Jump to content
Порталът към съзнателен живот

faithfull

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от faithfull

  1. Здравейте! Имам нужда от Вашата помощ и мнения, тъй като наистина не разбирам какво се случва с мен. Историята е следната - като ученичка /в 10-ти клас/ се запознах с момче, с което изживях прекрасни моменти. Това беше първата ми голяма любов, първият ми интимен партньор и т.н.След 2-годишна връзка той замина за САЩ и пожела да прекратим отношенията си, понеже не смята, че при такова разстояние връзката ни би оцеляла. В началото си пишехме, споделяше ми как тече животът му там, аз му разказвах за студентския си живот, но ангажиментите си казаха думата и с течение на времето спряхме да поддържаме контакт. Откакто замина, го видях за първи път 2012 г, и сякаш някакъв ток протече през тялото ми, въпреки годините, които бяха минали, Той е женен, аз имам мъж до себе си, от когото имам прекрасно детенце. Обичам и държа на семейството си, но от около година непрекъснато мисля за въпросния човек и не мога да си обясня защо. Не мисля, че имам чувства към него, но мисълта за него не изчезва. Дори когато за момент мисля да нещо друго, пак усещам, че той е там някъде-в съзнанието ми. Моля Ви, помогнете ми да разбера защо мисълта за него изведнъж се появи и не мога да я прогоня по никакъв начин /а може би на някакво подсъзнателно ниво не искам да я гоня, знам ли.../ Държа на семейството си и самия факт, че мисля за някой друг ме влудява.
  2. faithfull

    Тая пуста любов...

    Еva33, бихте ли споделили как се развиват нещата при Вас, до какви изводи и конкретна визия за животът Ви оттук нататък стигнахте? Съжалявам, ако ви натоварвам с молбата си да споделите, но се чувствам по абсолютно същия начин. Докато четях поста ви, имах чувството, че аз съм го писала с тази разлика, че ние сме заедно от 7, а не от 17 години.
  3. Александър, благодарности за споделеното мнение! Бихте ли споделили техниките, които прилагате за отдалечаване на спомена, не съм чела нищо по темата и не съм запозната...Аз няколко пъти се хващам, че правя точно обратното - не се старая да отдалеча спомена, а напротив - водя си въображаеми разговори с него, представям си разни ситуации... Ако трябва да бъда честна със себе си и с вас, май основният ми проблем не е, че мисля за него, а това, че вероятно той не мисли за мен. Четох за т.нар. "енергийни канали" и ми е много чудно ако моите мисли и енергия не достигат до него, къде тогава се акумулират? Относно емоциите, които изпитвам при споменът за него, по-скоро носталгия по миналото, умиление по онази чиста и непринудена детска любов, но също и болка и огорчение от едно неочаквано предателство. Коктейл от емоции, не мога да преценя коя надделява.
  4. Здравейте, мили хора! Преди 8 месеца бях пуснала тема "Непрекъснато мисля за някого, като обсебена от него съм". Днес, 8 месеца по-късно, отново съм в същото изходно положение и тъй като не мога да открия причина за случващото се, разчитам да я потърсим заедно. Да разкажа накратко - с въпросният човек имахме връзка 2 години и половина, докато бяхме ученици. След завършване на 12-ти клас, аз заминах да уча в друг град, а той замина за САЩ и така нещата приключиха. Приех го спокойно, като очакван развой на връзката ни. Това се случи преди 10 години. Мнооого дълго време не бях се сещала за него въобще, дори веднъж видях, че имам писмо на и-мейла си от него, което дори не отворих, т.к. бях продължила живота си и не исках да се връщам и поглеждам назад. До лятото на 2015-та година, когато ненадейно се сетих за него ей така от нищото - мисълта не беше провокирана нито от някакъв спомен, нито от нещо, което да ми е навяло споменът за него. Тогава му писах два реда, питах го как е, той ми отговори, разменихме няколко думи и това беше. От тогава мине се - не мине време, все той ми е в ума. Може би е важно да спомена, че мисълта за него не е свързана нито с някакво чувство, нито с някаква емоция, не предизвикват никакви усещания у мен, но самата мисъл сякаш ме е обсебила и не мога да я прогоня от съзнанието си. Когато съм заета с ежедневните си задължения и мисълта ми е ангажирана, не мисля за него, но когато остана насаме с мислите си, тя пак ме връхлита. Имам чувството, че полудявам и нямам никакво обяснение на случващото се - имам прекрасен съпруг и още по-прекрасно детенце, а не мога да спра да мисля за другия човек /пак казвам - мисълта е лишена от всякакви чувства и емоции/. Ако някой има конкретно предположение, обясняващо случващото се и как да се справя с тази натрапчива мисъл, ще се радвам да го чуя и обсъдим. Благодаря!
  5. Донка, благодаря за топлото посрещане, както и за интересният и изчерпателен отговор. Няколко пъти го препорчитам от онзи ден и се опитвам да направя това, което описвате. Прилагайки тази техника стигнах до прозрението, че всъщност ми липсва приятелството с този човек, което беше неестествено прекъснато, както казвате. През лятото на 2012г, той се беше върнал в България и пожела да се видим-да ме запознае с годеницата си, аз да го запозная с човека до мен, да поговорим, да ми разкаже за живота си там... Тази среща така и не се осъществи-оказа се, че годеницата му не е съгласна не само да се виждаме, но и да поддържаме какъвто и да е контакт. Това беше нещото, което ме нарани най-много-че го загубих като приятел. Когато си дълго време с някого, той става и твой най-добър приятел. Сега си давам сметка, че съжалявам по-скоро за прекъснатото приятелство отколкото за прекратената връзка.
×