Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Hendo

Участници
  • Общо Съдържание

    21
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Hendo last won the day on Ноември 29 2018

Hendo had the most liked content!

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Само се хващай и оправяй нещата навреме, недей да се бавиш изобщо. Аз така съм бил цял живот, малко по-трудно ми е с комуникацията и с момичетата като цяло. общо взето съм на интернет любов цял живот. Като бях на 20 си казвах, че има време, само че няма никакво, направо лети, сега съм на 30 и няма промяна, хората на 30 вече са семейни и успели в работата си, а пък аз си търся приятелка, искам само да ти кажа, да не ставаш плужек като мен и да се хванеш в ръце докато е време, но наистина да се хванеш, не да прочетеш един коментар, че има измъкване и да се успокоиш и да си кажеш от утре, от другата седмица, след нова година...като стана на 80...защото аз все така подхождах и стана едно голямо нищо, не отлагай и секунда, защото ставаш Асоциален задръстеняк!
  2. Фантазии и догатки. Нищо от което казваш няма конкретика. Колежка те пита, ще излезете ли на по питие. Най- нормалното нещо сред колеги. От тук нататък всичко е сюжет само в твоята глава. А що се отнася до конкретиката, знам че липсва, то и в главата ми я няма и съм малко объркан, но просто усещах, че имаше интерес към мен, по погледи, комуникация...не мога да го обясня но го чувствах, може и така да е, всичко да е било в моята глава, не знам, просто писах това, което мисля, пък било то и нереално.
  3. Здравейте, дистанцирах се от момичето за няколко дни, но не можах да го направя спокойно и ведро . Дънер съм си, малко съм емоционален, видях я на улицата и нито аз, нито тя ме поздрави. После си казах, майната му, няма да се получи нищо, явно си е играела, но някак ми стана тъпо да се отминаваме така и си казах поне да поддържаме някаква комуникация, все пак работим заедно и е малко тъпо да се правим на непознати. Вчера си говорих с нея, общи теми някакви и се държа нормално, днес не знам поради каква причина ме гледаше все едно иска да ме убие и не си внушавам, просто минах и се усмихнах, а тя ме изгледа все едно иска да ме удари, с другите се държи нормално, усмихва се, говори и т.н. Мен малко на кръв ме гледа :D. Отначало си казах, може да не е в настроение, да е ядосана или нещо такова...но не мисля. Та мисълта ми е, да й се извиня ли? Макар че не мисля, че съм я обидил с нещо, освен че се подминахме, но пък и тя в случая не поздрави, поне се опитах след това, колкото и тъпо да се получи да се държа нормално и просто да мина в някакви чисто приятелски отношения, макар и да ми е трудно, защото съм малко ревнив, като харесам някое момиче, дори и без да има нищо между нас, аз като първокласник ревнувам, когато заговори някое момче, осъзнавам, че е крайно срамно и глупаво, дишам спокойно и си казвам „Тъпанар, защо си такъв женчо? Не можеш да я спреш да комуникира с хората, дори и жена да ти е.“ Някой път си мисля, дали в буквалния смисъл на думата съм бутнал, едни фантазии, филми, мисли, не знам при другите как е, но това моето не е нормално. Сега започнах да тренирам пак, поне да опитам да си изместя фокуса малко от това момиче и от жените като цяло, да ги сложа на заден план, както писаха по-горе.
  4. Не мога да ги разбера тези жени. Първо ,сама ме пита кога ще излезем, преди две седмици. После, като я поканих ме отсвири, каза някой друг път. Като й пиша в соц мрежата, не й се занимава, отговаря кратко с да и не. На работа пък се държи по съвсем различен начин, общителна, постоянно си засичаме погледите. Не мога да кажа, че ме харесва, така си мисля само, знам ли, може само да се забавлява. Само един път съм я питал да излезем, чудя се дали да пробвам пак, или да дам малко назад, дали да съм настоятелен, или малко да я игнорирам. Възможно ли е преди две седмици да ме е харесвала и вече и да е изгубила интерес?
  5. Благодаря ви, че след хилядата ми повтарящи се постове, си правите труда да ми отговаряте. Добър пример с мма, най-смешното е, че съм тренирал преди бокс и борба, макар и за кратко, ступвали са ме, било ме е страх, но някак си, не съм се отказвал, от преумора съм повръщал, един път здраво ме ступваше едно момче, бях останал без въздух, и съм бил пред отказ, ама съм си казвал „майната му, ще издържа още три минути'' , по-добре пребит, отколкото да сляза като жена от ринга. И там поне малко или много се държах мъжки, най-странно ми е, как жена ме плаши повече от нокаут и точно от жената бягам и избягвам контакта, дори да ми се е хилнала до уши. И после като събера смелост и ме отреже, се правя на сърдит, осъзнавам, че не съм прав и като малко дете се държа, не си говоря с тях...и подобни. Сега се мъча поне, колкото и да ми е тежко да се държа човешки, макар отвътре и да се яда. Като отида на терапевт се чудя от кой проблем да започна, все си мисля, че не съм казал достатъчно, или съм изпуснал нещо, тотална обърканост, от срамежливостта ли да започна, ревността ли, проблемите с мотивацията ли, макар че сигурно всичко е навързано си мисля.
