. Хората отстрани не могат да кажат, докато не го пипнеш лично с ръцете си. Аз няма как да знам дали не можеш да зашиеш ръка или да правиш интервенции. Ти ще разбереш по време на практиката. Аз трудно взимам решения и в последните години съм на принципа правя това, което ме ентусиазира и ако продължи дълго време, просто го правя и не го отлагам. Щом Господ е дал енергия за това нещо и мечтание към това нещо значи има причина. Никой не може да каже дали след 5-10 години това ще е същото нещо, ама сме хора и се променяме. Мен родителите ми всеки ден ми говориха да не уча това,което съм завършила, но не съжалявам въпреки,че учих нещото години и си изпатих, защото така се убедих сама, какво искам и какво не и разбрах неща за себе си. Научих и доста ценни неща за живота и не съжалявам, защото срещнах хора от тази сфера и тн. Всеки си има начин за взимане на решения. Не искам да давам уклон, но ако правилно съм разбрала, при положение ,че не искаш да работиш по тази специалност , която си завършила вече и не се чувстваш удовлетворена, ти остава като опция да се насочиш към нещо друго, което да учиш, а в случая няма друго нещо, което да те привлича освен медицината. Ако не запишеш медицина излиза, че ти трябва да продължиш старото нещо. Все едно да си стоиш на същата позиция, вместо да търсиш варианти за промяна, при наличието на неудовлетворение.Според мен рискът не е толкова голям за провал, при положение ,че зад гърба си имаш диплома по специалност и си работила на нея. Дори в трети, четвърти да ти щукне да се откажеш от медицината, ти вече зад гърба си имаш специалност и практика и може винаги да започнеш работа.Дано да си щастлива в избора си. Успехи!!! ПОЗДРАВИ!!!
  12. Lady Gaga,ще разбереш дали си направила правилен избор, според мен ,когато още в процеса на обучение стигнеш до практиката, когато ти се наложи да зашиеш ръката на някого или да извършиш някаква друга интервенция. Съвсем едно е да се чете медицина, съвсем друго е практика
  13. Имам съученичка, която учи медицина и баща и е лекар. Сега си има собствен кабинет в някаква клиника, където се занимава с разкрасителни процедури . Работата и не е натоварена и тежка. Работи с жени,който искат повече обем на устните или попълване на бръчки. Г-н Баев , извинете, но какъв тип клиенти би обслужвал един човек занимаващ се със социално консултиране .Примерно като не се занимава с паник атаки. Каква е разликата между социален консултант и такъв който е психолог-психотерапевт. Не разбирам спецификата на работата на социалния ковсултант
  14. Аз доколкото знам, ако си завършил психология може да станеш психолог в училище или да преподаваш нещо, ако си психотерапевт тогава вече работиш с паник атаки и разтройства, обаче ако си завършил социално консултиране какво правиш?
  15. Когато човек има мотивация и талант в психологията и това е призванието му ще се реализира.При всяка специалност е така. Обичаш нещото и се развиваш постоянно и това се вижда в работата и хората просто искат да работят с теб, защото предлагаш резултат. Има и успешни психолози и психотерапевти в България , който са открили нишата си. Извинявам се за включването и отклонението. Господин Баев, виждам,че частните университети предлагат като вариант и избор магистратура по специалността Социални дейности и консултиране за срок от 2 години , ако си завършил друга специалност нямаща нищо общо с това. Всъщност като не си учил психология и не познаваш психиката в дълбочина какви съвети може да даваш въобще и в каква насока?
  16. Аз се включвам като една "късметлийка", която изкара късмет и въпреки ,че не беше учила почти нищо за приемните изпити ми се падна тема по която писах и ме приеха в специалността ,която бях избрала , после пак на късмет 80% от изпитите без да преувеличавам са ми на късмет и ми се падаха теми ,който съм чела и така на късмет завърших без да съм преписвала и учене само на избрани теми.До взимането на дипломата всичко на късмет .По-скоро този късмет мога да нарека Божие благоволение, тъй като съм се молила преди всеки изпит. Въпросът е че на мене този късмет не ми върши много голяма работа, защото диплома без знание няма много полза. Дори и да имаш някакъв познат, който да те уреди на работа пак с късмет и връзки, ти ако не вършиш работата както трябва,не след дълго ще те шкартират.