edelvaisvpirin

Запозната съм с това да следваш секта и да се сблъскаш след това след като напуснеш обществото с  различни принципи и ценности. Тези, които попринцип са си водещи като тип личности, по-логични и уверени и след напускането нямат кой знае какви терзания, те си имат увереността, че са прави за новия път, който са избрали и го следват без вина, но тези хора, които са по- чувствителни, по-следващ тип и приемащи като тип хора, някак си без водача и обществото  остават като дете, което се е озовало на непозната гара през ноща посред зима на студа и се оглежда и се чуди какво да прави. Много често такъв тип хора искат да следват 100%та истина и като се излезе от такива общества и сблъсква с други обществени разбирания се насочва да търси отговори в психологи я та, но и там става сблъсък от стари варвания и тн. Според мен, ако е минало определено време след излизането от такова общество и има доста объркване по това, как точно да живее човека ,е по-добре наистина да се потърси навреме психолог, който да помогне, и като най- добър вариант разбира се е добре той да има знания  за религия и тези общества. Ако не се разрешат по-скоро тези дилеми, започват чудения, ама този мъж де т о го харесвам да се женя ли за него или Господ не ми е говорил, тая работа Господ има ли я за мен и като шефа ме накара да излъжа тука малко и да не кажа едно дребно нещо и незначително да напускам ли Става едно огромно чудене и загуба на житейско време В живота винаги настъпва в определен момент криза или негативен период и ако човекът е толкова объркан в тази центрафуга, в която го завърта живота не се знае какво ще стане, от едн а страна може да му се избистрят някои неща, но от друга може да се затегнат още повече тези обърквания и вече да не е за психолог, а дори за психиатър, а кризи и проблемни периоди винаги има

А не, аз не съм от хората, който искат да отказват някого от нещо. Аз казах,че  какъвто и път да избереш Бог ще е с теб!Последното нещо,което написах е   във връзка с това , че всъщност от цялата работа и цялото писане тук ,това с практиката в медицината  ще е кулминационният момент в който ще разбереш питането си. Защото на този етап всеки само предполага и си застава зад позицията но , няма как да знае. Аз мога примерно да уча за учител по история или друг предмет и да съм взела успешно  теоретичните изпити и то с отлични оценки и да обичам децата, но на практика да нямам дар слово да застана да говоря пред децата и да представям материала по интересен начин и да не мога да привлека вниманието им и да поддържам реда  и  да не съм в силна в това нещо.Или почти сходни дейности да свиря на китара , но на цигулка да съм не добре.  Когато дойде време за практиката ,тогава става ясно това ли е, не е ли това. Хората отстрани не могат да кажат, докато не го пипнеш лично с ръцете си. Аз няма как да знам  дали не можеш да зашиеш ръка или да правиш интервенции. Ти ще разбереш по време на практиката.
Аз трудно взимам решения и в последните години съм на принципа правя това, което ме ентусиазира  и ако продължи дълго време, просто го правя и не го отлагам. Щом Господ  е дал енергия за това нещо и мечтание към това нещо значи има причина. Никой не може да каже дали след 5-10 години това ще е същото нещо, ама сме хора и се променяме.  Мен родителите ми всеки ден ми говориха да не уча това,което съм завършила, но не съжалявам въпреки,че учих нещото години и си изпатих, защото така се убедих сама, какво искам и какво не  и разбрах неща за себе си. Научих и доста ценни неща за живота и не съжалявам, защото срещнах хора от тази сфера и тн. Всеки си има начин за взимане на решения. Не искам да давам уклон, но ако правилно съм разбрала, при положение ,че не искаш да работиш по тази специалност , която си завършила вече и не се чувстваш удовлетворена, ти остава като опция да се насочиш към нещо друго, което да учиш, а в случая няма друго нещо, което да те привлича освен медицината. Ако не запишеш медицина излиза, че ти трябва да продължиш старото нещо. Все едно да си стоиш на същата позиция, вместо да търсиш варианти за промяна, при наличието на неудовлетворение.Според мен рискът не е толкова голям за провал, при положение ,че зад гърба си имаш диплома по специалност и си работила на нея. Дори в трети, четвърти да ти щукне да се откажеш от медицината, ти вече зад гърба си имаш специалност и практика и може винаги да започнеш работа.Дано да си щастлива в избора си.
Успехи!!! ПОЗДРАВИ!!!

