[Безпаричие и безработица]

Здравейте! Винаги има сериозна причина, за да попадне човек в дадена ситуация. Преди време напуснах по собствено желание една фирма. Стоях месец и половина без работа, парите свършиха, а на хоризонта - нищо. Надежда - никаква. Повикаха ме на борсата на интервю. И след като ми зададоха, стандартните си въпроси, аз се замислих, какво точно искам да работя.... Дадох си сметка, че бях в тази пауза, защото самата аз не бях наясно какво точно бих предпочела да работя. Вярно е, че има периоди, когато човек работи просто за да спечели, но много важно е, работата да доставя удоволствие. Идеалният вариант е, ако човек превърне хобито си в професия....

Положих усилия и си формулирах (за мене си) професията-мечта. Явно, добре съм се справила, защото след седмица получих 2 оферти - в един ден. Често се налага да сменям мястото - но работата е същата... Оказа се, че и звездите имат някаква намеса, но предполагам, че в повечето случаи си е мой собствен избор...

В момента съм пак на борсата.... (Май ми мина през ума, че е време да сменя професионалното поприще )

Започнала съм ремонти в къщи.Сама си ги правя. И предполагам, че докато не приведа дома си в ред - няма да се отвори и работа... Е, дано да се лъжа.

Винаги съм вярвала, че каквото и да ми се случи, е най-доброто за дадения момент. И често си казвам "Ако е за добро - ще стане".

Светлина в пътя и вярвайте - няма да е все така

[Какъв е правилният въпрос?]

Здравей, Диляна! Защо , не ....не е правилния въпрос , а е реакция/следствие на нещо...като намериш време да се видим ще разнищваме този и други въпроси.

Мисля си, че се тръгва от:

1. Какво?

2. Защо ? дали действително ми е нужно, ще ми съдейства ли постигането/придобиването ии не..., само за мен ли е или за цялото.....на кого ще помогне/навреди....тук е ключовия момент....и т.н.

3.До кога? Кога/ - времето определя доста неща....ако няма достатъчно време ..действаме по един начин, ако имаме време ...малко по различно...т.е.времето определя

4.Как ?

4.1 С кого ? сам или с екип/грипа/приятели..

4.2 и т.н.

5.Къде?............

6. има и още , но тези са най - важните..., а и времето ни е ограничено....

В ЖИВОТА УСПЯВАТ ТЕЗИ КОИТО МОГАТ ДА СИ ЗАДАДАТ ПРАВИЛНИЯ ВЪПРОС.....ОТГОВОРЪТ ВИНАГИ ИДВА....само трябва да имаме СЕТИВАТА и БУДНОСТТА за да различим ПРАВИЛНИЯ ОТГОВОР!!!

Любов + Светлина + Мир + Радост

В ЖИВОТА УСПЯВАТ ТЕЗИ КОИТО МОГАТ ДА СИ ЗАДАДАТ ПРАВИЛНИЯ ВЪПРОС.....ОТГОВОРЪТ ВИНАГИ ИДВА....само трябва да имаме СЕТИВАТА и БУДНОСТТА за да различим ПРАВИЛНИЯ ОТГОВОР!!!

Любов + Светлина + Мир + Радост

Добре, че се разтърсих във форума.

Може би горният цитат е подобен на това, което исках да напиша:

" Когато човек е готов с въпроса, отговорът идва."

Много по важен е въпросът...

Понякога ни се дават доста страдания, само и само, за да се решим да зададем "правилния въпрос".

Но наистина всеки сам трябва да достигне до него.

Иначе и въпросът и отговорът звучат абсурдно или неразбираемо.

[Свобода от влиянието на материалната природа]

Много обичам и аз да правя такива аналогии. Това е може би и една от причините да ходя по високите части на планините - за да гледам от горе. Забелязах, че по този начин съм по-малко дребнава. Спомням си едно преживяване от преди години. Тогава баща ми имаше две козички. С удоволствие ходих да ги посрещам от гората. Понякога оставах там и за по- дълго време. Вслушвах се в звуците наоколо и ми беше много приятно. Струваше ми се, че долавям ритъм във всичките звуци, които ме заобикалят. Чуствах земята като жива същество, а себе си като малко паразитче, живеещо на гърба на Земята. И понеже не обичам да се чувствам виновна, се опитах да трансформирам това усещане за паразитизъм. Тогава се усетих слята с всичко около мен. Аз бях в хармония с природата, космоса.... Прибирайки се, не ми се слушаха, нито гледаха новините. Може би не толкова, че не ме интересува какво става, колкото не ми допадаше представянето от журналистите - когато дребни неща се обсъждат с часове, а жизнено важни проблеми се претупват и все не остава ефирно време за тях.... Както и да е. С времето съм се убедила, че всяко нещо е на мястото си и всички са в хармония помежду си. Иначе, не бихме могли да живеем .... Дано моите размисли съвпадат с темата. Но дори и да не е така, те бяха предизикани от разказаното, а то много ми хареса.

[Що е молитва? Силата на молитвата.]

Поздравления за притчата. Наистина закъде сме без вяра.

Забравих да кажа, че когато се моля, винаги казвам: "Ако е Твоята воля".

Не винаги знам, кое е по-добро за мене.

И обикновено, ако не се изпълни желанието ми, си казвам, че ако е било за добро, е щяло да стане...

И си е така ...

[Що е молитва? Силата на молитвата.]

Според мене не само молитвата, а и мисълта има голяма сила. Не случайно е казано: "Внимавай какво си пожелаваш, защото току виж се е сбъднало". Много е важно да можем да контролираме мислите си и да не допускаме тези с разрушителна сила, а само позитивните.

Понякога, когато все пак се случи да допъсна неприятна мисъл, веднага се опитвам да я прогоня с молитва. Знам наизуст " Отче наш" и " Добрата молитва".

А от личен опит знам, че най-добрата молитва е състоянието на благодарност. А за него не са необходими и много думи.