Polya

Темата е застинала от доста време,но ще споделя и моята гледна точка.
Мислите на Ина и другите в сходни ситуации са свързани с някой, скойто са имали близки отношения. Имало е двустранно протичане на енергии, после единия канал се затваря, но към него енергията продължава да тече. Тази енергия не се губи, но не се и поема, може би се акумулира за по късен момент, като сила за кармично,житейско събитие. Може би този който е прекъснал канала сега е в противоположното положение и ние интуитивно усещаме, че си е получил„ кармичното наказание ”. Знам ли, с тоя човек имаме по-силна мисловно-енергийна връзка,от колкото с Анджелина Джоли и д-р Рос.

Здравей!
Имаме три компонента 
мисли
чувствува
действия
Това което ни измъчва, са чувствата.Те са породени от мислите, а самите те пораждат действията ни.
От тези три компонента, най-голям контрол имаме върху действията. За това, тръгни по обратният път, започни контрол върху действията си-например спираш ,четенето на форуми с оплаквания и започваш да правиш нови непривични за теб неща, разширяваш контактите си и т.н..Този контрол върху действията, ще промени чувствата, а те, ще променят и мислите.
Обикновено, когато свършвам терапията с даден човек, аз го питам , кое според него, в най-голяма стене му е помогнало да преодолее страховете си, за да го  предам, като послание към бъдещите си клиенти.Най-честият отговор е -,, Нека започнат да правят нови, интересни неща, да се запознават с нови хора и бъдат дейни.Затварянето в къщи, е най-лошото, което могат да направят за себе си.,,
В този аспект, концентрирай се върху това, което правиш.Обикновено хората повтаря едно и също поведение очаквайки различен резултат.Така не става.Променяй се.
 

Явно не ти е писнало достъчно и затова панически се опитваш да стигнеш до брега и не виждаш плуващата до теб сламка за която да се хванеш... Не съм се справила, може ли сценарии които съм писала цели 30 години ей така, за нула време да ги залича. Вчера мислих, че съм намерила пътя, днес отново съм в дупка, но този спад е нормална долина по пътя към високия връх
Пет поредни нощи не можех да спя. Пълчища от всякакви мисли, обезумели от ужас, че ще бъдат разобличени се блъскаха в главата ми. Успея ли да задрема се будех от ужасен задух, усещане, че не мога да дишам. Тук имах два варианта:
Вариант 1 - сядам и започвам да чета по форумите какво ли чудо е това  и какви ще бъдат последствията. Убеждавам се, че е ужасен симптом , нелечим, утре влизам в болница, а в другиден ми копаят гроба. Следват още безсънни нощи с още по-свиреп задух, всичко  това обсебва не само нощите ми, а и дните ми, седмиците, месеците... Това ме повлича в един порочен кръг.
Вариант 2 - всеки сам за себе си го създава. Аз оставих всичко това да излезе на воля, приех че ще продължи една нощ, една седмица... знаех източника им и затова не ме притесниха. Това бях аз, мойте мечти и страхове подтискани от десетилетия. Снощи чаках отново ордите орки, чакали, скорпиони, но ги нямаше...
Във този форум може да се намери толкова много страдание. Колкото повече чета за страховете и мъката на хората, толкова повече всичко това се прехвърляше върху мен. В моменти когато съм под влиянието на някакъв стрес подсъзнателно се фокусирам във всичко негативно. Като суха гъба попивах от постовете всичко лошо което може да се случи и отричах всичко положително.
Отново се връщаме на дъвканата дълго време тема - промяна начина на мислене, за да променим чувствата, да се отървем от симптомите. Как става тази промяна? Ех да знаех само...
Не го мисли толкова, разсейвай се с по-леки четива, насочени отново в тази посока, но зареждащи се положителна енергия. Не мога да ти препоръчам книжка, но ако някой сподели ще се възползвам и аз
 

30 години опитвам да се справя сама. Не се справих, минах през всякакви апокалисиси. Висока цена платих за всичко това, но СЕГА не съжалявам за нито една минута, всичко това ми показа един път, даде ми едно знание, различно от академичното, но с изключителна стойност за мен...
 
