Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Nqmaznachenie

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Благодаря за квалификацията на въпроса ми! Приемам я, но не я разбирам. Като цяло по-добре да питаш за съвет, от колкото "много да ги разбираш нещата"...та за това зададох този тъп въпрос Благодаря все пак за споделеното мнение!
  2. Здравейте! Мъж на почти 30 години съм. С жена ми сме женени от 1 година; заедно сме от 4. Разбираме се прекрасно, любовта ни е голяма и не спираме да си я показваме един към друг - от вербален начин до най-малките жестове. Уважението един към друг и диалогът са особено важни за нас двамата и винаги, когато сме били изправени пред някаква трудност в заимоотношенията ни, винаги сме сядали, обсъждали и стигали до консесус. Почти не се е стигало до повишаване на тон, защото сме големи и зрели хора и сме наясно, че това е признак на слабост за справяне с даден проблем. Жена ми ми дава абсолютно всичко, за което съм мечтал освен честота и разнообразието в интимния ни живот. Преди време си бях говорил с нея за нейния опит до преди да се срещнем с нея и тя ми сподели, че е била с 2-3ма преди мен и няма кой-знае какъв опит в секса, но едно е със сигурност (цитирам я): "Сексът с теб е най-страхотния, който съм правила!". Проблемът е там, че аз съм доста разкрепостен и бих искал преживе да опитам какви ли не неща в областа на секса с цел доставяне на удоволствие (но не й причиняване на болка - не изпитвам удоволствие от това). Например жена ми има лош спомен от първия си опит за анален секс. От тогава никога не го е практикувала. Понеже много се обичаме и се съгласи 1-2 пъти да опитаме. Но само при мисълта за самия акт и цялата се стяга, свива и не може да се отпусне и да се отдаде на момента. Отдавна сме минали през периода на задръжките и не ни е срам от нищо. Също така, когато е неразположена, никога до сега не е взимала инициатива да ме задоволи по някакъв начин...било то орален или с ръка... просто да направи жест за мен и да се погрижи за моята нужда. Веднъж й казах, че имам желание да отидем до секс магазин, за да си купим вибратор, който да включи в любовната игра преди акта. Сама си го избра, ползвахме го цели 2 пъти и после каза, че й бил голям. Помолих я да си купи еротично бельо, за да разнообразим сексуалния си живот и тя си взе 2 чорапогащника, които облече по веднъж по свое желание (може би от любопитство и до там). Говорили сме 2-3 пъти на тая тема, че не искам да правим секс в мисионерска и кучешката (на задна) цял живот, но всеки път разговорите започват нормално и завършват със сълзи от нейна страна. Тя казва, че се чувства ужасно зле като й казвам, че искам нещо още, защото тя толкова се стараела да съм задоволен във всякакъв аспект (което е вярно) и по този начин се чувства недостатъчна и неспособна да ме задоволи. Следват сълзи и след това най-сериозно ми заявява, че няма нищо против да съм отишъл "някъде" да се облекча, но не иска да знае и разбира. Сами разбирате, че щом пиша всичко това, не желая да ходя където и да е... Не желая семейството ми да се провали заради един секс, заради нещо, което така или иначе с времето утихва и постепенно изчезва. Тя е моята прима жена, тя е номер едно и никога няма да допусна за миг да се почувства пренебрегната или да засегна достойнството й. Тя знае това и се чувства точно такава, поради неспирните ми грижи за нейното благо. Разговорите ни на тая тема са били по 2-3 различни метода - един път подходих като приятел, който има нужда да сподели нещо, втория път бях по-рязък и леко ядосан в тона си, а на третия път се разсърдих. Нищо е помогна... крайният резултат е винаги един и същ - сълзи. Казах й, че повече няма да подхващам тая темата, след като не е способна да говори за това и да се опита да ме разбере. Моля за съвет как да подходя към нея, по индиректен начин, така че само да провокирам у нея, това от което имам нужда. Бих искал да я накарам сама да стигне до това заключение, сама да го пожелае. Не искам на сила. На сила нищо не става... Благодаря предварително!
×