dezdena

Уважаеми дами и господа, благодаря за вниманието Ви, независимо под каква форма поднесено. Помогна ми виртуалното потупване по рамото от Д-р Първанов (дали пък наистина страдам от недоимък на внимание и неразбиране), също и саркастичното Горкана на Орлин Баев, но много повече пространните му писания, посветени на състоянието МИ, особено една Молитва, която си разпечатих и чета сутрин и вечер (дали пък наистина не е дошло време за ново студентство и дълбинно изучаване на егото ми, враг мой, на решимостта ми да бъда силна на всяка цена...и на пътя към смирението, което никога не съм познавала)...Георги Балджиев, твоето „"Завърнало" се е ПРчето, защото идеята му е през страха да те насочи към промяна.“ беше особено ключово в осъзнаването на основния проблем..., а именно че рутината ме е затиснала като срутени подпори на мина...Диляна Колева, твоето „Какво всъщност не можеш да промениш?“ съм си навила като аларма в главата и всеки ден ставам с отговора „Няма такова нещо“! Чувствам се мотивирана и подкрепена. Основното, от което имах нужда! Благодаря ВИ!

Благодаря за вниманието, и аз чета гладко между редовете и собствените си думи, но когато става реч за отварянето на нова страница, получавам емоционална дислексия. Въпросът е сега накъде? Повярвайте ми, уважавани и прекрасни професионалисти, само който е преживял това, знае какъв кошмар е и колко бавно теорията, макар съчетана с полезни и изпитани практики, действа. Аз не съм от мрънкалниците, нито от отчаяните, просто досегашните патерички и трикове не работят в състояние на перманентна замаяност. Може би имам нужда само от потупване по рамото, и едно папагалско Нищо ти няма, всичко е в ума ти, можеш да се справиш...или пък от шамаросване..Просто диря път! P.S. Прочетох много внимателно труда Ви на тази тема, господин Баев, дано успея да впрегна опита Ви в каруцата на собствените си усилия.

Аз съм жена в разцвета на разцвета си, на 44-:) Умна съм, успяла съм, изглеждам чудесно, имам прекрасно семейство и ..току що излизам от дълга Ремисия след тежко ПР. Преди 7 години се разделих с него след дългогодишна битка и след труднопостигнато примирие със себе си. За това противоборство съм писала в блога си: http://danielamihaylova.blogspot.bg/2014/12/blog-post.html. Сега кошмарът се връща, под вънкашност или вътрешност нова..под формата на постоянно безпокойство и замаяност, почти по 12 часа в денонщие, като изключим часовете за сън. Четох материалите в блога на Орлин Баев за ПР и дереализацията, но изпитам огромни затруднения да приема стария нов враг като приятел...Това вече не са пристъпи, а перманентно състояние и аз не мога да му противостоя и не намирам сили да го приема и гушна радушно. Никога не съм пила антидепресанти, винаги борбата е била с цената на свръхусилия и пълно изтощение. В момента пробвам да си помогна с хомеопатия, но не дава почти никакви резултати. Аз съм идеалистка, перфекционистка, романтичка, хипохондричка... И моля ви за съвет, кажете ми защо ПР не се върна в познатата форма в живота ми, срещу която знам как да се изправя, а в съвсем нова, която ми харесва дори по-малко...Отчаяна съм, трудно работя, почти невъзможно, не мога да се радвам на нищо, фактът, че се връщам назад ме убива! Помогнете ми със съвет!