Аз допуснах грешка в избора на професия и учих години. И правото и медицината се учат дълги години, това са "тежки"" специалности.Изискват се много труд, умения, учене, практика, много ум. Затова и много хора искат да се асоциират с тези качества и затова именно са в листите сред водещите престижни специалности . Независимо дали ще избереш да учиш медицина или не в крайна сметка има няколко посоки или ще разбереш, че това е твоето нещо и ще си много щастлива и ще си от хората, който са попаднали на "точното място "или ще си вземеш "уроците", който не са като тези от университета, а са чисто житейски и ще поемеш по друг път, но ще имаш определена опитност и яснота може би какво би искала да правиш след грешния избор и как да инвестираш парите си и времето си и този път това да е успешно или ще избереш да не учиш медицина и ще продължиш по друг път. Като човек, който е учил дълги години и се е прецакал мога да кажа,че има няколко въпроса с който според мен човек трябва да е наясно преди да реши да инвестира толкова време в нещо. Какво стои зад избора ми на професия? В случая ти казваш,че това е защото искаш да лекуваш другите. Аз също обичам хората и ми изглежда много хуманно да защитавам правата на онеправданите, но в случая аз не мога да работя под напрежение и да водя спорове и съм емоционален човек, който по-скоро проявява емпатия, отколкото човек който е логичен и взима решения на базата на факти, което е противопоказно за професията ми и ме прави неефективна в практиката. Какъв тип човек съм? Логичен и рационален,който взима решения на логика и факти или по-скоро емоционален и взимам решения на базата на чувства, морал и принципи.Човек, който може да работи в структурирана среда и може да спазва правила или по-скоро човек, който обича свободата и е гъвкав. Човек, който е насочен към голямата картина или човек, който има отношение към детайла и е прецизен.Човек, който обича адреналина и може да работи под напрежение или човек, който става неефективен в такава обстановка. Прецени качествата, който имаш като личност дали отговарят на професията, която си избрала. Независимо какъвто и избор да направиш знам,че Господ ще бъде с теб. Надявам се в избора си да бъдеш щастлива. Бъди благословена.
  17. Здравей! И аз реших да се включа, защото когато кандидатствах не знаех дали да запиша медицина. Почти две години го обмислях.Аз всъщност се двоумях между право и медицина и в крайна сметка правото спечели. Понеже бях завършила с пълно отличие и само тези две специалности виждах като алтернатива , защото в тях се изисква здраво учене. Прецених, че медицината не е удачен вариант,защото се изисква практика с кръв и подобни неща, въпреки че биологията ми беше най-силният предмет, постоянно четях за различни болести и поради интереса ми запомнях много бързо материята. Тези "тежките" специалности поглъщат много време. Когато човек е сам е едно, но ако има деца и семейство става трудно.Господин Първанов е прав,че изпитите все някога ще се вземат и е важна реализацията след това, но още по времето на обучението се учи като луд, ако искаш да научиш необходимото за да може да практикуваш после, а не просто да отбиваш номера с изпитите и после да имаш налице диплома без знание. В случая трябва много добре да ти се отдават биология и химия за да те приемат въобще и за разбираш материята.Ако медицината е твоето призвание както казваш трябва да гориш в него, постоянно да се интересуваш от тази материя за да може да напредваш бързо и да стават нещата с по-голяма лекота. Медицината си е учене 5- 6 години и би било загуба на житейско време ,ако после практиката не е твоето нещо.Аз също чувствах,че ако не запиша право или медицина после ще съжалявам и в крайна сметка записах, но това не е моето нещо. На първо място според мен човек трябва да си зададе въпросът какво стои зад този мой избор? Защо смятам,че това е моето призвание? Трябва наистина доста подробно човек да разгледа причините поради които иска да запише даденото нещо. Все пак вече имаш зад гърба си образование и работене години, това ти е дало някаква яснота кои са ти силните страни кои са ти слабите. Има хора, които работят добре под напрежение и това ги мотивира .
  18. edelvaisvpirin