Паническо разстройство, социална фобия, социална тревожност и всякакви други диагнози са ми поставяни в последните 18 години. Все още пазя някъде амбулаторните листа. През това време съм гълтала всякакви хапове с розов нюанс - цели 18 години. Убеждаваха ме, че щом не е по-зле, значи хапчетата действат добре - нека си ги пия... Тогава нямаше интернет, нямаше ги тези форуми и сляпо се доверявах на психиатрите, а психолозите бяха непозната за времето порода. Бясно треперене на цялото тяло, пълен блокаж на мисълта и невъзможност за всякаква вербална комуникация към това се добавяха горещите вълни. Да не збравя да споделя и ЧУВСТВОТО как всички ме гледат и се превиват на земата от смях или пък ЧУВСТВОТО за съжаление към тая нещастница... Всичко това започна да се случва в най-ранните ми училищни години, много преди първата ми среща с психиатър. Не споделях това с нашите - именно защото ме беше срам. Не го споделях с никой, аз си го изживявах, това си беше моя съкровена тайна. 
Имаше периоди в който се чувствах по-добре, сега погледнато от 30 годишният ми опит, мога със сигрност да твърдя, че тези периоди бяха когато активно спортувах. Тогава не можех да осъзная, че именно заради спорта се чувствах по-добре. Отказах се от тренировките и състоянията се завърнаха с пълна сила, та дори и с повече екстри. Вече бях в пубертета, чувствах се отхвърлена, със завист гледах “кифлите” в училището и исках да съм като тях, но как... 
От едно активно спотруващо детенце с отличен успех в училище скочих в другата противоположност. Бягства от вкъщи, пипане в семейният бюджет, алкохол в огромни количества, всякакви психотропни таблетки, с трева, без трева, с алкохол или с много алкохол. Исках да съм “пич”, това се случваше след тяхната употреба. В компанията ми колкото повече можеш да изпиеш, толкова по-голям си. Пълна деградация! 
Логични последствия - с триста зора завърших “елитната” за годните трета-сменна гимназия. Опитах два пъти в университет, всичко си остана само с опита... Вече си имах още по-добре отгледани панически атаки, тревожности или както ще да се нарича, защото започна да се появява и световъртежа, дереализацията. Започна се ходене по психиатри, но това не ми пречеше да продължа да си пия алкохол. Един щастлив ден след брутално алкохолно натравяне и след три дневна агония просто спрях алкохола. Нещо в мен крещеше стига с тия глупости, вземи се в ръце, помогни си поне малко, за да ти помогне и Господ. Доверих се на този глас, на това усещане. Разбира се, че усилия трябваше да положа и то големи. Оказа се, че не било никак страшно, дори състоянието на трезвеност започваше все повече да ми харесва. Започнах да виждам света по друг начин, напълно подмених обкръжението си. Поисках промяна, но незнаех откъде да започна, незнаех кой да попитам, незнаех къде да потърся, интернета все още не беше това което е сега. 
Хора - нямате право да се оплаквате, специалистите и други участници тук на тепсия ви поднасят пътя към вашето щастие, дъвчат, предъвкват. С не мога и той не ми вдига телефона - няма да си решите проблемите.
Вашата съдба е във вашите ръце, във вашия ум, във вашето желание за промяна. Дали ще са хапчета, дали ще е алкохол, дали ще е зависимост от страха, впрегете цялата си воля в търсене на решение, а не в оправдания. Търсих решение, търся го още, ще продължавам да го търся, но първо ще си изчистя ума от всички грешно заложени в годините предрасъдъци, заучени и неоснователни страхове, от самонараняването, ще се науча да ги разпознавам, пък по-натаък - времето ще покаже...  
Преди седем години тръгнах на терапия, тук не се получи, там не се получи и аз периодично се отказвах за по година-две. Няма смисъл, нестава, това беше лайтмотивът ми.
До началото на тази година продъжавах като смирена булонка да си пия предписаните ми от псиатър хапченца с приятен бледорозов цвят. През времето опитвах да ги спирам, но симптомите - Бясно треперене на цялото тяло, пълен блокаж на мисълта и невъзможност за всякаква вербална комуникация към това се добавяха горещите вълни, виенето на свят, дереализацията се повишаваха и аз отново започвах да си пия лекарствата. Въпреки че не пропусках ден без да си взема дозичката започнаха да се появяват и още нечакани гости. Започна непрекъсната умора и тежест в краката. От ставането ми сутрин започвах да си мисля кога ще си полегна. Умора, апатия, отчаяние. Такава апатия, че вече ми беше все тая какво се случва и защо се случва. Времената вече бяха други, имах интернет, но ограничеието което сама несъзнателно, оставила се по течението си налагах не допускаше мисълта за промяна.
Един ден, преди година може би попаднах на предаване за паническо разстойство. Не мога да не си призная, но терапевта ме граба на момента. Все още нямах смелостта да го потърся, но започнах да чета, да гледам негови предвания, купих си и прочетох някоя и друга книжка по темата.  Преди 8-9 месеца спрях напълно всички хапчета. Имам си в шкафа 2 кутии ривотрил, нося си в портмонето 4 таблетки серопрам, отначало за всеки случай, а сега не ги махам, за да ми напомнят къде не бива да се връщам отново... Решението беше взето, за пореден път ще потърся помощ от психолог, продължих избора на специалист, като на база предишен опит вече знаех, че това е от огромно значение. Оставете кой колко е популярен и каква реклама има в нета, трябва друго да ви грабне, при мен се появи като чувство. 
Последва подготовка, която започна с категоричното отхърляне на “няма начин” и намирането на такъв. Започна се едно четене на препоръчана литература, започнаха се едни следвания на съвети - запознавне с този материал, преслушване на тези записи. Започнах да събирам и пари, защото нямам работа, пък исках да се чувствам по-сигурна като имам някакъв гръб. Не ме е срам да кажа, че нямам много пари, напротив гордея се, че успях да си осигуря нужното спокойствие. Всичко това  се случва без да съм провела каквато и да било комуникация с терапевта. Вече чувствайки се по-уверена започнах да го търся по телефона. Звънях, звънях, звънях... Бях на ръба на отчаянието, но благодаря на себе си, че не се отказах. Исках го и го направих. 
За 30 години аз не успях да се справя сама, някои успяват - вярвам в това, но на каква ли цена, само те си знаят ... 
Махнете оправданията и за да не изглежда толкова плашещо това, не забравяйте, че и най-далечното пътуване започва с една малка крачка. 
Лични впечатления:
- Не отлагайте и потърсете специалист. Инвестицията на време, на средства, на каквото се сетите си заслужава.
- при възможност направете личен избор. За мен може един да е перфектен, за вас друг... 
- доверете му се, премете го дори и някои методи да ви се струват абсурдни на момента, те не са случайнии. В последствие много неща ще се изяснят
- както много се е писало тук, така и аз от личен опит ще кажа,, че само и единствено хипноза не е достатъчно
- много важно за мен разбиране е, че това не е лечение, тук трябва много да се учи. Терапевта ще покаже пътя, ще подаде ръка, но само от нас самите зависи до къде ще стигнем.
- не чакайте постове и мнения в темите ви. В този форум има чудесни професионалисти, прочетете мненията на един, после на друг, вижте начина на изразяване, различните реакции почувствайте кой е за вас.
- сериозно помислете по въпроса за спиране на лекарствата
От две седмици ходя на терапия, аз съм само в началото на моя път, но чувсвото е уникално.
П.С. Ще дам много дребен на вид пример, но с огромно значение за мен, а именно трансформацията на една мислъл. Имаме си дворче с много ябълкови дръвчета. На върха на едно дръвче виждам хубава червена ябълка - поисках да я имам. Ябълката беше много нависоко, взех дълъг клон, но пак не успях. Подскачах, катерих се по дървото - нестава. Седмица по-късно отивам да си погледна ябълката - все още беше там - на недостижима за мен височина. Взех по-дълъг клон - пак нестава. Отново се отказах... Още една седмица по-късно. Седя си аз на слънчице в дворчето и си мисля пак за тази ябълка. Като начало ми стана ясно, че щом две седмици една ябълка се оказва толкова значима за мен, явно не е случайно. Не мисъл, а по-скоро чувството се появи от само себе си. Какво ли ще се случи, ако подходя не с мисълта, че няма да я стигна, а с увереността, че ще бъде моя. Решенето е повече от елемнтарно - връзвам два дълги клона един за друг, отивам и свалям ябълката. Обаче докато стоя ограничена в мислите, че аз не мога, тотално изключвам всички други възможности. Две седмици за една ябълка срещу две минути за връзване на два клона...
 
 
Прегръщам те големи Човеко, толкова силно те прегръщам - ребърцата ти ще счупя даже :) Благодаря ти Орлине!
Прегръщам и всички вас! Благодаря, че ви има!

