Jump to content
Порталът към съзнателен живот

DilianaD

Участници
  • Общо Съдържание

    50
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    4

DilianaD last won the day on Август 1 2017

DilianaD had the most liked content!

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

772 посещения на профила
  1. Тревожност

    С право те е страх и това не е опция в твоят случай, защото вместо да си опознаеш и решиш проблемите, то ще се закопаеш още по-дълбоко. Дори и да се почувстваш по-добре от медикаментите за някакъв момент, това ще е НЕ само отлагане във времето, а дори и загуба на важни за теб месеци/години... Страничните ефекти от листовката са най-малкото от което да се палшиш. Аз на около 20 г се плъзнах по тази пързалка, но това не реши проблемите ми, а ме доведе до едно състояние в което емоциите, чувствата и смисъла ставаха все по-непознати и далечни, а страховете не само не изчезнаха във времето, а набраха още повече сила. Това е страшното!
  2. Обяснете ми тази реакция?

    Д-р Първанов е дал напълно изчерпателен отговор, който явно не успяваш да разбереш. Незряла си и потърси специалист. Психолог е нужен, не за да ти каже какво и как да изрецитираш на приятелят си, а за да ти помогне в пътят към порастването. Как ще посъпиш е твое решение, време е да започнеш да поемаш отговорности с всичките им успех и ипровали. Успех!
  3. Говориш с майки, слушаш роднини, четеш БГМама, това е кофти избор при положение, че си тревожна. Ако се довериш на себе си и на инстинкта си всичко ще се случи по най-добрия начин. Обаче дали си способна да разграничиш себе си във всичко наложено отвън... това е въпросът.
  4. Страхове

    Чела ли си книгите на Сергей Лазарев "Опит в оцеляването"? Ако не си, то там ще научиш много по въпросите които те вълнуват.
  5. А защо не вземеш да установяваш, че все по-често и за по-дълго болката отсъства? Аз едно време бях така с главоболието, исках да ме боли, за да избягам от разни ситуации, но после свикнах да ме боли глава и положението стана сериозно. Дълго време се наложи да си корегирам самовнушенията.
  6. Е да, докато седиш и се чувстваш провалена няма да се случи кой знае какво в твоя полза. Знаеш ли, че тревожността обхваща огромна част от мисловните процеси и за концентрацията върху друга информация не остават почти никакви ресурси и желание. Иначе наистина много хора лесно помнят, това което те научават за два часа на теб са ти нужни дни. Ама това се получава не защото са по-умни или кой знае колко по-специални, а защото са си изградили навици, с времето са ставали все по-отговорни. Организирането на времето, конспектирането на учебните материали е нещо което се учи, то не е даденост... Видяла ми си мисълта за деня от началната страница на форума, точно като за теб е "И тъй, вие трябва да ликвидирате с всички наследствени прояви и мисли, които се зараждат в ума ви. Най-малко 50% от тези прояви са наследствени и по закона на внушението, вие можете да ги изхвърлите. Как? Запример, някой ден нямате разположение на духа и казвате: не ми се учи днес. Седни и учи! Настроението ще дойде. Седни пред масата си - нищо повече! Че не ти се учи, това е внушение, закон на повторение. Ти си отлагал много пъти и днес казваш: нямам настроение да уча. Не, ще седнеш да учиш, без да чакаш настроение! Срещу това внушение и вие употребете едно ваше внушение. Да кажем, че нямате разположение да отидете някъде. Какво трябва да направите? Повтаряйте цял час наред: ще отида, ще отида... Като повтаряте тези думи цял час наред, най-после ще отидете на това място... Колко пъти трябва да се повтори една дума? - Има известни числа: 100, 200, 300 и повече пъти. Това повторение представлява един цикъл около вас и с това се обраува една сила, която дава подтик да бъде вниманието ви за или против, т.е. в положителен или в отрицателен смисъл, което е за ваше добро." (Беинса Дуно) И като допълнение, седни сега и синтезирай написаното до сега. Напиши го тук
  7. Привет Mermaid_, ще споделя и моята гледна точка на база дълги години изкарани в абсолютно същото състояние на непомнене и неразбиране. Опитвах да уча, да чета, но нищо не се получаваше. За книга която на пръв поглед ми е интересна, няма начин да успея да разкажа повече от две-три изречения от няколко стотин прочетени страници. История, събития, дори география - трагедия, за дати и години да не говорим... Времето минаваше, а аз продължавах да не помня и да не разбирам, въпреки желанието ми, въпреки опитите ми да успея, да мога... Вероятно си имала някакъв период през който учението не ти е вървяло много. Може да си била влюбена, може да си била тъжна, може просто да си искала да правиш нещо различно, нормално е в такива моменти да си разсеяна. Мислите се блъскат, скачат лудо във всяка възможна посока, и ловко отбягват коловозите в които се опитваш да ги вкараш. Съответно се проваляш на изпитите и това за теб е достатъчно, за да заживееш с грешното самовнушение, че нещо не е наред. Фокусирала си се в това без да го осъзнаваш. Първото нещо което научих, за да започне при мен да се случва промяната беше да разбера, че самовнушението е един много мощен инструмент. Неправилното самовнушение, че аз не мога, аз не помня, аз не разбирам, много бързо пусна своите корени. За щастие намерих приятел, който упорито и постъпателно променяше тази моя погрешна нагласа. Научих се, че когато задължението се замени с желанието, тогава нещата се получават, защото желанието събужда интереса, а интереса превръща всичко в игра която играеш не заради трябва, а защото обичаш да играеш. Когато никой на те изпитва, когато на никой не се доказваш, а се отпуснеш и четеш и учиш просто заради себе си, защото така искаш, защото така ти харесва, защото знаеш, че това ти помага, тогава информацията достига до теб по един по-различен начин, като на игра. Върни се сега и отново прочети моя пост и този на Орлин. Ако искаш можеш след това да си затвориш очите и ще видиш колко добре си спомняш всичко написано до тук. Повярвай в себе си, това ти е достатъчно.
  8. Безкраен страх

