Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Галина Теб

Участници
  • Общо Съдържание

    37
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Галина Теб last won the day on Октомври 1 2016

Галина Теб had the most liked content!

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. А аз виждам новата ти роля така....Сутрин ставаш сънена и ужасно ти се спи,но алармата те е събудила и е време да ходиш на работа.Набързо се измиваш и обличаш нещо без да се замисляш какво..Пиеш кафето си на крак,докато слагаш малко спирала на миглите си и завързваш кецовете си.На вратата даваш целувка на майка си или на човека с когото живееш заедно и се пускаш по перилата на стълбите,защото ти харесва да го правиш.Знаеш,че спирката е далече ,но когато излезеш навън ,не можеш да се въздържиш пред свежия сутрешния въздух и спираш да подишаш ,наслаждаваш се, настръхваш малко от удоволствие..Успяваш да се качиш в претъпкания автобус и слизаш на всяка спирка,за да направиш път на слизащите преди тебе,а те ти казват усмихнато и вежливо -благодаря,което те прави специална и те изпълва с умиление.Пристигаш на работа,а там те чакат твоите приятели,те са там и вие сте заедно по 8 часа на ден..Не си сама,винаги можеш да се облегнеш на нечие рамо,дори да не е най-надеждното,няма проблем.Никой няма да те предаде,ако ти не му позволиш ,знай го.Колкото до това,да правиш нещата,които обичаш,е малко неясно,хоби ли имаш, или какво...Но за другото те поздравявам-Вечер си лягам доволна и обнадеждена за следващия ден.Няма страхове,няма ограничения,само свобода и спокойствие...Не се вкопчвай в страховете си и симптомите си,Хана,живота ти трябва да е динамичен и изпълнен със смисъл.Не толкова със възвишени цели и стремежи,а с най-обикновени неща,битови проблеми,ако щеш нещо свързано с образование и курсове ,нещо такова..Не е трудно да се впуснеш в ежедневието като всички..,ни как не е трудно.Ти не го правиш и затова тъпчеш на едно място толкова години,а и ще продължаваш така още толкова..Да,ще пораснеш,ще помъдрееш,но ще изпуснеш да бъдеш щастлива,докато си млада ,докато си все още невинна...Пусни страховете,остави ги свободни,освободи себе си....Не си казвай нито,че те е страх,нито ,че не те е страх,игнорирай ги и живей така,че да нямаш време да хленчиш,да нямаш време да ходиш на разходки в парка ,които да траят часове...Тук ,не сме в Рая, а на нашата любима планета Земя и сме отговорни за нея..
  2. Хелоу,МонтаХана!Сега вече горе долу разбрах нещичко за тебе.Нещо се е е обърнало в тебе,нещо се е объркало.Щом като ми пишеш ,че не можеш да се влюбиш ,защото няма подходящ .Какво значи подходящ?Как става това,намираш подходящ и ...се влюбваш!При тебе така ли стават нещата с любовта?Ако е така ти правиш голямо изключение от останалия свят.Ако го правиш така,това не е любов,повярвай ми,просто не е!Тебе сигурно те е страх да не се влюбиш в неподходящия,нали!Толкова панически те е страх да не го направиш,че си се затворила доброволно в някакво тъмно и мрачно пространство.Колкото повече цялото ти същество иска да се радва на истинската любов,толкова повече ти се затваряш в него.Ето ,това е твоят страх,не го търси другаде......Това,че те е страх от болници не е било причина за отключването на па ,а е само следствие от ходенето по спешност,да ти мерят кръвното,да ти сложат успокоителна инжекция и т.н.И аз минах по този път и всички с ПА са минали,не се тревожи, не си сама...Сама го обясняваш-с първия ти приятел сте били много близки,/не пишеш дали си го обичала,а само ,че сте били заедно/,но ти си прекъснала връзката.Не си ли се запитала въобще защо си го направила?Не си,само си чувствала вина,защо?!