Галина Теб

А аз виждам новата ти роля така....Сутрин ставаш сънена и ужасно ти се спи,но алармата те е събудила и е време да ходиш на работа.Набързо се измиваш и обличаш нещо без да се замисляш какво..Пиеш кафето си на крак,докато слагаш малко спирала на миглите си и завързваш кецовете си.На вратата даваш целувка на майка си или на човека с когото живееш заедно и се пускаш по перилата на стълбите,защото ти харесва да го правиш.Знаеш,че спирката е далече ,но когато излезеш навън ,не можеш да се въздържиш пред свежия сутрешния въздух и спираш да подишаш ,наслаждаваш се, настръхваш малко от удоволствие..Успяваш да се качиш в претъпкания автобус и слизаш на всяка спирка,за да направиш път на слизащите преди тебе,а те ти казват усмихнато и вежливо -благодаря,което те прави специална и те изпълва с умиление.Пристигаш на работа,а там те чакат твоите приятели,те са там и вие сте заедно по 8 часа на ден..Не си сама,винаги можеш да се облегнеш на нечие рамо,дори да не е най-надеждното,няма проблем.Никой няма да те предаде,ако ти не му позволиш ,знай го.Колкото до това,да правиш нещата,които обичаш,е малко неясно,хоби ли имаш, или какво...Но за другото те поздравявам-Вечер си лягам доволна и обнадеждена за следващия ден.Няма страхове,няма ограничения,само свобода и спокойствие...Не се вкопчвай в страховете си и симптомите си,Хана,живота ти трябва да е динамичен и изпълнен със смисъл.Не толкова със възвишени цели и стремежи,а с най-обикновени неща,битови проблеми,ако щеш нещо свързано с образование и курсове ,нещо такова..Не е трудно да се впуснеш в ежедневието като всички..,ни как не е трудно.Ти не го правиш и затова тъпчеш на едно място толкова години,а и ще продължаваш така още толкова..Да,ще пораснеш,ще помъдрееш,но ще изпуснеш да бъдеш щастлива,докато си млада ,докато си все още невинна...Пусни страховете,остави ги свободни,освободи себе си....Не си казвай нито,че те е страх,нито ,че не те е страх,игнорирай ги и живей така,че да нямаш време да хленчиш,да нямаш време да ходиш на разходки в парка ,които да траят часове...Тук ,не сме в Рая, а на нашата любима планета Земя и сме отговорни за нея..

Хелоу,МонтаХана!Сега вече горе долу разбрах нещичко за тебе.Нещо се е е обърнало в тебе,нещо се е объркало.Щом като ми пишеш ,че не можеш да се влюбиш ,защото няма подходящ .Какво значи подходящ?Как става това,намираш подходящ и ...се влюбваш!При тебе така ли стават нещата с любовта?Ако е така ти правиш голямо изключение от останалия свят.Ако го правиш така,това не е любов,повярвай ми,просто не е!Тебе сигурно те е страх да не се влюбиш в неподходящия,нали!Толкова панически те е страх да не го направиш,че си се затворила доброволно в някакво тъмно и мрачно пространство.Колкото повече цялото ти същество иска да се радва на истинската любов,толкова повече ти се затваряш в него.Ето ,това е твоят страх,не го търси другаде......Това,че те е страх от болници не е било причина за отключването на па ,а е само следствие от ходенето по спешност,да ти мерят кръвното,да ти сложат успокоителна инжекция и т.н.И аз минах по този път и всички с ПА са минали,не се тревожи, не си сама...Сама го обясняваш-с първия ти приятел сте били много близки,/не пишеш дали си го обичала,а само ,че сте били заедно/,но ти си прекъснала връзката.Не си ли се запитала въобще защо си го направила?Не си,само си чувствала вина,защо?!Защото е имало причина и то сериозна,но ти си действала повече инстинктивно,отколкото осъзнато.Сложила си край,защото не си виждала бъдещето си с този човек,защото,ти си мислела,че той е подходящия,но той не е бил..И сърцето и душата ти са го знаели!Какво си направила после-започнала си да изпитваш вина,без вина виновна!Е,такъв е живота,какво да го правиш,и лесно е, и трудно,понякога много трудно...,но това не е причина да се страхуваш от него,защото ,в крайна сметка той е прекрасен.Сама ме питаш,да се влюбиш в живота ли ти предлагам,виждаш ли?Ти подсъзнателно всичко разбираш и знаеш,но съзнателно го отхвърляш...Недей,...Можем много да говорим за "страха от страха" и за това как да го направиш свой "приятел",но истината не е там..Казах ти -помисли,помисли много, много добре,за всичко ....попитай сърцето си и душата си , и ще видиш,че е лесно да бъдеш себе си..Ще го почувстваш,по лекотата,която ще те обземе,по любовта,която ще изпълни цялото ти същество, а нали си чела или чувала,че когато страхът си е отишъл на негово място идва любовта.Но тази любов,която е само твоя,само за тебе,твоята любов,която ще можеш после свободно да пръскаш и раздаваш и пак да остава за тебе/Ще видиш тогава колко щастлива ще е майка ти тогава/...