Lady Gaga,ще разбереш дали си направила правилен избор, според мен ,когато още  в процеса на обучение  стигнеш до практиката, когато ти се наложи да зашиеш ръката на някого или да извършиш някаква друга интервенция. Съвсем едно е да се чете медицина, съвсем друго е практика 

Извинявам се, че изказвам директна оценка- текста ти до тук звучи сякаш си в тунел, от който не откриваш изход и светлина, и за това сама си създаваш изход на база стара мечта.
Правилно - сами си създаваме изходите, но най-светли са когато идват от адекватната оценка на реалната ситуация "тук и сега".
Професията е само един аспект от множеството роли, д-р Първанов много свежо те е насочил.
Опитай с една котра-визуалиация - представи си, че никога няма да учиш медицина - и какво от това? По-малко човек ли ще бъдеш, ценен, пълноценен и обичащ.
Представи си, че работиш като чистачка (или някоя друга професия, която не цели да спасява хората) и едновременно с това си учиш медицина за лично удоволствие (без цел да се реализираш) - как ще се чувстваш в тази ситуация?

Аз се включвам като една "късметлийка", която изкара късмет  и въпреки ,че не беше учила почти нищо за приемните изпити ми се падна тема по която писах и ме приеха в специалността ,която бях избрала , после пак на късмет 80% от изпитите без да преувеличавам са ми на късмет и ми се падаха теми ,който съм чела и така на късмет завърших без да съм преписвала и учене само на избрани теми.До взимането на дипломата всичко на късмет .По-скоро този късмет мога да нарека Божие благоволение, тъй като съм се молила преди всеки изпит. Въпросът е че на мене този късмет не ми върши много голяма работа, защото диплома без знание няма много полза. Дори и да имаш някакъв познат, който да те уреди на работа пак с късмет и връзки, ти ако не вършиш работата  както трябва,не след дълго ще те шкартират.Аз допуснах грешка в  избора на професия и учих години. И правото и медицината се учат дълги години, това са "тежки"" специалности.Изискват се много труд, умения, учене, практика, много ум. Затова и много хора искат да се асоциират с тези качества и затова именно  са в листите сред водещите престижни специалности . Независимо дали ще избереш да учиш медицина или не в крайна сметка има няколко посоки или ще разбереш, че това е твоето нещо и ще си много щастлива и ще си от хората, който  са попаднали на "точното място "или ще си вземеш "уроците", който не са като тези от университета, а са чисто житейски и ще поемеш по друг път, но ще имаш определена опитност и яснота може би какво би искала да правиш след грешния избор и как да инвестираш парите си и времето си и този път това да е успешно или ще избереш да не учиш медицина и ще продължиш по друг път. Като човек, който е учил дълги години и се е прецакал мога да кажа,че има няколко въпроса с който според мен човек трябва да е наясно преди да реши  да инвестира толкова време в нещо.
Какво стои зад избора ми на професия? В случая ти казваш,че това е защото искаш да лекуваш другите. Аз също обичам хората и ми изглежда много хуманно да защитавам правата на онеправданите, но в случая аз не мога да работя под напрежение и да водя спорове и съм емоционален човек, който  по-скоро проявява емпатия, отколкото човек който е логичен и взима решения на базата на факти, което е противопоказно за професията ми и ме прави неефективна в практиката.
Какъв тип човек съм?  Логичен и рационален,който  взима решения на логика и факти или по-скоро емоционален и взимам решения на базата на чувства, морал и принципи.Човек, който може да работи в структурирана среда и може да спазва правила или по-скоро човек, който обича свободата и е гъвкав. Човек, който е насочен към голямата картина или човек, който има отношение към детайла и е прецизен.Човек, който обича адреналина и може да работи под напрежение или човек, който става неефективен в такава обстановка. 
Прецени качествата, който имаш като личност дали отговарят на професията, която си избрала.
Независимо какъвто и избор да направиш знам,че Господ ще бъде с теб. Надявам се в избора си да бъдеш щастлива. Бъди благословена.
 

