Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Stefan Grekov

Участници
  • Общо Съдържание

    41
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

Stefan Grekov last won the day on Януари 23

Stefan Grekov had the most liked content!

1 Следващ

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Stefan Grekov

    Etty

    Благодаря за милите думи Орлине! Разчустваха ме. Поздрави и прегръдки!
  2. Здравейте! Темата е доста обширна и всеки може да внесе малко яснота от позицията на собствения си опит. Но това, което главно забелязвам е борбата между хапчетата и психотерапията. А това е нещо много, много неуместно. Ние сме човешки същества и имаме определени предели на търпимост. При някои са по-високи границите при други не чак толкова. Главната цел на специалистите е помогне на човек да живее нормален живот. Дали е с хапчета или без няма абсолютно никакво значение. Защо ли? Защото уроците на живота не свършват с неврозата, а те продължават, докато сме живи. И хапчетата не са патерица, а просто един способ, чрез който може да се вложи животът на индивида в определен ред. Истината е, че психологията е сравнително млада, като наука и ние знаем много малко за човешката психика и функциониране на човешкия мозък, като цяло. Говоря от личния си опит, аз не смятам, че хората, които могат да преодолеят едно тревожно състояние са в графата 90%. Аз смятам, че са много по-малко, около 20%. Това означава, че на всеки 10, които отиват да търсят помощ при терапевт психо, 20% могат да постигнат трайни лечебни резултати. Остават едни 30-40%, които се движат ту нагоре ду надолу и 30%-40%, които не могат да е повлияят от психотерапия. Не можем да разглеждаме само болестите от езотерично естество. Да, Юнг, Фройд пишат за неврозата, но животът не е същият както преди. Човекът не е същият, както преди 100 години, променяме се. И с времето ставаме по и по нестабилни. Стрес, напрежение, задължения всичко това си оказва влияние и главната цел на нас е да продължим напред. С хапчета или без това не е толкова важно.Важното е да продължим да живеем. Нека не мислим, че с взимането на хапчета животът ни става по-шарен... А пък новото кредо, което се е налага масово, че едно състояние се преодолява с няколко сесии, не искам да го коментирам въобще.
  3. Здравей! Разбирам болката ти. Всичкото това стягане и целия този ужас, който изпитваш. Но първо нека да уточним, че от това, което пише ти не си депресирана, а силно тревожна. Във форума има хиляди съвети и доста информация, която можеш да почерпиш. Това, което се е случило с теб е просто стрес фактор, който е отключпил даденото преживяване. Спокойно от това не се умира или полудява. Това, което можеш да направиш, като стъпка едно е да спортуваш. Това ще ти помогне. Слушането на релаксации и правенето на определени дихателни техники ще ти помогнат.Но това е само част от решението. Ти пребиваваш в София. Поразрови се и намери терапевт, който е добър със справянето с тревожни разстройства. Във форума има такива хора. Направи си консултация и направете план за действие. Ако си упорита нещата могат да се поуспокоят след срещите със специалист. Не се бави, а действай! Поздрави!
  4. Здравей! Берт Хелингер създателя на семейни констелации пише, появи ли се прекомерна ревност в дадена връзка е дошъл нейният край. Ревнивият просто иска несъзнавано да прекрати тази връзка.Само, че все още не може да го осъзнае, за да си го признае. Ти спомена нещо много ключово, не искаш да я предаваш. А, може би несъзнанателно искаш точно това...Странно нещо е живота, в какви парадокси живеем само...Потърси терапевт, не за връзката ви, а за самия себе си..:) Само, когато направиш нещо истинско за себе си, тогава можеш да дадеш шанс на тази връзка. Защото единственият, който е готов да я приключи, това си ти. Поздрави!
  5. Провалил си се! Много от зависимите хора имат пробиви, но това не ги спира да продължат с възстановяването си. Проблемът не е порното. Проблемът е защо се стига до порното? Ние сме мъже и сме сексуални, когато нямаме половинка всички мастурбираме. И това е нормално. Някой по веднъж, някой по повече пъти на ден. Но, ако не започнем да търсим интимност проблемът с мастурбирането се задълбочава. Ти имаш проблем със жените човеко, не с порното. Порното е само върхът на айсберга. Докато не започнеш да се изправяш срещу реалния проблем, колкото и да държиш на мускули ефектът ще е все еднакъв- нулев. При работата със зависимости, не е важно само да останеш чист. Важно е да започнеш да променяш определени аспекти, за да може те да се окажат в последствие упора в трудните моменти. Хубаво е да си направиш консултация със специалист не как да спреш порното, а как да съставите план за собственото ти развитие. Това може да включва определение стъпки и определени действия, за да поставиш здрава основа. Така да стискаш зъби, не променя нищо. Защото ти живееш, като зависим. Спри да живееш, като зависим, ако искаш свобода. Но за това се изискват много повече усилия от самото спиране на порното. Поздрави и успех по пътя на свободата!
  6. Stefan Grekov