Обещах,че ще ти пиша,МонтанаХана,но като,че ли изгубих доверие в моите методи за справяне с това състояние,в  което се намираш .Аз понякога също изпадам в такива замаяности,че ми се е струвало,че земята се отваря и аз пропадам в нея,но...Да знаеш,че има изход и да не се тревожиш толкова много...Каза,че не можеш да разчиташ на тялото си вече,но истината е,че ти просто няма на кой друг да се довериш и разчиташ.И е необходимо да осъзнаеш,че твоето тяло никога няма да те предаде,та нали това си ти самата..Помисли над това ..и не се разграничавай от него.Вие сте едно цяло ,една система,в един живот.Обвързали сте се веднъж и завинаги..Направи връзката отново силна и ще видиш,че нещата ще тръгнат към оправяне.Когато аз чувствам силна замаяност,започвам да се смея и да се правя на пияна,все  едно ,че съм изпила доста алкохол/въпреки,че въобще не пия/.Опитвам се да застана на един крак и като не мога ,се заливам от смях..това ме отвлича от мислите,че ей сегичка ще падна на пода..Възможно е в такива моменти кръвното да пада,захарта би могла да падне,възможно е да няма достатъчно приток на кръв към мозъка ,но тези неща не са страшни,не им се плаши.Въобще ,ако можеш обръщай всичко на смях,намери такава приятелка или приятел,с които да се смеете и майтапите почти непрекъснато..Аз познавам такива и ми е много приятно с тях,защото се отпускам и зареждам с висока доза позитивност.Избягвай хората,които те критикуват,гледат от високо на тебе,иронизират и всякакви такива гадости.Такива също познавам,не пропускат случай да ти го рекнат,а се правят на невинни.Покажи им,че не са ти приятна компания,че не намираш нищо интересно в общуването си с тях и по-добре да се разделите.Започни да мислиш за себе си много хубави неща,че си умна,че си хубава,че си секси...Но в същото време,започни да се обличаш скромно,но изящно -леко широки дънки със свободна тениска в нежен цвят,удобни велурени мокасинки и мек плетен пуловер/Това е пример/Усети комфорта на скромните и обикновените неща...ще се изненадаш,какво ще ти даде това.Бъди мила и нежна с околните,дори някой да се опита да злоупотреби с тебе,нека да срещне само стоманения ти поглед, нищо повече..Така,лека полека,ще си изградиш една напълно различна среда от досегашната,ще видиш,че живота ти е даден да му се радваш,да го обичаш и силата няма да закъснее да те направи щастлива.За сега това от мене....ще пиша пак

Не ,в моя случай не се надяваш на милосърдие,защото се чувстваш безпомощна,а не се бориш,защото си осъзнала своята сила,наясно си ,че без борба изхода ще е много по-добър за всеки,най-вече за тебе самата.В това се изразява психическата сила,а не физическата...Да,когато натрапника види,че неговите действия нямат желания резултат,той губи от силата си,дори губи интерес..Примера,който даваш с мъртвото вълнение има вкус на обреченост.Освен това се държиш за косата ,за да не потънеш и просто наблюдаваш как течението те отдалечава от брега-от спасението...Мисля,че отпускането трябва да бъде по осъзнато,да няма нотка на съмнение,че ще се спасиш,да не си въобразяваш,че живота ти е застрашен...Не съм опитвала със самовнушение и въобще не съм го формулирала.В 99%от ПА ,които са ми се случвали просто съм се обръщала към Бог,в същия момент и съм го молела,да ми помогне да мога да изтърпя страха,който ме обзема,че умирам.Да мога някак си да имам контрол над него,а не той над мене...Това е,понякога съм успявала ,понякога не,понякога съм вземала хапче,понякога съм разговаряла с него-,но не мисля,че той съществува-страхът..Не вярвам в него,по-скоро вярвам,че всичко е някаква сбъркана реакция на хим.вещества в мозъка,просто ПА има органически произход,но на такова ниво,което е неизследвано досега,на ел.вълни или нещо такова,не знам.Говоря по интуиция,много пъте съм правила анализ на това,което съм  усещала преди атаката.ко ви интересува ,ще пиша повече,но ако не,не искам да си мислите,че се правя на професор....

И аз на тебе,МонтанаХана!Виждаш ли,предизвикахме по някакъв начин д-р Баев да пише в твоята тема!Не мога да коментирам това ,което той е написал.Прекалено много го уважавам,за да изкажа свободно мнението си,защото донякъде съм съгласна ,а донякъде не съм съгласна с него...Но всеки е хубаво да слуша интуицията си,не знам защо психо-терапевтите не споменават нищо за нея.А тя е основен фактор в лечението,както на физическо ,така и на психологическо ниво-писано е вече за това...Ще дам няколко примера-жена е поискала да се отстранят яйчниците и,преди да бъде поставена диагноза,по време на операцията се установява,че е била в начален стадий на рак на яйчниците,дете на 10 години,е назовало проблема си в бърза  помощ-"Спука ми се апандисита" и само това,го е спасило,защото лекарите без много ,много разтакаване,го отворили и изчистили,можело е да бъде фатално,ако са се били забавили.Така,че нека да не омаловажаваме чувствата на пациента-не избираме хипно-терапията,защото сме мързеливи,БожидарЗим и д-р Баев,нито очакваме ,някой друг да ни свърши работата,не бягаме от отговорност,не се крием зад гърба на никого.Съжалявам,ако  наистина така  си мислите за тези,които избират хипнотерапията!Искам само да ви кажа,че ние сме работили прекалено много за да стигнем дотук,само ако знаехте...Били сме добри и сме се опитвали да станем още по-добри,а не жалки егоисти,били сме истински и сме се опитвали да бъдем още по истински,а не фалшиви и успешни..,и накрая ,какво имате пред вид като казвате освободете се от страховете си?Нас единствено ни е страх от това,че ни боли,че сме замаяни,че понякога целите треперим,че сърцето също ни боли,и чувстваме,че умираме!Преди всичко това да ни се случи,не сме имали страхове,нито замаяност,нито сърцебиене,нито чувството,че умираш...Какво е предизвикало това състояние тогава,когато се е случило за първи път,преди да започнем да се страхуваме от това,да не ни се случи пак?Ето ,за това говоря аз ,или пиша,коя е причината да се случи първата ПА,която също беше свързана със болки,замаяност,задух,чувство,че умираш или припадаш!Психотерапията помага да се освободиш от страха от ПА,а още преди този страх да е съществувал,какво се е случило.Сега ще ми отговорите,че е имало свръхнапрежение на нервната система,че човека е имал някакви негативи представи за себе си,че не се е харесвал и обичал достатъчно ,че сигурно не е имал цел в живота или пък е гледал твърде недоверчиво на заобикалящия го свят...Не,не,сигурно има нещо,което да предизвика тези симптоми,щом не го наричате болест,някакъв физико-химичен процес в нашето тяло,някаква реакция или не знам точно,но ...тя предхожда страхът и определено го "ражда"по някакъв начин.Не е ли хипнотерапията тази,която ще се пусне малко по-надълбоко в съзнанието,а защо не и в подсъзнанието,нали една от техните  функции  е да "замаскирват" нерешените проблеми ,неизказаните чувства,неизразените емоции, пък и др.неща.Когато сме хвърлили толкова много усилия,толкова много опити да се справим,просто се чувстваме изтощени,знаем,че няма да се откажем,но сме останали с малко сили и воля и ни е необходимо малко,само малко да ни се даде,та дори това да е само контакта между терапевт и клиент,една протегната ръка,едно човешко разбиране...Дали ще разберете,не знам....