Аз се включвам като една "късметлийка", която изкара късмет  и въпреки ,че не беше учила почти нищо за приемните изпити ми се падна тема по която писах и ме приеха в специалността ,която бях избрала , после пак на късмет 80% от изпитите без да преувеличавам са ми на късмет и ми се падаха теми ,който съм чела и така на късмет завърших без да съм преписвала и учене само на избрани теми.До взимането на дипломата всичко на късмет .По-скоро този късмет мога да нарека Божие благоволение, тъй като съм се молила преди всеки изпит. Въпросът е че на мене този късмет не ми върши много голяма работа, защото диплома без знание няма много полза. Дори и да имаш някакъв познат, който да те уреди на работа пак с късмет и връзки, ти ако не вършиш работата  както трябва,не след дълго ще те шкартират.Аз допуснах грешка в  избора на професия и учих години. И правото и медицината се учат дълги години, това са "тежки"" специалности.Изискват се много труд, умения, учене, практика, много ум. Затова и много хора искат да се асоциират с тези качества и затова именно  са в листите сред водещите престижни специалности . Независимо дали ще избереш да учиш медицина или не в крайна сметка има няколко посоки или ще разбереш, че това е твоето нещо и ще си много щастлива и ще си от хората, който  са попаднали на "точното място "или ще си вземеш "уроците", който не са като тези от университета, а са чисто житейски и ще поемеш по друг път, но ще имаш определена опитност и яснота може би какво би искала да правиш след грешния избор и как да инвестираш парите си и времето си и този път това да е успешно или ще избереш да не учиш медицина и ще продължиш по друг път. Като човек, който е учил дълги години и се е прецакал мога да кажа,че има няколко въпроса с който според мен човек трябва да е наясно преди да реши  да инвестира толкова време в нещо.
Какво стои зад избора ми на професия? В случая ти казваш,че това е защото искаш да лекуваш другите. Аз също обичам хората и ми изглежда много хуманно да защитавам правата на онеправданите, но в случая аз не мога да работя под напрежение и да водя спорове и съм емоционален човек, който  по-скоро проявява емпатия, отколкото човек който е логичен и взима решения на базата на факти, което е противопоказно за професията ми и ме прави неефективна в практиката.
Какъв тип човек съм?  Логичен и рационален,който  взима решения на логика и факти или по-скоро емоционален и взимам решения на базата на чувства, морал и принципи.Човек, който може да работи в структурирана среда и може да спазва правила или по-скоро човек, който обича свободата и е гъвкав. Човек, който е насочен към голямата картина или човек, който има отношение към детайла и е прецизен.Човек, който обича адреналина и може да работи под напрежение или човек, който става неефективен в такава обстановка. 
Прецени качествата, който имаш като личност дали отговарят на професията, която си избрала.
Независимо какъвто и избор да направиш знам,че Господ ще бъде с теб. Надявам се в избора си да бъдеш щастлива. Бъди благословена.
 

Здравей! И аз реших да се включа, защото когато кандидатствах  не знаех дали да запиша медицина. Почти две години го обмислях.Аз всъщност се двоумях между право и медицина и в крайна сметка правото спечели. Понеже бях завършила с пълно отличие и само тези две специалности виждах като алтернатива , защото в тях се изисква здраво учене. Прецених, че медицината не е удачен вариант,защото се изисква практика с кръв и подобни неща, въпреки че  биологията ми беше най-силният предмет, постоянно четях за различни болести и  поради интереса ми запомнях много бързо материята.   Тези "тежките" специалности поглъщат много време. Когато човек е сам е едно, но ако има деца и семейство става трудно.Господин Първанов е прав,че изпитите все някога ще се вземат и е важна реализацията след това, но още по времето на обучението се учи като луд, ако искаш да научиш необходимото за да може да практикуваш после, а не просто да отбиваш номера с изпитите и после да имаш налице диплома без знание. В  случая трябва много добре да ти се отдават биология и химия за да те приемат  въобще и за разбираш материята.Ако медицината е   твоето призвание както казваш трябва да гориш в него, постоянно да се интересуваш от тази материя за да може да напредваш бързо и да стават нещата с по-голяма лекота. Медицината си е  учене 5- 6 години и би било загуба на житейско време ,ако после практиката не е твоето нещо.Аз също чувствах,че ако не запиша право или медицина после ще съжалявам и в крайна сметка записах, но това не е моето нещо. На първо място според мен човек трябва да си зададе въпросът какво стои зад този мой избор? Защо смятам,че това е моето призвание? Трябва наистина доста подробно човек да разгледа причините поради които иска да запише даденото нещо. Все пак вече имаш зад гърба си образование и работене  години, това ти е дало някаква яснота кои са ти силните страни кои са ти слабите. Има хора, които работят добре под напрежение и това ги мотивира .