    Hendo

    Здравей! Темата определено е интересна, защото това, което описваш не се случва само при теб. Във времето, в което живеем общуването става все по и по-трудно, то се измества във виртуалните пространства, а там за да бъде човек успешен е нужно да прилага стратегия, точно както в реалния живот. Проблемът не са ти жените, а гласът, който ти казва, че не можеш да се справиш. Обикновено в повечето случай това е гласът на някой от родителите ни, които се е запечатал в съзнанието ни. Ние можем само да гъдаем, на кое е този глас. Когато се върнеш в спомените си можеш и сам да го намериш. Хубаво е да можем да отделиш този глас в съзнанието си, тоест да разбереш, че ти и той не сте едно. Да, той е част от теб, но той не си целият ти. Защото този глас не те спира само при жените, той те спира да се адаптираш и в останали сфери на живота. Както ти пише Орлин започни да се предизвикваш, когато си с компания, това ще има дори забавен ефект. И когато се появи този глас, че не можеш да си справиш, си помисли, а това е гласът на онази част, която се страхува в мен, но щом има страх има и смелост. Животът ни тук на земята е дуален. Използвай и смелата си част. В един момент може дори да разбереш, че това, което наричаш срам, може би изглежда за някой момичета, като чар. Не се сравнявай с общовалидния мачо, точно това е нещото, което потиска много мъже и точно това е проблемът в проявата на собствената ти индивидуалност. Докато искаш да си, като някой. Ти губиш толкова много от неповторимите си черти. И точно това, че вече виждаш проблемът си ти дава шанс да работиш върху него. Поздрави и успех!
  7. Здравей! Трудно е човек да разбере някой, който преживява тревожно състояние. Хората сме свикнали да виждаме с очите си и от там да съдим. Но аз съм сигурен, че тук ще намериш разбиране за твоето състояние. Ти си в една много крехка възраст, в която хормоните в теб бушуват. И сега опознаваш света, аз смятам, че сексуалната ти ориентация с времето може и да се променя, но и да остане същата не се притеснявай, има милиони хора с бисексуална ориентация. Знам, че не получаваш това, което искаш по начина, по който искаш и това носи и недоволство и болка, това те кара да се чувстваш виновен. А замислял ли си се, че начинът на родителите ти да ти създадат комфорт е точно през материалното. Може би така те изразяват най-чистата любов към теб по този начин. Може би това да ти осигурят най-доброто от материално естество е техният начин да ти кажат, че те обичат. Замислял ли си се? Представяш ли си, ако те ти даваха само "духовна храна" без материалното, сигурно и тогава ще се чувстваш ощетен. Но пък от друга страна тези родители не са ли най-подходящите за теб. Да, можем да ги мразиш, да ги ненавиждаш, да си им сърдит и това е нормално, но те си оставят твои и ти си голям щастливец, защото имаш родители! А колко ли им струва на твоите родители да си създадат комфорт, в които живееш? Помисли над това. А може би и си човекът, които да научи родителите си какво значи думата топлина....А това не е лесна задача, изисква се усилие. Но и в това е магията на живота! Поздрави!
  8. Здравей! Разбирам болката ти и усещам колко е силна зависимостта ти. Наистина е трудно човек да спре да пие и да действа по старият начин. Ти можеш да се чувстваш сам, но ти всъщност имаш подкрепата на всички алкохолици, които се възстановяват. Отиди на сбирки, потърси контакти, намери си спонсор и започни работа по програмата. Тя работи, стига и ти да работиш по нея. Поне това, което разбрах аз е, че не си се усещал обичан, от абсолютно никой. И това е една голяма болка. Това те кара да се чувстваш сам, изолиран, неставащ. В момента смилаш огромен житейски урок, това да се научиш да си даваш сам на себе си. Да бъдеш родител сам на себе си и да поемеш отговорност за постъпките си, това ще те промени, ще те накара да израснеш и да спреш да се криеш зад чашката. Използвай условията, които ти е дал животът. Имаш човек, който те подкрепя и който ще бъде до теб по време на кризите ти, породени от абстиненцията. Имаш подкрепата на Бог или ако искаш го наречи твоята Висша сила, защото ти не си сам човеко. Спреш ли пиенето след месец и емоционалното ти състояние ще бъде по-стабилно. Не е лесна крачка да се откажеш от това, което те убива, но ти знаеш, че алкохола ти ограбва живота и обикновено нещата опират до затвор, психиатрия или смърт, не се ли спре на време. Но човек не се бори, за да го спре, а се предава. Признава си, че е победен и не става за пияч. Ти сам решаваш вече дали искаш да живееш или искаш да загубиш всичко и да си отидеш, като човекът, който не искаше да започне да се бори за собствения си живот. Не е нужно да търсиш любов, самото ти спиране на алкохола ще е началото на това да съумееш ти сам да си дадеш. Поздрави, и не си сам!
