Добър ден ще започна от по далече за да имате представа за мен като човек.
Изживяла съм много тежко детство,майка ми и баща ми се разделиха когато бях на седем.
Майка ми си намери нов мъж ,с който замина да живее е друг град,мен остави при баба ми там живеех с постоянен страх ,вуйчо ми който също живееше там беше агресивен постоянно правше скандали и биеше всичи включително и баба ми,майка ми и останалите си сестри
Когато бях на 14 ходех с едно момче ,от което забременях ...нямаше на кого да кажа ,баба ми забеляза че нещо става,и че нямам цикъл.Признах и всичко тя уреди с еедна нейна позната да направя аборт ужасен момент в моя живот.
Майка ми естествено не разбра ,защото аз и баба ми се страхувахме какво ще направи тя.
Защото баба ми имаше отговорност за мене.
Баба ми беше единствения човек,който имаше подход към мен,показваше ми любов и загриженост
След аборта ми ,мислех че живота ми ще продължи и всичко ше е наред.
Да ама не започнах да излизам в лоша компания наркотици съм пробвала амфетамини,екстази,кокаин,марихуана съм пушила дълго,
Това не ми пречеше да ходя на училище,и на работа, в околието ми съм изглеждала като много силен и самостоятелна.
Всички ме хвалеха ,че въпреки тежкото ми детство съм толко борбена и силна.
Мечтаех да срещна мъж ,на който да мога да мога да разчитам в тежки моменти да ме обича и уважава,да имам спокойствие дом и деца.
Срещнах го когато бях на 17 той тогава беше на 21'
Словак който работеше в български завод.
В този момент аз живеех вече сама под наем ,ходех на работа и същевременно на училище.
Емоционално тогава се чуствах самотна и слаба..нямах семейство единствено приятели.
Реших че той е моят мъж..ходих му на гости през зимната ваканция ,бях очарована от неговото семейство задружно ,уютно.Бях решена че сслед като завърша са замина при него ,това беше моята мечта в следващата година.
Така и стана завърших средно и заминах.
Веднага след заминаването и заживяването с него бях разочарована ...оказа се различен много пиеше и беше егоист .
След три месеца бях бременна ...оженихме се и ни се роди дъщеря...прекрасно дете ,което обичам повече от живота си.
Но през цялото време той освен да ходи на работа и да се напива ,не взимаше голяма инициатива в помоща с детето ,което ме съсипваше,но намирах сили и продължавах.
След година ...отново забременях бях ужасена ,че ще имам още едно дете и нямма да мога да се справя...направих грешка и го махнах.
Чуствах се ужасно...но някак си го подтисках.
След две години забременях отново ,но реших да го оставя въпреки ,че мойта връзка със мъжа ми не беше много добра.
Синът ми се роди преждевременно ...беше в ковиоз два месеца,два месеца бях в тотален емоционален срив.Страх,тревожност,обвинях се.
Синът ми се оправи ,цяла година постоянно под наблюдение ,по доктори постоянно под страх.
Мъжът ми отново не помагаше особено.
Пиеше и на мойто молби да престане нямаше разбиране и все скандали .
Децата ми в момента са на четири и две годишна възраст.
Изведнъж започна да ми става лошо...като световъртеж, тревожност,страх.
Мислех,че съм болна почнах по лекари да ходя..но се оказа ,че физически нищо ми няма.
Преди два месеца вече започах постоянно да съм в напрежение....отидох на психиатър каза ми ,че имам депресия и ми предписа антидепресанти,който отказвам да пия защото не виждам как биха могли да ми помогнат.
Страх ме е ,че ще полудея ,че ще нараня децата си,имам натрапчиви мисли,че ако ме ядосат и се побъркам и ги убия.
След това изпадам в ужас ,напрежение,страх,защото обичам децата си и искам всичко добро за тях,и до момента всичко съм правила за тях с изключителна любов .
Също така от както съм тук контакти с хора имам много малко,което ме подтиска защото съм изключително комуникативна .
Въпроса ми е следният имам ли важен психически проблем? Или е просто натрапчиви мисли? Депресия ли е? Как да се справя ?Искам да съм пълноценна и добра майка.. страхувам се да не загубя здравия разум.
Добър ден ще започна от по далече за да имате представа за мен като човек.
Изживяла съм много тежко детство,майка ми и баща ми се разделиха когато бях на седем.