Защото е имало причина и то сериозна,но ти си действала повече инстинктивно,отколкото осъзнато.Сложила си край,защото не си виждала бъдещето си с този човек,защото,ти си мислела,че той е подходящия,но той не е бил..И сърцето и душата ти са го знаели!Какво си направила после-започнала си да изпитваш вина,без вина виновна!Е,такъв е живота,какво да го правиш,и лесно е, и трудно,понякога много трудно...,но това не е причина да се страхуваш от него,защото ,в крайна сметка той е прекрасен.Сама ме питаш,да се влюбиш в живота ли ти предлагам,виждаш ли?Ти подсъзнателно всичко разбираш и знаеш,но съзнателно го отхвърляш...Недей,...Можем много да говорим за "страха от страха" и за това как да го направиш свой "приятел",но истината не е там..Казах ти -помисли,помисли много, много добре,за всичко ....попитай сърцето си и душата си , и ще видиш,че е лесно да бъдеш себе си..Ще го почувстваш,по лекотата,която ще те обземе,по любовта,която ще изпълни цялото ти същество, а нали си чела или чувала,че когато страхът си е отишъл на негово място идва любовта.Но тази любов,която е само твоя,само за тебе,твоята любов,която ще можеш после свободно да пръскаш и раздаваш и пак да остава за тебе/Ще видиш тогава колко щастлива ще е майка ти тогава/...
  3. Здравей, мила МонтанаХана.Наричам те така,защото те чувствам близка без да знам и аз точно защо.Може би нещо в начина ти на поведение във форума или нещо друго...не мога да кажа,но страшно много ми допада.А и всичко това,което си написала ,това е историята на живота ти до сега дава абсолютно ярка и ясна картина за един определено завършен и изграден характер.Това,че разказваш е наистина прекрасно и както ти споменах си се затворила в хралупката си и си мислиш ,че тя е твоето убежище,уюта и сигурността,но истината е,че тя е твоят затвор,тя е нещото ,което те задушава и прави тревожна.Страха ти те държи там,затворена,без да можеш да дишаш свободно,без да можеш да поемаш рискове,да падаш и се изправяш след това по-силна и по-мъдра.Щастието е да бъдеш свободен,МонтанаХана,без ограничения,без задръжки,без страхове....Мислиш си ,че ти е спокойно,но това е заблудата на страха,от това да се сблъскаш с живота.Въобразяваш си,че се намираш в златната среда...хем нашите спокойни,хем аз изглеждам много по -уравновесена..Да,но сега майка ти плаче с тебе и се притеснява сигурно много повече,отколкото преди,когато си била непослушна тинейджърка...Моля не възприемай начина на живот на някой друг,живей си своя....Самия организъм ти го подсказва,приеми предизвикателството,опитай пак..а,може би тогава ще се видиш в действие и ще се харесаш много повече..Излез от там,точно този, ама изобщо не е твоят свят,ама изобщо,разбираш ли!Това са погрешни схващания,насадени от някой друг,може от първия ти приятел/понякога момичетата стават жертва на контрол от страна на първия си приятел,ако той е бил меко казано "обсебващ"/,заблуди,илюзии и др.глупости.Истинския живот те чака от вън,на свобода и на воля..Не бой се няма да сгрешиш толкова сериозно, минала си тази възраст.Пък и какво,ако сгрешиш малко,как ще разбереш нещо от него...Как ще станеш по -силна и по-мъдра...Всеки случай не като четеш само историите на другите хора ,а като напише своята история.И защо мислиш,че непременно тя ще бъде пълна само с ужаси?Аз,въпреки,че имах проблемен живот,мога да ти кажа ,че освен това съм имала и прекрасни моменти,които до някъде са компенсирали загубите и не си ги давам...Сега аз също страдам от ПА и ПР,но знам причината .Аз имам нужда от хипнотерапия,за да намеря отговори на някои въпроси и ще намеря начин да я имам.Но ти ,ще се справиш ,по-лесно отколкото предполагаш..може всичко да свърши точно в рамките на ден .......ако само направиш това,което наистина искаш.....