Безработицата, стоенето в къщи са ти изкарали някои вярвания, които вече си имала. Съответно, тези страхови вярвания продуцират автоматичните, натрапливи мисли. С тях е нужно да работиш с колега, а чрез тях и върху вярванията за себе си, света и хората. Мъжът ти - можеш само да му благодариш, че се държи като нормален мъж. В добро семейство си, няма нужда да го разваляш, а по-добре да поработиш по себе си. Ако не е той, друго пак би ти задействало нещата. Дори да се изолираш сама, самата изолация би ти ги подхранила. Да, когато работиш, нещата ще се подобрят. Но, фактът, че се случват, говори, че имаш склонност към натрапливо мислене и поведение - добра идея е да се видиш с психотерапевт, за да си по-щастлива в стратегически план в живота си. Така и другите правиш по-щастливи!  

Присъствала съм на раждането на 2 жени, които по принцип получават ПА, самата аз съм раждала два пъти (и нормално и секцио).Повярвай ми, нищо подобно няма да се случи. Ситуацията е такава, че тогава изпитваш други емоции. Разговаряла съм и с двете жени след раждането и те казаха, че последното, за което биха се сетили по време на раждането е ПА

Здравей!
Нека не звучи нескромно, но аз съм нещо като експерт по вината (самопровъзгласил се, но все пак - експерт). Отне ми цифром и словом година и половина, за да прозра какво точно представлява тя и да се отърва от нея (надявам се) веднъж завинаги.
Моят "грях" се състоеше в това, че развих психоза, която прерастна в клинична депресия в един много деликатен момент - дъщеря ми току-що се беше родила, а синът ми, тогава на 3 години, беше диагностициран с аутизъм едва 9 месеца преди това. За период от около 9 месеца не бях в състояние да се грижа дори за себе си, пък камо ли за малки деца. Ясно е, че тази ситуация би се отразила негативно дори и на две нормални деца, но в нашия случай имаше "утежняващи вината обстоятелстватва" свързани с естеството на състоянието на моя син.
Ще се опитам да обясня накратко: счита се, че най-благоприятния и ползотворен период за работа с деца от аутистичния спектър е ранната детска възраст т.е. до 6 год. Това е така тъй като в този момент мозъкът е най-пластичен - от една страна синаптичните връзки се изграждат много по-бързо и лесно, а от друга - те са много повече на брой. Добрите световни практики сочеха, че за да се възползваме максимално от този критичен период, е нужно да осигурим на детето минимум 35 часа седмично терапевтична работа. Образователните центрове, където това може да се случи са критично малко в национален мащаб, а в нашия град въобще нямаше такива. Разчитахме единствено на уроците при логопед и психолог - 5 часа седмично общо. А останалите 30? Кой да се заеме с тях при майка, която ту влиза, ту излиза от психиатрията, баща, който работи и баба, която се грижи за новороденото?
Ето как ние "изтървахме момента" по моя вина.
Ще ти спестя подробното описание на начина, по който се чувствах, тъй като по постовете ти съдя, че си пределно наясно. Нека прескочим направо на happy-end-a, в който аз най-после идвам на себе си.
Такааа...Представи си следната картинка: семинар, на който се представя един от най-ефективните методи за работа с деца с аутизъм - чуждестранни лектори със сериозен практически опит в обучението на аутисти, представят синтезирано и на достъпен език тонове теоретична информация, подплатена с примери от практиката и демонстрации, и всичко това гарнирано с упражнения, на които обясняват кое как точно се прави, така че и бавноразвиващ да разбере. И някъде по средата на залата стои една жена с празен поглед, наблюдава екрана, на който в този момент прожектират клипче на майка, която работи с детето си по метода, а в главата и се върти вече безкрайно изтърканата плоча: "Ето на - тази майка е истинска майка, не като мен. Как може да съм толкова слаба, малодушна и безхарактерна? Как можах да причиня такова нещо на детето ми и да унищожа шансовете му за що-годе нормален живот?". И в този момент се случи най-неочакваното: записът, който си мислех, че никога няма да свърши, внезапно спря и отстъпи място на един много ядосан и възмутен глас, който изломоти горе-долу следното : "Какви ги вършиш, шматко такава? Точно тук и сега имаш шанса да научиш нещо от голяма полза за детето ти, а какво правиш ти вместо това? Пропиляваш момента тънейки в самосъжаление и оплаквайки едно минало, което и да се убиеш няма как да върнеш и да пренапишеш. И в чии интерес е целият този абсурд, ако смея да попитам? Защото е пределно ясно, че не е в този на детето ти."
Отговорът изобщо не ми се понрави, но го приех, защото нямаше друг начин да продължа напред. Защото отговорът на този въпрос е - в мой. Проумях, че вината не е нищо повече от една хитроумна диверсия на ума -  той е толкова зает и омаломощен от усилието да върти въпросната плоча до безкрай, че не му остава никакво време и сили, за да се опита да реши далеч по-сериозните и належащи проблеми в настоящето. Колко удобно, нали? И това не е всичко: във вината има един тънък момент на мъченичество, който и ти самият си доловил - ти страдаш, за да изкупиш вината си. А щом страдаш, значи в теб все пак има нещо добро и праведно, нали така? В края на краищата лошите хора не изпитват вина. Така хем се укриваш от истинските си проблеми, бягайки във вината, хем това не те прави слабохарактерен пъзльо, а добър човек. Направо гениално!
Та, да се върнем на темата...В дните следващи гореописания епизод се случиха две неща - помирих се с мисълта, че не съм осигурила оптималната среда за развитие на сина ми и си обещах да направя всичко, което е по силите ми, това да не се продължава в бъдеще. С две думи, вместо да преглъщам вината, аз избрах да поема отговорност. А разликата между двете е от земята до небето. Докато изпитването на вина представлява пасивно самобичуване, което по никакъв начин не променя проблемната ситуация, поемането на отговорност изисква предприемането на действия, с които да поправиш, ако и доколкото е възможно, свои минали грешки (а ако това е напълно невъзможно, то поне да се постараеш да не ги допускаш отново).
Ще спра дотук и ще те оставя да си направиш изводите сам. Ще следя темата и ако преценя, че мога да ти бъда полезна с нещо друго, ще се включа (ако разбира се ти искаш).
Успех!

