edelvaisvpirin

И аз реших да се включа! Ще получиш някакъв отговор некомпетентен, но от някой, който наистина е правил опит за самоубийство!Бях в ситуация,в  която  ме тормозиха много хора и се почувствах без изход и тогава пробвах с лекарства,но не се получи! След известен  период от време   имах по-голям  конфликт и се качих на една висока сграда, но тогава събрах сили и се върнах и не скочих, беше си бая високо и ме хвана и страх от високото и от това как ще се почувствам като се ударя в бетона! Сега след време е ужасно. Постоянно си спомням  този момент и как щях да извърша най-голямата грешка в живота си!Щях да напусна този живот без да съм живяла! Щях да затворя очи и да не се събудя никога повече! Животът се дава само веднъж, това е най-големият дар! Да се родиш да може да се храниш, да дишаш, да пиеш, да пееш, да танцуваш и още 1000 неща! Постоянно си спомням как роднините ми щяха да дойдат да ме видят на бетона на сградата и нямаше да знаят защо! Нямаше да имам възможността да се уча и да правя грешки!Нямаше да знам какво е да си на 25, на 30, на 60 и колкото изкарам! Никой не е се е върнал от оня свят за да ни каже как е там! Ние отиваме в едно неизвестно място! По-добре е да останем тук на тази земя, където все пак знаем правилата на живота донякъде! Аз също съм християнка и знам, че  самоубийците не отиват в Божието царство! Не си заслужава човек да прави такова нещо и да мисли за такова нещо! По-добрият вариант е човек да си набележи цели! Например да  се дипломира, да усети какво е чувството да  че преминаваш от един етап  към друг в живота си, да почувстваш удовлетворен от нещо с което си се справил, да се запишеш на пеене или танци, нещо, което е твоето нещо и си мечтаеш! Животът така или иначе ще свърши,  но имаш ПОДАРЕНИ няколко години живот, в който ти ще си решиш какво да правиш!Може да си ходиш на кафе с приятелки и да се смеете, да си мързелуваш, да се занимаваш с любимо хоби! Почва се от нещо малко! Аз към това добавям и молитва към Бог, където искам от Бог да ми помогне да моето състояние! На  мен Бог ми помогна!Благодаря му!И в самата молитва се формулират и изясняват нещата ,които искат да се променят! Важно е да се промени и отношението на теб към околните и тяхното одобрение при започването на нещо, с  което се занимаваш например твоето нещо! Аз имах същия проблем и подобни на твоите мисли, но се справих! Трябва и време! Просто започнах да излизам с приятели, после почнах и да се моля, после започнах с пианото и уроците в университета и всичко се избистри в ума ми! Всичко изглежда безмислено, защото накрая пак ще умрем!Не можем да отнесем нито дипломите си, нито телата си, нито нищо, но можем да се забавляваме докато  живеем тук на тази земя да сме щастливи!Господ си знае за какво ни е създал! Той е по-мъдър от нас и не прави грешки! 

,,вие добре си играете ролята на психотерапевт, да ама сте учил на времето и разполагате с необходимите знания, за да я играете добре тази си роля! ,,
Има едно правило за десетте хиляди часа труд.То гласи,че за да стане добър в дадена сфера, човек трябва да е положил, поне десет хиляди часа труд в нея.Всичко почива на това - труд,
За това и смятам,че ако роделите трябва да научат детето си, само на едно нещо, то е да точно това - да се труди.

,,какво може да го тласка към развитие и това да бъде все по-добър и по-добър в нещо! ,,
Това, защо е?  Задължително ли е? Нужно ли е?
Не те разбирам.Винаги съм мислил, че живота е само един театър, нищо повече.В този играя роля на психотерапевт, в другия предполагам ще искам да бъда луд или каквото и да е различно.Важното е ,,купона,, наречен живот да тече.

Извинявам се, че отново се вмъквам в темата!Искам да попитам едно нещо, което не разбирам много!Ако примерно чавека се приема и се чувства комфортно, приема се и като красив и като грозен и като млад и като сбръчкан и характера като слаб и като силан и и не му пука за общественото мнение или  пък това пукане е сведено до минимум някакси чувствато, което се зафоррмя в човека е  да не се стреми към доказване пред другите и това желание за публична известност някакси отпада и човека се чувства щастлив да прави нещата,които просто обича без оглед да става известен за пред другите и вижда,че живота е преходен е всичко е преходно и нищо не може да вземе със себе си и след 100 години никой няма да си спомня нито лошото, нито хубавото за него, то   какво може да го тласка към развитие и това да бъде все по-добър и по-добър в нещо!Не се ли получава така,че човека може да остане безплоден?Като не търсиш социален успех и знаеш,че всичко е преходно ,то тогава какво ще те тласка към това да се развиваш  каквото и да било?Аз мога да обичам да свиря една и съща мелодия на китарата например и до там...

