Pramatarova

Здравейте отново. Тъкмо за малко се бях пооправила и страха отново ме връхлетя. Този път вече със всякакви внушения. Понякога ми се струва нетърпимо. Всичко ми е ужасно мрачно, в главата ми понякога си представям някакви ужасни картини , като от страшен филм. Страха от загуба на контрол отново се появи. Понякога от уплах ли е, не знам от какво, не мога да схвана шегите на хората и в последствие се усещам. В главата ми е пълна каша. Имам моменти на спокойствие, но те са много малко, в сравнение с противоположните. Всеки ден започвам да вярвам все повече, че полудявам. И не мога да намеря мира, а се опитвам. Спортувам, но явно това не е достатъчно. Отбягдам да разговарям с хората, дори и с близки,защото от тази каша, си мисля, че няма да си събера мисълта. Въпреки това се получава, но някак не ми доставя удоволствие, а напротив, напряга ме. Като знам, че ще излизам навън с по-голяма компания, чувствам някакъв страх, даже понякога и аз не мога да си го обясня от какво е точно този страх. Представям си, че ще ме затворят в някоя лудница и само тази представа ми навява ужасно мрачно чувство, което сякаш ме реже с нож. Мисля скоро да започна психотерапия, но все си мисля, че не е просто едно обикновено тревожно разстройство, защото не мога да намеря спокойствие, дори когато съм сама..

Имам въпрос-тези объркани мисли в просъница и пресъздаване на някакви случки в главата ми точно в моментите преди да заспя дълбоко на какво се дължат и има ли някакъв начин да се предотврати това, много е плашещо и побъркващо.

Здравейте отново:). Значи, от един месец пия хранителни добавки 5-HTP, които помагат за тревожни и депресивни състояние-напълно на билкова основа са. Искам да пия и OMEGA-3 рибено масло,което пак се води хранителна добавка. Та въпросът ми е-вредно ли ще бъде да ги смесвам, дали едното е излишно или няма да има проблем като цяло?

Здравейте. Напоследък ми се случва да ми изникват някакви спомени в главата или случки, които нямат никаква връзка със сегашния момент. Ето например, одеве готвех и изведнъж без да съм си мислела за нещо свързано с това, ми изникна спомен от преди няколко години или пък се сещам за някакви хора, ей така, пак от нищото. На какво се дължи това, пак се стреснах, нормално ли?

Така е, моят живот е. За това, ти си гледай твоя, аз ще си гледам моя. За мен този твой коментар беше леко излишен, но пък за сметка на това предишният ти ми помогна, за което ти благодаря. Не ми е нужно повече да ми пишеш.. ако искам нещо да те питам, ще го направя на лично, пък ти ако искаш на добра воля, ми отговоряй. Благодаря ти за отделеното време, което е доста повече от това, което аз съм отделила за теб, както ти каза.

Бих правила всичко това с огромно желание, но сякаш нямам сила за нищо. Както казах по-горе, сякаш ме приковава. Страх ме е постоянно без причина, понякога дори имам чувството, че няма да успея да мръдна, много е странно.. имам чувството, че вместо аз да контролирам това, то ме контролира. Понякога си мисля, че не е просто едно обикновено тревожно разстройство, а нещо по-сериозно, тъй като понякога се чувствам ужасно отделена както от себе си,така и от околните и това ужасно ме измъчва. Също не знам как да реагирам, когато някой ми разказва нещо, все едно не знам какво отношение да взема, сякаш съм напълно незсинтересована, а не искам да е така. Искам да успея да си събера фокуса и да се стегна, наистина, но сякаш нямам сила да направя нищо. Ето, до вчера бях на екскурзия в Италия и може би това е засилило малко тревожността ми. Пътувахме много и постоянно имах пристъпи на тревожност. Бях с родителите ми и дори и те ми се струваха малко отдалечени. Това разбира се, ми донесе двойна доза тревожност и вместо да се наслаждавам на екскурзията, аз постоянно бях в страхове. Всеки ден си мисля, че това е края, че живота ми ще се провали, че няма да успея да завърша с това състояние и да си намеря работа и че ще бъда в тежест на нашите, плача постоянно и т.н. Сякаш ме е завладяло с пълна сила.