  6. Не отказа го възприемам като провал на мъжа, провала е в това, че съм заспала и неуверена гарга. Вече няма смисъл да се занимавам, явно на едни им върви в една сфера, на други в друга и точно тази област ми е най-слабата и каквото и да правя, както и да подходя, не се получава. Имало е случаи в които ме харесват и пак по някакъв начин ги отблъсквам. Мислил съм си за самоубийство, ама не ми стиска. Дори и да хвана някоя, там пък ще започне някоя ревност и ще прецакам и двама ни. Иначе казват, че слабите се самоубивали, ако питате мен си имат кураж. Просто не виждам смисъл, щом за 31 години не се е получило и за още 1000 няма да стане, или те бива, или не. Не че като се жалвам тук ще променя нещо, малко ми олеква, да изпусна парата. Иначе хората са измислили предпазни средства, нямаше да е лошо да ползват презервативите през 80-те, поне моят баща да е ползвал, щеше да лиши света от едно недоразумение.
  7. На мен не би ми изглеждала , просто аз не съм уверен и От моите уста ще ми изглежда странно, ама вече толкова съм се излагал, че едва ли може да стане по-зле. От пистолет не ме е страх, от смъртта не се плаша, от жена ме е страх, това ако не е ирония:D
  8. Здравейте, за да не отварям нова тема, ще пиша тук. Имам само един въпрос. Запознах се с едно момиче преди месец някъде, мисля си че ме хареса, ала понеже действам много ,,бързо” и ,,смело” най-вероятно е загубила интерес. Та, мисля да я поканя да излезем. Ако се съгласи да излезе, глупаво ли ще е според вас да й кажа че съм притеснен и я харесвам, съвсем ли слаб ще изглеждам и неуверен? Защото филма ,,усещане” ми е много непознат, и ако се доверя само на третото си чувство то там провала е ясен, не мога да показвам чувства много много, пък и не ги разчитам женските сигнали, както ги наричат. Аз лично си мисля, че варианта ми е да си го кажа директно, че я харесвам, може да се изчервя като домат и малко да ми се посмее...
  9. Здравейте, имам проблем с ученето. Известно време работих в чужбина и се прибрах, възстанових си правата в университета и започнах да се явявам на изпити, но без никакъв успех. В момента не работя и имам време да чета, но проблема е че не мога да осмислям прочетеното, чета по няколко часа на ден за изпит, да кажем че се готвя по две седмици, отивам иии греда, също малко трудно се съсредоточавам, все си мисля за други работи и не мога някой път да се фокусирам. Дори и да разбера прочетеното, после като трябва да се изразя пак уцелвам гредата, забивам, ако е устен изпита да не говорим, за писмен имам някакъв шанс на проблясък и следователно да напиша нещо, но за устен, докато си подбера думите ... те ме скъсали два пъти. Така де, събрах към четири поправителни изпита. Поне след толкова издънки единственото положително (ако мога да го нарека така) нещо е, че не ми пука толкова. Преди като ме скъсат на изпит и все едно беше края на света. Сега имам вариант за започване на работа и се двоумя да започна ли сега, или да изчакам поправителната сесия да свърши. Доколкото разбрах от темите във форума, които съм чел е хубаво да съчетаваш работа, учене и тренировки, да си активен. От друга страна са тежки изпити и сега не мога да ги взема, камо ли ако започна работа. Ако може някой да даде съвет, как е по-правилно да се постъпи в такава ситуация?