"Проблемът ти" се нарича "социална тревожност", която е свързана с ниска самооценка. Логично - преодоляването му се осъществява чрез безусловно обичане и приемане на себе си.
Интересното е, че тук външните фактори /визия, материално положение, харесване от другите/ не играят никаква роля. Може да си президент на САЩ и пак да нямаш никаква вътрешна самооценка.
Лекарствата/алкохолът няма да ти помогнат, защото те само потискат адреналиновите рецептори, чрез които усещаш проявата на симптомите на ниска самооценка - т.е действаш върху следствието, а не върху първопричината. Сами по себе си тези усещания не са опасни, а са израз на повишено производство на хормоните адреналин и кортизол. Завишеното производство се дължи на стреса, който изпитваш вследствие на ниската самооценка. А стресът се дължи на начина ти на мислене, който трябва да се промени.
 

Пиша като човек, който е завършил право и вече няколко години работи по специалността си. Не обръщай внимание на форумното ми име - то е от времето, когато бях студент и наистина бях на 21. Сега съм на 28.
Струва ми се, че в началото си избрала правото като някакъв "заместител" на нещо, което ти е липсвало - анализирай поста си внимателно и ще видиш какво е било то. Говориш за високи стандарти, връх на йерархии, за нещо, което е над другите и ги превъзхожда, което е с перфекционистични и външно стабилни правила и стандарти и т.н.
Освен това, правото е една от най-широкоспектърните специалности. В определени нейни клонове има лично творчество, помощ и разговор с другите, неистово удовлетворение от оказаната помощ и съдействие. Това може да се разбере от юрист, който не е само книжен плъх и "бедна чиновническа душа", а е една по-широкоскроена, духовна, философска и харизматична личност. Пример от моята практика - като студент работих в кантора, където се занимавахме предимно с наказателно и семейно право. Още помня, че клиентите ме обичаха повече от възрастния и опитен адвокат, при когото бях на стаж. Причината беше проста - изслушвах ги, разбирах ги, окуражавах ги, знаех как да подходя към всеки от тях. След това няколко души ми казаха, че трябвало да запиша и психология /ха-ха/.
Подобно на теб, аз категорично отказвах да работя с търговски и фирмени дела, както и с държавно-административни "стерилни" бумащини. В тях има пари, но са ми скучни и не са за мен.
Освен това, законът е навсякъде около нас и наистина с "право" можеш да работиш много повече неща, отколкото повечето хора си мислят.
За съжаление към днешна дата реализацията на един юрист е доста трудна. Вследствие на огромното количество кадри, продуцирани от множество известни и неизвестни университети, конкуренцията е огромна. Това дава възможност на недобросъвестните работодатели да използват и манипулират служителите си, защото знаят, че дори да напуснат, за тяхното място чакат 200-300 други. Вследствие на това, един новозавършил юрист взима заплата, която е по-ниска от тази на зареждач на бензин и на квартална сервитьорка. Голяма част от новите кадри са некомпетентни, или пък нямат необходимите нравствени качества, с което допълнително сриват имиджа на професията. Трети пък имат, всичко това, но нямат връзки, а без тях в тази професия реализацията е приравнена с печалбата на джакпот от тотото.

Здравей отново  Писах ти понеже и аз съм в същата дилема, не знам какво искам да правя, а в същото време това, което съм правила до сега, явно не ме удовлетворява. Затова и ти казах, че ще ми е интересно да кажеш какво си избрала на края, но не очаквам да стане тази седмица   Така че, не се учудвам, че още не си решила. Дай си време и както ти е казал Божидар Цендов  - опознай се. И аз се опитвам това да правя...
От това, което си написала, разбирам, че явно харесваш музиката, но май не си я представяш като своя професионална сфера  Казваш, че за призванието винаги ти е стоял въпроса за оказването на помощ на другите.
С какво мислиш, че би могла да помагаш на другите? Може да стъпиш на правото, както ти е споменала Диляна Колева. Напълно съм съгласна с нея, че да даваш правни съвети и да решаваш правните казуси на твоите клиенти си е от всякъде показване на помощ на другите. А може и да направиш както ти е казала Izezaz, отваряш сайта на "Заедно в час" и пробваш някакъв друг, коренно различен, начин да помагаш на хората. Мисля, че събра доста идеи и сега сама трябва да прецениш кое най ти допада като вариант. Все пак ти най-добре се познаваш  
 
 