Как разбираме, кое искане идва от нашето Его и  кое от нашата душа и от християнска точка как разбираме кое е нашата воля и кое  волята на Господ Бог? От нещата, които чета излиза,че ако искаме да следваме душата и това,което Бог иска трябва да избираме неща едва ли не, който не  харесваме и които не ни се нравят.Как избираме примерно професия не от нашето Его?

Его е бил удачен термин - отдавна се е превърнал в поп фолк дъвка за балончета . Дай ми един килограм его, моля! 
 

А какво означава "самочувствие" ?

Самочувствие - сам чувстваш.
Когато го има, чуждите думи нямат значение. Може да ни стане приятно от комплимента или неприятно от критиката, но чуждата оценка в никакъв случай, няма да ни възгордее или срине. 

Не е сложно Когато попиташ някой какво работи, егото отговаря - "АЗ СЪМ лекар, учител, инженер........
А призванието /изборът на душата/ отговаря - "Обичам да лекувам хората, обичам децата, интересна ми е науката....

В една стара индуска легенда се разказва, че е било време, когато всички хора били Богове. Но те пренебрегвали своята Божественост. И Брахма, Върховния Бог, решил да им отнеме Божествената сила и да я скрие на такова място, на което да не бъде открита. Само че намирането на такова място било проблем. Тогава Брахма събрал всички Божества, за да разрешат проблема.

Те предложили: ”Да скрием Божествеността под земята!”

Но Брахма отговорил: ”Не, не става! Човек ще започне да копае и отново ще я открие.”

Божествата предложили друг вариант: ”Тогава да я хвърлим в най-дълбокото място на Океана!”

Но Брахма отново отговорил: ”Не! Рано или късно човек ще изследва дълбините на Океана и намирайки я, ще я изнесе на повърхността.”

Божествата се видели в безизходица, защото не знаели къде могат да скрият Божествеността. Оказало се, че няма такова място на Земята или в морето, което да е недостъпно за човека.

Накрая Брахма решил: ” Ето какво ще направим с Божествеността: Ще я скрием дълбоко вътре в самия човек, защото това е единственото място, където той никога не би търсил.”

Оттогава човек обикаля земята, за да я изследва; оттогава търси, лута се неудовлетворен, търсейки навсякъде нещата, които може да намери единствено вътре в себе си!

Не знам какво е мнението на останалите участници , но аз някак ми е странно, когато някой постоянно влиза във връзки и във всеки един човек намира потенциален партньор. Някак хич не ми е нормално да може да харесваш толкова много хора и постоянно да се влюбваш и да се хващаш с всеки. Все пак има някакъв критерии по който търси човек, някакви общи възгледи, привличане , химия. Такива проби връзки с всеки и то с поне 5-6 човека на месец и повече на мен ми е доста  странно. Все едно отиваш на дегустация и пробваш различни стоки, но това не са стоки, а хора. Според мен прекалената смяна да партньори води до загуба на това да можеш да бъдеш верен и на това да задържиш някаква връзка, защото си казваш има и други и при малък проблем вместо да си насочен към заздравяване на връзката и търсене на решение ти се отказваш и се захваща с друг и то е нормално де, защото ти си се захванал с дадения човек без конкретна причина и повод, а просто за да имаш връзка и в крайна сметка нищо не става

Не знам какво е мнението на останалите участници , но аз някак ми е странно, когато някой постоянно влиза във връзки и във всеки един човек намира потенциален партньор. Някак хич не ми е нормално да може да харесваш толкова много хора и постоянно да се влюбваш и да се хващаш с всеки. Все пак има някакъв критерии по който търси човек, някакви общи възгледи, привличане , химия. Такива проби връзки с всеки и то с поне 5-6 човека на месец и повече на мен ми е доста  странно. Все едно отиваш на дегустация и пробваш различни стоки, но това не са стоки, а хора. Според мен прекалената смяна да партньори води до загуба на това да можеш да бъдеш верен и на това да задържиш някаква връзка, защото си казваш има и други и при малък проблем вместо да си насочен към заздравяване на връзката и търсене на решение ти се отказваш и се захваща с друг и то е нормално де, защото ти си се захванал с дадения човек без конкретна причина и повод, а просто за да имаш връзка и в крайна сметка нищо не става

Не искам да се намесвам в темата и да давам някакви оценки, обаче  ще изкажа мнението си. На мен в цялата ситуация през редовете, които прочетох ми изглежда,че някакъв  мъж вижда някаква жена , която става за секс и веднага иска да влиза във връзка с нея и очаква да се получи, някаква непозната да го обича с цялото си сърце и да му изпълнява заповедите и от това да излезе някаква връзка само защото става за секс. Няма никаква дълбочина , няма общи интереси, няма никаква преценка на другата жена освен визуалната, освен секс нищо няма да получи. То е ясно.
 