    въпрос

    Нали това да бъдеш прав също идва от егото, какво упражнение човек може да направи за да не се натоварва от това? Аз вдигам кръвното от това,че разни хора ми лепят етикети и от това,че някой ми налага неща, които не обичам. Започвам да се защитавам и отбранявам по два часа и се натоварвам много. Даже започвам да имам проблеми със здравето от това? Има ли някакви упражниня или тактики?
  19. Как разбираме, кое искане идва от нашето Его и кое от нашата душа и от християнска точка как разбираме кое е нашата воля и кое волята на Господ Бог? От нещата, които чета излиза,че ако искаме да следваме душата и това,което Бог иска трябва да избираме неща едва ли не, който не харесваме и които не ни се нравят.Как избираме примерно професия не от нашето Его?
  20. edelvaisvpirin

    въпрос

    Начин по който се чувстваме, но ако развием различни дарби и таланти и постоянно ни хвалят и тогава става гордост
  21. edelvaisvpirin

    въпрос

    Как можем да изградим самочувствие без да се възгордяваме?
  22. edelvaisvpirin

    въпрос

    Аз бях слушала,че егото отговаря за това например да спазваме диета или да постигнем даден резултат, примерно да ставаме всяка сутрин в 6 часа и да бягаме или да довеждаме докрай нещата, също и че ако всеки ден си даваме задачки ,който изпълняваме така егото придобива малки мускулчета и малко по малко самочувствието нараства, ако имаме ниско самочувствие. Също и че хората,който имат психоза нямат его. Така че, това да нямам его малко ме плаши. В тази насока попитах!
  23. edelvaisvpirin