  9. Здравей! Това, с което си се заел не е лека задача. Огромен процент от мъжете страдат от такава зависимост, но те рядко я осъзнават. Поради този факт се развалят бракове, семейства, връзки и дори всичко това отново не ги провокира да спрат. Трудно е! Да си зависим не е лесно. Но, когато човек си признае и осъзнае своята зависимост това облекчава донякъде и дава възможност за възстановяване. След спирането на порното и мастурбацията ще навлезеш в така наречения "флат период", в които няма да ти се иска нищо. Не се плаши, това естествена реакция на организма. Възстановяват се невронни връзки и както ти пише Орлин, това е процес на вътрешна трансформация. Този период продължава за всеки различно, но в рамките на няколко месеца ще се възстановиш и либидото ти ще се възвърне. Но това е най-лесната задача до момента. Казвам най-лесната, защото вярвам, че ще я издържиш, но през това време ти трябва да промениш навиците, поведението си и отношението си към жените, а това не е хич лека задача. В този тон и ред на мисли ти препоръчвам една книга "Господ пътува инкогнито", тя ще подсили насоката, по която си поел, но не забравяй най-важното ти ще останеш предразположен към тази зависимост до края на живота си. Поздравявам те за чистото ти време, то е едва началото на твоето предизвикателство, да кажеш да на своята мъжка сила. И колкото повече трупаш чисто времее, толкова повече сексуалните ти желания и щения ще се очовечават. Знам какво причинява порното, то развращава и колкото повече гледаш, толкова повече искаш разврат и разврат и разврат. Знам, че за да спреш изисква усилия и да ти си го направил и ще продължаваш да го правиш. Това, което е важно да спреш да действаш като зависим. Твоят проблем не е с порното, твоят проблем е с жените. През това време, в което се възстановяваш трябва да поработиш върху това. Защото голяма работа, че си направил месеци чисто време, ако живееш, като зависим. Ти си свободен човек и имаш право да се заявиш, като такъв. Да, не е леко, трудно е, но това е част от промяната ти. Не забравяй порното е върха на айсберга, отношението ти с отсрещния пол е ключово. Като първа стъпка, продължи да се възстановяваш. Като втора, започни да четеш книгата, която ти препоръчах и това, което Орлин ти е предоставил, като инфромация Като трета запиши се на танци, за да можеш да усетиш близостта на жените и за да разбереш, че не са страшни даже напротив. Като четвърта стъпка постави си кратки цели. Разпредели си времето, разчупи се! Като пета стъпка, не брой дните без порно. Просто не гледай само за днес! Това ще ти отнеме доста товар от плещите. П.С. Не забравяй най-важното е не да не гледаш порно, най-важното е да започнеш да усещаш автентичната си мъжка сила и да я впрягаш. Да, това изисква време, но се отплаща стократно! Успех!
  10. Здравей! Странното е, че някой ще го нарекат криза, а други ще го нарекат пробуждане. Това е твоят реален сблъсък с времето, с живота, с екзистенциалния смисъл. Много хора дори пропускат, дори никога не си задават въпросите, които си задаваш ти. Ако питаш мен се намираш в духовна криза. Либидото е паднало дълбоко, появили са се депресивни симптоми, което е напълно нормално. Поради факта, че си навлязъл в по-дълбоките пластове на своята психика. Депресията е едно по-здраво състояние от тревожността и постоянното люшкане нагоре и надолу. Това състояние, в което си е една крачка напред към твоето развитие. Тук говоря за духовно естество. Мари фон Франц дори пише, че в едно такова състояние най-лечебното е просто да продължиш да копаеш надолу и току виж един ден се е появила някоя идея или импулс за творчество, който не си подозирал дори, че притежаваш. За това моят съвет е продължавай да търсиш. Ти си в етап на търсене. Навлизаш в години, в който от чисто астрологическа гледна точка се предвещава осмисляне и трансформиране на живота. Тук можеш да прочетеш книгата на Лиз Грийн "Сатурн. Нов поглед към един стар дявол", препоръчвам ти също книгата на Виктор Франкъл "Човекът в търсене на смисъл". Ще Почерпиш доста опит от това. Ти нямаш нужда от хапчета, ти имаш нужда просто да разбереш смисъла на своето състояние, а той е някъде там. И един ден можеш да се събудиш и да погледнеш с нови очи светът и този свят макар и същият да ти се струва, като че ли по различен.