  4. Пак здравей ,МонтанаХана от мене.Току що нещо като,че ли ме буташе да отворя Порталът,някакво предчувствие,че си ми писала...И ,да, не ме е излъгало!Не вярвам Орлин Баев и д-р Първанов да се обидят,за това,че ги "обсъждаме",ние просто изразяваме някакво повърхностно впечатление за тях и точно ,защото е толкова повърхностно ги възприемаме и по различен начин..Все пак ,не ги одумваме..хаха,нали!Да, да не говорим повече за тях,а да се спрем на темата ..твоята тема.Ти докато набра скорост и беше на път да опустошиш всички с проява на характер и сила на духа-сега изведнъж пак зацикли.МонтанаХана,не ми пишеш какво правиш или изобщо правиш ли нещо по въпроса..Например ТЕС,дишане,релаксация,влюби ли се вече и въобще...не пишеш нищо,значи си се затворила в своето пространство и не допускаш никой и нищо в него..Хм,това не е много добре,сериозно ти говоря!Една от причините да се стягаш ,а от там и да си тревожна е,че си се свила в твоята хралупка от страх ,че нещо ще се случи,каквото и да е то!Излез на въздух и на воля,пристъпи с твърда крачка към живота си,прегърни го и го помоли да ти прости.За дето не го живееш от страх пред неизвестното,за дето си го задгърбила и мислиш само ,за болести и други глупости..А ,кажи ми,кога ще му се порадваш малко,а,кога...няма време.Моментът е сега,тук и сега,а не вчера или утре,сега....Баев ти каза няколко пъти,не се бори,ти на практика нямаш никакъв враг.Страхът не е враг,а приятел,а ти насила го правиш свой враг,като се бориш с него...Еми,ти и с мене ако започнеш да се бориш и аз ще започна да ти отвръщам със същото...И ще стане тя една,какафония-от добри приятели,ще станем врагове....Не,помисли,не го прави,послушай Баев,ако застанеш срещу страха си,това означава ,че ти заставаш срещу себе си,защото ти си го създала, своя страх..да те пази.Помисли,вникни във себе си,в сърцето си,попитай душата си..Там се крият отговорите,мило дете!!Света те обича,обикни го и ти,никога не е късно да изживееш нещо неповторимо и да стане чудо .Бог ще помогне за това.А сега лека нощ...,че май-малко се увлякох..Ще пиша пак,МонтанаХана!
  5. Здравей МонтанаХана,как си?Мисля,че ти постепенно започваш да се отърсваш от страховете си и задръжките си,това е добре....Хванала си пътеката,придържай се....И аз обърнах внимание на думите на д-р Първанов,той между другото е голям професионалист,отзивчив,внимателен и бих казала "Нежен" психотерапевт,за тебе може би ще бъде перфектен...Но за мене,за такъв чешит,като моя милост,едва ли...На мене ми трябва някой като буря, твърд и безкомпромисен,като Баев...Доколкото д-р Първанов каза,че Студента е писал много за себе си,т.е.Доктора,що годе е вникнал в характера му,но ти не си писала почти нищо за себе си,и това,че си приличате със Студента не е достатъчно .Сега след като събуди достатъчно интереса на психотерапевтите във форума,спокойно можеш да споделиш и повече за себе си,а не само за симптомите си и как се пораждат.Това е моето скромно мнение.Желая ти пак успех...ххх
  6. Този път Орлин Баев надмина всичките ми очаквания,такъв какъвто беше във въображението ми,такъв какъвто го познавах ...Жалко,че не иска да бъде моят терапевт!Не ме разгневявате д-р Първанов,ни най-малко,аз не съм се отказала от психотерапията,имам само проблема,че не мога да намеря психотерапевт в близост до мястото,където живея...Но и това ще стане,по-късно може би!Моля ви ,не ме обвинявайте повече!!Това,което правя и ,което на вас не ви харесва е ,че подкрепям МонтанаХана,да,така е.Винаги ще го правя,с каквото мога,ще я подкрепям,вие по свой начин,аз.. по мой.С уважение към всички вас ....
  7. Галина Теб