Здравей , ще пусна едно писмо до мой по млад колега ,който ме помоли за съдействие за представяне на НЛП пред една аудитория .Predi много години бях на курс по краткосрочна терапия воден от двама скандинавци .По време на курсаа разбрахме че те са се обучавали на НЛП в САЩ .Някой ги попита и помоли да разкажат нещо за НЛП . , те се спогледаха , усмихнаха и разтвориха широко ръце.Почти едновременно казаха едно високо Ооооо и продължиха скратката терапия. Да представиш НЛП без да имаш възможност да демонстрираш някаква реална техника е безнадеждно ..Това е, все едно да говориш на хората за вълшебници и вълшебства ,но да не можеш да демонстрираш нито едно чудо .Кой ще се хване .

Друго е , ако първо демонстрираш с някой реален клиент или доброволец някоя техника на НЛП ,а след това разясниш на аудиторията какво е НЛП .Така е много по- лесно.

Препоръката ми е ,при представянето на НЛП да използваш компютърния модел .Почти всички мъже разбират от компютри и ще го разберат, а доста и от жените .Обясни го с технически термини ,а не психологични. Все пак ,то няма нищо общо с психологията .Може, да им пишеш, че това е модел в който се приема, че мозъка е един природен компютър ,който управлява човешкото тяло, поведение и чувства Като такъв той има хардуер състоящ се от нервни клетки и различни други вещества . Специалистите , които му разбират и го ремонтират ,това са невролозите ,неврохирурзите ,др..

За да работи и осъществява своята работа този компютър се нуждае и от съответни програми .Те ,не само определят ,как точно ще работи всеки един орган и клетка ,но и какви чувства и какво поведение ще има човек .Програмите обуславят всъщност нашата уникалност. Няма двама души с еднакви програми в мозъка .

Един има програма която го кара да пуши ,друг програма която обуславя нетърпимост към цигарите , трети програма която му позволява да пуши само при определени обстоятелства и т.н. НЛП- е наука която се занимава с мозъчните програми и програмирането на мозъка.

Мисля ,че до тук нещата са ясни и всички ще ги разберат .

Сега идва по- сложното .Трябва да отбележиш ,че за да съществува и се напише една програма е нужно да има език ,който компютъра да разчете и декодира командите написани на него.В информатиката има няколко такива езика ,може да споменеш например Бейсик, него всички го знаят.Но какъв е езика който разбира мозъка или казано по друг начин- каква е структурата на мисловният процес и посредством какви символи мислят хората.

.Отговорът- хората мислят използвайки образи, думи и усещания , е даден в началото на шейсетте години Още от тогава се знае, че някой хора мислят предимно в образи и картини и понякога създават цели мисловни филми –можеш да отбележиш ,че това са хора които използват предимно дясната половина на своя хард .

За други мисленето ,това са предимно думи, които те чуват в главата си произнесени от техния вътрешен глас Това са хора които често правят в главата си дълги монолози или диалози и мислят предимно с лявата част на харда си .

Накрая ,за много хора мисленето е низ от усещания Те използват предимно моторната и сетивна част от харда си .

Практическо приложение ,това откритие нямало до създаването на НЛП .

Тук има едно нещо, което почти винаги поражда недоверие .

Проблема е ,че между 30 и 40 процента от хората не могат да създават образи Когато такъв чавек затвори очите си, пред тях е тъмно и няма нищо .Как, тогава той да повярва че другите хора затваряйки очите си, а и без да го правят, рисуват ярки картини и дори цели филми, които определят техните чувства и действия .

Обратното също е в сила Около 60 процента от хората използват в различна степен визуалната си система и мислят в образи Те пък не могат да повярват, че някой може да си спомни нещо, без то ясно да се нарисува пред очите им .Или , че може да планират дейността си без да виждат образа и пред себе си

Ако, представянето е на живо ,можеш да им го демонстрираш като покажеш една химикалка и ги помолиш да я визуализират.След това, като зададеш въпроса ,кой си я е представил и кой не ,те сами ще се убедят ,че им говориш истината

Това ,че хората мислят, използвайки различни символи е изключително важно ,защото този факт използва НЛП за да осъществи мозъчното програмиране .НЛПписта е софтуерен специалист, той създава и коригира мозъчните програми при здрав хард. .

Една мозъчна програма се състои от специфична последователност на тези три символа -думи, усещания и образи



Тук, за да те разберат е уместно да дадеш някакъв пример .

Аз бих избрал например ,,страховата невроза ,, или както е модерно да я наричат ,,паническо разстройство,, .Бих обяснил, че човека който прави панически кризи, просто има такава програма в мозъка си и тази програма, макар да води до едно и също поведение при различните хора е написана по различен и специфичен начин.

Нека проследим директивите или командите от които може да е изградена една такава примерна програма

Например първата директива може да е слухова. Вътрешният глас /1диретива- слухова / сякаш му прошепва ,,Ами ако ти стане лошо какво ще правиш . След ,което човека си казва ,,няма да ми стане ,, ,,да но ако пак ти стане и се изложиш като вчера ,, И в следващият момент пред очите му изплува образа /директива номер 2 – зрителна / на това което е станало вчера ,той е на земята и около него хората се суетят . Сега започва да усеща /3 заповед-кинестетична/ стягане някъде в корема, което се издига нагоре .Гласът вече /4 та директива -отново слухова/ ечи в главата ,,Пак става ,пак става . Картината е вече ярка / 5 директива- зрителна /и наситена и героят сякаш е в нея .Задуха става неописуем и краката се подкосяват, ръцете не се подчиняват на никакви заповеди и застават като парализирани в тип ,,акушерска ръка /6 директива кинестетична /.Човекът е лежи на земята и паниката го е обхванала напълно .

Нека разгледаме и втори случай –

Стоейки си човека започва да долавя неясно усещане някъде в областта на гърдите си/1 ва директива – кинестетична / Казва си /2ра директива- слухова /,,Нима пак ще го получа и започва да следи усещанията си , а те стават все по силни и неприятни обхващайки вече и челюстта и лицето /3 та директива -кинестетична/ Гласът се променя става висок и писклив /4 та директива слухова / Мисленето буквално се блокира и краката изтръпват/ 5 та кинестетична директива/ се подкосяват .Човекът лежи на замята задушаващ се, уверен че ще умре .

Ако читателите ти се вгледат внимателно, ще видят че последователността на командите ,които дават тези хора на мозъка си са доста различни

Вторият например дори не използва образи , но резултата е еднакъв .Една хубава паническа криза е налице .

Сега можеш да напишеш за най –голямото откритие, което стои в центъра на НЛП и го отличава от другите течения ,то е резултат на снемането на много мисловни програми на стотици хора и гласи, че за човешкото поведение и чувства не е важно смисъла на дадената директива , а нейната вътрешна структура.

