Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Stasy

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Отново сърдечно Ви благодаря!..За съветите и полезните статии,които прочетох с голям интерес, които ще му предложа да прочете и той. Желая Ви доброто,което правите за хората в трудност, да Ви се връща многократно!
  2. Благодаря Ви за изчерпателния отговор и за светлината, която хвърлихте върху семейният ми проблем. Колебаех се каква е точната причина, за да знам какво мога да направя, а вие ми дадохте и точните насоки и разбира се, надежда че мога да се справя! В първия удобен момент ще проведа разговора. А колкото до това той да ходи на терапия, аз имам силното желание и съм му предлагала безброй пъти, но ми отказва категорично. Мисля,че се обижда и не иска,защото не иска да признае пред мен че има проблем ( а е наясно,че проблем има, въпреки това казва, че проблемът си е мой ), защото ще му се наложи да го решава, а явно донякъде така му е комфортно. А от друга страна той е човек, който не обича да говори за себе си или изобщо да споделя, сякаш го е страх да не покаже някаква слабост, дори и пред мен, а и просто не е свикнал да споделя. Когато сме двамата предпочита да слуша какво му разказвам, ако не, просто мълчи. Майка му и баща му не са от най-топлите и сговорливи хора и дори той ми е споделял,че когато е бил малък не са имали много разговори с тях, освен ако не го обвиняват за нещо или трябва нещо да се прави за къщата, което е оставило голямо отражение върху поведението му, когато си е вкъщи. Навън е друг човек - весел и безгрижен. Когато сме в компания е най-веселия, приказлив човек, тогава говори и с мен, но до душата му се стига трудно, която е много добра,но и наранена явно, затворена и сякаш самотна.. Прави ми впечатление и че помни някакви мои думи, които съм казала в изблик на гняв към него, но ги е приел не в смисъла, в който съм ги казала, приел ги е като обида, а често тези думи са просто провокация към него да промени нещо.. Например: " Няма нужда да ми казваш,че ме обичаш, след като не ми го показваш. Искам да ми го покажеш с близостта си и отношението си към мен, а не просто едно обичам те." Тези думи разбирам след време,че той ги е приел така, че просто е решил да не ми казва,че ме обича и му е останала горчилка. И давам този пример, защото забелязвам,че явно думи за мен безобидни и казани в друг смисъл, той натрупва във времето и се затваря още повече към мен. Надявам се да си решим проблемите, защото се харесваме както сте забелязал от миналия пост и любовта ни е взаимна въпреки всички трудности до момента. Мисля да снимам Вашия отговор и директно да му го прочета, за да разбере,че това е не само мое мнение и трябва да вземем нужните мерки. Поздрави!
  3. Здравейте, С мъжа ми съм от 6 години, а от повече от 5 години насам не иска да правим секс! С 12 години съм по-малка от него! Бързо след като започнахме връзката се развиха отношенията ни. На втория месец от връзката ни ме покани да се нанеса у тях ( семейна къща с майка му и баща му ). Така ненадейно ме попита дали искам да имаме дете и аз споделих желанието му. След месец опити забременях. Тук е мястото да спомена,че забременях на 20 години, а мъжа ми беше на 32. Генеколожката ми каза да намалим секса до минимум до третия месец,за да не навредим на плода, а сега след време мисля, че това беше абсолютно ненужно и от тогава започна проблема, който мисля, че се усложни и от други фактори. В началото той не обърна внимание на препоръката и е важно да добавя, че секса беше страхотен и за двамата. Изведнъж забелязах, че започва да избягва и когато аз искам да предпочита да се гушкаме. Така от няколко пъти на ден, започна да се случва 2 пъти в седмицата, после веднъж седмично. Минаха 3-те месеца,през които трябваше да внимаваме, а тогава той започна да разрежда повече контактите ни, като на желанието от моя страна ми отговаряше, че е уморен и ще имаме цялото време на света за секс и предпочитал да се гушкаме. С времето ставаше все по-зле и минаваше все по-дълго време, а разбира се аз като бременна жена с побеснели хормони започнах да се разтройвам, което сигурно го е карало да се чувства зле, но аз жях бременна, отхвърлена и напълняла и вече си мислех,че с това го отблъсквам.. Започна да избягва дори да ме гушка, докато гледаме филм, защото сякаш изпитваше страх,че пак ще го закачам и пак ще се караме.. Оказа се че има не малък заем, отпреди връзката ни, за който не знаех, а бяхме на все още не обзаведения етаж, само със спалня, гардероб и баня и разбира се изтегли още един, с което започна да се оправдава,че му е много стреса и няма желание за секс. Казваше,че след като родя ще се оправят нещата, но стана и по-зле.. Освен всичко и родителите му,които живеят на другия етаж започнаха да се месят и да се опитват да "помагат" със съвети, помощ и всичко не поискано от тях, а понеже когато родих бях на 21 години си мислеха,че нямам нужния капацитет за майка. Споделям това,защото разбира се повлияха с тази нагласа и нападки на мъжа ми и отношенията ни се обтегнаха още повече. Разбира се вече 5 години по-късно родителите му ме опознаха, успокоиха се, а и аз сложих някои граници,но сякаш следите в съзнанието му останаха за това че родителите му ме упрекваха в некомпетентност и разбира се той промени своето към мен с непоносимост. Във времето промених нещата, заслужих си цялото уважение като майка,работеща жена със стабилна професия и добра заплата,дори уча, но мъжа ми не иска да допусне дори по-страстни целувки, защото сякаш го е страх,че ще правим секс?! Важно е да добавя,че много от караниците ни бяха за това,че го хващах или виждах,че е гледал порно.. почти постоянно,а казваше че нямал желание или бил изморен. Предлагала съм му алтернативни начини да сме интимни,без да има нужда да прави каквото и да е но не иска. Предлагала съм му да гледаме заедно порно.. Предлагала съм му ако не го привличам да имаме отворена връзка,но побеснява при мисълта. Не съм му изневерила нито веднъж, поводи за ревност също не му давам,но съм красива жена и той доста ревнува. Виждам го,че постоянно ме следи с поглед и интерес какво правя,как го правя, понякога се крие да не го видя,че ме наблюдава. Също така ако сме в различни стаи и вляза при него не може да си намери място, не спира да подскача и да обикаля. Често се засрамва ако ми срещне погледа, а не ме допуска до себе си. Когато на няколко месеца ми омръзне да съм търпелива и отворя темата прави така че да се скараме и някрая на въпросите ми защо ми отговаря "С такава жена не мога!" , като визира това че съм ядосана, сякаш не е нормално да се ядосам на няколко месеца един път за тази огромна липса с години. Последните 3 години нито веднъж, а последния път мисля че се притесни и нищо не се получи и не допусна друг опит. Кажете ми има ли надежда за решение на проблема и какъв точно е той, защото мъжа ми ми казва все да изчакам,че от самосебе си ще се оправят нещата. Казва,че ме желае, виждам го в очите му,но интимно ме отбягва, дори вече не иска да ходим само двамата някъде,а винаги включва в плана и детето с цел защита от мен сякаш.. Предлагала съм му да ходим на психолог, сексолог, дори само да отиде на лекар профилактично,но твърдо отказва. Наскоро го убедих да пие едни билкови хапчета, каза че е съгласен да ги купя и вече мина месец,а той е изпил едно хапче тайно и това беше.. Кажете ми реално има ли шанс да се променят нещата? Или да не губя повече време, защото развих цял куп здравословни проблеми покрай неговия..
×