Здравей, мила МонтанаХана.Наричам те така,защото те чувствам близка без да знам и аз точно защо.Може би нещо в начина ти на поведение във форума или нещо друго...не мога да кажа,но страшно много ми допада.А и всичко това,което си написала ,това е историята на живота ти до сега дава абсолютно ярка и ясна картина за един определено завършен и изграден характер.Това,че разказваш е наистина прекрасно и както ти споменах си се затворила в хралупката си и си мислиш ,че тя е твоето убежище,уюта и сигурността,но истината е,че тя е твоят затвор,тя е нещото ,което те задушава и прави тревожна.Страха ти те държи там,затворена,без да можеш да дишаш свободно,без да можеш да поемаш рискове,да падаш и се изправяш след това по-силна и по-мъдра.Щастието е да бъдеш свободен,МонтанаХана,без ограничения,без задръжки,без страхове....Мислиш си ,че ти е спокойно,но това е заблудата на страха,от това да се сблъскаш с живота.Въобразяваш си,че се намираш в златната среда...хем нашите спокойни,хем аз изглеждам много по -уравновесена..Да,но сега майка ти плаче с тебе и се притеснява сигурно много повече,отколкото преди,когато си била непослушна тинейджърка...Моля не възприемай начина на живот на някой друг,живей си своя....Самия организъм ти го подсказва,приеми предизвикателството,опитай пак..а,може би тогава ще се видиш в действие и ще се харесаш много повече..Излез от там,точно този, ама изобщо не е твоят свят,ама изобщо,разбираш ли!Това са погрешни схващания,насадени от някой друг,може от първия ти приятел/понякога момичетата стават жертва на контрол от страна на първия си приятел,ако той е бил меко казано "обсебващ"/,заблуди,илюзии и др.глупости.Истинския живот те чака от вън,на свобода и на воля..Не бой се няма да сгрешиш толкова сериозно, минала си тази възраст.Пък и какво,ако сгрешиш малко,как ще разбереш нещо от него...Как ще станеш по -силна и по-мъдра...Всеки случай не като четеш само историите на другите хора ,а като напише своята история.И защо мислиш,че непременно тя ще бъде пълна само с ужаси?Аз,въпреки,че имах проблемен живот,мога да ти кажа ,че освен това съм имала и прекрасни моменти,които до някъде са компенсирали загубите и не си ги давам...Сега аз също страдам от ПА и ПР,но знам причината .Аз имам нужда от хипнотерапия,за да намеря отговори на някои въпроси и ще намеря начин да я имам.Но ти ,ще се справиш ,по-лесно отколкото предполагаш..може всичко да свърши точно в рамките на ден .......ако само направиш това,което наистина искаш.....

Пак здравей ,МонтанаХана от мене.Току що нещо като,че ли ме буташе да отворя Порталът,някакво предчувствие,че си ми писала...И ,да, не ме е излъгало!Не вярвам Орлин Баев и д-р Първанов да се обидят,за това,че ги "обсъждаме",ние просто изразяваме някакво повърхностно впечатление за тях и точно ,защото е толкова повърхностно ги възприемаме и по различен начин..Все пак ,не ги одумваме..хаха,нали!Да, да не говорим повече за тях,а да се спрем на темата ..твоята тема.Ти докато набра скорост и беше на път да опустошиш всички с проява на характер и сила на духа-сега изведнъж пак зацикли.МонтанаХана,не ми пишеш какво правиш или изобщо правиш ли нещо по въпроса..Например ТЕС,дишане,релаксация,влюби ли се вече и въобще...не пишеш нищо,значи си се затворила в своето пространство и не допускаш никой и нищо в него..Хм,това не е много добре,сериозно ти говоря!Една от причините да се стягаш ,а от там и да си тревожна е,че си се свила в твоята хралупка от страх ,че нещо ще се случи,каквото и да е то!Излез на въздух и на воля,пристъпи с твърда крачка към живота си,прегърни го и го помоли да ти прости.За дето не го живееш от страх пред неизвестното,за дето си го задгърбила и мислиш само ,за болести и други глупости..А ,кажи ми,кога ще му се порадваш малко,а,кога...няма време.Моментът е сега,тук и сега,а не вчера или утре,сега....Баев ти каза няколко пъти,не се бори,ти на практика нямаш никакъв враг.Страхът не е враг,а приятел,а ти насила го правиш свой враг,като се бориш с него...Еми,ти и с мене ако започнеш да се бориш и аз ще започна да ти отвръщам със същото...И ще стане тя една,какафония-от добри приятели,ще станем врагове....Не,помисли,не го прави,послушай Баев,ако застанеш срещу страха си,това означава ,че ти заставаш срещу себе си,защото ти си го създала, своя страх..да те пази.Помисли,вникни във себе си,в сърцето си,попитай душата си..Там се крият отговорите,мило дете!!Света те обича,обикни го и ти,никога не е късно да изживееш нещо неповторимо и да стане чудо .Бог ще помогне за това.А сега лека нощ...,че май-малко се увлякох..Ще пиша пак,МонтанаХана!