Например картината която рисуваш в съзнанието си е как припадаш .За да се приеме тя като заповед е важно цветна или черно- бяла е тя .Близо до теб ли е или в далечината ,Ясна ли е или замъглена .Та дори в ляво , дясно или в центъра е .

Същото е и с гласовите директиви Не е все едно тих или висок е гласът с който си говориш ,бърза ли е речта или бавна и т .н. Търсенето на нюансите в усещанията разкрива тяхното значение за възприемането им като приятни или лоши ,определящи съответното поведение на човека .

Сега можеш да се опиташ да дадеш едно определение за НЛП То би гласяло приблизително така,, НЛП е наука за структурата на човешкото мислене, която чрез специфични техники променя тази структура и предизвиква нови чувства или поведение в съответния човек или група хора ,,.

Тук за да е по - ясно разграничението на НЛП от другите школи може би би трябвало да кажеш ,че въпросите които задава на своите клиенти един нлп -пист не са -,,Какво мислиш,, ,,Защо мислиш това ,, и каквото и да е свързано със съдържанието или произхода на оплакването или поведението .Той ще пита ,,Цветна ли е картината която рисуваш ,, ,,Висок ли е гласът който ти казва тези неща ,, и след това, карайки клиента да ги променя ще промени неговите усещания .Така ефекта настъпва почти веднага и новите чувства и поведени стават реалност още по време на сесията .НЛП-писта работи обикновено само една сесия и втора среща не е необходима .

Това са бегло нещата които трябва да кажеш според мен .Хубаво е да споменеш и къде намира приложение НЛП , защото да кажеш навсякъде където се касае за промяна н а чувства и поведение е много общо .

Отбележи непременно ,че то се използва в две направления, едното е за собствена промяна и усъвършенстване, а другото за програмиране на другите хора .В този смисъл отдавна са снети мисловните програми на хора, които са носители на върхови постижения в дадена област , така желаещите могат да се обучат и получат приблизително същите резултати

Ако все пак трябва с няколко изречения да се опише приложението на НЛП , аз бих подчертал, че на първо място ,това е метод за махане и правене на чувства и поведение Хората имат много чувства и поведения от които искат да се отърват , например страхове, фобии, панически кризи ,омраза ,завист, ревност и каквито други се сетиш. Откривайки с методите на НЛП мозъчните им директиви , може само след няколко минути да ги измениш и от проблема да не остане нищо. За това, един от създателите на НЛП обича да казва,, Аз мога да излекувам една фобия за две, максимум три минути ,но не зная как да го направя по -бавно. Как да го направя по -бавно , като мозъка работи страшно бързо и се учи почти моментално ,че тя фобията да не се прави за часове ,напротив става почти за секунди, е и така се маха почти за секунди..,,

Друго приложение е да правиш чувства и поведение . Например, някой иска да бъде смел , друг да обича хората около себе си. Спортиста иска да дава винаги върхови постижения , а не на тренировки да е добър ,а на състезанието слаб. Производителя иска купувача да харесва и купува неговата стока . Политика иска да се гласува за него а не за опонента .Във всичките тези случаи се касае за мозъчни програми и всичките тези неща се правят .Отборите ползват НЛП –писти и стават шампиони .Армията ги ползва за да не се боят нейните специални части -поради финансови причини ,само за тях и то в богатите страни . Интересно е ,че ЦРУ изказва специална благодарност на специалисти по НЛП , за това, че са спасили живота на много агенти , като са ги програмирали така ,че те с новата си самоличност да преминават всички възможни тестове и детектори на лъжата.

В политиката и в САЩ и в Русия политиците използва нлп-писти .Най-успешното им представяне е по време на вторият тур на президентските избори в Русия .Месец преди гласуването Зюганов има 40 процента одобрение ,а Елцин 18 .Такава разлика до тогава не е преодолявана. Но дъщерята Светлана наема трима нлп-писти от САЩ и Елцин бие с 5 процента.

Да не говорим за приложението на НЛП в рекламата , та нали чувствата продават стоката , а НЛП е точно това –метод за правене на чувства.

За да не се уморят читателите ти може да спре до тук с уговорката че има още много , много свери на приложението му .

П.П. Ако избереш и представиш така метода най- вероятно ще те обвинят че е много техническа и липсва психологията .

Отговорът ти трябва да бъде, че това е точно така НЛП не е психологичен метод в него не се използват термини и средства на психологията и той е по близо до компютърните професии отколкото до психологията .

Може да обвинят НЛП че е манипулативен метод .

Не можеш да не се съгласиш с това мнение .Но аз винаги давам примера с чука ,той е незаменим при забиването на пирони но първият убиец когото видях беше строшил главата на спящият си брат сточно с чук .Какво да правим да забраним чуковете ли .

Може да те питат НЛП психотерапевтичен метод ли е .

Отговора който обикновено давам на този въпрос е ,,Колкото можеш да кажеш, че танка е превозно средство, то толкова може да кажеш че НЛП е психотерапевтичен метод.,, Да с него може да се прави и психотерапия ,но това е частен случай.

Накрая ще повторя това с което започнах –много е трудно да добият представа за НЛП без демонстрация .

Ще ти кажа точно какво е имал предвид Учителя. Първо казва: да спреш да мислиш, т.е. да си в състояние на немислене, медитативно състояние, в такова състояние вече чуваш сърцето си и това което идва от него, директно улавяш енергията. Няма го шума на мозъка и емоциите. И ако има силна енергийна връзка с теб, към теб, от теб, я отчиташ. Това не е мисъл, то е образ, нещо което усещаш - виждаш с вътрешния си взор. Ясновидство. По друг начин казано, да чувстваш с сърцето си. Това е връзка която съществува между всички същества на тази планета. Тя е безсловесна, безкрайна, нематериална. Когато имаш чувства на обичане към някого - чувствата ти съграждат енергиен мост, право до сърцето му. Този енергиен мост захранва човека, отваря го. Ако имаш деца, ще си чувствал тази връзка. Ако човека се отвори за теб, и той прави енергиен мост към теб. Когато връзката е двустранна тя се усилва синергийно, много повече от два пъти. Да обичаш, на божествен език значи " да си в едно със...". Обичта е много силен енергиен поток, които излизайки от нас, може да прави чудеса, може да отваря хора, да захранва животи, да пази души: това е служене и силата на любовта. И това не е теория, а ежедневие. Слушай сърцето си, ще ти разкаже много истории и ще ти покаже много невиждани светове. Имаш синхронност с този човек. За тази връзката, времето и пространството не са от значение, този човек ти праща нещо, може и да ти го е пратил преди 14 години,а сега да му е дошло времето да го получиш, отвори се и ще разбереш.