  11. Здравей! Явно влизането под земята е силен отключващ фактор при теб. Да всички ние може да тълкуваме , отключването на това състояние по много начини. Но, това надали ще ти е от полза. Ако човек тръгне да се рови в психиката си ще забележи, че незабележимо нещата са започнали много преди това. И това разбира се не трябва да ни плаши, а да ни дава сила, че можем да преудолеем случващото се. Насъбрало ти се е доста. В момента изпитваш страх, тревожен си, но замисли се как това е един невероятен шанс след време да извоюваш още повече познание и свобода за себе си. Ти си на 22 и две, представи си след година, две или колкото ти е нужно, как благодарение на тази случка си сменил посоката на този живот и си отприщил вродената си смелост. Да, трудно е, изисква се усилия, но това остава за цял живот. Работа с терапевт и в последствие дори можеш да се записеш на пещерен туризъм и да преживееш слизането под земята отново, но вече с доза любопитство, кураж и обич. Поздрави!
  12. Здравей! Разбирам те, че ти е трудно, че е плашещо, на моменти дори погубващо. И целият този страх всичко да не се повтори, те въвежда в една невероятна безизходица, в която и най-голямата надежда се губи и гасне, и остава само и единствено мрак и отново онзи смразяващ страх. Трудно е, непосилно е, но в същото време има милиони хора, които са го превъзмогнали. Хора от този форум, хора, които дори виждаш по улиците. По всичко личи, че имаш доста силен характер и гледаш да се справиш сама. Да, и това е част от пътя ти, да опиташ всички алтернативи, преди да се предадеш. Защото в полето на нашата психика, на онова нещо, което наричаме душа, дух, свръх Аз, ние не се борим само, но и се учим да се предаваме. Да, пропускаме случващото се и да се доверяваме на мъдростта на живота. Ти разглеждаш тревожността единствено от медицинска гледна точка, като разстройство и това е напълно вярно. Но всяка истина е половин истина и тази е половин също. Има и други гледни точки, някои хора разглеждат това състояние, като събуждане от дълбокият сън на материализма. Да, ние сме тела, но в нас има и нещо много по-дълбоко. Разбирам те, че ти е трудно да предадеш доверието си някому, но и тази съпротива е част от твоето лечение. Може би на този етап, нямаш нужда да се доверяваш на някого, може да се довериш на нещо по-голямо, нещо твое, наше, общо, което наричаме Бог. И това е един различен поглед към тревожните състояния, които от езотерична гледна точка са събуждане на заспалата енергия вътре в нас. Някои я наричат кундалини, други прана, чи, няма значение думата, но това, което описваш ти е раздвижване на по-дълбоките пластове на твоята психика. И пред теб седи един много важен избор, изборът какво отношение да проявиш към случващото се, а именно в това е ключа. Хората се лекуваме, не като изтриваме неща от живота си, а като ги надмогваме и разбираме смисъла, който те ни носят. Именно в това се състои алхимията и превръщането на оловото в злато. Ти си започнала да се предаваш,а това го показват именно твоите мисли дали да пиеш хапчета или не, но ти за момента не си изпробвала никакви алтернативи. Да, един терапевт, не се е получило и какво от това. Има такива моменти, време е да зададеш въпроси към себе си. Дали това недоверие е точно към терапевта ти или то се отнася масово в живота ти? Какво те спира да поискаш помощ? И какво за Бога означава думата помощ? С какво я свързвам, както значи за мен? И дали не искам помощ по точно определен начин, такъв какъвто аз знам, че ми трябва? Прочети тълкуванието на думата помощ, потърси синоними, сродни думи. Виж какво се крие зад символиката и, която тя носи. Това са първите стъпки отвъд чувството за вина, нищожност и вечно самосъжаление. Да, ти си жертва, но не на екзистениалното, а на невротичното страдание и колкото повече бягаш от него, то толкова повече се засилва. Никой не може да избяга от страданието, независимо дали се пият хапчета или не, то