Здравей МонтанаХана,как си?Мисля,че ти постепенно започваш да се отърсваш от страховете си и задръжките си,това е добре....Хванала си пътеката,придържай се....И аз обърнах внимание на думите на д-р Първанов,той между другото е голям професионалист,отзивчив,внимателен и бих казала "Нежен" психотерапевт,за тебе може би ще бъде перфектен...Но за мене,за такъв чешит,като моя милост,едва ли...На мене ми трябва някой като буря, твърд и безкомпромисен,като Баев...Доколкото д-р Първанов каза,че Студента е писал много за себе си,т.е.Доктора,що годе е вникнал в характера му,но ти не си писала почти нищо за себе си,и това,че си приличате със Студента не е достатъчно .Сега след като събуди достатъчно интереса на психотерапевтите във форума,спокойно можеш да споделиш и повече за себе си,а не само за симптомите си и как се пораждат.Това е моето скромно мнение.Желая ти пак успех...ххх

Този път Орлин Баев надмина всичките ми очаквания,такъв какъвто беше във въображението ми,такъв какъвто го познавах ...Жалко,че не иска да бъде моят терапевт!Не ме разгневявате д-р Първанов,ни най-малко,аз не съм се отказала от психотерапията,имам само проблема,че не мога да намеря психотерапевт в близост до мястото,където живея...Но и това ще стане,по-късно може би!Моля ви ,не ме обвинявайте повече!!Това,което правя и ,което на вас не ви харесва е ,че подкрепям МонтанаХана,да,така е.Винаги ще го правя,с каквото мога,ще я подкрепям,вие по свой начин,аз.. по мой.С уважение към всички вас ....

Георги Балджиев,благодаря ви ,че писахте по темата ми!Държа да ви кажа,че съвсем не съм се отказала от психотерапията,дори не съм си го помислила.Аз само споменах,че този психолог, с който аз се свързах ми отговори,че не практикува хипноза и затова,не искам той да бъде моят терапевт...Не казвам,че не е добър..никога не съм ходила при него и не мога да имам мнение...Аз лично бих отделила от скромните си средства,с които разполагам/на фризьор ходя само два пъти в годината-за подстрижка/ и понеже ,за да отида при психотерапевт,аз трябва да измина 70 км. на отиване и толкова на връщане,което си е пак разходи ,та бих го направила,да,но само ако може да ми предложи и още поне една екстра..,освен разговора.Мисля,че на такъв терапевт бих се доверила,разбира се,няма гаранция ,че всичко ще мине перфектно,но такава е моята нагласа.Колкото,до психотерапията,държа да ви кажа,че много я уважавам и въпреки,че наистина не съм наясно точно как помага,поради липса на опит, и се доверявам напълно..В предишните си постове аз изразих недоволството си от ,това,че в България за съжаление и по точно, в малките градове липсват психо-терапевти,дори в град ,като Ямбол има само двама.Не обвинявайте само нас,че не посещаваме,разберете ,не е затова,че нехаем,че не искаме да отделим средства или не сме достатъчно мотивирани.Ако ,разбирате какво ви казвам!!И тук във форума,много бързо ни режат крилата...Да ни дадат нещо малко от нея,да се обърнат лично към нас,към всеки един по отделно,да ни приемат за хора,които наистина имат нужда от помощ,без да ни обвиняват,без да ни казват-"нищо лично".Аз мислех,че този форум е създаден да ни разкрие хубавите страни на психотерапията,да ни приобщи,да направи така,че ние да хукнем през глава към терапевтите,но....лично аз ,за мене,това не се случи...Извинявам се,че го казвам,но е така.Нека да не прозвучи ,като оплакване,не се оплаквам...Изборът си е мой,ако ми харесва,ако не,....Дори не съм разочарована ,просто нищо.Аз ще намеря моят терапевт,може да не е веднага,но ще стане,или аз ще го намеря ,или той-мене!!Ние,паникьорите сме особени хора,твърде взискателни сме и към себе си и към тези,от които очакваме да получим някаква помощ!Или въобще нещо,каквото и да е !С МонтанаХана си приличаме,не само ,защото сме паникьори,имаме еднакво чувство за достойнство,което никой,никога и по никакъв начин ,не е в състояние да ни отнеме.За това,ще я подкрепям винаги с каквото мога!!!Благодаря ви!

МонтанаХана,моля те,не им се ядосвай,не се тревожи повече и без това си тревожна...Но пък,хубаво им отговори,на всички.Моите поздравления,ти си била по-силна отколкото очаквах...Ето виждаш ли,направи го без страх,нали!Като ги четеш и гледаш по телевизията са съвсем други,но не дай си боже ги попиташ нещо или им споделиш историята си,....направо те обявяват за неадекватен и "объркан"-а мене ми сложиха за заглавие на темата "Объркана".И веднага те пращат на психотерапевт,дори не чакат 2-3 отговора,къде ще си губят времето с нас -паникьорите,по-добре да убедят някой,който все още е що годе нормален,че и той без психотерапия ще полудее...хаха.Хайде,мила,не им обръщай внимание!Ти ще намериш начин да си помогнеш,сигурна съм в това!Умна си и не си отчаяна,само така изглежда отстрани,ще се справиш..Като за начало,приеми и страха и симптомите като част от живота си,просто им отделяй,времето,което им се полага,тихо и кротко..Направи няколко пъти ТЕС и виж как ще ти се отрази,има хора при,които много добре действа..Когато почувстваш страха ,че те напряга започни да правиш ТЕС,но не се насилвай,ако не ти е приятна за момента,спри,след малко пак опитай и така,да видим как ще се почувстваш..Повече смях,повече усмивки и няма страшно!