Това е и начина по който привличаме духовния си партньор-това което написах по горе. Ако някой се интересува или е в такова търсене, на идеалния човек за него. Изграждайки образа за него в сърцето си, придобивайки вътрешна яснота за неговото "бъдене". Бъдене означава, какъв да бъде- неговите личности качества, а не какво да прави, което е следствие на бъденето. Като изградим тази вътрешна представа и яснота до степен усещане, то се случва. Нужният човек пристига, на точното време и на точното място. Защото създавайки един такъв енергиен мост от сърцето си, той не можа да остане дълго време незапълнен. Веднага се намира нужния човек, в природата няма липси.

"Ти си такъв, каквото е твоето силно вътрешно желание.
Каквото е то, такава е и волята ти.
Каквато е тя, такива са и делата ти.
Каквито са те, такава е и съдбата ти."

Брихадараняка упанишада IV.4.5

Модераторска бележка: Моля посочете източник на цитата!

Темата е страхотна, на мен много ми хареса книжката "Подсъзнанието може всичка" на Джон Кехоу
Там со описани методита навизуализацията и представянето на нещата, действието на съзнанеито и подсъзнанието и силата на мисълта
Може би и в тази връзка горе-долу е и старата мисъл..."Внимавай какво си пожелаваш"..въпреки че е малко скиптична.
Случвяло ми се е да искам нещо да ми се случи да си го представям и хоп то се случва..
Може би това ако сме добри програмисти, програмата която създаваме ще работи успешно за нас

А не ви ли се е случвало да попаднете под влиянието на магнетична личност, която обича да впримчи мислите, емоциите и енергията ви, да засмуче вниманието ви, така че постоянно да мислите за нея? Дори и да не се виждате дълго след това? Такава личност си е магнетична, но по принцип действа така с всички и вие сте последният, за който симисли, докато вие мислите за нея.
А певците, актьорите и другите съвременни идоли? Колко хора мислят за тях постоянно - еднопосочно!

...
Наистина хубава тема!
Ако мислиш оптимистично и позитивно, ти променяш контекста, рамката на ставащото - дори да не е най-доброто в очите на средностатистическата представа, за теб случващото се ще е най-доброто - винаги! Тук се намесва и знанието за кармата. Всъщност мислите и чувствата ни творят кармата ни. А те са елементи от характера ни.
Мисълта наистина е мощна сила. И все пак зависи от силата на човека, който я изпраща. И от наситеността и с емоция от един или друг порядък. Въобще концентрираното мислене е благодат за човека - когато мислиш концентрирано, чувстваш, че вървиш в правилната посока на житейското си предназначение. Олеква ти на душата. Съзнанието се доближава до източника си - устремява се към него.
....
Сигурно може и материални ценности да се добиват с концентрирано мислене, да се привличат подходящи стечения на обстоятелствата. Но, това е магия. Максим много добре го казва - ако се стремиш към Бога (думата е удобно съкращение), материалните неща ще се случват по най-подходящия за теб начин, според кармата ти. А мъдрецът от Юдея нали казва: "Търсете царството божие и другото ще ви се придаде..." Е, не можем да не мислим за пари и вещи, докато сме в този свят, нормално е... Но, ако съзнанието ни е по-близо до източника, и тези мисли ще са естествено и лесно реализуеми, защото ще идват от ниво, което е по-близо до причината за всичко!

Аз го усещам по друг начин. Не съм повече от другите, но не съм и по-малко. Заслужавам любов и зачитане като всички Божии създания.Уважавам Бога в себе си и другите.

С - Мир - Е - Ние В този дух на размисли, за да разберем значението на думата смирение, за да разберем кой човек е смирен, трябва да помислим първо какво е значението на думата Мир. В речник на Бълг. език от 1998г думата мир се разглежда като "състояние на отсъствие на война" и "състояние на търпимост, на разбирателство, отсъствие на вражда и раздори; сългасие, сговор". От другата страна мирът е психологично състояние и качество - "спокойствие, покой, душевно равновесие, успокоение."

Интересно е да се отбележи, че в Цариградското издание на Библията (тази която е ползвал и Учителя) думата мир се изписва по два начина:
- Мир - в смисъл на душевен покой
- Мiр - в смисъл на свят, вселена

Още едно от значенията на думата мир в същия речник е: "цялата материална действителност, в която влизат всички звездни системи, включително и Слънчевата; междузвездната материя и всички останали космически тела; Земята, земното кълбо; човешкото общество"

"Който се храни с Божието Слово, има живот себе си! Той изпитва вътрешен мир, подем на силите и енергия." - казва мъдрецът (НБ, 10.06.1917г).

И също: "Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост." (източник)

Предният век голяма част от развитието на езика се е влияел от Библията и смисъла, който се влага в думите там. Да погледнем сега някои значения на думат мир в Библията.

"Той (Христос) е нашият мир. " (Еф. 2:14)

"Плодът на Духът е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание: против таквизи няма закон" (Гал 5:22, 23)

"И плодът на правдата се сее с мир." (Иак 3:18)

"Това казах, за да имате мир в Мене." (Ев. И. 16:33)

"Пророкът, който пророкува за мир, - когато се изпълни думата му, тогава ще се познае, че той е пророк, когото Господ наистина е пратил." (Ер 28:9 )

"Милост и вярност се срещнаха, Правда и мир се целунаха." (Пс 85:10)

"Пътищата й (на Мъдростта) са пътища приятни, И всичките й пътеки мир." (Пр. 3:17)

"А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак" (2Сл 3:16)

"И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед" (Йов 22:29)

"И той ще бъде нашият мир." (Мих 5:5)

"И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом! И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него...." (Лук 10:5-6)

"Божието царство е... правда, мир и радост в Светия Дух." (Рим 14:17)

мирно ще легна и ще спя (Пс 4:8); за да съживявам духа на смирените (Ис 57:15); Моя завет на мир (Чис 25:12); имаме мир с Бога (Рим 5:1); защото съм кротък и смирен на сърце (Мт 11:29); Божият мир (Фил 4:7); Христовият мир (Кол 3:15); Благодат и мир (Фил 1:2) и т.н.

В Библията често се казва също: иди си с мир, тръгва си с мир, идва с мир, носи мир и т.н.

Мирът има отношение към зеления цвят. А зеленето освен цвят на покоя е и цвят на израстването, на богатството. Свързва се с тонът Фа и Вечният Дух.
Мирът също има отношение и към синия цвят. А синия цвят е също цвят на Истината, цвят на примиряване на всички противоречия, цвят на вярата. Свързва се с тонът Сол и Духът на Истината.

