Ojinx

Благодаря за вниманието надявам се да мога да говоря с тях без да се разплаквам

Под "той" имам предвид мъжът ми. А иначе сестра ми предаде майчиството си на майка ни без да се замисли дали на мен ми пречи и аз разбирам в последствие и така и мъжът ми и на него не му харесва това че са взели решение без да ме питат дали имам нещо против. Проблем ми са думите немога да се изразя правилно и винаги излиза че казвам нещо не както трябва и винаги някой остава ядосан или сърдит на мен. Искам да мога да се изразявам. Винаги сестра ми е била по хубава за майка ни а аз винаги не съм правила нещата както трябва и като се оплаче майка и съжалява а аз ако реча да се оплача съм си била виновна аз. Та затова мъжът ми все се ядосва че мен нашите ме третират като даденост а сестра ми не незнам дали е защото тя не живее вече с нас в един град докато аз съм до нея (в отделен апартамент). А за това пътуване ме е страх да кажа на сестра ми че можем за един ден и не искам да ми се обиди но и не искам да се карам с мъжът ми.

Здтавейте надявам се да можете да ми помогнете от вече може би година все се карам с мъжът и заради родителите ни той се ядосва че мен нашите ме използват както си искат докато сестра ми каквото каже го правят а аз ако искам нещо все започва с "ама защо" или "много искаш" правят го после но след като помислят докато нея веднага. Аз вече ми омръзна да го мисля и съм спряла но мъжът ми не се отказва и това каране почна откакто сестра ми даде детето си на майка ни и постоянно е с мен и сина ни докато сме на гости или ако му кажа да го оставя за няколко часа при нея той ми отказва веднага и сега сестра ни ни покани на гости при тях в новия им дом за 2 дена и както винаги стрижно мъжът ми отговори "не може за два те да са благодарни че и един ден ще идем" и аз не знам какво да правя. Като сестра ми се обади да ме пита дали ще идваме и казвам да но ме е страх да и кажа че е за един ден защото ще ме разпитва но на всичкото отгоре ми казва кога да сме тръгнали а майка ми я подкрепя