Здравей,МонтанаХана,радвам се,че се сети за мене!Не, все още не съм се срещнала с психо-терапевт,само се свързах с него.Попитах го дали практикува хипноза,но той ми отговори отрицателно-не!Та затова се чудя дали да ходя при него.Все пак,само за едно говорене и слушане не ми се дават толкова пари,не са и евтини тези терапевти.Мисля да опитам с Боуен терапия и да я съчетая с озонотерапия.Доста прочетох за тези две терапии и сигурно сл.месец ще започна...Не знам дали ти си доволна от "Порталът ...",но аз ,не.От това съдя,че със сигурност и от психотерапевта няма да съм.Но това са мои съображения,ти може би го чувстваш по различен начин.Виждам,че темата ти се дискутира доста добре сега,дано да са ти помогнали малко Орлин Баев и д-р Първанов....Не съм ги прочела още какво те съветват,после ще ги прочета..В момента си правя чай от билката Ашваганда,тя е номер 1 от билките,които се борят с хроничния стрес и др.симптоми на тревожността..Започнах малко по-добре да спя,ще видим по нататък.Пази се ,дете,и най-вече слушай интуицията си,тя ще ти помогне да избереш най-правилния път..Ако искаш пиши,дали имаш някаква промяна,напредък или въобще,ще се радвам да ми пишеш пак!!

МонтанаХана,замайване може да получиш и без да се случи ПА,но аз ти говоря за момента при настъпването на ПА,точно това,от ,което ти мислиш,че се страхуваш ...Има разлика,тогава ,когато ПА придобива своя апогей..В този момент е необходимо да приложиш тези упражнения,както ги нарича Александър и е много прав ,за всичко..

Предлагам да брои,Александър,за да задържи вниманието си при дишането..в момента на ПА,но ...и ти си прав донякъде,хубаво би било преди това ,да потренира малко и да го усъвършенства.Аз мисля,че броенето повече ще и помогне,отколкото да усеща въздуха ,който минава през носа и ,освен това,едва ли ще обърне внимание точно на това ,как дишането задейства различни групи мускули в такъв момент, като този.Това,може и е хубаво да прави извън състоянието на дискомфорт по време на атаката....Бавното,равномерно/т.е.отмерено/и не прекалено дълбокото дишане спасява от хипервентилация,с практиката ще го усъвършенства,не е трудно..Аз не съм го правила по книга и пак ми е помагало ....най-вече да се отпусна!!!

МонтанаХана,аз те разбирам,другите винаги очакват от тебе нещо да направиш,нещо да дадеш,..И ти без да искаш ,се увличаш да изискваш от себе си повече и повече.Правиш усилия да се справиш със всичко сама,....мила,не трябва,не е необходимо,ти не си сама в този свят....Бъди слаба понякога,остави някой друг да свърши нещо,за което ти си поела отговорността,просто се поглези,помързелувай...И аз съм така,прекалено много изисквам от мене самата,защото другите имат очаквания и аз не само,че не искам да ги разочаровам,а дори искам да им се харесвам все повече...Е,то си има предел,пък и ПА е явен признак,че вървиш по грешния път спрямо себе си.Той на другите може да им харесва,да те обожават за това,но ,лично за тебе ,за твоята душа,твоята индивидуалност е грешния...И мисля,че тебе не ,че е те страх от симптомите/защото ти е пределно ясно,че това ,което ти се случва е само ПА,нищо повече,няма да припаднеш,няма да умреш ,нали!/По скоро е това,че не се чувстваш добре,самите симптоми предизвикват едно състояние на голям дискомфорт.Първо се замайваш,което е най-неприятния симптом и като,че ли от него произлизат няколкото други също толкова неприятни-стягането,поради инстинктивния страх,че ще паднеш,изгубвайки съзнание.Ето това ,ти не можеш да го контролираш,защото е неосъзната реакция на тялото/инстинкт/.За това,след като почувстваш замайване задължително,няма значение,къде се намираш ,трябва да седнеш в полу легнало положение и този симптом ,да изчезне.След като легнеш,започни да дишаш бавно,ама веднага,за да избегнеш хипервентилацията,не чак толкова дълбоко,но бавно-до 4 вдишваш,задържаш 8 и издишваш ,колкото може по бавничко.И така без да променяш нито положението на тялото,нито дишането започваш да се отпускаш-в този момент мускулите са стегнати ,дори в таза-първо от там почни да ги отпускаш/отпускането става,като свиваш и отпускаш бързо,после коремните -като прехвърляш дишането само там-диафрагмено дишане,но не забравяй,не трябва да е много дълбоко/Ще ти идва да го правиш дълбоко в началото,/,но ще го овладееш бързо,без никакво напрягане и стягане.Отпусни постепенно всички мускули,като съзнанието ти трябва да е заето само с това..не мисли за нищо друго до момента,в който се почувстваш отпусната.Възможно е сърцето ти все още да продължава да бие бързо и силно,но това е защото в кръвта ти е постъпило малко по-голямо количество адреналин/Сигурно си гледала по филмите,как спасяват пострадали,когато сърцето им спира,блъскат им инжекция с конска доза -адреналин/,за това не се плаши.всъщност ти си права,не е само страха,който предизвиква ПА,има и органическа причина,но тя по-скоро е възникнала от реакциите между хормоните в нашия мозък ,там нещо се обърква и...Сърцето е възможно да бие бързо даже 5-6 часа,не е проблем,с дишането и отпускането ,ще го овладееш.Не мисли,че те е страх от симптомите,лъжеш се,на никой не му е лесно в момента на ПА и на тебе не е..,така е,повярвай ми!Аз ,след като направя това,което ти описах по горе и стигна до положението,че почувствам,че съм отпуснала мускулите си ,в този съвършен момент,се обръщам към Бог и започвам да разговарям с него,и му казвам,колко много го обичам,колко много обичам всички и колко много обичам живота ,който ми е дал и всичко в него,лошо и хубаво...И каквото ти дойде от вътре ,можеш да му кажеш,говори му за обич,за любов,за прошка,тези мисли веднага пораждат високи вибрации и ако продължиш така колкото можеш повече,дори може да заспиш ,като бебче...Опитай,МонтанаХана и ще видиш,че ако овладееш това положение, всички други дискомфортни състояния постепенно,ще изчезнат,но се въоръжи с малко търпение,защото не е възможно да изчезнат толкова бързо ,колкото на тебе ти се иска,все пак са минали доста години от първата ПА ,но няма много да закъснеят...Желая ти твърдо да повярваш ,че можеш да се справиш,да не се правиш на по-силна от това,което си и много любов....

