Jump to content
Порталът към съзнателен живот

DilianaD

Участници
  • Общо Съдържание

    50
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    4

Репутация Активност

  1. Like
    DilianaD reacted to д-р Тодор Първанов in Пламен Иванов   
    Ми6а, аз съм честен и доста убедителен психотерапевт, не използвам лекарства в практиката си.Как мисли6, колко от тези, на които най-подробно обяснявам, за ролята на спорта в овладяването на страховете им, започват да спортуват? В началото на терапията, са не повече от един на десет.След няколко месеца стават не повече от 50 процента.Един психиатър за един 20-30 минути преглед ще убеди нула  / О/  човека да го направят.НУЛА.Е, какво да прави?Много скоро слухът,че вместо лекарства препоръчва спорт, ще се разчуе и никой няма да ходи при него за помощ.С две думи, става безработен и трябва да смени специалността си.Това е реалността, хората си ИСКАТ лекарствата.Мои пациенти са ми казвали,че има много фейсгрупи, за самопомощ при паническо разстройство и в тези групи, взаимопомощта се състои, само в, това да си препоръчват лекарства, нищо друго.
  2. Like
    DilianaD reacted to д-р Тодор Първанов in въпрос\и   
    Виж, права си.Живота ти е ....скапан.За успокоение, огромен процент от хората живеят един безсмислен живот, без дори да подозират,че има и друг, хубав, щастлив, пълноценен начин да преминат през света.
    Ти, поне подозираш, че съществува и вторият вариант/надявам се, де/.
    Сама няма как да се докопаш до него. Потърси добър колега, започнете системно работа и след 2-3 години ще си в другата лига.
  3. Like
    DilianaD reacted to Misha64 in Зов за помощ!   
    Нищо ти няма освен че си се фокусирал твърде върху себе си и последиците за всеки биха били същите при подобно фокусиране. Нищо друго не ти трябва освен да изместиш фокуса си. Например към момичето...ти казваш, че непрекъснато мислиш за нея, но подзирам, че не за нея мислиш, а за себе си как ще се изложиш и как ще те отхвърлят. Щото ако наистина мислиш за нея, т.е. наистина ти е интересно тя що за човек  е , как си прекарва свободното време, какви филми обича, каква музика слуша...какви книги чете....има ли хоби, има ли домашен любимец, обича ли кучето, котки....цветя....има ли много приятелки и обича ли да излиза навън или предпочита да си седи вкъщи...обича ли да пътува....къде би искала да отиде.....ехеее...за толкова много неща можеш да говориш с нея и да я опознаеш.....за какви теми на разговор бълнуваш, никой не измисля теми предварително...темите възникват в процеса на общуване, когато хората наистина се интересуват от другия човек и от нещата около себе си, а не само от себе си и от това какво би се случило ако..
    .Измести фокуса...тренирай всеки ден по улиците - гледай света около теб....нека ти стане интересен....защото в момента сам ти си си най-интересен , но това те съсипва...затова зарежи тая работа..махни с ръка и си кажи, че в този свят има толкова много неща не по-малко интересни от теб самия и си заслужава да им обърнеш внимание.
    Отмести фокуса от себе си.
     
  4. Thanks
    DilianaD got a reaction from Орлин Баев in Тревожност   
    С право те е страх и това не е опция в твоят случай, защото вместо да си опознаеш и решиш проблемите, то ще се закопаеш още по-дълбоко. Дори и да се почувстваш по-добре от медикаментите за някакъв момент, това ще е НЕ само отлагане във времето, а дори и загуба на важни за теб месеци/години... Страничните ефекти от листовката са най-малкото от което да се палшиш. Аз на около 20 г се плъзнах по тази пързалка, но това не реши проблемите ми, а ме доведе до едно състояние в което емоциите, чувствата и смисъла ставаха все по-непознати и далечни, а страховете не само не изчезнаха във времето, а набраха още повече сила. Това е страшното!
  5. Like
    DilianaD got a reaction from АлександърТ.А. in Тревожност   
    С право те е страх и това не е опция в твоят случай, защото вместо да си опознаеш и решиш проблемите, то ще се закопаеш още по-дълбоко. Дори и да се почувстваш по-добре от медикаментите за някакъв момент, това ще е НЕ само отлагане във времето, а дори и загуба на важни за теб месеци/години... Страничните ефекти от листовката са най-малкото от което да се палшиш. Аз на около 20 г се плъзнах по тази пързалка, но това не реши проблемите ми, а ме доведе до едно състояние в което емоциите, чувствата и смисъла ставаха все по-непознати и далечни, а страховете не само не изчезнаха във времето, а набраха още повече сила. Това е страшното!
  6. Like
    DilianaD got a reaction from Орлин Баев in Обяснете ми тази реакция?   
    Д-р Първанов е дал напълно изчерпателен отговор, който явно не успяваш да разбереш. Незряла си и потърси специалист. Психолог е нужен, не за да ти каже какво и как да изрецитираш на приятелят си, а за да ти помогне в пътят към порастването. Как ще посъпиш е твое решение, време е да започнеш да поемаш отговорности с всичките им успех и ипровали. Успех!
  7. Like
    DilianaD reacted to stelyana in Тревожност   
    И един малък съвет от позицията на страдал човек. Грижи се повече за себе си, намали използването на компютър и телефон, въобще всичко, което превъзбужда мозъка допълнително.
    Чети книги в спокойна атмосфера, има страхотни текстове на Михаил Иванов (Омраам) за личността и индивидуалността. Може да приемеш състоянието си като тласък в живота, като възможност за себепознание.
    Добър е и течният морски магнезий на д-р Пашкулев. Усвоява се добре и намалява тревожността.
    Общувай с позитивни хора, чети истории за смели такива.
     