  10. Здравейте! Сигурно ставам досаден,като повдигам един и същ въпрос и ако не ми отговорите ще ви разбера,ставам досаден и за себе си,как може да съм такава жена? Работата е там,че има едно момиче на работа ,тя работи като сервитьорка,аз съм в кухнята и нямаме много общо,дори не сме приказвали много,само на здравей-здрасти.Иначе така се разминаваме от повече от година.Не изпитвах нищо преди,но от месец,започнах да мисля само за нея,омекват ми краката като я видя,пулса ми се ускорява,ядосвам се на себе си че съм такъв страхлив идиот.Външно се правя на корав,вътрешно съм пълна разруха.Стори ми се ,че ме гледа странно,после забелязах,че тя така си гледа всички.Преди две седмици мина покрай мен и ме пита дали сега започвам или свършвам работа,и си казах,че може да има интерес към мен,защото не сме говорили и така идва и ме пита,май много внимание обръщам на някакви малки детайли,може просто да се е опитала да бъде учтива със задръстеняка..аз и казах,че започвам сега да работя и се усмихнах...и забих.И оттогава минава като трамвай.Запитах се,дори и да ме харесва,имам ли куража да я поканя да излезем?...едва ли(ако беше някоя ,която не харесвам,не ми пука да се изложа,а тук имам страх от отхвърляне). И след като я поканя,какво? Ще мълча ,ще се гледаме неловко и ще си тръгнем.Но и да я поканя и откаже ,не може да стане по-зле и го осъзнавам,но пак този страх.Играе ли ми мозъка някакви игрички,възможно ли е да съм хлътнал дотолкова,при полжение,че не я познавам,май си живея в моите фантазии и си я представям в някаква друга светлина,ама лошото е .че не мога да спра да мисля за нея,казвам си,че тези сценарии са си в моята глава,тя не подозира дори,може даже да не знае че съществувам.Пък и нали жените обичат уверени мъже,аз съм неуверен и изплашен заек,който не може да каже две думи на кръст,така че от цялата теория на света е против слабите.Г-н Баев ми даде изчерпателен отговор миналата година по този въпрос,но все още съм в чужбина и след няколко седмици се прибирам в България и ще започна работа с психотерапевт,но някой път си задавам въпроса,дали не съм просто тъпанар, за който няма оправия?Толкова да ми е трудно да намирам теми за разговор,макар че ако е мъж ,дори и да няма какво да си кажа с него,не ми пука.Има и по-неграмотни от мен,които лесно намират теми за разговор,а аз не мога. Както и да е,дори и да ме е харесвала,съм си изпуснал момента.Случвало ми се е и друг път това,но никога не ме е държало толкова дълго,по принцип ми минава бързо,но сега е нещо страшно.Пък и преди като съм хлътвал по някое момиче,колкото и да съм страхлив,съм говорил,излизали сме,по някакъв начин са ми показали,че ме харесват,и аз съм показвал,пък аз вече си се дъня на по-късен етап,докато тук от нищото ме удари.И то с тази нагласа май и по-добре ,че не правя нищо,най-много да й стана носач на чантите с това самочувствие.Поне да ми стискаше да се гръмна,да приключвам с тази пародия,ама дори и затова нямам кураж,само рева цял живот като бебе и нищо не правя,макар да знам,че няма как да стане по-зле,пак нищо не правя,някои имат проблеми с момичетата,други с професията,аз във всяко едно отношение,още от малък съм такъв,пък родителите ми не се сещам да са допринесли за това,не са срамежливи,не са се отнасяли лошо с мен,обичали са ме,как се пръкнах такъв,един на милиард. Ако има някой добър човек с пушка, да съдейства ,моля.
  11. Аз съм същия и съм на 30.Мое лично мнение е,че няма смисъл да ходиш на проститутка,едва ли ще ти помогне с нещо,ще изпиташ физическо удоволствие за кратко,ама нещата като се правят на сила,едва ли може да излезе нещо добро,поне при мен не действа. http://orlinbaev.blogspot.ie/2016/09/blog-post_66.html Това мисля че ще ти е полезно,отговор на г-н Баев до мен,точно за същия проблем.Аз нямах възможност да се консултирам с психотерапевт,но се прибирам в България и ще го направя,иначе ще има да се лутам още 30 години,както е тръгнало.Явно ни трябва малко помощ. Т.е. бях се консултирал онлайн с терапевт отдавна,но мисля че за този проблем е по-добре да има реален контакт...
  12. С помненето имам проблем,по-скоро с разбирането. Като бях още ученик ,имах само слаби оценки,защото ме мързеше да чета и търсех само забавления,физически..футбол,борба... Реално след като навърших 24 години започнах да чета,развлекателни книги,но пак е някакво начало. Най-малкото помага за правописа,не че съм перфектен,но подобрен. Само за медитацията да попитам,ако може да отговорите, с психотерапевт,или мога да я правя и сам?