Благодаря ви,д-р Първанов,но ми се струва,че по скайп не бих могла да правя консултации,всъщност аз вече разбрах за психотерапевт,дори магистър-психолог в Ямбол-д-р Камен Андонов,тази вечер ще потърся отзиви за неговата работа и ще се свържа с него,да видим какво ще ми каже,дали 4 пъти в месеца,ще е добре да го посещавам...Разбирам,че искате да помогнете,което говори най-хубави неща за вас,още веднъж ви благодаря.А и освен това,винаги можете да се намесвате,когато прецените ,че би било добре,правите го по възхитителен начин...Ще пиша...

Орлин Баев ,аз съм изчела почти всичко от вас,за паниката, за страха от страха,още преди 5 години,и от тогава непрекъснато чета,няма значение какво,всичко ,което намеря във нета.Всъщност повечето неща много си приличат.Какво ли не съм прочела,например това,че ПА са симптоми на издигащата се Кундалини,това,че трябва да се радваме,че ги получаваме,тъй като по този начин се освобождаваме от насъбирания стрес или стари енергии и схващания.Нещо като "Тенджера под налягане" и ние изпускаме парата,защото ,ако не го направим по някакъв начин,ще експлоадираме.Много време ще ми е нужно,да ви разказвам също и за това,че може би това са симптоми на квантовия преход към по-високо ниво на съзнание-промяната на квантово ниво.. Това,че е възможно все още да се намирам в ниските вибрации и да не синхронизирам с новите..О,много ,много съм чела...,опитвам се да работя със себе си,дори малко напредвам но е бавно,в същото време чувствам,че имам нужда от напътствия,защото понякога,когато искам да отработя един проблем ,чиито корен е в миналото ми,единственото ,което мога да направя е да мисля глупости,неща,които съм си мислела и преди,все си мисля,че съм била права...Колкото и да се старая да погледна по друг начин на дадена ситуация ,нищо не се променя и изобщо не мога да изпитам чувство на вина,изобщо!Започнах да си мисля,че съм някакъв изрод или психично болна..Не,не съм мързелива и не чакам нищо наготово да ми се даде...Сега,може да ми се смеете още повече,но ще ви кажа,че дори понякога чувствам,че съм щастлива,въпреки ,че мисълта за грешките ми не ме напуска нито за миг.А знам,че близките ми,мислят,че не заслужавам това. и затова,може би самата аз си забранявам да изпитвам щастие,не знам,кой ще ми каже.Вече споменах ,че търся много отговори ,на много въпроси,но не знам къде да ги търся вече.Ако мога да си отговоря поне на няколко,много важни за мене,нещата биха придобили друг облик-например,защо бягах от училище и не учех,.?Да кажем,като по-голяма да,но аз бягах от часове още когато бях в 4 клас,не учех,не пишех домашни,мразех да ходя на училище.Това много ме тормози ,какво се е случвало с мене тогава,мързелива ли съм била,не вярвам,спомням си,че учех,но нищо не можех да запомня...Орлин Баев,сигурно сте прав,че аз не съм единствената със злочеста съдба,а не съм си го и представяла ,че е така.Това,че споделих с вас моята история е от една страна опит да намеря един човек,като вас видял и чул много тъжни истории и не само тъжни ,а страшни...,който да ми каже,да не се мъча да се обвинявам толкова много,като и без това не изпитвам вина....Не мога да я изпитам,какво да направя,някой психолог може ли да ми помогне да я изпитам.Може би това е моят проблем....,дали не съм станала безчувствена!И ,да, чела съм много отдавна това,че ПР и ПА не са болести,наричате ги състояния,но аз все още ги наричам така,защото се чувствам като болна,изтощена,с болки тук и там.А пък за болестите ,от които съм си мислела,че съм болна,да не ви казвам,дори вашата фантазия ще е бедна да си го представи...Знаете ли,това,което споделям тук ,не мога с никой друг да го споделя,няма такъв човек,който не би ме осъдил,знаете ги хората..Вечните съдници ..Ако греша,че така се изразявам ,простете и подминете,но само така мога,само така искам--просто ,това съм си аз..

Д-р Първанов,благодаря ви,нямате представа какъв товар свалих от гърба си..Мислех,че съм много болна...Майка,беше много агресивна,посягаше на детето, на татко, мене пък,като,че ли и харесваше да ме контролира и да ме тормози ,все да ми дава напътствия,да ме унижава..Да,помислих,че съм болна от нейната болест,когато започна да ми става лошо и започнах да получавам ПА,защото станах нервна и понякога не можех да се контролирам.Не ,не съм като нея,но ме беше страх,да не стана като нея,по наследство...Предпочитам да страдам само аз,отколкото да причиня това на близките си,което майка причини на нас!Но не знам защо,не мога да я обвинявам,сигурно е имала нужда от психотерапия или психиатрична помощ,тогава казвах на татко,но той , нищо не предприе ...Както и да е...ще започна терапия при психолог,дано да има ефект и да си върна,близките,които ми липсват...

