Jump to content
Порталът към съзнателен живот

k.a.

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Благодаря Ви да бързата реакция! Може ли да ни насочите към конкретен психотерапевт в София, тъй като няма откъде да почерпим информация в областта, освен чрез Интернет? Отново благодаря!
  2. Здравейте! Не искам да отварям нова тема, защото считам, че случат ми се доближава до описания по-горе. Тук съм, за да получа съвет, който да предам на мой приятел. Аз не мога да й помогна, тя не може да се справи сама, но по-важното е, че най-сетне, след месеци празни приказки, стигнахме до действия. И това, което в момента стои пред нас е въпросът към какъв специалист да се обърнем, след като антидепресантите на психиатъра задълбочиха проблема, а не го решиха. Накратко - тя е младо момиче, студентка в София (вече 5-ти курс). Винаги е била по-затворена, но не антисоциална. Напротив. Не започва разговор първа с непознат, но е изключително отзивчива и добронамерена към хората. Запознахме се чрез друга колежка. С времето разбрах, че е от хората, които раздават от себе си и никога не очакват нищо в замяна. Не злослови, не злобее, а просто обръща всичко на майтап. И така шегите и смеха са нейното най-добро прикритие. Раздразнението, стеснителността и притесненията си крие зад насмешките над околния свят. Идва от малко градче, където никога не се е вписвала сред околните. И в университета сякаш това не й пречеше. Допреди около година, когато всички натрупани негативни емоции си казаха думите. И без това голямото й притеснение по време на изпити се превърна в панически страх. Не може да събере мислите си, изпада в безпомощност, че не може да се справи с обема информация и е убедена,че ще се провали. Престана да се храни редовно, отслабна видимо, погледа й стана празен, не се заглеждаше дори в телевизора... и реши, че София я задушава. Последната половин година я прекара почти изцяло в родния си край. Започна терапия с най-леките антидепресанти, от които каза, че усеща само страничните ефекти, но не и подобрения и реши да ги спре. Покрай изпитите имаше леко подобрение, за момент се все в ръце... От месец насам просто съществува. Всички планове за подобряване на ежедневието й просто не се случват. Вътрешно не може да намери решението - ту иска да предприеме действия, ту се отказва от всичко, ту е убедена, че ще се справи сама. Разговорът с нея е кръговрат - мисъл, отрицание на мисълта, отрицание на отрицанието и т.н. Днес търсим специалист заедно (макар и от разстояние). Затова Ви моля, дайте съвет към кого да се обърнем. Благодаря предварително!
×