Здравейте, тревожността ми продължава, даже в по-високи дози. На моменти имам чувството, че не успявам да издържа. След това ми минава за няколко часа, като разбира се дереализацията си я има постоянно. Мрачното чувство също си стои, а разсеяността ми се е засилила, даже на моменти имам чувството, че ще ми изключи всеки момент мозъка. Възможно ли е?

Хм.. Ити, прав(а) си почти за всичко, само дето искам да ти поясня това за психологията, което си писал(а). Недей да преценяваш така бързо защо я записвам и защо не. Водиш се от някакви мои споделяние, които разкриват ЧАСТ от мен, само част. Пациент мога да бъда на някой психотерапевт например, но не и на избраната от мен специалност, в случая. Просто исках да ти поясня, да не ги преценяваш така лесно нещата. А колкото до маски, роли и повърхностност, да, абсолютно си права, уцели. И вярвам, че всеки прави грешки.. но пък хубавото на тях е, че ако погледне човек по-разумно над тях, може и да си научи урока. Именно сега за това търся помощ, да си науча по-лесно урока.

Непременно ще почна да чета и книгата, която ми препоръчахте. Именно това мое състояние ми помогна да реша окончателно да избера тази специалност. Тормозещо ми е много и този страх от това да не звуча странно и чуденето какво да кажа понякога, много ме измъчва тази моя странна неувереност, ако мога да използвам тази дума, за да го опиша. Това ми се случва дори при близки хора. Как да изградя сигурност, с какво да си помогна, за да премахна това чудене и да се убедя, че вероятно си звуча нормално?

Прочетох статията, която ми посочихте,изхледах и клипчето. Ще погледна и другите. Знам, че трябва да бъда търпелива, а това не е много по моята част, но ще се постарая максимално. Благодаря Ви ужасно много, даже искам да Ви благодаря очи в очи, а не витруално. Вие сте хората, които най-много ми помагате, наистина. С удоволствие влизам тук и чета мненията ви и даже чакам с нетърпение да ми отговорите. Мечтая и аз някой ден да стана като вас, да вдъхвам надежда на хора, които са попаднали в мрака на собствените си чувства и мисли и да им помагам да излязат от него. Бъдете здрави!

Да, най-вероятно най-вече се късае до социалната тревожност, защото до сега не съм заеквала от много малка и хората покрай мен, близки и познати, не са свикнали да ме чуват да заеквам и все си мисля- "сеега като ме чуят, какво ли ще си кажат, ще се откажат от мен и ей такива подобни тревоги". Също така познавам много хора, защото съм общителен човек и това заекване сега ми преобръща целия социален живот и страха от отхвърляне е много голям в мен. И сега, когато заекването се е завърнало отново, след като веднъж съм го преодоляла, означава ли, че няма да моха да го преодолея втори път?

Да, от много отдавна искам да уча психология, по мое желание напълно е. Много се чудех до последно, но накрая си се върнах на най-желаното от мен. В НБУ записах иначе. Надявам се, това което съм избрала, да ми помогне да преодолея случващото ми се в момента. Иначе дали се занимавам с нещо свързано с това-за подледниа месец съм изчела неща, които са свързани само с тази наука, даже в дълбочина

Спортувам, но с хоби още не съм се захванала. Някаква история например разказвам, сега не мога да се сетя конкретно. Също така преди, когато бях малка, заеквах, ходех на логопед и го преодолях напълно,сега пак ми се възвръща, особено в моментите, когато именно не мога да си подредя мисълта и това още повече ме вкарва в тревожния кръг и ме отчайва. А когато го бях прродоляла, говорех с удоволствие, сега не е така и тази промяна ме кара да се натъжавам двойно повече.

Да, и аз си мислех, че може би пораствам и това също допринася за всичката тази обърканост, но не знаех, че ще буде толкова болезнено и трудно. Днес дори ми е доста засилено всичко, даже одеве излезнах навън с една приятелка и като си говорехме, едвам си събирах мислите, за да се изкажа и имах чувството, че няма да успея. Че ще спра и няма да мога да кажа и думичка, сякаш в главата ми беше пълна каша. Не ме притесняваше нищо конкретно през това време, което например да ме е разсейвало. Също когато искам да разкажа нещо по-дълго, не мога да си го подредя последоваъелно в мислите и от там почвам да се обърквам и да се плаша допълнително, въпреки това уж успявам с повече усилия.Трябва ли да се плаша от това?