Тогава как мога да ходя на терапия ,един път в месеца ли,къде?Знам че не можете да ми отговорите,но все пак питам,дали нещо друго не бихте ме посъветвали като вариант!

Благодаря д-р Първанов,значи не съм болна...а пък аз мислех,че едва ли не, всички психически разстройства са ме налегнали.Като започнем от Биполярното,Паническото и Обсесивното и т.н.,значи за това не можах да понеса антидепресантите.В смисъл,пих ги ,но за много кратък период и от тогава се мъча да оцелявам без лекарства,страдам,но не посягам към тях....Много ви благодаря за перфектния отговор,и за това,че се намесихте..Ще послушам съвета ви,можете ли да ми препоръчате добър психотерапевт в Ямбол,това е най-близкия до нас град!!

Това изречение,"Реакцията ми на хистерично вменяване на вина,въз основа скачане към заключения,дължщи се единствено на твои психодинамики.....,изобщо не го разбрах!Ако искате да кажете ,че съм истеричка,по-добре го кажете на прост български език.Изобщо не разбирам в какво ме обвинявате,но ,че търся съжаление грешите,аз само ви казах ,че в живота ми ,дали аз съм била виновна или,не,има такива травматични неща,които са се случили,че така си реших,за себе си-на някои неща ,така и не можах да намеря отговорите,затова помислих,че хипнотерапията би ми помогнала,не да ми ги даде,а да ме насочи къде да ги търся.Всичко,което ви писах за себе си и бях толкова откровена,беше за да прецените и да ме посъветвате какъв начин на лечение да започна.А това,че не сте лекар,не го знаех,мислех,че психолозите са лекари,сгрешила съм,извинете!Може би ,защото повечето пъти ви наричаме терапевти...Не търся нито състрадание,нито съжаление,нито да ме съди някой или да ме успокоява.Каквото се е случило,се е случило,нищо не може да се промени..Изобщо не съм истерична,зная го със сигурност и хората,които са живели и все още живеят с мене могат да го потвърдят.Не знам дали изпитвам вина,би трябвало,защото някой мои близки ме обвиняват за това,че съм ги изоставила,казват,че не го правят,но аз знам,че не е така.Как да разбера какво изпитвам?Емоционално съм лабилна,но това повече се изразява в начина ми на изразяване,не във плач,крясъци,викове,и др.такива.Е,поплаквам си като гледам някои филми,но всички си поплакваме,нали...Знам със сигурност,че ми има нещо и то не е от сега,а още от малка...,но проблема е ,че не ви разбирам,Орлин Баев,честно,не мога да разбера смисъла на това,което ми казвате,но все пак ви благодаря за това,че пращате уважение към цялата ми личност!Аз също много ви уважавам и затова ви моля да ме извините,ако съм сгрешила нещо и не ви е харесало!

Обещах,че ще ти пиша,МонтанаХана,но като,че ли изгубих доверие в моите методи за справяне с това състояние,в което се намираш .Аз понякога също изпадам в такива замаяности,че ми се е струвало,че земята се отваря и аз пропадам в нея,но...Да знаеш,че има изход и да не се тревожиш толкова много...Каза,че не можеш да разчиташ на тялото си вече,но истината е,че ти просто няма на кой друг да се довериш и разчиташ.И е необходимо да осъзнаеш,че твоето тяло никога няма да те предаде,та нали това си ти самата..Помисли над това ..и не се разграничавай от него.Вие сте едно цяло ,една система,в един живот.Обвързали сте се веднъж и завинаги..Направи връзката отново силна и ще видиш,че нещата ще тръгнат към оправяне.Когато аз чувствам силна замаяност,започвам да се смея и да се правя на пияна,все едно ,че съм изпила доста алкохол/въпреки,че въобще не пия/.Опитвам се да застана на един крак и като не мога ,се заливам от смях..това ме отвлича от мислите,че ей сегичка ще падна на пода..Възможно е в такива моменти кръвното да пада,захарта би могла да падне,възможно е да няма достатъчно приток на кръв към мозъка ,но тези неща не са страшни,не им се плаши.Въобще ,ако можеш обръщай всичко на смях,намери такава приятелка или приятел,с които да се смеете и майтапите почти непрекъснато..Аз познавам такива и ми е много приятно с тях,защото се отпускам и зареждам с висока доза позитивност.Избягвай хората,които те критикуват,гледат от високо на тебе,иронизират и всякакви такива гадости.Такива също познавам,не пропускат случай да ти го рекнат,а се правят на невинни.Покажи им,че не са ти приятна компания,че не намираш нищо интересно в общуването си с тях и по-добре да се разделите.Започни да мислиш за себе си много хубави неща,че си умна,че си хубава,че си секси...Но в същото време,започни да се обличаш скромно,но изящно -леко широки дънки със свободна тениска в нежен цвят,удобни велурени мокасинки и мек плетен пуловер/Това е пример/Усети комфорта на скромните и обикновените неща...ще се изненадаш,какво ще ти даде това.Бъди мила и нежна с околните,дори някой да се опита да злоупотреби с тебе,нека да срещне само стоманения ти поглед, нищо повече..Така,лека полека,ще си изградиш една напълно различна среда от досегашната,ще видиш,че живота ти е даден да му се радваш,да го обичаш и силата няма да закъснее да те направи щастлива.За сега това от мене....ще пиша пак

