Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Milichkaa22

Участници
  • Общо Съдържание

    31
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Milichkaa22

  1. Здрвейте отново ! Реших да ви обясня ,защо не мога да посетя психотерапевт. Нямам финансовата възможност на този етап, от работата си покривам разходите ,а наще гледат бебе . Майка ми е в майчинство. Имат много разходи с малкия ,а аз само я тормозя с тези мои ирационални страхове. Нещатата не бяха толкова зле преди да се появи замайването и подкосяването на краката. Минаха 2 седмици още не съм припаднала. Но колко и всички да ме убеждават ,че това е адреналин .. страхът ме е превзел и не ми дава мира..грозните картини, мисли. Да знам ,че решението не е да лежа и да плача просто искам да живея нормално. Не искам кой знае какво от живота . Младо момиче съм,живее ми се ,излиза ми се ,но сърце не ми дава да се отпусна по вълната на живота . Страх ме е ,че ако се отпусна страхът ми ще се реализира и ще припадна. Не искам да ви досаждам и да пълня темата само. Изчетох ,че студент се е справил сам ,чрез приемане на симптома . Щом той е успял и аз мога вероятно. Знам,че силата е в мен ,но как да я използвам ,защото на 20 години няма да пия химия и да си живея със заблуда. От вас това научих-хапче за страх няма.
  2. Попаднах на една страхотна мисъл,която още нямам смелостта да следвам. - " Отдай се на най-големите си страхове и чак тогава ще бъдеш свободен! "
  3. Искам да ви питам нещо последно,защото взех решение да спра да се ровя в интернет. Как да се справя със замайването,след като вече имам диагнозата страх и вие потвърдихте ,че не се припада.
  4. Влезе ми натраплива мисъл в главата да не да ми спре въздуха и да си мисля като тая жена ,че се задушавам . И веднага разпознах,че е такава
  5. Да се похваля . Гледах клип за паник атаките- момиче разказваше какво е изживяла-мислила е ,че се задушава. И моят гениален мозък- ами ако почна да се задушавам и умра,започнах да следя дишането си , да си представям разни неща. Но реално -СТРАХ . Нереално,нещо ,което няма как да стане. Само натраплива мисъл. На правилен път ли съм
  6. Здравейте. Аз самата научих кой е пътят да се справя със страха. Трудно ми е още,симптомите на адреналина все още ме плашат. Убедих се и взех решение да не ходя повече по доктори-полза никаква. Младо момиче съм на 20 години,просто съм страшно уплашена. Когато ме обземе страха не мисля така както когато съм спокойна за съжаление. Но пък осъзнах едно нещо. Спомням си като малко аз бях като момче.Вече споменах за катастрофата,тогава наистина си бях зле и наще за разлика от сега реаагираха . Та тогава лъжех доктора ,че съм супер само и само да си тръгна ,защото тогава беше първата ми сериозна връзка.Изобщо не мислех за друга. Та тогава положителните мисли ме избавиха доста бързо,дори не обръщах внимание на болката.Просто следвах себе си и не мислех -ами ако . Та така сега си живея в този кръг и си причинявам само СТРАХ. Страх ,който ме парализира и отклонява вниманието ми от живота. Страх,който просто ми казва -Време е да направиш нещо за да се развиеш като личност. Едва когато това стане и се почувтвам удовледворена ще бъда щастлива.
  7. Здравейте ! Искам да ви споделя колко съм разочарована от личният си лекар . Отидох да видя дали замахването е на псическа основа ,да ме прегледа . Тя ми измери кръвното ,изслуша ме и ми каза така- Ти имаш психично отклонение,страхова невроза и ми изписа някакъв антидепресант и че съм за психиатър.Аз и казах ,че решението е в мен и не искам хапчета на 20 години,по-добре една психотерапия . И тя каза амаааа те психолозите нямат право да дават лекарства и затова. Останах многоооо разочарована .. не искам да се тъпкам с химия и да бутам пари .
  8. Знам . Губя толкова моменти , а да споделя още нещо . Имам приятел,страхотно момче е ! Живеем заедно ..но аз съм си се вглъбила в това има ли ми нещо и какво ще ми стане и не му обръщам внимание.. и въпреки това той е до мен.