    Страх от живота или страх от смъртта, защо да живеем или защо да умираме? Може би заради смисъла в едното или в другото...? Живот без да е живян, любов без да си обичал, жадуващ за прегръдка без да си прегръщал... Имаш вариант да продължиш да се страхуваш и така животът ти напълно да се обезличи. Тогава смъртта наистина би била страшна, загубен цял живот, та и още повече... Имаш обаче и вариант да впрегнеш цялата тази енергия в нещо градивно, научи се да живееш от сърце и душа и тогава ще разбереш.
  9. Д-р Първанов да не разбира за какво става дума...??? Това, че не те обсипва с розови сърчица и малки пухкави херувимчета, а те съветва да се изправиш срещу страховете си и начина по който ти не приемаш съветите му означава, че не си готов изобщо за истинска резултатна терапия. Наистина ли от хилядите им постове не ти е направило впечатление, че техните знания, обич и желание да помагат, се градят на базата лична съпреживелищност към теб, към нас...??? Успех с търсенето на терапевт който ще играе по твоята свирка и ще замазвате повърхностно напукания зид, без да искате да градите нова стена, защото и за двама ви това ще е по-лесно.
  10. До Орлин Баев за съвет

    Ще си позволя да се включа в темата с пример от днес. Тръгах на шофьорски курсове, нещо което ме ужасява - катастрофични мисли недостижими за фантазията на един "нормален" човек. Във времето съм правила и други опити да започна да шофирам, но винаги бягството ми е било по-удобно и именно това доведе до едно добре отгледано страхче придобиващо все повече сила, трансформирало напоследък до неконтролируем ужас. От днес нова кола, нов инструктор, нов район на шофиране и толкова много неизвестни застрашаващи егото ми да се срине, да се изложа с неможенето си, да не мога да оправдая очакванията на света. Наскоро чух нещо което дълбоко ми се запечата - не е срамно да не можеш, срамно е да не опитваш... Това просто изречение противоречеше напълно с моите разбирания за света, разбирания в който нямах право на грешки. Та така - знаейки вече, че бягството не е решение на проблемите то аз скочих с двата крака в страха си. Цяла нощ не можах да спя, сутринта нервите ми бяха опънати до краен предел, сърцебиене с 300 км в час, треперене, пълен блокаж на всякакви мисловни процеси и недоспиването като една пикантна подправка. Обаче когато човек постъпателно е предизвиквал страховете си, започнал е да ги познава, да вижда как те се забавляват за негова сметка, тогава може да си позволи малко да си поиграе с тях. При мен виждането на тези страхове не е лесен процес, но пък и ако нещата ставаха лесно, то едва ли щях да науча достатъчно добре уроците си. Изхождайки от идеята, че аз ходя на курс защото не мога да шофирам, то лека - полека започнаха да се прокрадват еретичните мисли, че би могло да допусна някоя грешка, че ми е позволено да се поизложа и че именно грешките по време на курса ще ме научат. Насочвайки мислите си в тази посока - да си позволя да не мога, да си позволя да греша, да си позволя да се изложа, то страховете някак започнаха да губят силата си. Не мога да кажа, че изчезаха напълно, но пък отвориха място за другата "еретична" мисъл която беше да допусна, че едва ли някой очаква от мен да карам по-добре от тираджия с 40 годишен стаж... И така - вече имах идеята, че имам право да не мога, че никой не очаква чудеса от мен. Тези две идеи поизбутаха още малко страховете и се освободи място да видя, че колкото повече се напъвам, толкова