    Успех!
  8. Like
    DilianaD reacted to Орлин Баев in Тревожност   
    Минеш ли на химия, вероятно ще се оправят нещата за известно време. Най-вероятно обаче пак ще се върнат, тъй като страхът няма да бъде решен, а само изтласкан, както и ще си остане един страх от страха, от завръщането на "ужасното" преживяване. 
    Попаднеш ли обаче на силен в работата си психотерапевт, ще те научи на дълбока смелост, автентична радост от живота, искреност, висока мотивация и харизма. Тогава мижавите панички и елементарния агорафобичен страх ще ти бъдат доживотен трамплин за чара и смелостта в живота ти! Почти на 18 си - избери каквото решиш!
  9. Like
    DilianaD reacted to Орлин Баев in Объркан съм доста   
    Разбира се, че си специален - вселената се грижи за уникалната "неповторимост" на натрапливата ти фиксация, типична обаче за сума ти народ. Тодор не се шегува - просто си спестява повтарянето: натраплив си и с отговори на натрапливостите се стига до още и още натрапливости, гордо човъркащи неувереността на несигурността си. Така или иначе ще четеш, ще предъвкваш, ще се свръхвглеждаш в телцето, от позицията на малкото его ще свръхконтролираш тщеславно страховете си, с което ще ги раздухваш, за да се роди още и още натраплив, невротичен контрол.... 
    Нищо особено не преживяваш. Има маса народ като теб, всеки със своите си фиксацийки. Въпросът е, че те могат да са всякакви, докато механизмът на справяне е сигурен, когато го искаш. Искаш справяне, или всички да се въртят около гордостта на неврозата ти? Ако е първото, супер - тълкуването на мислите се свежда до подходящо, следва много шегуване, транс, медитативно пропускане. Последното се получава, когато първите стъпки са качествено добре преминавани. Ако искаш обаче само да ревеш, влизаш в графа хистеричка, прикриваща вторичните си хистерични печалби с окр. Ти си знаеш! 
  10. Thanks
    DilianaD reacted to Орлин Баев in Злоба, завист и критика към хората   
    Супер е, че пишеш и ти благодаря за това. 
    За страхуването от мнението на людете, паническото и социалното тревожно р-ва. Разлика има, при това значителна - при психичните механизми, подежащия характер, в терапевтичния подход, включително за въпросното "тръбене". Пояснявам за него по-долу.
    Да, при пароксизмалните п.а., присъстващи в паническото разстройство, е възможно да съществуват базисни вярвания, свързани с мнението на другите, пораждащи тревожност. Както писах и в предния постинг, разлика обаче има. При п.р. страхът от мнението на другите може да го има в една или друга степен, но не е основен. При това състояние е възможна известна откритост в социална среда относно преживяванията, което спомага премахването на механизма на изтласкване и бягане от паниката и по-бързото и преодоляване. Като цяло, тук справянето е много по-бързо. При това, като казвам, известна откритост, това в никакъв случай не означава постоянно засмукване на вниманието, което вече клони към хистерични вторични печалби. 
    При социалния страх -: понякога е просто срамежливост, която се преодолява бързо. Но, социофобия е, когато започва да пречи на общуването все по-силно.  Тук и справянето изисква упорити, ежедневни и постъпателни усилия. Докато при паническотто разстройство често една промяна в отношението решава всичко. Ако срамежливият въпреки срама си може да завърже и поддържа разговор, то на социофобика комуникацията му е много трудна и тревожността ограничава общуването му силно. Но той все пак прави разлика между реалността и илюзорността на страховете си. Когато това метакогнитивно осъзнаване липсва, а човекът вярва, че страховете му са реалност, се влиза в зоната на личностовите разстройства - избягващо, параноидно и т.н. Тоест, имаме градация. Освен това, при социофобията имаме ситуативно покачване на тревожността при общуване, не и пароксизмални п.а. Изводът: това, че при паническото разстройство имаме известни страхове от мнението на хората, не прави нито психодинамиката му, нито подхода за справяне същия, като при социално тревожното разстройство. Ако без да искаме разменяме взаимозаменяемо разбирането си за психичните наличности и подход при двете, правим логическата грешка непозволено обръщане: "Всички хлебарки са жители на тази планета, следователно всички земляни са хлебарки."... 
    Както вече писах в предния постинг - при социалната тревожност, поне в началото на справянето има нужда от избирателност при споделянето - само на доверени, наистина добри приятели, както и в терапевтична среда. Това е така, тъй като човекът още не е готов да понесе закономерните реакции на хората от по-широкия кръг, на които е споделил. А те могат да са всякакви - от състрадание, през съжаление (което е съвсем различно от първото), неутралност, до явна злоупотреба и ползване на споделеното за нараняване на споделилия. Хората са всякакви и въобще не са длъжни да се съобразяват със страховете на социофобика. При избягващото личностово разстройствоа страхуването е много по-силно - съответно при него се започва по-отдалеч, докато вече наличната самосъзнателност (метакогниция) го сведе до обикновена социална тревожност. В хода на преодоляване на социофобията, базисните тревожни вярвания биват преобразувани все повече. Тогава степента на откритост и споделяне пропорционално нараства - защото човекът от една страна вече знае преживелищно, че огромната част от страховете му са си негови, а хората като цяло са далеч по-приемащи, а от друга страна, развиваното себезаявяване води до все по-дълбоко самоприемане (и обратно), при което все по-малко "пука" за реакцията на другия, била тя и негативна. Когато така психотерапевтичната работа продължи, дори са правени и изпълнявани дизайни на поведенчески експерименти по умишлено излагане - за да се провокират в още по-цялостна степен въпросните базисни вярвания и се преобразуват през развитата самосъзнателност, смелост и методи. Колкото човекът е по-смел и искрен със себе си, става по-открит и към света, като все по-малко се впечатлява от това дали го харесват и приемат или пък някой не го одобрява и мрази. Защото самият той се приема и живее собствения си живот силно. Естествена градация е тази разкритост. 
    Понятно?
  11. Like
    DilianaD reacted to Явор Лазаров in Моят опит със синдрома на хроничната умора, фибромиалгия и мизофония   
    Тони Ди, определено отварянето на сърцето е това, което ми помогна по този въпрос. Човек може да си обяснява мисловно от сутрин до вечер и да си повтаря колко се обича, и дори да прави много неща за себе си, но любовта се чувства. Човек си отваря сърцето като се настрои на вълна Любов и започне да я вдишва отпред през сърдечния център като започне да го отваря малко по малко.
     
