Здравейте, мили хора! Преди 8 месеца бях пуснала тема "Непрекъснато мисля за някого, като обсебена от него съм". Днес, 8 месеца по-късно, отново съм в същото изходно положение и тъй като не мога да открия причина за случващото се, разчитам да я потърсим заедно.
Да разкажа накратко - с въпросният човек имахме връзка 2 години и половина, докато бяхме ученици. След завършване на 12-ти клас, аз заминах да уча в друг град, а той замина за САЩ и така нещата приключиха. Приех го спокойно, като очакван развой на връзката ни. Това се случи преди 10 години. Мнооого дълго време не бях се сещала за него въобще, дори веднъж видях, че имам писмо на и-мейла си от него, което дори не отворих, т.к. бях продължила живота си и не исках да се връщам и поглеждам назад. До лятото на 2015-та година, когато ненадейно се сетих за него ей така от нищото - мисълта не беше провокирана нито от някакъв спомен, нито от нещо, което да ми е навяло споменът за него. Тогава му писах два реда, питах го как е, той ми отговори, разменихме няколко думи и това беше. От тогава мине се - не мине време, все той ми е в ума. Може би е важно да спомена, че мисълта за него не е свързана нито с някакво чувство, нито с някаква емоция, не предизвикват никакви усещания у мен, но самата мисъл сякаш ме е обсебила и не мога да я прогоня от съзнанието си. Когато съм заета с ежедневните си задължения и мисълта ми е ангажирана, не мисля за него, но когато остана насаме с мислите си, тя пак ме връхлита. Имам чувството, че полудявам и нямам никакво обяснение на случващото се - имам прекрасен съпруг и още по-прекрасно детенце, а не мога да спра да мисля за другия човек /пак казвам - мисълта е лишена от всякакви чувства и емоции/.
Ако някой има конкретно предположение, обясняващо случващото се и как да се справя с тази натрапчива мисъл, ще се радвам да го чуя и обсъдим. Благодаря!