Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Виктория Липова

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Виктория Липова

    Чувство за малоценност-Депресия

    Майка ми и баща ми са разведени от години. Единия е в Италия другия в София,а аз..при баба ми. Тя ме е отгледала. Майка ми и баща ми са със семействата си. Баща ми има 1но момиче майка ми също. Понякога наистина се чувствам отхвърлена. С баща ми до преди2 години си живеехме заедно,но той замина за да си създаде семейство.А Майка ми като че ли обича повече другото си дете,а мен ме боли. Мъжа и само се заяда с мен и едва ли не ме обижда.. Но най-важното нещо от което ме боли е че не съм част от нито едно от семействата. Аз и моята любима баба(мама) сме семейство.Чувствам се ненужна и понякога се питам защо въобще са ме направили и защо съм родена.
  2. Здравейте. На 21 години съм от година и половина съм като в депресия. Всичко започна от там че отслабнах доста (винаги съм си била скоба),но си имах тревоги и отслабнах още повече. Всички започнаха да ми го натякват и за мен се превърна една мания да напълнея,но явно колкото повече го мисля толкова по-зле.. С времето започнах да мразя всичко в себе си. Винаги съм била срамежлива,но никога не бях стигала до тук.. Срам ме е да говоря,защото не харесвам гласа си,срам ме е да изляза,да ходя на плаж или на море защото имам чувството,че всички обсъждат и гледат това за мен грозно тяло,срам ме е от всичко в мен и не харесвам нищо в себе си.. и капка самочувствие не е останала в мен .. Започнах да се мразя.Плача често и избухвам бързо. Не мога да спя. Нямам апетит и не се храня. Настроениято ми се мени постоянно. Не мога да се позная. Не знам как да излезна от това състояние.Тук е единственото място,където мога да споделя и надявам се да бъда разбрана.
  3. Здравейте. На 21 години съм от година и половина съм като в депресия. Всичко започна от там че отслабнах доста (винаги съм си била скоба),но си имах тревоги и отслабнах още повече. Всички започнаха да ми го натякват и за мен се превърна една мания да напълнея,но явно колкото повече го мисля толкова по-зле.. С времето започнах да мразя всичко в себе си. Винаги съм била срамежлива,но никога не бях стигала до тук.. Срам ме е да говоря,защото не харесвам гласа си,срам ме е да изляза,да ходя на плаж или на море защото имам чувството,че всички обсъждат и гледат това за мен грозно тяло,срам ме е от всичко в мен и не харесвам нищо в себе си.. и капка самочувствие не е останала в мен .. Започнах да се мразя.Плача често и избухвам бързо. Не мога да спя. Нямам апетит и не се храня. Не мога да се позная. Чувствам се лош и безполезен човек .. не знам как да излезна от това състояние.Тук е единственото място,където мога да споделя и надявам се да бъда разбрана.
×