Имам въпрос, който пак ми изниква в главата и ме тревожи и ми преобръща корема. Възможно ли е смесването с дрога в случая да е отллючило някакъв сериозен психичен проблем, който сега е в началото например и се развива?(да подчертая, няколко пъти и преди това съм взимала, на следващия ден съм се чувствала странно, неуверено и малко разсеяно, но след като съм се наспивала добре, всичко си е било наред). А сега откакто ми се случи това, съм неуверена, объркана, притеснявам се малко да общувам и т.н и например това да са началните симптоми? Не съм споменала, това от скоро ми се случва-сякаш понякога се чудя какво ми е мнението за дадено нещо, сякаш съм на кръстопът кое е правилно и кое не за дадено нещо и ми е трудно да.преценя и това много ме обърква и тормози. Знам, че сигурно звуча глупаво и ви омръзва да ме четете, но наистина компетентно мнение ме успокоява и спира лутането ми в мисли за това. Чак ми е неудобно да досаждам вече, но вашите думи ми вдъхват вяра и успокоение.

Скоро ще имам възможност и ще потърся човек значи, понеже аз съм от Гоце Делчев, а тук няма такива хора и след месец,2 се местя в София и тогава ще ми бъде по-удобно да посещавам психотерапевт.

Така е, права сте, че трябва да направя сериозна промяна в начина ми на живот и в себе си като цяло, за да премина през това и да стана един по-осъзнат, благодарен човек. Опитвам се и си обещавам на себе си да направя всичко по силите ми, за да постигна промяната. Просто нещата се случват много бързо и ми идва като гръм от ясно небе-от там идват уплаха, ужаса и всичко останало. Знам, че в момента не вярвам на себе си и това също ми се отразява на страха от загубата на контрол например. Повярвайте ми,почти всичко осъзнавам, просто ми е трудно да го усетя и почувствам, защото състоянието ми ме обърква, но ще положа усилия, за да се променя и поправя. Вие сте прекрасни хора и за няколко седмици именно от портала и от това, което съм изчела (повярвайте ми, много е, осъзнах някои неща) , просто ми остава да ги приложа и ако не успея да намеря сама пътя, в последствие ще се обърна към някой ваш колега, близо до мен, който наистина ще бъде отдаден. Ако имам нужда, ще се обърна към вас за координати, ако позволите, разбира се. Спирам да благодаря за отделеното време, защото знам, че истинската благодарност се състои в това да ви послушам и след време да ви се похваля с напредък.

Здравейте, благодаря за отговорите и се извинявам, че не съм споменала за това. Първоначално се съмнявах, че може това да е причината, защото състояние ми се получи в последсъвие и постоянно се сменяха симптомите. А и доктора вчера ми поясни, затова сега го споменавам.Никога не съм целяла да прозвуча неуважително или да се почувствате така, но щом се е получило така, икрено се извинявам, никога не съм го искала.

Привет отново, знам, че станаха много въпросите,съжалявам за което, но наистина много ми помагате и намирам утеха тук. Днес бях на психиатър, разказах какво ми се случва и как се чувствам. Оказа се или по скоро тя така прецени, че имам тревожно разстройство вследствие смесване на алкохол и амфетамини (така беше, не съм споменала по-горе), тъй като и разказах, че се чувствам така от последното ми ходене на дискотека. Консултацията стана много бързо- за около 15 минути.Предписа ми два медикамента- Флуанксол и Лароксин. Не съм започнала да ги пия все още. Та въпросите са ми- ако не ги пия, това чрез психотерапия например може ли да се оправи, без никаква намеса на медикаменти и ако започна да ги пия, евентуално след време, ако ги спра, ще ми се влоши ли състоянието?

Опитвам по всякакъв начин да мисля за всичко останало, но не и за това. На моменти се получава, но през повечето време това е по-силно от мен. Имам още един въпрос- ето например в момента ми е така. Чувствам, че ме боли вътрешно от това и на моменти тази "болка" много се засилва, мисля, че тогава и тревожността ми се засилва. Ще отмине ли това чувство, толкова е силно понякога, че ми се струва, сякаш цял живот ще живея в мъки и страдание. И нормален симптом на силен стрес ли е тази душевна болка?