Майка ми си намери нов мъж ,с който замина да живее е друг град,мен остави при баба ми там живеех с постоянен страх ,вуйчо ми който също живееше там беше агресивен постоянно правше скандали и биеше всичи включително и баба ми,майка ми и останалите си сестри
Когато бях на 14 ходех с едно момче ,от което забременях ...нямаше на кого да кажа ,баба ми забеляза че нещо става,и че нямам цикъл.Признах и всичко тя уреди с еедна нейна позната да направя аборт ужасен момент в моя живот.
Майка ми естествено не разбра ,защото аз и баба ми се страхувахме какво ще направи тя.
Защото баба ми имаше отговорност за мене.
Баба ми беше единствения човек,който имаше подход към мен,показваше ми любов и загриженост
След аборта ми ,мислех че живота ми ще продължи и всичко ше е наред.
Да ама не започнах да излизам в лоша компания наркотици съм пробвала амфетамини,екстази,кокаин,марихуана съм пушила дълго,
Това не ми пречеше да ходя на училище,и на работа, в околието ми съм изглеждала като много силен и самостоятелна.
Всички ме хвалеха ,че въпреки тежкото ми детство съм толко борбена и силна.
Мечтаех да срещна мъж ,на който да мога да мога да разчитам в тежки моменти да ме обича и уважава,да имам спокойствие дом и деца.
Срещнах го когато бях на 17 той тогава беше на 21'
Словак който работеше в български завод.
В този момент аз живеех вече сама под наем ,ходех на работа и същевременно на училище.
Емоционално тогава се чуствах самотна и слаба..нямах семейство единствено приятели.
Реших че той е моят мъж..ходих му на гости през зимната ваканция ,бях очарована от неговото семейство задружно ,уютно.Бях решена че сслед като завърша са замина при него ,това беше моята мечта в следващата година.
Така и стана завърших средно и заминах.
Веднага след заминаването и заживяването с него бях разочарована ...оказа се различен много пиеше и беше егоист .
След три месеца бях бременна ...оженихме се и ни се роди дъщеря...прекрасно дете ,което обичам повече от живота си.
Но през цялото време той освен да ходи на работа и да се напива ,не взимаше голяма инициатива в помоща с детето ,което ме съсипваше,но намирах сили и продължавах.
След година ...отново забременях бях ужасена ,че ще имам още едно дете и нямма да мога да се справя...направих грешка и го махнах.
Чуствах се ужасно...но някак си го подтисках.
След две години забременях отново ,но реших да го оставя въпреки ,че мойта връзка със мъжа ми не беше много добра.
Синът ми се роди преждевременно ...беше в ковиоз два месеца,два месеца бях в тотален емоционален срив.Страх,тревожност,обвинях се.
Синът ми се оправи ,цяла година постоянно под наблюдение ,по доктори постоянно под страх.
Мъжът ми отново не помагаше особено.
Пиеше и на мойто молби да престане нямаше разбиране и все скандали .
Децата ми в момента са на четири и две годишна възраст.
Изведнъж започна да ми става лошо...като световъртеж, тревожност,страх.
Мислех,че съм болна почнах по лекари да ходя..но се оказа ,че физически нищо ми няма.
Преди два месеца вече започах постоянно да съм в напрежение....отидох на психиатър каза ми ,че имам депресия и ми предписа антидепресанти,който отказвам да пия защото не виждам как биха могли да ми помогнат.
Страх ме е ,че ще полудея ,че ще нараня децата си,имам натрапчиви мисли,че ако ме ядосат и се побъркам и ги убия.
След това изпадам в ужас ,напрежение,страх,защото обичам децата си и искам всичко добро за тях,и до момента всичко съм правила за тях с изключителна любов .
Също така от както съм тук контакти с хора имам много малко,което ме подтиска защото съм изключително комуникативна .
Въпроса ми е следният имам ли важен психически проблем? Или е просто натрапчиви мисли? Депресия ли е? Как да се справя ?Искам да съм пълноценна и добра майка.. страхувам се да не загубя здравия разум.Освен това понякога имам моменти в който виждам всичко много остро,цветове и всичко около е изострено.
Има моменти в който ме плашат лица ,или са ми неприятни случвало ми се е с мъжа ми децата ,и навън от чужди хора.моля ви дайте съвет.
В момента пия хомеопати във формата на капки.