  12. Like
    DilianaD reacted to Орлин Баев in Помощ страх   
    Според мен, обяснението е първото, което не толкова се дава от терапевта, а по-скоро се превежда от него. От езика на живата природа, неслучайно дарила те с преживяванията ти, на обикновен човешки език. Обикновено в първата сесия, се вижда характеровата ти структура, симптомите, страховите програми, възприятието и реакциите ти - тогава цялостната картина се разкрива. О'к, орално мазохистична, с ригидна маска, тоест комбинацията каторжник/ затворник, подлежана от дълбока и неудовлетворена орална жажда за любов и смисъл, цялосност, пълнота от доверие и сърдечност. Хубаво, но въпросът оттук настене е на какво те учи генерализираната ти тревожност (и симптомите ѝ) с хипохондрични и т.н. разклонения. И още повече, как да се върви целенасочено, отвъд едното говорене, към научаването на неслучайните, вложени в преживяването ти уроци. 
    Симптомите на паниката вече насочват, говорят, когато видени през характеровите ти нива, се очертае цялата картина. На загуба на невротичния контрол, на умението за "скачане" в страха и преобразуването му в смело доверяване - на тялото, Себе си, живота и съдбата си, на Бога. Когато така директно се поработи със състоянието чрез хипнотерапия, нлп, парадоксални методи, много по-лесна става и съпътстващата успоредна работа по превръщането на мазохистичния каторжник в теб, който ТРЯБВА да се нагоди към "важния" друг, за да не бъде иоставен в проекцията на собствения си безлюбен страх. Преобразуването на тази характерова динамика в асертивност, в себезаявяване. Тук вече идват на ход когнитивните, поведенчески, психотелесни методи, груповата терапия. 
    За дядо ти, раците осмокраци и трудностите - естествено, че има такива. Ако ги нямаше, как бихме се учили. За какво мислиш сме слезли тук, в тази ограниченост на телесната преходност? Не за да се нагоди тя към малките ни желания за хубавичко и розовичко, а за да се учим да обичаме. А любовта приема поравно както удоволствието, така и не бяга от трудността. Такава е диалектиката на тази Майа, този тренажор. Има и ще има трудности, както и раодости - учим се и от двете поравно. Има смърт, но и няма смърт.Само за отрязалото се от потенциала и вечността его има. За Човека няма! 
    От една страна - да, важно е излизането от капъпите на диагнозите и действие по мисленето, чувстването, възприятието, отношението. От друга, добре е да се знае какво точно преживяваш, какъв тип тревожност - без да се акцентира върху това, без вкарване в кутийки, но просто защото дава информация за цялостната картина и подход при терапията. Защото както всеки е уникален, така има и общи жалони при дадените състояния и познание къде да се акцентира в работата. Примерно при окр и натраплива хипохондрия се работи специфично, като прекомерният анализ тук дори задълбочава състоянието. Та така... 
    В крайна сметка, не след дълго започваш да научаваш уроците си, тоест да се превръщаш във все по-дълбоко доверяващ се на Себе си, смел човек, който живее от сърце, душа, смисъл и обич и затова умее спокойно да поставя здрави граници и се заявява решително. Защото се уважава и сам се приема дълбоко! Това е.С тези кратки изречения съкращавам доста разтегната теория, до която можеш и леко да се докоснеш, но тя преди всичко е работа на терапевта ти - а ти, нужна ти е практика, чрез която през тялото и душата да преживееш по-горе маркирания процес! 
    Всичко бързо ще дойде на мястото си. Дерзай и успехи! 
  13. Thanks
    DilianaD reacted to B__ in Емоционално състояние и болести   
    Синузит - духовни причини