Haha izvod-tova systoqnie moje bi pravi chovek mnogo po-sysredotochen, kolko i da si misli, che e napylno neadekvaten. Blagodarq vi mnogo, mili hora.

Blagodarq vi mnogo za syvetite. Preumorena sym ne ot cheteno, a ot hora i ot tova, che obryshtah vnimanie na tqh, a ne na sebe si. Priznavam, che ne sym ot nai-uchenoliubivite, osobeno prez poslednite godini. Hodeh po diskoteki i partyta, ne spah mnogo, pih mnogo, obshto vzeto-jivot. Ot tolkova mnogo obrushtane na vnimanie na drugite, gubeh sebe si, ne se cenqh. Moje bi tova e doprineslo. I ot edno posledno napivane mi se sluchi taka obshto vzeto. Zatova me e strah da ne sym si prichinila neshto i tolkova se plasha. Ne me sydete, che sym jivqla taka. Chak sega osyznavam kolko sym bila gadna kym sebe si, dori me e qd.

Predvaritelno se izvinqvam za latinicata! Nqma konkretni misli, koito me tormozqt. Glavata mi prosto sqkash e pylna i raboti na visoki oboroti, taka nai-tochno moga da obqsnq. Imam chuvstvoto, che shte stana neadekvatna ot tova, tormozi me. Tova me plashi i me natovarva, ne mi dava spokoistvie i e edin ot simptomite. Tova imah predvid za kashata. I v momenta obshto vzeto nishto, zavyrshih i chakam da se zapisha, izleznaha rezultatite. Ponqkoga malko si mislq za budeshteto, i to me plashi, moje i tova da doprinasq. Blagodatq Vi iskreno za vnimanieto!

Здравейте отново и съжалявам, че пак досаждам, Не издържам вече, състоянието ми сякаш се влошава, По цели дни плача заради това,което ми се случва, Не мога да спя добре и когато започвам да се унасям, постоянно ми идват нещо като несвързани мисли и след малко се събуждам и се чудя от къде са ми дошли тези мисли. Това разбира се ме стресира още повече и имам чувството, че и наяве ще започне да ми се случва и ми се преобръща корема. Всичко и всички покрай мен ми се струват много далечни, постоянно си мисля, че всеки момент ще изгубя контрол над себе си. Имам чувството, че в главата ми е един тунел от мисли всякакви, объркани, които преминават като стрела, както по-горе отбелязвах. Вече приятелите ми и всички покрай мен ми се струват сякаш отдалечени, дори не мога да опиша.Като се гледам в огледалото, се чудя това аз ли съм и въпреки, че вътрешно в себе си съм убедена, аз пак се питам. Понякога се питам коя съм аз, не мога да се държа естествено, постоянно се колебая за някакви неща и се чудя как да реагирам в дадени ситуации, което ме обърква двойно. Наистина не мога да опиша напълно състоянието си, сякаш е толкова сложно и объркано.Надявам се да ме разбирате.Постоянно гледам други хора и си мисля как и аз искам да съм като тях, замислям се колко ми липсва стария ми живот. Също нямам стимул за нищо, сякаш това ме приковава да лежа и да бездействам постоянно, аз осъзнавам, че трябва да действам и да се движа, но сякаш това е по-силно от всичко останало. Моля Ви, кажете ми още някакви методи, за да се справя с това състояние. Много съм объркана вече.

Blagodarq ti, blagodarq ti, blagodarq ti! Prochetoh go 2 pyti dori, za da go razbera dobre! Otnovo mi beshe ujasno odeve, i sqkash kato dar ot sydbata otvarqm profila si i vijdam, che si mi pisala. Znaesh kakvo e nqkoi da te uspokoi i povqrvai mi, uceli tochniq moment, sqkash si me usetila.Pojelavam ti da ti otshumi napylno, pojelavam ti da stanesh po-silna otkolkoto nqkoga si si predstavqla, ti si prekrasna i makar i da ne sym te vijdala, ti go kazvam, zashtoto ujasno mnogo mi vdyhna nadejda! Shte go preprochitam vseki pyt, v koito se otchaqm! Napylno me razbirash, osobeno za tova, che vse si mislq, che ne me razbirat i che vse mi lipsva neshto v opisanieto na problema! Pojelavam ti spokoistvieto, koeto iskash, da si nameri traino mqsto v jivota ti! Blagodarq ti otnovo i se izvinqvam za latinicata!