Здравейте,тук във форума!Ето ме и мен с диплома в ръка по право!Реших да помоля за насока какво да правя сега!Проблемът е следният :аз не смятам,че това е моето нещо!А,защо се записах да го уча ли?Еми това беше моята мечта,когато бях ученичка!Това е лично мое решение.Родителите ми не ме подкрепяха и ми казаха,че тази специалност не била подходяща за мен,а това,което трябвало да уча е детска педагогика!От друга страна съучениците ми и учителите не ме питаха въобще какво ще уча,а знаеха отговора,защото ме виждаха как се справям в училище!Та,нещата в онзи период стояха по следния начин!Аз бях пълна отлична ученичка и завърших на първо място по успех!Бях перфекционистка и си налагах високи стандарти.Обичах всичко да е подредено,в ред,поставено в определени рамки,всичко вкъщи беше чисто и в ред.Когато завършвах и трябваше да избера своя път,аз исках да избера това,което е мое призвание.Дълго мислих и само правото ме удовлетворяваше и отговаряше на мен като личност.Само то отговаряше на високите ми стандарти и аз го виждах като най-висшата специалност,която стои на върха на йерархията от специалности,а аз разбира се се справях на първо място в нея!В онзи период от моя живот не ми се отдаваха неща,които бяха свързани с креативност и въображение,не можех да въра нещата спонтанно и от вдъхновение и муза.Когато разглеждах специалностите си представях как работя в държавната администрация например и работата е рутинна и стабилна и има ясно зададени правила и рамки.Другите специалности ми се виждаха непосилни за мен.Не се виждах в специалности,където трябва да имаш по разчупен,креативен начен на мислене и където се дава свобода.Въпросът е,че това си беше за онова време и за онзи си период.Бях чела една статия за невротичните характери и мисля,че моя характер тогава е отговарял на определението за ригиден характер.Когато бях ученичка имах говорен проблем,след това промених това с помоща на логопедична помощ,мисля,че това също е допринесло за определени мои възгледи на онзи етап.Малко пради да завърша,започнах да посещавам християнска общност и тогава нещата за мен се промениха.Започнах да общувам с голяма група хора.Попаднах в ситуации,които започнаха да променят мирогледа ми.Насочих се към духовното и оставих настрани ученето.Посвещавах времето си в духовно израстване и молитви.Още в първата година в университета се усети промяната и вече не се стремях към отличие и това да съм на първо място.Интересът ми към правото вече се промени.Вече не го виждах като перфектната за мен специалност.Успях да си вземам изпитите,защото ми се отдава да уча теоретична информация  и защото запомням много добре неща.Сякаш към края на обучението характера ми се смени изначално.Започнах да се занимавам с музика,започвах да свиря на пиано,да измислям мелодии на песни и текстове,да танцувам.Започах,да харесвам това да бъда креативна,да използвам въображението си,да бъда спонтанна,даже и стаята ми стана разхвърляна,а не в реда,в който я привеждах преди.Това,което си остана като постоянно желание в мен,независимо от промяните ,които се случиха с мен,беше желанието да открия своето призвание и  това да оставя следа след себе си и да има смисъл,че съм живяла на този свят.Когато бях в четвърти курс от обученнието си исках да реша дадени проблем и  посетих терапевтка за няколко сесии,там поставих и въпросът за правилния избор на професия.Това,с което ми съдейства тя беше,че реших определени тестове,които ме определиха като тип Хора с чувство на полезност и посветеност на кауза и до там.Това с нищо не успя да ме насочи да взема крайно решение какво да правя.Затова реших да поискам насока ,тук в този форум,защото попаднах случайно на него и това ми даде насоки за други неща.Сега ще си нямеря работа и ще се запиша да уча друго,но не мога да реша какво да бъде то!Затова ми трябва  вашата помощ и насоки как да избера от толкова много възможности.Това,което мога да кажа за себе си е ,че  това,което най-много ме вълнува е да помагам на другите.Обичам да комуникирам с различни хора,да говорим за потенциала им и мечтите им да изслушвам проблемите им ,да им преподавам неща,коита разбирам и това ме зарежда изключително много и мога да го правя до безкрай почти.Обичам да съпреживявам с другите техните чувства и емоции ,ако ще и негативни чувства.Вярвам в безусловното обичане на другите и това да общувам и помагам ме зарежда изключително много.Вярвам,че е по-благословено да  даваш,отколкото даполучаваш и смятам,че помоща към другите трябва да се дава безвъзмездно.Осъзнавам факта,че това са много идеалистични възгледи и ако човек е избрал да помага на другите и това му е работата трябва все пак да се издържа от нещо.Аз лично бих се задоволила с минималната работна заплата,ако знам,че това е призванието ми и съм на моето място.Освен това съм склонна да влагам пари за това,в което се занимавам ,за да се развивам!Например,родителите ми не искаха аз да се занимавам с музика,но това беше моя мечта и аз ,за да я осъществя отделях пари от дневните си джобни за закуска и така посещавах определени уроци и придобих определени умения в тази област,но не са професионални.Другото,което мога да правя до безкрай е да слушам музика.Обичам да работя върху личностния си потенциал и да се променям.Преминавайки през различни ситуации,успях да промена едни от най-трудните неща за мен,а именно зависимостта си към хора и да стана относително самостоятелен човек,успях да  се преборя с една от другите си зависимости към определени действия  около десетина и повече пъти на ден и гледане на филми   до нула такива  за период  около две години и половина,но все пак това не е предмета на това,кото пиша и ще спра до тук. Успях да променя и други неща,но няма да ги посочвам.Тази вътрешна работа я извърших интуитивно,с въображение и с мои си визуализации,след което попаднах и на помощни статии. Искам да работя през чувствата и емоциите.Искам,когато започне новата учебна година да се запиша да уча нещо,което е подходящо зе мен,но не мога да реша,какво е то!Ще трябва като заначало да работя в някоя държавна институция или дори работа за средно образование,защото съм на възраст,в която вече не могат да ме издържат родителите ми и не смятам,че е редно.Опасява   ме да не се случи същото и да запиша нещо,което в последствие да не отговаря на същността ми и да съм вложила средства немалко за нещо,което няма да е мойто нещо.Не искам да си колекционирам дипломи за висше образование,награди,грамоти и отличия,а да правя нещо,което има смисъл..