    Объркана

    Георги Балджиев,благодаря ви ,че писахте по темата ми!Държа да ви кажа,че съвсем не съм се отказала от психотерапията,дори не съм си го помислила.Аз само споменах,че този психолог, с който аз се свързах ми отговори,че не практикува хипноза и затова,не искам той да бъде моят терапевт...Не казвам,че не е добър..никога не съм ходила при него и не мога да имам мнение...Аз лично бих отделила от скромните си средства,с които разполагам/на фризьор ходя само два пъти в годината-за подстрижка/ и понеже ,за да отида при психотерапевт,аз трябва да измина 70 км. на отиване и толкова на връщане,което си е пак разходи ,та бих го направила,да,но само ако може да ми предложи и още поне една екстра..,освен разговора.Мисля,че на такъв терапевт бих се доверила,разбира се,няма гаранция ,че всичко ще мине перфектно,но такава е моята нагласа.Колкото,до психотерапията,държа да ви кажа,че много я уважавам и въпреки,че наистина не съм наясно точно как помага,поради липса на опит, и се доверявам напълно..В предишните си постове аз изразих недоволството си от ,това,че в България за съжаление и по точно, в малките градове липсват психо-терапевти,дори в град ,като Ямбол има само двама.Не обвинявайте само нас,че не посещаваме,разберете ,не е затова,че нехаем,че не искаме да отделим средства или не сме достатъчно мотивирани.Ако ,разбирате какво ви казвам!!И тук във форума,много бързо ни режат крилата...Да ни дадат нещо малко от нея,да се обърнат лично към нас,към всеки един по отделно,да ни приемат за хора,които наистина имат нужда от помощ,без да ни обвиняват,без да ни казват-"нищо лично".Аз мислех,че този форум е създаден да ни разкрие хубавите страни на психотерапията,да ни приобщи,да направи така,че ние да хукнем през глава към терапевтите,но....лично аз ,за мене,това не се случи...Извинявам се,че го казвам,но е така.Нека да не прозвучи ,като оплакване,не се оплаквам...Изборът си е мой,ако ми харесва,ако не,....Дори не съм разочарована ,просто нищо.Аз ще намеря моят терапевт,може да не е веднага,но ще стане,или аз ще го намеря ,или той-мене!!Ние,паникьорите сме особени хора,твърде взискателни сме и към себе си и към тези,от които очакваме да получим някаква помощ!Или въобще нещо,каквото и да е !С МонтанаХана си приличаме,не само ,защото сме паникьори,имаме еднакво чувство за достойнство,което никой,никога и по никакъв начин ,не е в състояние да ни отнеме.За това,ще я подкрепям винаги с каквото мога!!!Благодаря ви!
  8. МонтанаХана,моля те,не им се ядосвай,не се тревожи повече и без това си тревожна...Но пък,хубаво им отговори,на всички.Моите поздравления,ти си била по-силна отколкото очаквах...Ето виждаш ли,направи го без страх,нали!Като ги четеш и гледаш по телевизията са съвсем други,но не дай си боже ги попиташ нещо или им споделиш историята си,....направо те обявяват за неадекватен и "объркан"-а мене ми сложиха за заглавие на темата "Объркана".И веднага те пращат на психотерапевт,дори не чакат 2-3 отговора,къде ще си губят времето с нас -паникьорите,по-добре да убедят някой,който все още е що годе нормален,че и той без психотерапия ще полудее...хаха.Хайде,мила,не им обръщай внимание!Ти ще намериш начин да си помогнеш,сигурна съм в това!Умна си и не си отчаяна,само така изглежда отстрани,ще се справиш..Като за начало,приеми и страха и симптомите като част от живота си,просто им отделяй,времето,което им се полага,тихо и кротко..Направи няколко пъти ТЕС и виж как ще ти се отрази,има хора при,които много добре действа..Когато почувстваш страха ,че те напряга започни да правиш ТЕС,но не се насилвай,ако не ти е приятна за момента,спри,след малко пак опитай и така,да видим как ще се почувстваш..Повече смях,повече усмивки и няма страшно!
  9. Галина Теб