    Синузитът е възпаление на околоносните кухини, което се изразява с влошено общо състояние, възпаление на горните дихателни пътища, запушен нос, хрема, секрет, който се стича и в гърлото и причинява характерна кашлица, кихане, болки и тежест в областта на лицето, главоболие. Понякога има температура и болки по тялото.

    Синузитът обикновено е продължение на хремата. При хремата, независимо дали тя е алергична или не, става въпрос за някакъв конфликт на човека с околната среда. Конфликт, който в по-голяма или по-малка степен е неизразен, подтиснат и намира изражение на физическо ниво чрез хрема и кихавица, която разпръсквайки се наоколо изразява обвинение към околния свят.

    Този конфликт може да се дължи на неприемане на нещо или просто на проблеми при отстояването на себе си пред околния свят, които могат да се изразяват в прекалени очаквания или свръх-реакции.Тук се включват и всички алергични реакции, които означават твърдо неприемане на определени взаимоотношения с околния свят и опит за неговото контролиране. Всички тичат пред алергичния човек и се стремят да му създадат подходящи условия и по този начин той упражнява властта си над тях.

    Алергичните реакции, вкл. тези на кихавица и запушен нос, са реакция не към определени физични дразнители, а реакция на човешкото съзнание към околния свят. Под наркоза няма алергия, а всяка алергия изчезва по време на психоза (1), което показва психичния произход на тези заболявания.

    При синузитът, който най-често е продължително и хронично заболяване, става въпрос и за задълбочаване на проблемите на хремата. Задълбочаване и приемане на нещата твърде навътре. Поемане на психичен товар. Невъзможност за забравяне на травмиращи ситуации. Отказ от даване на прошка.

    Приемането на нещата твърде навътре е свързано с ригидното и продължително неприемане на нещата от живота. Свързано е с прекалено развито очакване за справедливост. Очакване, че хората трябва да се държат по определен начин, че всички трябва да имат разбиранията за света, които човекът е решил да има. Невъзможност да се приеме, че светът си има свои закони, които не се покриват с очакванията на някого. Това ражда конфликт, който е постоянен и се спуска все по-надолу в несъзнаваното като запечатва характерни реакции на човека и със времето увеличава нещата, които подлежат на неприемане, както и напрегнатото очакване на още нещо, което не трябва да се приеме.

    Приемането на нещата навътре буквално означава и физическото задълбочаване на възпалението в околоносните кухини. Задълбочаването и хронифицирането на заболяването означава увеличаването на броя на нещата, които се отхвърлят и не могат да бъдат приети като реално съществуващи.

    В началото на синузита се възпаляват изходите на синусите, което пречи на нормалното изтичане на секрет и води до тяхното възпаляване. Човекът със синузит не просто болезнено не приема нещата случващи се с него, но не знае и как да изрази или провери това неприемане и затова потиска тези чувства в себе си – запушва каналите си за връзка с външния свят.

    От друга страна той се отказва да провери и сподели своите чувства, за да не се окаже, че не е прав и че трябва да приеме случващото се с него. Мъж роптае срещу жена си, защото мисли, че тя не постъпва справедливо с него, но няма да сподели честно чувствата си, защото в евентуален диалог може да се окаже, че неговите опасения са преувеличени. Това означава и изграждане на стена срещу околния свят (запушения нос), обвиняването на другите за лоши и на тази основа издигането на самия извод, че човекът е добър.

    Това е следващата причина за издигането на границата наречена синузит – откъсвайки се от околния свят човек се смята за по-добър от него. На тази основа гради себезаблуждаващо, но психично необходимо себевъзприемане на себе си като на добър, а на останалите като на постъпващи неправилно. Тези хора обикновено са и големи моралисти и предпочитат да се закачват за групи и организации, които проповядват добри дела. По този начин препотвърждават, че са добри и използват силата на групата, за да обвиняват другите в това, че постъпват неправилно.

    Тези настроения се появяват още в детството като деленето на нас на добри, а на другите на лоши. Не случайно синузитът се предава като родово заболяване.