е част от живота ни и то именно е горивото за търсенето, осъзнаването, промяната. И рано или късно всеки спира да бяга, защото е безкрайно изморително, тогава може да се породи депресия и една дълбока тъга. Тогава е именно сливането с цялото човечество, с Бога и с течение на времето тъгата се превръща в тиха мъдрост. Ние не сме светци, ние сме хора с определени лимити и когато влезем и осъзнаем собственити си лимити, от къде до къде се простира нашата сила, тогава се ражда и онова нещо, което се нарича смирение. Но това е един дълъг път, който продължава до нашата смърт. А смъртта е дошла вече при теб, и старото разбиране започва да умира. Да, болезнено, бавно, но така се ражда новото. Просто продължи...
  13. Здравейте! Орлин ви е насочил много правилно. Това са опции, от които можете да се възползвате. Но това, че осъзнава, че е зависим не означава, че ще спре да играе. Това са две различни неща. Защото да спре да играе се изискват много усилия и най-важното е, че трябва да признае, че е загубил. Че е победен от казиното, машинката, рулетката, а това не е хич лесно. Ако се предаде и приеме хазартната си зависимост, тогава може да започне процес на лечение, който трае дълго време и най-важното е,че той сам трябва да разбере, че в този живот той не може да играе контролирано. Подчертавам думата контролирано, защото всяка игра обикновено започва с мисълта "Ще пусна само 10 лева" или " Ако не ми върви, ще спра". Когато се появяват такива мисли хубаво е да звъни на някой доверен човек, с който може да говори за това. Колкото повече говори за зависимостта си, толкова повече нарастват шансовете му за възстановяване. Не е срамно да говорим, за това, което изпитвам, усещаме, преживяваме. Та като стъпка едно е хубаво да разбере, че е зависим и не може бъда играе контролирано. Стъпка две е да ходи в себе си с малко пари поне 6-12 месеца. Стъпка три намирането на общност с възстановили се хора, от които да черпи опит от тях. Стъпка четири да започне да чете тази книга. https://slot.bg/temp/anonimni_komardjii.pdf И най-важното, което да разбере, че тази дупка, която се отваря в него и го тегли към саморазрушение може да бъде запълнена единствено с любов, усилие и Бог. Третото е особено важно във възстановяването, намирането на Висша сила, чрез молитви и медитация, може да усмири разрушителните импулси. Хубаво и да се насочи към спортове или неща, които носят адреналин или, от които изпитва удоволствие. Време е самият той да поеме отговорност за живота си, защото той не е виновен за разрушенията, които е направил, виновна е неговата болест, но той е отговорен за нещо много по-важно собственото си възстановяване. Това, което е нужно е зависимият да започне да работи по 24 часова програма. Тоест да си наложи да не играе само за днес. Поставянето на краткосрочни цели, смяната на компанията, на маршрутите, по които се движи, запълването на ежедневието с по смислени неща са само част от нещата, които можете да практикувате. В момента той има нужда от подкрепа, дайте му я. Повярвайте в него, колкото и да е трудно, но му обяснете, че той вече е отговорен за постъпките си. Най-важното е да спре да лъже и да се научи да казва истината колкото и болезнена да е. Проблемът за хазартно зависимия не са парите, а влечението и допанинът, който се отделя по време на игра. Това нещо може да се компенсира със спорт, секс, хоби, молитва. Зависимостта е търсене на Господ, но не по правилния начин. Да, на моменти е скучно и тясно в нашето тяло, сиво е, монотонно, но точно там се ражда просветлението!
  14. Здравей! Лично аз не знам какъв съвет онлайн мога да ти дам. Това, което бих те посъветвал е да потърсиш добър хипно или психотерапевт. Когнитивно поведенческата терапия или работата с хипноза биха се отразили ползотворно в твоя случай.
  15. Здравейте! Тук не говорим само за психическия ви резон. Тук говорим и за биохимични промени, които настъпват в следствие на спиране на препарата не по схема. Случва се синдром на отнемането, които трае при всеки различно, аз нямам представа, но предполагам, че до месец ще отмине. Следете състоянието си, явно след спирането на лекарствата не сте устойчива. Не се чувствайте слаба, не забравяйте, че сме хора и всички имаме трудни моменти. Просто, когато решиш да потърсиш среща на живо съм сигурен, че ще намериш правилния човек! Поздрави!
×