    Объркана

    Здравей,МонтанаХана,радвам се,че се сети за мене!Не, все още не съм се срещнала с психо-терапевт,само се свързах с него.Попитах го дали практикува хипноза,но той ми отговори отрицателно-не!Та затова се чудя дали да ходя при него.Все пак,само за едно говорене и слушане не ми се дават толкова пари,не са и евтини тези терапевти.Мисля да опитам с Боуен терапия и да я съчетая с озонотерапия.Доста прочетох за тези две терапии и сигурно сл.месец ще започна...Не знам дали ти си доволна от "Порталът ...",но аз ,не.От това съдя,че със сигурност и от психотерапевта няма да съм.Но това са мои съображения,ти може би го чувстваш по различен начин.Виждам,че темата ти се дискутира доста добре сега,дано да са ти помогнали малко Орлин Баев и д-р Първанов....Не съм ги прочела още какво те съветват,после ще ги прочета..В момента си правя чай от билката Ашваганда,тя е номер 1 от билките,които се борят с хроничния стрес и др.симптоми на тревожността..Започнах малко по-добре да спя,ще видим по нататък.Пази се ,дете,и най-вече слушай интуицията си,тя ще ти помогне да избереш най-правилния път..Ако искаш пиши,дали имаш някаква промяна,напредък или въобще,ще се радвам да ми пишеш пак!!
  10. МонтанаХана,замайване може да получиш и без да се случи ПА,но аз ти говоря за момента при настъпването на ПА,точно това,от ,което ти мислиш,че се страхуваш ...Има разлика,тогава ,когато ПА придобива своя апогей..В този момент е необходимо да приложиш тези упражнения,както ги нарича Александър и е много прав ,за всичко..
  11. Предлагам да брои,Александър,за да задържи вниманието си при дишането..в момента на ПА,но ...и ти си прав донякъде,хубаво би било преди това ,да потренира малко и да го усъвършенства.Аз мисля,че броенето повече ще и помогне,отколкото да усеща въздуха ,който минава през носа и ,освен това,едва ли ще обърне внимание точно на това ,как дишането задейства различни групи мускули в такъв момент, като този.Това,може и е хубаво да прави извън състоянието на дискомфорт по време на атаката....Бавното,равномерно/т.е.отмерено/и не прекалено дълбокото дишане спасява от хипервентилация,с практиката ще го усъвършенства,не е трудно..Аз не съм го правила по книга и пак ми е помагало ....най-вече да се отпусна!!!
  12. МонтанаХана,аз те разбирам,другите винаги очакват от тебе нещо да направиш,нещо да дадеш,..И ти без да искаш ,се увличаш да изискваш от себе си повече и повече.Правиш усилия да се справиш със всичко сама,....мила,не трябва,не е необходимо,ти не си сама в този свят....Бъди слаба понякога,остави някой друг да свърши нещо,за което ти си поела отговорността,просто се поглези,помързелувай...И аз съм така,прекалено много изисквам от мене самата,защото другите имат очаквания и аз не само,че не искам да ги разочаровам,а дори искам да им се харесвам все повече...Е,то си има предел,пък и ПА е явен признак,че вървиш по грешния път спрямо себе си.Той на другите може да им харесва,да те обожават за това,но ,лично за тебе ,за твоята душа,твоята индивидуалност е грешния...