    Опитният лекар може само по гласа да преположи, че имате синузит. Синусите изпълняват и ролята на резонатори и тяхното болестно изменение води до характерни промени в гласа. Във връзка с взаимоотношенията с останалите хора това означава липсата на резон. Липса на причини за отправените обвинения, трудна комуникация и конфликтност, която може да е изразена външно, а може и да не е.

    Главоболието свързано със синузита означава и главоболия с другите хора, проблеми и невъзможност да се излезе „наглава” с тях. Резултат пак от неприемането на хора, събития и позиции. Също така в детството малкото дете не може да излезе „наглава” с родителите си, ако те са властни. Сблъсъкът на авторитета на родителите и желанието на детето за изява може да доведе до синузит. Същото може да се породи и при сблъсъка с по-голям брат или сестра.

    Но не са само това са душевните характеристиките, които водят до заболяване от синузит. Приемането на нещата навътре трябва да е наистина дълбоко като нещата, които се отхвърлят стават толкова много, че за човека е важен вече не конкретния повод, а самото настроение на отхвърляне. Всичко това причинява постоянни настроения на потиснатост и чувстването на неосъзнати страхове. Това още повече обърква човека. Говори се, че синузитът се влошава от алкохол. Просто несъзнаваните настроения и страхове тласкат човека към алкохола. Точно, когато е в душевна криза, алкохолът влиза в употреба, а пък самата криза влошава синузита, което изглежда като причинено от алкохола.

    Интересен е ефекта на алкохола върху болните от синузит. При някои само неговият вид и очакване за скорошна консумация моментално причиняват изтичане на секрет от носа и/или кихавица. Това съвсем символично показва какво ще е действието на алкохола върху психиката: отпушване на каналите към света и намаляването на потискането. Но разбира се, всяко задълбочаване на употребата на алкохол трудно би довела до положителни ефекти.

    Кихавицата при синузит не е просто кихавица. Това е мощно действие съпроводено със силни звуци, изхвърляне на секрет, спастично движение на тялото и главата напред и надолу, отварянето на устата и нейното затваряне все едно в захапка. Движението на тялото и устата са толкова характерни, че напомнят желание за захапка. Изразяване на агресия чрез зъбите, които са символ на агресията. Но най-вече означава злост, злост към тези, които са отхвърлени, защото не постъпват така, както се очаква.

    Злостта е характерна за доста болни от синузит. Това може да са прекалено назидателни отношения към децата или злостни подмятания към половинката. Но забележете, това ще са отвлечени злостни подмятаня, човекът няма да влезе в диалог за това, което наистина не одобрява, за да не се види, че няма основание или пък, че дори сам се е вкарал в тази ситуация. Дори ще се опита да измести злостта си към нещо съвсем измислено.

    Злостта може да се изразява и в постоянен сарказъм. Който ще е подигравка с хората наоколо, но пак няма да изразява истинските причини за отхвърляне. Това е форма на изместване от рода на „абе вие сте лоши за това и това, но ще ви се подигравам за другите неща, защото сте лоши за това и това.”

    Злостта означава и още едно нещо. Човекът и да беснее срещу модела, в който се намира, не би си позволил да излезе от него. Не му харесва този живот, но се страхува да намери нов или си мисли, че като търси нов живот, то ще стане лош. Наблюдаваме самоограничаване на съществуването.

    Накратко изброени психичните причини зад синузита: постоянно неприемане, отхвъляне и обвиняване; вкарване на всичко това надълбоко и организиране на целия живот около тези чувства; замозатваряне и отказ от обективна проверка; поддръжка на модела лош-добър; самосъздаване на несъзнавани потискащи чувства и страхове; злостно отношение; невъзможност за промяна на живота. Нещата са много и сложни. Не случайно някои хора прекарват целия си живот с тази болест.



    (1) Това изречение и някои от тълкуванията на хремата са от книгата „БОЛЕСТТА КАТО ПЪТ” от Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке




  14. Like
    DilianaD reacted to Диляна Колева in Не знам какво ми е!Май полудявам!   
    Тъй като сме писали мнооого по въпроса, ще се опитам да го обобщя и синтезирам в една добра и една лоша новина.
    Добрата е, че това не е черна дупка, а светла пътека, по която животът те е бутнал да завървиш.
    Черните дупки са спокойствието, рутината, безхаберието, липсата на мотив за мисъл, ригидността и куп други състояния, които нямат нищо общо с описаното от теб.
    Лошата новина е, че никой, наистина никой не може да ти помогне. Това е лична работа на всеки човек. Да поработи за мотивация, смисъл и смелост и да се възползва от предоставената му от живота посока.
    Нормален живот няма. Има интересен, развиващ се, надграждащ, изпълнен с рискове, победи и падения, динамика, трудности и моменти на пълен баланс и хармония /забележи казвам "моменти"/
    Има и един друг живот - ригиден, скучен, сигурен без особени предизвикателства и без победи, без развитие и без моменти на щастие, хармония и баланс, а просто еднообразен, празен и СПОКОЕН.
    Защо наблягам на последната дума тя е много погрешно използвана от хората. Свързват спокойствието със сигурността и непрекъснато я търсят, вкопчили са се в нея, а тя е просто болест. Ти си в това състояние, защото не търсиш здравето, а болестта.
    "Болестта на сигурността.
    Сигурността действала на любознателността като слънцето на Икаровите криле. Със сигурността идвала арогантността, с арогантността-слепотата, със слепотата - тъмнината, а с тъмнината - още повече сигурност." Е. Шафак
    Помисли над това.
  15. Like
    DilianaD reacted to Орлин Баев in Мария   
    Здравей, слънчево момиче!
    Разбира се, че има надежда и справяне. Не само, че има, но са закономерни и естествени. Ти си момиче с много заложби и потенциал, които чувствам през редовете на писмото ти. Потенциалът ти сега, както сама знаеш, е спънат, вързан е за страхове, които поддържат живота ти сив и далеч от възможностите ти. Възможността да живееш своя живот, вместо да продължаваш да се стремиш да задоволяваш изисквания на други, превърнали се в твои собствени окови. Всеки от нас, хората които тук отговаряме, работи през собствен стил, има си начин на работа. През себе си, мога да ти повторя, че имаш способности за справяне и прогнозата за това е много добра, когато работиш упорито с помощта на психотерапевт. Това, че се връщаш в България, е възможност да извървиш пътеката по превръщане на социалния си страх в социална смелост и самоувереност. Сама също може, но много по-бавно, с повече падания и вероятности за отказ и буксуване... Затова с терапевт е по-интелигентният избор, който си струва всяка стотинка. Защото въобще не е до финанси, а до това да попаднеш на подходящ за теб човек, който знае как да те предизвиква и води силно, упорито и целенасочено. 
    Граденето на социална самоувереност си има общовалидни стъпки - можеш да прочетеш тези ми статии, трасиращи пътеката. Анализ, осъзнаване, мислене, когнитивни грешки и промяната им, работа с базисните вярвания, хипноза и автохипнза, медитация, поведенческо предизвикване, мотивиране, отработване на събудените преноси... 
    Има и лична, специфично насочена към промяна на личната ти история работа. Лична история, заложила психичните ти наличности, които сега ти пречат. Разбира се, не само тях - имаш прекрасни дадености и възпитание, а когато се преработи излишното, остава само доброто и то се свързва с потенциала ти. Тази лична работа се върши по много начини, а всеки терапевт си има предпочитания: хипноза, нлп, парадокс, психотеатър, поведение и т.н. При споделените от теб страхове, по правило индивидуалните сесии с терапевта ти, е добре да се комбинират с груповите му занятия. Справянето е сигурно. Просто почувствай човека, на когото можеш да се довериш напълно и поработи с него!
    Респект, Орлин 
  16. Like
    DilianaD reacted to Misha64 in Помогнете със съвет!   
    Възможно е, но дори и при финансова зависимост може да има емоционално дистанциране. Ние всички сме във финансова зависимост от работодателите си, но не им даваме достъп до личния си свят нали? С родителите разбира се е много трудно, но трябва да осъзнаем, че ако не съумеем да се откачим /да срежем емоционалната пъпна връв/ никакво развитие не е възможно.Защото техните мнения, оценки, очаквания и мисловни модели ще ни държат приковани и оковани като във вериги. И не си струва да си губим времето да ги убеждеаваме те да ни пуснат защото те нито могат, нито знаят как, нито изобщо осъзнават че трябва.Дори обратното, могат да си мислят, че не трябва, че сме им длъжни...след акто те са ни отгледали.
  17. Like
    DilianaD reacted to Орлин Баев in Терапевт   