повече се омазвам... И сигурно щях да продължа дебата със страховете си, ако не беше станало време да карам. Надявах се инструктора да се е разболял, колата да се е счупила, само и само да нямам час, но уви... Както и да е, качих се в колата, инструктора започна нещо да ми говори, но аз не го отразявах много, защото бях заета да се страхувам. Успях да хвана за гушата вече поутвърдилата се идея, че имам право на грешки, и че всъщност очакванията на инструктора са да не мога да го правя. Без много зор подкарах колата, нямаше никакво старание от моя страна да впечатля всички с уменията си... просто оставих нещата да се случват такива каквито са. И когато успях да вляза това което е сега, да не мисля за това което е било и да не гадая какво може да бъде, то всичко започна се случва с лекота, дори и бърках с кеф, защото вече знаех, че именно от грешките човек се учи най-добре. Сам го казваш, че бъде само в самото начало... Не бягството, а предизвикването на страховете е важно за теб, позволи си да грешиш, позволи си да се изложиш. "Приемам провала и затова съм готов за успеха!" Просто го направи!
  11. Енергия имаш и то в изобилие, но за съжаления не е насочена в правилната посока. Знаеш ли, тази енергия от която си преизпълнена, включително и аз де, ако я впрегнем в нещо градивно няма да имаме равни
  12. Човече, всеки решава за себе си докъде може сам да стигне и кога има нужда от помощ. Д-р Първанов ти е дал много добра посока, пробвай се, пък прецени... Някои хора успяват сами да издрапат, но какво им е коствало само те си знаят. Други нямат тази решителност, смелост, интелект или просто не искат сами да проправят пътека като успоредно до тях има добре отъпкан път.
  13. Незнам какво биха прочели психолозите, аз не съм и затова не мога да разбирам нещата като тях, но мен много ми хареса осъзнатостта която усещам в поста ти, а си само на 19г. Сам си разбрал, че имаш много да учиш за себе си, разбрал си, че без помощ отвън ще ти е трудно да се справиш. Имаш амбиции да учиш в чужбина, да срещаш нови хора, да се развиваш, но по-важното е, че си учил упорито това да се случи и въпреки всичко не се отказваш и продължаваш напред. Много възможности имаш момче, много ти е дадено... Един мъдър човек от този форум беше казал, че човек сам прави късмета си, а ти много добре знаеш какво да направиш... Просто продължавай! Успех момко
  14. Ariel

    Казваш, че си ходила на терапия, не работите ли по този проблем?
  15. Чувството ще изчезне след известа работа по себе си, а по-сигурният начин е ако работиш с помощта на терапевт. Избора на психотерапевт е важен момент в живота ти, по-важен от избора на автомобил или смартфон, нямам предвид конкретно теб, но ми е направило впечатление, че хората отделят дни, седмици, за да си изберат колата, таблета, дивана дори, а за терапия, която би могла коренно да промени живота им - доверяват се на нещо написано от някакво виртуално присъствие. Това, че Пенка смята Самсунг за най-добрата марка, не означава, че е най-добра и за моите нужди... Във форума препоръки и мнения на професионалисти има много, но желание, мотивация, инициативност - без тях няма как да стане, дори и най-успеваемият терапевт сам да ти почука на вратата... В подфорума Психотерапия онлайн има много материал за избор на терапевт. Почети и сподели какво си решил, може да е полезно и за някой друг участник. Дори и не споменаваш от кой град си, по този стил мога да гадая, че си от София, но все пак...
×