И мисля,че тебе не ,че е те страх от симптомите/защото ти е пределно ясно,че това ,което ти се случва е само ПА,нищо повече,няма да припаднеш,няма да умреш ,нали!/По скоро е това,че не се чувстваш добре,самите симптоми предизвикват едно състояние на голям дискомфорт.Първо се замайваш,което е най-неприятния симптом и като,че ли от него произлизат няколкото други също толкова неприятни-стягането,поради инстинктивния страх,че ще паднеш,изгубвайки съзнание.Ето това ,ти не можеш да го контролираш,защото е неосъзната реакция на тялото/инстинкт/.За това,след като почувстваш замайване задължително,няма значение,къде се намираш ,трябва да седнеш в полу легнало положение и този симптом ,да изчезне.След като легнеш,започни да дишаш бавно,ама веднага,за да избегнеш хипервентилацията,не чак толкова дълбоко,но бавно-до 4 вдишваш,задържаш 8 и издишваш ,колкото може по бавничко.И така без да променяш нито положението на тялото,нито дишането започваш да се отпускаш-в този момент мускулите са стегнати ,дори в таза-първо от там почни да ги отпускаш/отпускането става,като свиваш и отпускаш бързо,после коремните -като прехвърляш дишането само там-диафрагмено дишане,но не забравяй,не трябва да е много дълбоко/Ще ти идва да го правиш дълбоко в началото,/,но ще го овладееш бързо,без никакво напрягане и стягане.Отпусни постепенно всички мускули,като съзнанието ти трябва да е заето само с това..не мисли за нищо друго до момента,в който се почувстваш отпусната.Възможно е сърцето ти все още да продължава да бие бързо и силно,но това е защото в кръвта ти е постъпило малко по-голямо количество адреналин/Сигурно си гледала по филмите,как спасяват пострадали,когато сърцето им спира,блъскат им инжекция с конска доза -адреналин/,за това не се плаши.всъщност ти си права,не е само страха,който предизвиква ПА,има и органическа причина,но тя по-скоро е възникнала от реакциите между хормоните в нашия мозък ,там нещо се обърква и...Сърцето е възможно да бие бързо даже 5-6 часа,не е проблем,с дишането и отпускането ,ще го овладееш.Не мисли,че те е страх от симптомите,лъжеш се,на никой не му е лесно в момента на ПА и на тебе не е..,така е,повярвай ми!Аз ,след като направя това,което ти описах по горе и стигна до положението,че почувствам,че съм отпуснала мускулите си ,в този съвършен момент,се обръщам към Бог и започвам да разговарям с него,и му казвам,колко много го обичам,колко много обичам всички и колко много обичам живота ,който ми е дал и всичко в него,лошо и хубаво...И каквото ти дойде от вътре ,можеш да му кажеш,говори му за обич,за любов,за прошка,тези мисли веднага пораждат високи вибрации и ако продължиш така колкото можеш повече,дори може да заспиш ,като бебче...Опитай,МонтанаХана и ще видиш,че ако овладееш това положение, всички други дискомфортни състояния постепенно,ще изчезнат,но се въоръжи с малко търпение,защото не е възможно да изчезнат толкова бързо ,колкото на тебе ти се иска,все пак са минали доста години от първата ПА ,но няма много да закъснеят...Желая ти твърдо да повярваш ,че можеш да се справиш,да не се правиш на по-силна от това,което си и много любов....
  13. Галина Теб