 

,,Това,което мен ме вълнува е дали ще е грешка да продължа връзката си с това момче при това разминаеане,ако някой може да сподели мнение ще бъда благодарна! ,,
Да, не те очакват добри дни с него.

Стига толкова глезотии.Стига с това полудяване.Не сме папагали да повтаряме едно и също.Нима мисли6,че аз си нямам семейства да му обръщам внимание, че да ти пиша едно и също-няма да полудее6, най -обикновен стрес е.
Папагал съм, ясно е.Ще трябва да го приема.

В една друга тема скоро писахме, че самоубийството, психологически погледнато, е несъзнавано мотивирано от опита ни за манипулация на другите, а съзнаваният мотив е бягството. На съзнавано ниво човекът се самозалъгва, че ситуацията му е видите ли, много и непоносимо ужасна, докато подсъзнателно всъщност наказва и манипулира другите. Съзнателното извинение е свързано с неразбиране законите на живота, целта на това пребиваване - в този смисъл наистина е добра идея да се прочете по въпроса мъдростта на хилядолетията записан човешки опит. А актуалната, несъзнавана причина, наказването и манипулацията над другите чрез невежото посягане на себе си (или опити), е истински недостоен мотив. Колкото и странно да звучи, опитващият да се самоубие е всъщност непроявено властен, желаещ да наложи себе си. 
Писахме и как самоубийството не само не решава нищо, а влошава нещата - самоубиецът нито изчезва (тъй като истинска смърт няма), нито се въздига някъде, а остава във вид на призрак до момента, в който му е било отредено да живее във физическо тяло. Призрак, разкъсван от липса, болка, бездна от отчаяние и безлюбие, от които не може да избяга - преживявания много по-силни от еквивалентите им, преживявани във физическо тяло, което донякъде ги спира, филтрира ги, докато човек е в него. 
Пиша това, за да насоча към някои размисли, да дам посока смелост, учене и кооперация със смисъла на този живот. какъв е той ли? Учене, в което животинското и егоистично човешкото бива смирено така, че да резонира с божественото, за да се превърне тази земя в един по-красив свят. Ние, божествените същности идваме в ограничението на телата, за да можем, в процеса на това синхронизиращо учене, да опознаем и видим Себе си през призмата на себе си. 
Ето един списък с книги, които макар и отдавна да не съм осъвременявал, може да помогне (клик). 

Здравей, задаваш въпроси, които изискват систематизирана и последователна работа с теб. Няма еднозначен и точен отговор, психиката не е математика.
Конфликта, който си имала е бил по скоро на теб с теб. Вероятно си се объркала, че си в ситуация, която няма решение. Не знам до колко те е удовлетворило излизането от конфликта, но си останала според мен неудовлетворена от себе си. Личната неудовлетвореност може да сътвори тревожни и депресивни състояния много бързо. 
Основното, което е важно да се разбере по каква причина и как си стигнала до това себеотхвърляне. След това да се работи по себеобичането ти.