  9. Благодаря ви д-р Първанов. Изкренно,размяхте ме . Отстрани наистина състоянието ми изхлежда смешно.
  10. Това опасно ли е? Крие ли някакъв риск? Какво да предприема,понеже утре съм на работа
  11. Здравейте ! Имам един въпрос свързан със състоянието ми . Това замайване ли е,омекване на краката ли какво ли е ми е доста често. Чела съм че паник атаките са кратки. Възможно ли е да си внушавам симптоми? Моля ви от сърце ,защото съм на път да изгубя всичко
  12. Извинявам ви се от все сърце. Просто не съм на себе си от вчера и се опитвам да намеря решение! Писна ми да живея в страх и да побърквам всичко около мен! Боря се със страха си и така го усилвам! Грозните картини в главата ми ме убиват.. знам ,че трябва да действам ,а не да рева като жертва,защото сама си правя това състояние. Желанието ми за живот е огромно и въпреки ,че знам ,че няма вечни,че тежко болни живеят до последно с усмивка и оценяват всеки ден .. стреса ми дойде в повече. Много в повече - отделих се от родителите си , започнах работа ,общо взето порастнах. А до преди месеци бях принцесата на мама . Всичко на готово. Благодарение на това си състояние осъзнах ,че може би вътрешно се страхувам от това да съм самостоятелна.. мама е далече сега. И така вместо да обикалям дискотеките в София и да се забавлявам аз си рева . Правилно ли разсъждавам?
  13. В момента излязох, да краката ми са като омекнали..но няма да се предавам на един адреналин
  14. Направих го няколко пъти,още със ставането. Вкъщи добре амк навън? Как да процедирам.
  15. Да .Опитих да се изправя срещу страха си. Застанах права до леглото и се въртях в кръг ,след което се хвърлих на леглото.
  16. Аз искам да съм щастлива.. но искам да знам това замайване крие ли опасност да падна. Преди години имах проблем- тежко птп. Вследствие на ,което припадах,но пих лекарства и се оправих! Всичко си беше прекрасно. А сега от това нещо направо се забърках и всеки ми казва спокойно, няма нищо да ти стане.. а аз пак
  17. Имате ли нещо против да споделя някое мое есе тук във форума Мисля ,че ми се отдава ( имах награди като малка)
  18. Ще ви споделя нещо .. лятото имах едни натрапливости за скачане .. преодолях го с много писане на есета на тема за живота . Обожавам да пиша за страха си .. но има една несигурност в мен ,която ме плаши .. думата "ами ако" . Родителите ми са ми забранили болноци и ми се смеят.. леля ми е човекът ,с който се допитвам за това състояние . Минала е през него и знае нещата как стоят. Моят проблем е когато съм сама . Съветите и насоките,който сте ми дали трябва да постигна с воля и постоянност . Просто трябва да спра да си давам срок.
  19. Нямам възможност да посещавам психотерапевт на този етап . Затова пиша тук за съвети. А нямам време да се страхувам,защото имам доста задължения..
  20. Как така да припадна ( страх ме е да не е фатално) имам огромноо желание да живея! Мечти и цели
  21. Здравейте ! Имам малък напредък! Започнах новата работа,справям се .. но онзи ден след като се навефох за нещо като че ли премина като вълна през тялото ми и аз се изплаших да не припадна.. така съм от 3 дни , мота ми се славата, не ми се става ,защото ме е страх да не припадна .. все едно ходя по облаците! Моля за съвет..
  22. Благодаря ви ,от сърце! Смятам да спра вече четенето на всякакви глупости из интернет и да послушам съвета ви!
  23. Не знам точно от тук идвс страха . От гледна точка на лекарите ,родителите ми е невъзможно. Сърцето ми е здраво. Но в представите в главата ми е възможно. Снощи сънувах ,че едно познато момиче е починало точно от инфаркт и ми го съобщиха. Аз вярвям в сънищата и когато отворих да видя тълкуването- ще се радваш на щастие и дълъг живот. Това ми вдъхна надежда и знам,че има начин този филч да се махне.
  24. Изкренни благодарности! Имам един последен въпрос. Тези страхове и филми имат ли шанс да се реализират?
×
×
  • Добави...