ghoust

Благодаря Ви! Просто това лутане между депресия, гняв и паник атаки ми идва малко в повече. Наскоро се върнах назад и си обясних доста неща, които ми се случиха през годините. Знам, че е удобно да си измиеш ръцете с реплики от сорта:"имах тежко детство, преживях разочарования, които ме съсипаха, съдбата ми е ужасна" вместо да се вземеш в ръце и да си помогнеш. Именно това смятам да направя. Не искам да си пропилявам живота с разни страхове и депресии, искам да го изживея пълноценно, въпроса е да се задействам час по-скоро.

Здравейте! Пише ви 24-годишно момиче, което има нужда от помощ. Чувствам се като малко крехко цветенце, което всеки момент ще се прекърши. Минават ми мисли за самоубийство, но благодарение на здравия разум не си посягам. Просто с времето много неща ми се натрупаха. Чувствам се непълноценна. Нямам любовна връзка, нито пък истински приятели. Депресията, която ме преследва от дете се редува с нервни кризи, които ме изтощават до краен предел. Имах тежко детство, израснах в агресивна среда, и сега естествено "бера" плодовете от нея. Живея в кошмар. Постоянно се страхувам от всичко, всеки път очаквам да ми се случи нещо лошо. Дори когато пресичам улицата изпадам в паника, че може да ме блъсне кола. Нощем се събуждам със сърцебиене и силно потене, ей така от нищото. Ще споделя и последния си сън. Реших да скоча от една висока сграда, беше ужасно изживяване. След това някак си оживях, но плачех много, сякаш бях изгубила близък човек. Рядко се обръщам за помощ, но сега наистина имам нужда от нея!