  13. Благодаря за изчерпателният отговор,г-н Баев! Явно наистина въпроса не е между България и чужбина,а до това какво да правя с живота си и като прочетох първата статия,в която сте споделил за това как сте се чувствали,колко объркан сте бил,ами сега го чувствам същото,само въпроси без отговори,ниско самочувствие в изобилие. Но все пак си мисля да си пробвам късмета в България,искам да говоря на български. Най-малкото ,което мога да опитам е,докато следвам да пробвам принципа на проба-грешка,за който споменахте. За статията реализация в България или чужбина ...ами всичко е вярно..и Вашите разсъждения и на момчето разказа. Поне съм тук и го виждам,заемаме най-ниските позиции масово,приятелите ми в Англия също,като цяло източноевропейците,берат ягодите на англичаните...но наистина сами сме си виновни,вместо да се обединим и отстояваме правата,ние бягаме ,всеки се спасява,както казахте, и не правим нищо за да се чувстваме добре в собствената си държава,макар че имаме и по-хубав климат и по-красива природа и език,богата история,но явно не ценим нищо и ме хваща яд ,но чак като дойдох тук се замислих над това,преди някак си не ме интересуваше. Сега гато чета новините и постоянно говорят за миграция на българите,застаряването....някак си по-голямо внимание обръщам на това и го вземам навътре...
  14. Здравйте! Живея в Ирландия,като цяло живота ми допада,спокойна страна,красива природа,спретнати селца,чисти.Но все пак България ми липсва,искам да се прибера,но ме е страх,дали имам бъдеще.Всеки ден си мисля какво да правя,поради факта,че съм нискоквалифициран.Ядосвам се като чета с какви темпове хората напускат,но в същото време как да ги виня,като и аз съм един от тях?Всеки гледа да спасява себе си.Чак проблема ми с жените ,за който съм писал е изчезнал,обсебен съм от мисли ,тук или там,някой път треперя от незнание какво да правя.Но забелязвам,че колкото повече стоя тук,толкова повече не ми пука за пари,някак си не ги ценя толкова,както преди,но в същото време имам страхове,защото в България може и да стигна до там изобщо да ги нямам.Тук гледаш пенсионерите как живеят и някак си се чувстваш спокоен,в България като ги видя и ме хваща яд,как не могат да си позволят нищо,едни тъжни погледи,ще са радостни ако имат пари да си платят тока.Хваща ме яд на тези управници,как им е готино да се лапат с пари и да гледат мизерия покрай тях, Да ,който е с подходящо образование и знания се оправя в България,но все пак не може всеки да е специалист,трябва да има и нискоквалифициран труд...Всичките ми приятели и те са в чужбина и никой не иска да се прибира,поради финансови причини.Някой път се разтрепервам от яд ,дали имам бъдеще там,дали съм способен да си намеря подходяща работа,казвам си ще спра да мисля ,отивам ,опитвам,като не стане,бягам пак за чужбина,но тези мисли пак ме обсебват,чета по форуми,кое е добре и кое не,отделно всеки познат е зад граница и продължават да бягат. Аз съвсем се обърках,дори не мога да си формулирам въпроса, не мога да намеря правилните думи.Най-вече ме е страх от това, че съм на 30 и тук ми е първа работа,малко над две години ,не съм работил нищо друго и дори да завърша висшето си в България,като нямам практически опит на тези години,дали имам шанс някой да ме наеме на работа,или ще си кажат ,този е на 30 + ,няма история,работил е само нискоквалифицирана работа....Ако някой може да даде мнение,струва ли си да се пробвам,или просто да си стоя на сигурното.Работата ми не е тежка,но някак си се чувствам потиснат всеки ден,все се опитвам да гледам плюсовете,да се успокоя ,но все повече се потискам и депресирам,не мога да се съсредоточа вече дори като чета,дори като играя игра,или гледам филм,само като съм между хора се разсейвам на работа за няколко часа...но като цяло ме обливат постоянно тези мисли.Знам ,че ми е глуповат въпроса,но ако може някой да даде съвет,мнение...късно ли е да се прибера и да започна всичко отначало и да се боря за живот в България?
  15. Благодаря много за отговора.Знам че никой терапевт не може да ми е виновен,ядосвам се сам на себе си,знам че в такива ситуации е голям шанса да ме отхвърлят и няма нищо страшно,но го приемам твърде лично,което не би трябвало да е така според мен.Господин Баев беше писал,че с терапевта трябва да се провеждат поведенчески експерименти и груповата терапия би помогнала повече,но тъй като работя в чужбина и нямам възможност да ходя на терапевт,с моя си писахме онлайн и имахме 2 контакта на живо,може би ми трябва повече време ,и аз не знам.Така че като се върна за постоянно,след няколко месеца ще пробвам пак със специалист,защото си мисля че ми трябва помощ и сам ще ми е значително по-трудно,може би и невъзможно. А за самовнушението ,то ми е откакто се помня,още от началното училище,нямам обяснение защо е така и определено не искам да е така,но винаги си мисля,че не съм достатъчно добър и по някакъв начин всеки ме превъзхожда,което вероятно не е така...но май ще ми трябва доста упорита работа за да променя това.
×