Tervelito

Не се опитвайте да избягате от "проблема" ! Не знам дали си давате сметка, но страхувайки се от вашия страх вие неосъзнато постоянно бягате от него. Ако отидете да си "излеете" един куршум може и да ви помогне до някаква степен, но това е на базата на ритуала и самовнушението. Вие ще отрежете едно дърво, но няма да го изкорените. Подхода ви е грешен, защото защитните реакции на нервната система действат пряко насочени към проблема, а той в случая е пряко насочен към страха. Наливате бензин в огъня с други думи казано. Ако те гони мечка в гората няма ли да се помпаш с още адреналин и кортизол за да избягаш все по-бързо ? В случая обаче бягайки от страха си, бягате от себе си. Както и когато кучето бяга от опашката си. Аз също бях много наплашен от страха от полудяване. Не можеш обаче да избягаш от страха си. Когато се намираме в силен страх, адреналина и кортизола в тялото ни ни вкарват мисли свързани с най-лошия сценарии, за да можем да се спасим от опасноста. Тези мисли обаче са доста абсурдни в 99% от случайте ( доказателство сега, ще намериш в мисълта, че все пак има 1% вероятност страха да се материализира, както тревожният би отбелязал.) Аз лично се удивлявам всеки път в невероятния животнски инстинкт за самосъхранение който ние всички хора имаме. Ехх 99% шанс да съм ОК, но тоя 1% леле, ами ако този 1% се реализира, майко мила..... Ето го невероятното доказателство, че ти пазиш себе си напълно, като си на щрек и за най-малкия детайл. Заобичай себе си, затова, че се пазиш толкова успешно, заобичай себе си, защото ти пука и за останалите които обичаш. Ето даже сега в момента се сещам, че е имало моменти в които съм се страхувал, че не съм давал достатъчно любов на близките ми и ,че съм се обвинявал затова. Това какво означава ? Ами, че имаш нужда да даваш повече любов, но към себеси. Ние винаги се ориентираме към най-добрия спред нас ход. Ако грешим то го осъзнаваме след това, но преди това сме дали най-доброто на което сме способни. Нека не се обвиняваме затова, че сме тревожни. Не се обвинявайте ако сте се подавали на страха. Всеки се подава, важното е да свикнем с него и да го заобичаме, защото той ни пази.