    въпрос

    А за какво е полезно егото?
  24. edelvaisvpirin

    въпрос

    Благодаря Ви за прекрасните отговори!
  25. Здравейте,тук във форума!Ето ме и мен с диплома в ръка по право!Реших да помоля за насока какво да правя сега!Проблемът е следният :аз не смятам,че това е моето нещо!А,защо се записах да го уча ли?Еми това беше моята мечта,когато бях ученичка!Това е лично мое решение.Родителите ми не ме подкрепяха и ми казаха,че тази специалност не била подходяща за мен,а това,което трябвало да уча е детска педагогика!От друга страна съучениците ми и учителите не ме питаха въобще какво ще уча,а знаеха отговора,защото ме виждаха как се справям в училище!Та,нещата в онзи период стояха по следния начин!Аз бях пълна отлична ученичка и завърших на първо място по успех!Бях перфекционистка и си налагах високи стандарти.Обичах всичко да е подредено,в ред,поставено в определени рамки,всичко вкъщи беше чисто и в ред.Когато завършвах и трябваше да избера своя път,аз исках да избера това,което е мое призвание.Дълго мислих и само правото ме удовлетворяваше и отговаряше на мен като личност.Само то отговаряше на високите ми стандарти и аз го виждах като най-висшата специалност,която стои на върха на йерархията от специалности,а аз разбира се се справях на първо място в нея!В онзи период от моя живот не ми се отдаваха неща,които бяха свързани с креативност и въображение,не можех да въра нещата спонтанно и от вдъхновение и муза.Когато разглеждах специалностите си представях как работя в държавната администрация например и работата е рутинна и стабилна и има ясно зададени правила и рамки.Другите специалности ми се виждаха непосилни за мен.Не се виждах в специалности,където трябва да имаш по разчупен,креативен начен на мислене и където се дава свобода.Въпросът е,че това си беше за онова време и за онзи си период.Бях чела една статия за невротичните характери и мисля,че моя характер тогава е отговарял на определението за ригиден характер.Когато бях ученичка имах говорен проблем,след това промених това с помоща на логопедична помощ,мисля,че това също е допринесло за определени мои възгледи на онзи етап.Малко пради да завърша,започнах да посещавам християнска общност и тогава нещата за мен се промениха.Започнах да общувам с голяма група хора.Попаднах в ситуации,които започнаха да променят мирогледа ми.Насочих се към духовното и оставих настрани ученето.Посвещавах времето си в духовно израстване и молитви.Още в първата година в университета се усети промяната и вече не се стремях към отличие и това да съм на първо място.Интересът ми към правото вече се промени.Вече не го виждах като перфектната за мен специалност.Успях да си вземам изпитите,защото ми се отдава да уча теоретична информация и защото запомням много добре неща.Сякаш към края на обучението характера ми се смени изначално.Започнах да се занимавам с музика,започвах да свиря на пиано,да измислям мелодии на песни и текстове,да танцувам.Започах,да харесвам това да бъда креативна,да използвам въображението си,да бъда спонтанна,даже и стаята ми стана разхвърляна,а не в реда,в който я привеждах преди.Това,което си остана като постоянно желание в мен,независимо от промяните ,които се случиха с мен,беше желанието да открия своето призвание и това да оставя следа след себе си и да има смисъл,че съм живяла на този свят.Когато бях в четвърти курс от обученнието си исках да реша дадени проблем и посетих терапевтка за няколко сесии,там поставих и въпросът за правилния избор на професия.Това,с което ми съдейства тя беше,че реших определени тестове,които ме определиха като тип Хора с чувство на полезност и посветеност на кауза и до там.Това с нищо не успя да ме насочи да взема крайно решение какво да правя.Затова реших да поискам насока ,тук в този форум,защото попаднах случайно на него и това ми даде насоки за други неща.Сега ще си нямеря работа и ще се запиша да уча друго,но не мога да реша какво да бъде то!Затова ми трябва вашата помощ и насоки как да избера от толкова много възможности.Това,което мога да кажа за себе си е ,че това,което най-много ме вълнува е да помагам на другите.Обичам да комуникирам с различни хора,да говорим за потенциала им и мечтите им да изслушвам проблемите им ,да им преподавам неща,коита разбирам и това ме зарежда изключително много и мога да го правя до безкрай почти.Обичам да съпреживявам с другите техните чувства и емоции ,ако ще и негативни чувства.Вярвам в безусловното обичане на другите и това да общувам и помагам ме зарежда изключително много.Вярвам,че е по-благословено да даваш,отколкото даполучаваш и смятам,че помоща към другите трябва да се дава безвъзмездно.Осъзнавам факта,че това са много идеалистични възгледи и ако човек е избрал да помага на другите и това му е работата трябва все пак да се издържа от нещо.Аз лично бих се задоволила с минималната работна заплата,ако знам,че това е призванието ми и съм на моето място.Освен това съм склонна да влагам пари за това,в което се занимавам ,за да се развивам!Например,родителите ми не искаха аз да се занимавам с музика,но това беше моя мечта и аз ,за да я осъществя отделях пари от дневните си джобни за закуска и така посещавах определени уроци и придобих определени умения в тази област,но не са професионални.Другото,което мога да правя до безкрай е да слушам музика.Обичам да работя върху личностния си потенциал и да се променям.Преминавайки през различни ситуации,успях да промена едни от най-трудните неща за мен,а именно зависимостта си към хора и да стана относително самостоятелен човек,успях да се преборя с една от другите си зависимости към определени действия около десетина и повече пъти на ден и гледане на филми до нула такива за период около две години и половина,но все пак това не е предмета на това,кото пиша и ще спра до тук. Успях да променя и други неща,но няма да ги посочвам.Тази вътрешна работа я извърших интуитивно,с въображение и с мои си визуализации,след което попаднах и на помощни статии. Искам да работя през чувствата и емоциите.Искам,когато започне новата учебна година да се запиша да уча нещо,което е подходящо зе мен,но не мога да реша,какво е то!Ще трябва като заначало да работя в някоя държавна институция или дори работа за средно образование,защото съм на възраст,в която вече не могат да ме издържат родителите ми и не смятам,че е редно.Опасява ме да не се случи същото и да запиша нещо,което в последствие да не отговаря на същността ми и да съм вложила средства немалко за нещо,което няма да е мойто нещо.Не искам да си колекционирам дипломи за висше образование,награди,грамоти и отличия,а да правя нещо,което има смисъл..
×