Моето мнение е ,че привличането и външният вид отговарят за секса, а за да останеш във връзката трябват общи цели и ценнонсти без тях нищо не става. Аз така и не рабрах защо му е тази приятелка??? Ако иска да обясни защо му трябва приятелка?

Не искам да се намесвам в темата и да давам някакви оценки, обаче  ще изкажа мнението си. На мен в цялата ситуация през редовете, които прочетох ми изглежда,че някакъв  мъж вижда някаква жена , която става за секс и веднага иска да влиза във връзка с нея и очаква да се получи, някаква непозната да го обича с цялото си сърце и да му изпълнява заповедите и от това да излезе някаква връзка само защото става за секс. Няма никаква дълбочина , няма общи интереси, няма никаква преценка на другата жена освен визуалната, освен секс нищо няма да получи. То е ясно.
 
Моето мнение е ,че привличането и външният вид отговарят за секса, а за да останеш във връзката трябват общи цели и ценнонсти без тях нищо не става. Аз така и не рабрах защо му е тази приятелка??? Ако иска да обясни защо му трябва приятелка?

Не искам да се намесвам в темата и да давам някакви оценки, обаче  ще изкажа мнението си. На мен в цялата ситуация през редовете, които прочетох ми изглежда,че някакъв  мъж вижда някаква жена , която става за секс и веднага иска да влиза във връзка с нея и очаква да се получи, някаква непозната да го обича с цялото си сърце и да му изпълнява заповедите и от това да излезе някаква връзка само защото става за секс. Няма никаква дълбочина , няма общи интереси, няма никаква преценка на другата жена освен визуалната, освен секс нищо няма да получи. То е ясно.
 
Моето мнение е ,че привличането и външният вид отговарят за секса, а за да останеш във връзката трябват общи цели и ценнонсти без тях нищо не става. Аз така и не рабрах защо му е тази приятелка??? Ако иска да обясни защо му трябва приятелка?

Въпреки, че както казваш, ти харесва специалността, правиш нещата от глава, от трябва. В малка степен е о'к, но колкото повече си в такъв режим и по-дълго радостта, привличането към правеното намаляват, изчезват и става все по-насила. Съответно, колкото и да подразбиваш на малки стъпки и планираш отново от глава, по хамерикански деня и ученето си, все повече не ти се иска да учиш. Решението е в това да правиш нещата, да учиш от сърце, да ти харесва да го правиш. А това идва, като това ТРЯБВА се разчупи с работа по страха от провал, слабост, излагане зад него. Имам много ютюб сесии с такава работа, силни са поведенческите експерименти (виж в блога ми, на бутона социална тревожност, има три статии с такива експерименти), но работата с психотерапевт ускорява нещата с пъти.

Аз ще си позволя отново да се включа! Защо трябва  да се страхува някой от липсата на съзнание! Живееш си и после просто заспиваш, нито работиш, нито се трудиш, просто си във вечна почивка!Мисля,че ако има живот след смъртта е по-страшното, защото ако Бог съществува и се изправим пред съда му и има рай и ад, тогава не се знае къде ще попаднем!Този страх може да накара човек да преусмисли живота си и как ще живее от тук нататък като знае, че всичко е временно , а само Бог е вечен и какво да цени в живота