    Да, неточна е аналогията. При медикаментите страховете, които трябва да се осъзнават и преобразуват до смелост, се потискат от психофармака, а т.н. "терапия" е пасивен процес. В психотерапията, от друга страна, страховете активно се предизвикват, осъзнават се, виждат се "бъговете" в тях, преодоляват се чрез мисленето, поведението, директно емоционално-медитативно. Тоест, процесът е много активен. От една страна, важно е терапевтът да е наясно какво прави, да мотивира добре, да обича клиента си, да е много настъпателен и упорит, макар и по фин и благ начин. Но, другата половина от процеса е в ръцете на самия справящ се и терапевтът няма как, а и не е добре той да свършва неговата част от работата. Та, 50/50% - терапевт-клиент. Представи си, че някой със страхове като твоите отива при ефективен терапевт - чул е добри отзиви за него, запознал се е с мнения на негови бивши клиенти и знае, че е пробивен в справянето с невротичността. Обаче, ако този някой чака пасивно на психотерапията, сякаш е хапче, ще ходи на психомасаж, нежели на психотерапия. След сесията би му било добре за известно време и после - пак същото. Защото психотерапевтичният час веднъж седмично е 60 мин., а до следващия има още 167 часа. 167 часа, които е нужно да бъдат много плътно уплътнени с подходящи усилия по справяне. 
    С това искам да кажа, че всичко е до мотивация и дисциплина. терапевтът е длъжен да бъде много знаещ, мотивиран и дисциплиниран в процеса. Ако не е, е слаб терапевт - опитът ми сочи, че всеки отделен случай е една неповторима битка и самоувереността е нужно отново и отново да бъде извоювана. Макар и да има общи патерни, всеки е уникален. Или, ако вземем друга метафора, всеки терапевтичен случай е друга пиеса, която е нужно качествено да бъде изиграна. Терапевтът поема от клиента и променя сценария, режисира, включва се активно в ролите, заразява клиента с подхода, отношението и възприятието си. Но, самият човек е нужно да се научи да играе играта на живота силно. 
    В Търново познавам Валентина Христова - сърцата е. За това дали може и иска да работи с теб, тя ще каже. Успехи! 
  18. Like
    DilianaD got a reaction from Андрей Филипов in Тревожна бременност   
    Говориш с майки, слушаш роднини, четеш БГМама, това е кофти избор при положение, че си тревожна. Ако се довериш на себе си и на инстинкта си всичко ще се случи по най-добрия начин. Обаче дали си способна да разграничиш себе си във всичко наложено отвън... това е въпросът.
  19. Like
    DilianaD got a reaction from Орлин Баев in Тревожна бременност   
    Говориш с майки, слушаш роднини, четеш БГМама, това е кофти избор при положение, че си тревожна. Ако се довериш на себе си и на инстинкта си всичко ще се случи по най-добрия начин. Обаче дали си способна да разграничиш себе си във всичко наложено отвън... това е въпросът.
  20. Like
    DilianaD reacted to Диляна Колева in Валентина   
    Искам да те поведа в малко по - различна посока, защото идеи и техники за справяне с натрапливостите сме изписали много и ако прочетеш произволно 5 теми ще намериш много вариации на отговори на твоите въпроси.
    Искам сега, обаче, да си представиш, че действително умираш днес. И край, Какво ще оставиш след себе си? Какво е онова, което си свършила в живота, с което ще те запомнят? 
    Цитирам ти един реален разговор на Виктор Франкъл с пациентка, която има реални причини да мисли за смъртта и посоката, в която той я повежда, за да види смисълът:
    " пациентка страдаше от заболяване, което не можеше да се излекува, и тя знаеше това. Разплакана, тя влезе в стаята, където бяха събрани психиатрите от Стан-форд, и през сълзи заговори за живота си, за талантливите си деца и колко й е трудно да се сбогува с всичко това. До този момент, честно казано, още не бях намерил възможност да включа в дискусията логотерапевтични идеи. Сега ми се предостави такава - да превърна най-негативното за тази жена, че трябва да се сбогува с най-ценното за нея в този свят, в нещо позитивно, което тя да разбира и тълкува като смислено. Достатъчно беше да я попитам, как би се чувствала една жена, която няма деца. Казах й, че съм убеден, че и животът на една бездетна жена в никакъв случай не е безсмислен. Но че мога много добре да си представя, какво отчаяние би изпитала такава жена именно защото  няма нищо и никого на този свят, "с когото да трябва да се сбогува", когато се стигне дотам. В този момент лицето на пациентката се просветли. Внезапно тя осъзна, че не става дума за самото сбогуване, защото рано или късно всеки от нас ще трябва да го направи. Много важно е дали изобщо съществува нещо, с което трябва да се сбогуваме. Нещо, което можем да оставим след нас в този свят, с което "изпълваме" някакъв смисъл, както и самите себе си в деня, когато нашето време се "изпълни". Нямам думи да опиша облекчението на пациентката, когато нашият сократически разговор взе такъв коперникански обрат."
    В този ред на мисли, твоите страхове не са от смъртта, а от живота който започва за теб. Пообъркана ти е ценностната система и приоритетите и не знаеш от къде и как да го подхванеш този живот, затова и идват тези мисли, за да отключат в теб идеята за смисъла. Най- бързия начин да се отървеш от тях е да се съсредоточиш в действителността си, в това което правиш всеки ден, да благодариш за тази възможност, че си жива и здрава и да го изпълниш със смисъл през действия, а не да го пилееш и да се вайкаш през мисли.
  21. Like
    DilianaD got a reaction from Андрей Филипов in До Орлин Баев за съвет   
    Ще си позволя да се включа в темата с пример от днес. Тръгах на шофьорски курсове, нещо което ме ужасява - катастрофични мисли недостижими за фантазията на един "нормален" човек. Във времето съм правила и други опити да започна да шофирам, но винаги бягството ми е било по-удобно и именно това доведе до едно добре отгледано страхче придобиващо все повече сила, трансформирало напоследък до неконтролируем ужас.