Благодаря ви,д-р Баев,малко сложно е написано за мене,аз съм доста по глупавичка и простоватичка,отколкото сте предположили,за да пишете на такъв висок стил,но може би само на този можете да обясните най-добре,каквото искате да кажете.Съжалявам,че не съм като другите форумци,ядосала съм ви без да искам!Моля да ме извините, и да ви кажа,че не съм оревала орталъка,просто писах на момичето ,защото тя беше отчаяна,че никой не и пише...Заради нея,не заради себе си!Дано да разберете...Доколкото разбрах от всичко ,което сте ми писал ,че не ми препоръчвате хипнозка,добре.Мислите,че тези два опита за самоубийство са били автоагресия,не произхождаща от никъде,просто аз съм си я създала,защото така ми е било по-удобно да живея,по-лесно и по-приятно..Не ,бяха от отчаяние,просто намразих живота си и исках да се свърши.Знаете ли,че майка е посягала с нож да убие дъщеря ми,когато беше само на 10 ,а аз не знаех как да асимилирам това,моят мозък не го побираше..Извинете,но не мога повече да пиша...Разбрах...

Монтана Хана,ще ти пиша довечера,скъпичка,но ако ти имаш време пиши ми повече за себе си и за симптомите си .То се е видяло,че на нас няма да ни отговорят докторите в този форум,може би не сме им интересни като теми...Няма проблем,не се отчайвай,свободни сме да си пишем и споделяме на воля,нали!!До довечера!

Абсолютно не съм съгласна с тебе,БожидарЗим,психическата сила е да можеш да упражниш контрол както върху себе си,така и върху ситуацията-не говорим за потоп,земетресения,пожари и др.такива,но за мечката-ако говорим за мечката,мога да ти дам примери за хора,които са се спасили от нейните лапи и зъби,точно защото са запазили самообладание и са реагирали по начин,който е заблудил мечката, или просто не е била гладна.Сигурно това имаш предвид,когато казваш,контрол върху себе си,,,ако е така съм съгласна,но човек не може да се изключи нацяло от ситуацията,от природата, от опасностите....Понякога си победител,понякога си губещ,въпроса е как да опазиш психическото си здраве...Или пък как да разбереш дали изобщо си психически нездрав...На никого не можеш да се сърдиш,не само на природата,защото всеки действа според това,което е той в същността си...Нали!Знаеш ли,може би ние,тези за които казват,че сме страхливи,защото ни е страх от страха,сме много по-смели от всички,които се мислят за смелчаци.Не казвай сега,че сме безразсъдно смели,или,че никога не преценяваме риска,напротив.....точно защото сме винаги на ръба,риска не ни плаши,защото ние го познаваме добре,близки сме с него и той с нас...точно затова и винаги се спасяваме....ха-ха.

Д-р Баев,дали наистина прочетох написаното от вас малко, за шума в главата, като симптом на Кундалини или ми се е привидяло.Знаете ли,че още след като получих първата ПА,без изобщо да съм имала някаква представа,нещо в мене ми казваше,че това е енергия,голяма необуздана енергия.Самата криза протече по следния начин-Късно вечерта към10.30 часа аз все още гледах телевизия и пушех цигара.Изведнъж пред очите ми стаята се размаза,като ,че ли някаква люлка ме залюля,получих напрежение в главата и страх да не припадна.Довлякох се до спалнята и получих задух,отворих прозореца и само така можех да дишам,стана ми студено и легнах в леглото,а там започнах да чувствам непоносима горещина,нещо от вътре ме изгаряше,и горещината излизаше от пол.ми органи,чувствах я между бедрата ми,толкова силна беше.Тогава не получих сърцебиене,само голямо нервно напрежение.Дискомфорта идваше на талази и си отиваше и пак идваше и пак тази горещина...Дори,когато ме приеха по спешност в кардиологичната клиника-Ямбол,аз обясних на сестрите и докторите,че чувствам тази горещина как излиза от там,но те нищо не казаха,само това,че няма данни за инфаркт..В този същия ден приеха по спешност още двама пациенти,със същите оплаквания.Единият беше сляп,той непрекъснато повтаряше"Пари,пари-т.е.гори,гори"А другият го сложиха до моето легло и за това аз успях да го попитам,какво му се е случило,той ми отговори,че е получил замайване и му станало много горещо,но видът му изобщо не беше,като на човек получил инфаркт или нещо подобно,дори се усмихваше...Тогава ми стана чудно,и тримата бяхме почувствали тази горещина,но и тримата нямаме данни за инфаркт...Но по никакъв начин не можах да си обясня това и го забравих...По-късно ,може би след 4-5 месеца ,както си стоях и разговарях ,почувствах едно много яко дръпване,точно на сърдечната област,като,че ли някой опъна гл.ми артерия толкова силно,че чак звездички ми се привидяха,но не изпитах болка..Пак ми стана много чудно ,защо не ме заболя,но ...пак без обяснение!!Тогава седнах пред компютъра и описах симптомите--появи се "Енергията Кундалини и нейното внезапно издигане"По късно четох много за Нея и ПА,да не кажа всичко!Да,симптомите са еднакви много други неща,за които се пише са така,но...ако е така,защо не се поработи малко по-сериозно в тази връзка....,напротив,като,че ли тази тема е табу всред вашите среди....Исках да чуя вашето мнение по въпроса,ако ме прочетете....