И аз реших да се включа! Ще получиш някакъв отговор некомпетентен, но от някой, който наистина е правил опит за самоубийство!Бях в ситуация,в  която  ме тормозиха много хора и се почувствах без изход и тогава пробвах с лекарства,но не се получи! След известен  период от време   имах по-голям  конфликт и се качих на една висока сграда, но тогава събрах сили и се върнах и не скочих, беше си бая високо и ме хвана и страх от високото и от това как ще се почувствам като се ударя в бетона! Сега след време е ужасно. Постоянно си спомням  този момент и как щях да извърша най-голямата грешка в живота си!Щях да напусна този живот без да съм живяла! Щях да затворя очи и да не се събудя никога повече! Животът се дава само веднъж, това е най-големият дар! Да се родиш да може да се храниш, да дишаш, да пиеш, да пееш, да танцуваш и още 1000 неща! Постоянно си спомням как роднините ми щяха да дойдат да ме видят на бетона на сградата и нямаше да знаят защо! Нямаше да имам възможността да се уча и да правя грешки!Нямаше да знам какво е да си на 25, на 30, на 60 и колкото изкарам! Никой не е се е върнал от оня свят за да ни каже как е там! Ние отиваме в едно неизвестно място! По-добре е да останем тук на тази земя, където все пак знаем правилата на живота донякъде! Аз също съм християнка и знам, че  самоубийците не отиват в Божието царство! Не си заслужава човек да прави такова нещо и да мисли за такова нещо! По-добрият вариант е човек да си набележи цели! Например да  се дипломира, да усети какво е чувството да  че преминаваш от един етап  към друг в живота си, да почувстваш удовлетворен от нещо с което си се справил, да се запишеш на пеене или танци, нещо, което е твоето нещо и си мечтаеш! Животът така или иначе ще свърши,  но имаш ПОДАРЕНИ няколко години живот, в който ти ще си решиш какво да правиш!Може да си ходиш на кафе с приятелки и да се смеете, да си мързелуваш, да се занимаваш с любимо хоби! Почва се от нещо малко! Аз към това добавям и молитва към Бог, където искам от Бог да ми помогне да моето състояние! На  мен Бог ми помогна!Благодаря му!И в самата молитва се формулират и изясняват нещата ,които искат да се променят! Важно е да се промени и отношението на теб към околните и тяхното одобрение при започването на нещо, с  което се занимаваш например твоето нещо! Аз имах същия проблем и подобни на твоите мисли, но се справих! Трябва и време! Просто започнах да излизам с приятели, после почнах и да се моля, после започнах с пианото и уроците в университета и всичко се избистри в ума ми! Всичко изглежда безмислено, защото накрая пак ще умрем!Не можем да отнесем нито дипломите си, нито телата си, нито нищо, но можем да се забавляваме докато  живеем тук на тази земя да сме щастливи!Господ си знае за какво ни е създал! Той е по-мъдър от нас и не прави грешки! 

Момиче, ти си в смъртта.Умряла си.Не си жива, умряла си.
Не го ли разбираш? Ти в момента не си жива.
Задай си въпроса - Това, което е в момента, живот ли е?
Сама ще си отговори6, че не е.А, щом не е живот, значи си мъртва.

И аз реших да се включа! Ще получиш някакъв отговор некомпетентен, но от някой, който наистина е правил опит за самоубийство!Бях в ситуация,в  която  ме тормозиха много хора и се почувствах без изход и тогава пробвах с лекарства,но не се получи! След известен  период от време   имах по-голям  конфликт и се качих на една висока сграда, но тогава събрах сили и се върнах и не скочих, беше си бая високо и ме хвана и страх от високото и от това как ще се почувствам като се ударя в бетона! Сега след време е ужасно. Постоянно си спомням  този момент и как щях да извърша най-голямата грешка в живота си!Щях да напусна този живот без да съм живяла! Щях да затворя очи и да не се събудя никога повече! Животът се дава само веднъж, това е най-големият дар! Да се родиш да може да се храниш, да дишаш, да пиеш, да пееш, да танцуваш и още 1000 неща! Постоянно си спомням как роднините ми щяха да дойдат да ме видят на бетона на сградата и нямаше да знаят защо! Нямаше да имам възможността да се уча и да правя грешки!Нямаше да знам какво е да си на 25, на 30, на 60 и колкото изкарам! Никой не е се е върнал от оня свят за да ни каже как е там! Ние отиваме в едно неизвестно място! По-добре е да останем тук на тази земя, където все пак знаем правилата на живота донякъде! Аз също съм християнка и знам, че  самоубийците не отиват в Божието царство! Не си заслужава човек да прави такова нещо и да мисли за такова нещо! По-добрият вариант е човек да си набележи цели! Например да  се дипломира, да усети какво е чувството да  че преминаваш от един етап  към друг в живота си, да почувстваш удовлетворен от нещо с което си се справил, да се запишеш на пеене или танци, нещо, което е твоето нещо и си мечтаеш! Животът така или иначе ще свърши,  но имаш ПОДАРЕНИ няколко години живот, в който ти ще си решиш какво да правиш!Може да си ходиш на кафе с приятелки и да се смеете, да си мързелуваш, да се занимаваш с любимо хоби! Почва се от нещо малко! Аз към това добавям и молитва към Бог, където искам от Бог да ми помогне да моето състояние! На  мен Бог ми помогна!Благодаря му!И в самата молитва се формулират и изясняват нещата ,които искат да се променят! Важно е да се промени и отношението на теб към околните и тяхното одобрение при започването на нещо, с  което се занимаваш например твоето нещо! Аз имах същия проблем и подобни на твоите мисли, но се справих! Трябва и време! Просто започнах да излизам с приятели, после почнах и да се моля, после започнах с пианото и уроците в университета и всичко се избистри в ума ми! Всичко изглежда безмислено, защото накрая пак ще умрем!Не можем да отнесем нито дипломите си, нито телата си, нито нищо, но можем да се забавляваме докато  живеем тук на тази земя да сме щастливи!Господ си знае за какво ни е създал! Той е по-мъдър от нас и не прави грешки! 