    От днес нова кола, нов инструктор, нов район на шофиране и толкова много неизвестни застрашаващи егото ми да се срине, да се изложа с неможенето си, да не мога да оправдая очакванията на света. Наскоро чух нещо което дълбоко ми се запечата - не е срамно да не можеш, срамно е да не опитваш... Това просто изречение противоречеше напълно с моите разбирания за света, разбирания в който нямах право на грешки.
    Та така - знаейки вече, че бягството не е решение на проблемите то аз скочих с двата крака в страха си. Цяла нощ не можах да спя, сутринта нервите ми бяха опънати до краен предел, сърцебиене с 300 км в час, треперене, пълен блокаж на всякакви мисловни процеси и недоспиването като една пикантна подправка. Обаче когато човек постъпателно е предизвиквал страховете си, започнал е да ги познава, да вижда как те се забавляват за негова сметка, тогава може да си позволи малко да си поиграе с тях. При мен виждането на тези страхове не е лесен процес, но пък и ако нещата ставаха лесно, то едва ли щях да науча достатъчно добре уроците си.
    Изхождайки от идеята, че аз ходя на курс защото не мога да шофирам, то лека - полека започнаха да се прокрадват еретичните мисли, че би могло да допусна някоя грешка, че ми е позволено да се поизложа и че именно грешките по време на курса ще ме научат. Насочвайки мислите си в тази посока - да си позволя да не мога, да си позволя да греша, да си позволя да се изложа, то страховете някак започнаха да губят силата си. Не мога да кажа, че изчезаха напълно, но пък отвориха място за другата "еретична" мисъл която беше да допусна, че едва ли някой очаква от мен да карам по-добре от тираджия с 40 годишен стаж... И така - вече имах идеята, че имам право да не мога, че никой не очаква чудеса от мен. Тези две идеи поизбутаха още малко страховете и се освободи място да видя, че колкото повече се напъвам, толкова повече се омазвам... И сигурно щях да продължа дебата със страховете си, ако не беше станало време да карам. Надявах се инструктора да се е разболял, колата да се е счупила, само и само да нямам час, но уви... Както и да е, качих се в колата, инструктора започна нещо да ми говори, но аз не го отразявах много, защото бях заета да се страхувам. Успях да хвана за гушата вече поутвърдилата се идея, че имам право на грешки, и че всъщност очакванията на инструктора са да не мога да го правя. Без много зор подкарах колата, нямаше никакво старание от моя  страна да впечатля всички с уменията си... просто оставих нещата да се случват такива каквито са. И когато успях да вляза това което е сега, да не мисля  за това което е било и да не гадая какво може да бъде, то всичко започна се случва с лекота, дори и бърках с кеф, защото вече знаех, че именно от грешките човек се учи най-добре.
    Сам го казваш, че бъде само в самото начало...
    Не бягството, а предизвикването на страховете е важно за теб, позволи си да грешиш, позволи си да се изложиш. "Приемам провала и затова съм готов за успеха!"
    Просто го направи!
  22. Like
    DilianaD got a reaction from Андрей Филипов in Болка в корема породена от мисли за нея - помощ   
    А защо не вземеш да установяваш, че все по-често и за по-дълго болката отсъства? Аз едно време бях така с главоболието, исках да ме боли, за да избягам от разни ситуации, но после свикнах да ме боли глава и положението стана сериозно. Дълго време се наложи да си корегирам самовнушенията.
  23. Like
    DilianaD reacted to Орлин Баев in Консултация със специалист онлайн   
    Като създадохме "Психотерапия онлайн" и започнахме да отговаряме преди девет години, бяхме двама души: аз и Тодор Първанов. Доста години имаше опити от колеги да се включат, но се отказваха. Аз самият каних много хора - някакси се плашеха от отговорността, от нуждата от отделяне на време... 
    Преди може би три години се включи Диляна Колева. Преди година или две Георги Балджиев, а наскоро и други млади колеги с перспективно бъдеще в психотерапията. Сега, когато чета мненията на колегите, сърцето ми се радва. Чувствам, че въпросите вече не чакат само на мен и Тодор, че има кой да поеме. А отговарящите тук са едни от най-справящите се, най-влагащите се в работата си психотерапевти в страната. По някакъв начин патронът на сайта, Беинса Дуно (Петър Дънов) присъства имплицитно като широта и холистичност в разбиранията и подхода ни на работа, което поставя психотерапевтичния процес на много по-високо ниво.
    Благодаря!
  24. Like
    DilianaD got a reaction from Орлин Баев in Болка в корема породена от мисли за нея - помощ   
    А защо не вземеш да установяваш, че все по-често и за по-дълго болката отсъства? Аз едно време бях така с главоболието, исках да ме боли, за да избягам от разни ситуации, но после свикнах да ме боли глава и положението стана сериозно. Дълго време се наложи да си корегирам самовнушенията.
  25. Like
    DilianaD got a reaction from Орлин Баев in Страхове   
    Чела ли си книгите на Сергей Лазарев "Опит в оцеляването"? Ако не си, то там ще научиш много по въпросите които те вълнуват.
×
×
  • Добави...