На базата на горните разсъждения мога да предположа, че с-мир-ен човек е този който:
- има душевен покой в себе си
- е търпелив, толерантен
- е уравновесен, тих, спокоен
- е справедлив, правдив
- е богат
- е мъдър
- разбира хората и хората го разбират
- не проявява насилие
- проявява Истината
- има вяра
- работи за своето израстване и за израстването на другите
- има мир в своя дом, носи мир във всеки дом, който посещава
- завършва работата си с мир, завършва денят си в хармония със себе си и околните
- може правилно да взема тона фа и тонa сол
- е отражение на целия космос
- има и другите добродетели: любов, радост, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание
- се храни с Божието Слово и е изпълнен с енергия и сила
- проявява Божественото, в него Духът работи
- който е в съгласие с Бога

Имайки предвид всичко това, може да се помисли какво има предвид Христос като казва следното:

"Мир вам! ... Мир ви оставям; Моя мир ви давам;"

Или Беинса Дуно: "Моят мир да бъде с вас!".

Какво Благословение се предава от Учител на ученик (търсещ) с една фраза само!

Добър цитат, Иво! А и Венци добре го е казал!
Според мен смирение е ВИсшият Аз да умири низшият, да го подчини на целите си, да се изявява свободно. Да бъде волята ти, Учителю!!!

Благодаря ти най-сърдечно! Оценявам тези искрени и добри думи и отново ти благодаря!

Нравствеността, моралът, суперегото, аз идеално - те са човешки хрумки. Глава са. Могат да бъдат добри помощници, ориентири, жалони, когато резонират донякъде с Бога, с безкрая. Но са само отражения, колкото и добри да са. Руският пророк Лазарев каза, перифразирам по памет: "Фиксацията в морала, в нравствеността, е фина агресия против Бога!" - защото божественото е любов, а любовта божествена не се съобразява с малките човешки рамки, дори и добри да са. Листата наесен не падат под 90 градуса. Суперегото е психична инстанция, присъща на всеки нормален човек, с изключение на психопатите, при които сянката е "схрускала" аза и свръхаза и се проявява директно в социалния живот без задръжки. Имаме морал, имаме нравственост. Това, което е добре да знаем, че са наши, човешки, колкото и чисти висши идеали да са в съдържанието му. Защото преживяването на Бога, единството с Бога не е ментална конструкция или нравствен идеал, идващи от луковицата над раменете, а сливане с Любовта, Мъдростта, Свободата чрез сърдечния разум. Имаме морал - балансираме го, доколкото можем, сверяваме го по пулса на космическия ритъм. Знаейки обаче, че е малък, мъничък и човешки, във всеки момент можем Ние, божественото отвътре да му кажем да наведе глава, гъвкаво да притихне, да се преклони пред Любовта, която надхвърля човешките критерии. Та да, нравствеността е о'к, когато е модерирана по безкрая, но съсредоточаването ни е добре да бъде в любовта, в Бога. А той не е морал, а е Любомъдра Истина, носеща свобода. 

Да се чувстваш като жертва е много слаба позиция. Ако ще в ада да си, можеш да си лъв. Както казва една японска поговорка, "По-добре да си лъв в ада, отколкото псе в рая!"... С това искам да кажа,. че дори човек да е в наистина тежка ситуация, от това как я пречупва през възприятийно менталната си призма, зависи както като каква ще я види, така и в какво ще я преобразува. най-често преобразуването е освен вътрешно и външно. Просто животът, с малко наша помощ ни дава това, което е вътре в нас. А когато външната материя и ситуация е прекалено груба и трудно се променя, отново отношението и визията ни я прави една или друга. Човек и в концлагера може да се учи, както и в двореца може да се чувства жертва. А чувстваш ли се жертва, се виждаш като такава, както и на принципа на самоизпълняващото пророчество се държиш така, че да станеш такава! Никой не допринася за проблемите на никого - не се шегувам. Единственият враг е собственото невежество.

Въпрос. Ако най - различни хора, по един или друг начин са допринесли за психическите проблеми на този твой пациент, не изглежда ли много логично той да право да се чувства именно като жертва? Или изхождаш от идеята, че човек получава точно това, което заслужава поради постъпки в миналото си/си е избрал преди раждането?

Какви хормонални механизми работят,при пмс могат да кажат много хора - лекари или просто интересуващи се и питали гугъл... Което аз мога да кажа от опита си е, че в практиката ми доста жени са с повишена тревожност преди цикъл. Има и много други, при които не повлиява особено. Когато повлиява, работата по повлияване на тревожността, е предимно психическа - стрес мениджмънт чрез спорт, йога, дишане, медитация, приемане, доверие и извличане на потенциалите от "рудата" на страха, превръщането им в златото на опитността. В контекста на индивидуалния характер и посока, спрямо задействаните базисни вярвания. 
За хипнотерапията и въобще, психотерапията (защото делението е винаги условно) онлайн - когато е през компютърния екран, се губи известна част от присъствието, от силата на личната енергия. Възможно е, правят го много колеги. Когато решаваният казус е модериран до умерен по тежест, е някакъв начин. Когато обаче, както в моя случай, се работи предимно с по-тежки случаи, тъй като се губят едни 30-40% от силата на въздействието, поради липсата на лично присъствие, допир, телесна работа, ефективността намалява. Но е възможен вариант, при по-леки случаи, когато терапевтът си позволява лукса да е по-слабо резултатен. 
Благодаря за добрия отзив за мен и Тодор! 
Орлин

Не пиша тук, за да привличам питащите като клиенти. Засега е пълен графикът ми. Затова отговарям принципно, не по отношение на мен, а на психотерапията въобще. Средно един-три месеца, по една сесия седмично, Това са 4-12 сесии. Понякога, според тежестта и обхвата на решаваното и по-дълго, до 24 сесии - шест месеца. Още по-рядко, когато се работи върху дълбоки характерови черти и по-дълго. Условията, които са решаващи, когато работите при ефективен психотерапевт:
1) Висока ваша мотивация - постъпателност, воля, насочени търпеливи лични усилия.
2) Висок интелект - включително развита самосъзнателна способност (метакогниция, лекситимия)
3) Готовност за изоставяне на вторичните печалби и живеене силно.
4) Готовност за промяна - защото заявката "Искам да съм като преди!" е невалидна. Качественото преодоляване на тревожните състояния променя човека цялостно. Прави го истински, сърцат, широк, смел, обичащ, смирен, но и себезаявяващ се.
5) Разбиране, че колкото и добър да е терапевтът, нужната промяна я вършиш ти. терапевтът ти помага да я свършиш ти, но няма как да я свърши вместо теб. Психотерапията не е хапче - изисква силна вътрешна мотивация.Разбиране, поставено в контекста на знанието, че случващата се тревожност винаги е на мястото си, за добро е, дар от мъдростта а Живота е!