Не ,в моя случай не се надяваш на милосърдие,защото се чувстваш безпомощна,а не се бориш,защото си осъзнала своята сила,наясно си ,че без борба изхода ще е много по-добър за всеки,най-вече за тебе самата.В това се изразява психическата сила,а не физическата...Да,когато натрапника види,че неговите действия нямат желания резултат,той губи от силата си,дори губи интерес..Примера,който даваш с мъртвото вълнение има вкус на обреченост.Освен това се държиш за косата ,за да не потънеш и просто наблюдаваш как течението те отдалечава от брега-от спасението...Мисля,че отпускането трябва да бъде по осъзнато,да няма нотка на съмнение,че ще се спасиш,да не си въобразяваш,че живота ти е застрашен...Не съм опитвала със самовнушение и въобще не съм го формулирала.В 99%от ПА ,които са ми се случвали просто съм се обръщала към Бог,в същия момент и съм го молела,да ми помогне да мога да изтърпя страха,който ме обзема,че умирам.Да мога някак си да имам контрол над него,а не той над мене...Това е,понякога съм успявала ,понякога не,понякога съм вземала хапче,понякога съм разговаряла с него-,но не мисля,че той съществува-страхът..Не вярвам в него,по-скоро вярвам,че всичко е някаква сбъркана реакция на хим.вещества в мозъка,просто ПА има органически произход,но на такова ниво,което е неизследвано досега,на ел.вълни или нещо такова,не знам.Говоря по интуиция,много пъте съм правила анализ на това,което съм усещала преди атаката.ко ви интересува ,ще пиша повече,но ако не,не искам да си мислите,че се правя на професор....

И аз на тебе,МонтанаХана!Виждаш ли,предизвикахме по някакъв начин д-р Баев да пише в твоята тема!Не мога да коментирам това ,което той е написал.Прекалено много го уважавам,за да изкажа свободно мнението си,защото донякъде съм съгласна ,а донякъде не съм съгласна с него...Но всеки е хубаво да слуша интуицията си,не знам защо психо-терапевтите не споменават нищо за нея.А тя е основен фактор в лечението,както на физическо ,така и на психологическо ниво-писано е вече за това...Ще дам няколко примера-жена е поискала да се отстранят яйчниците и,преди да бъде поставена диагноза,по време на операцията се установява,че е била в начален стадий на рак на яйчниците,дете на 10 години,е назовало проблема си в бърза помощ-"Спука ми се апандисита" и само това,го е спасило,защото лекарите без много ,много разтакаване,го отворили и изчистили,можело е да бъде фатално,ако са се били забавили.Така,че нека да не омаловажаваме чувствата на пациента-не избираме хипно-терапията,защото сме мързеливи,БожидарЗим и д-р Баев,нито очакваме ,някой друг да ни свърши работата,не бягаме от отговорност,не се крием зад гърба на никого.Съжалявам,ако наистина така си мислите за тези,които избират хипнотерапията!Искам само да ви кажа,че ние сме работили прекалено много за да стигнем дотук,само ако знаехте...Били сме добри и сме се опитвали да станем още по-добри,а не жалки егоисти,били сме истински и сме се опитвали да бъдем още по истински,а не фалшиви и успешни..,и накрая ,какво имате пред вид като казвате освободете се от страховете си?Нас единствено ни е страх от това,че ни боли,че сме замаяни,че понякога целите треперим,че сърцето също ни боли,и чувстваме,че умираме!Преди всичко това да ни се случи,не сме имали страхове,нито замаяност,нито сърцебиене,нито чувството,че умираш...Какво е предизвикало това състояние тогава,когато се е случило за първи път,преди да започнем да се страхуваме от това,да не ни се случи пак?Ето ,за това говоря аз ,или пиша,коя е причината да се случи първата ПА,която също беше свързана със болки,замаяност,задух,чувство,че умираш или припадаш!Психотерапията помага да се освободиш от страха от ПА,а още преди този страх да е съществувал,какво се е случило.Сега ще ми отговорите,че е имало свръхнапрежение на нервната система,че човека е имал някакви негативи представи за себе си,че не се е харесвал и обичал достатъчно ,че сигурно не е имал цел в живота или пък е гледал твърде недоверчиво на заобикалящия го свят...Не,не,сигурно има нещо,което да предизвика тези симптоми,щом не го наричате болест,някакъв физико-химичен процес в нашето тяло,някаква реакция или не знам точно,но ...тя предхожда страхът и определено го "ражда"по някакъв начин.Не е ли хипнотерапията тази,която ще се пусне малко по-надълбоко в съзнанието,а защо не и в подсъзнанието,нали една от техните функции е да "замаскирват" нерешените проблеми ,неизказаните чувства,неизразените емоции, пък и др.неща.Когато сме хвърлили толкова много усилия,толкова много опити да се справим,просто се чувстваме изтощени,знаем,че няма да се откажем,но сме останали с малко сили и воля и ни е необходимо малко,само малко да ни се даде,та дори това да е само контакта между терапевт и клиент,една протегната ръка,едно човешко разбиране...Дали ще разберете,не знам....