Хубав текст, Еделвайс. Само че в тази тема става дума единствено за силно желание за живот, прикрито под еволюционно обусловения изказ на подсъзнанието. Живее ѝ се на момичето, та две не вижда! 

И аз реших да се включа! Ще получиш някакъв отговор некомпетентен, но от някой, който наистина е правил опит за самоубийство!Бях в ситуация,в  която  ме тормозиха много хора и се почувствах без изход и тогава пробвах с лекарства,но не се получи! След известен  период от време   имах по-голям  конфликт и се качих на една висока сграда, но тогава събрах сили и се върнах и не скочих, беше си бая високо и ме хвана и страх от високото и от това как ще се почувствам като се ударя в бетона! Сега след време е ужасно. Постоянно си спомням  този момент и как щях да извърша най-голямата грешка в живота си!Щях да напусна този живот без да съм живяла! Щях да затворя очи и да не се събудя никога повече! Животът се дава само веднъж, това е най-големият дар! Да се родиш да може да се храниш, да дишаш, да пиеш, да пееш, да танцуваш и още 1000 неща! Постоянно си спомням как роднините ми щяха да дойдат да ме видят на бетона на сградата и нямаше да знаят защо! Нямаше да имам възможността да се уча и да правя грешки!Нямаше да знам какво е да си на 25, на 30, на 60 и колкото изкарам! Никой не е се е върнал от оня свят за да ни каже как е там! Ние отиваме в едно неизвестно място! По-добре е да останем тук на тази земя, където все пак знаем правилата на живота донякъде! Аз също съм християнка и знам, че  самоубийците не отиват в Божието царство! Не си заслужава човек да прави такова нещо и да мисли за такова нещо! По-добрият вариант е човек да си набележи цели! Например да  се дипломира, да усети какво е чувството да  че преминаваш от един етап  към друг в живота си, да почувстваш удовлетворен от нещо с което си се справил, да се запишеш на пеене или танци, нещо, което е твоето нещо и си мечтаеш! Животът така или иначе ще свърши,  но имаш ПОДАРЕНИ няколко години живот, в който ти ще си решиш какво да правиш!Може да си ходиш на кафе с приятелки и да се смеете, да си мързелуваш, да се занимаваш с любимо хоби! Почва се от нещо малко! Аз към това добавям и молитва към Бог, където искам от Бог да ми помогне да моето състояние! На  мен Бог ми помогна!Благодаря му!И в самата молитва се формулират и изясняват нещата ,които искат да се променят! Важно е да се промени и отношението на теб към околните и тяхното одобрение при започването на нещо, с  което се занимаваш например твоето нещо! Аз имах същия проблем и подобни на твоите мисли, но се справих! Трябва и време! Просто започнах да излизам с приятели, после почнах и да се моля, после започнах с пианото и уроците в университета и всичко се избистри в ума ми! Всичко изглежда безмислено, защото накрая пак ще умрем!Не можем да отнесем нито дипломите си, нито телата си, нито нищо, но можем да се забавляваме докато  живеем тук на тази земя да сме щастливи!Господ си знае за какво ни е създал! Той е по-мъдър от нас и не прави грешки!