    Объркана

    Благодаря ви,д-р Първанов,но ми се струва,че по скайп не бих могла да правя консултации,всъщност аз вече разбрах за психотерапевт,дори магистър-психолог в Ямбол-д-р Камен Андонов,тази вечер ще потърся отзиви за неговата работа и ще се свържа с него,да видим какво ще ми каже,дали 4 пъти в месеца,ще е добре да го посещавам...Разбирам,че искате да помогнете,което говори най-хубави неща за вас,още веднъж ви благодаря.А и освен това,винаги можете да се намесвате,когато прецените ,че би било добре,правите го по възхитителен начин...Ще пиша...
  14. Галина Теб

    Объркана

    Орлин Баев ,аз съм изчела почти всичко от вас,за паниката, за страха от страха,още преди 5 години,и от тогава непрекъснато чета,няма значение какво,всичко ,което намеря във нета.Всъщност повечето неща много си приличат.Какво ли не съм прочела,например това,че ПА са симптоми на издигащата се Кундалини,това,че трябва да се радваме,че ги получаваме,тъй като по този начин се освобождаваме от насъбирания стрес или стари енергии и схващания.Нещо като "Тенджера под налягане" и ние изпускаме парата,защото ,ако не го направим по някакъв начин,ще експлоадираме.Много време ще ми е нужно,да ви разказвам също и за това,че може би това са симптоми на квантовия преход към по-високо ниво на съзнание-промяната на квантово ниво.. Това,че е възможно все още да се намирам в ниските вибрации и да не синхронизирам с новите..О,много ,много съм чела...,опитвам се да работя със себе си,дори малко напредвам но е бавно,в същото време чувствам,че имам нужда от напътствия,защото понякога,когато искам да отработя един проблем ,чиито корен е в миналото ми,единственото ,което мога да направя е да мисля глупости,неща,които съм си мислела и преди,все си мисля,че съм била права...Колкото и да се старая да погледна по друг начин на дадена ситуация ,нищо не се променя и изобщо не мога да изпитам чувство на вина,изобщо!Започнах да си мисля,че съм някакъв изрод или психично болна..Не,не съм мързелива и не чакам нищо наготово да ми се даде...Сега,може да ми се смеете още повече,но ще ви кажа,че дори понякога чувствам,че съм щастлива,въпреки ,че мисълта за грешките ми не ме напуска нито за миг.А знам,че близките ми,мислят,че не заслужавам това. и затова,може би самата аз си забранявам да изпитвам щастие,не знам,кой ще ми каже.Вече споменах ,че търся много отговори ,на много въпроси,но не знам къде да ги търся вече.Ако мога да си отговоря поне на няколко,много важни за мене,нещата биха придобили друг облик-например,защо бягах от училище и не учех,.?Да кажем,като по-голяма да,но аз бягах от часове още когато бях в 4 клас,не учех,не пишех домашни,мразех да ходя на училище.Това много ме тормози ,какво се е случвало с мене тогава,мързелива ли съм била,не вярвам,спомням си,че учех,но нищо не можех да запомня...Орлин Баев,сигурно сте прав,че аз не съм единствената със злочеста съдба,а не съм си го и представяла ,че е така.Това,че споделих с вас моята история е от една страна опит да намеря един човек,като вас видял и чул много тъжни истории и не само тъжни ,а страшни...,който да ми каже,да не се мъча да се обвинявам толкова много,като и без това не изпитвам вина....Не мога да я изпитам,какво да направя,някой психолог може ли да ми помогне да я изпитам.Може би това е моят проблем....,дали не съм станала безчувствена!И ,да, чела съм много отдавна това,че ПР и ПА не са болести,наричате ги състояния,но аз все още ги наричам така,защото се чувствам като болна,изтощена,с болки тук и там.А пък за болестите ,от които съм си мислела,че съм болна,да не ви казвам,дори вашата фантазия ще е бедна да си го представи...Знаете ли,това,което споделям тук ,не мога с никой друг да го споделя,няма такъв човек,който не би ме осъдил,знаете ги хората..Вечните съдници ..Ако греша,че така се изразявам ,простете и подминете,но само така мога,само така искам--просто ,това съм си аз..
  15. Галина Теб

    Объркана

    Д-р Първанов,благодаря ви,нямате представа какъв товар свалих от гърба си..Мислех,че съм много болна...Майка,беше много агресивна,посягаше на детето, на татко, мене пък,като,че ли и харесваше да ме контролира и да ме тормози ,все да ми дава напътствия,да ме унижава..Да,помислих,че съм болна от нейната болест,когато започна да ми става лошо и започнах да получавам ПА,защото станах нервна и понякога не можех да се контролирам.Не ,не съм като нея,но ме беше страх,да не стана като нея,по наследство...Предпочитам да страдам само аз,отколкото да причиня това на близките си,което майка причини на нас!Но не знам защо,не мога да я обвинявам,сигурно е имала нужда от психотерапия или психиатрична помощ,тогава казвах на татко,но той , нищо не предприе ...Както и да е...ще започна терапия при психолог,дано да има ефект и да си върна,близките,които ми липсват...
×