ЕлиНик

Пак ще пиша. Не мога да не пиша. Трябва да се знае и нека повече хора се обърнат към хомеопатията. Гледам датата на първото ми постване, една година от тогава. Ние продължаваме да се лекуваме с хомеопатия, цялото семейство. През тази изминала година минахме през няколко вирусчета, които не знам дали са били наистина леки, но ние ги изкарвахме, само с хомеопатия, за по ден, два, най - много три, без да се залежаваме (въпреки температурата), без загуба на апетит (въпреки стомашно чревните разстройства) и в настроение, особено детето ми, което за мен си беше цяло чудо на фона, на това, което ми е минало през главата за тези 43 години, като майка и на по-голямо дете лекувано изцяло с химия. Не искам да си спомням в какъв омагьосан кръг сме се въртяли на времето с лекарствата от аптеките и няма, и няма оздравяване. Причината да пиша сега е, че преди месец малкия го "тръшна" мононуклеоза. Вируса (с който не се бях сблъсквала до тогава и знаех за него само от интернет ) започна с видимо подути лимфни възли, там където са сливиците. Случайно ги забелязах, когато го къпах. Температура нямаше, беше си весел и игрив. Нищо не говореше за болест, но нещо ме жегна и цяла вечер се чудех да го водя ли на лекар или не. Сутринта все пак отидохме. Педиатъра каза червено гърло, подути сливици и.., дали да Ви изпиша антибиотик.., или пък не.. Излезнахме от кабинета с рецепта за антибиотик, но вътрешното ми чувство за нещо нередно не ми даваше мира. Отидохме при специалист УНГ. Нищо му няма, не е за антибиотик. И вече съвсем се обърках. Реших, че ще звънна и на хомеопата ни (той не живее в нашия град, което малко затруднява комуникацията, но никога не е било пречка за адекватно лечение) да му обясня какво се случва. Още на първите думи, с които му описах състоянието на детето попита : "Докторите не говорят ли за мононуклеоза?" Казах, не, и се ядосах, че ни поставя такава "страшна" диагноза. Повече не му се обадих. Вечерта започнах антибиотика. На другия ден детето вдигна температура, на по-следващия се наду още повече, чак до ухото. Уплашена, хукнах пак при педиатъра ни. Питам :" Абе, да не е мононуклеоза?" А! Кой ти каза такова нещо?, бяха думите и следващите : За болница сте. Вече има и гной на сливиците. Приеха ни в болница и започнаха лечение с антибиотик +урбазон, калциев глюконат и глюкоза. На другия ден късно следобед излезнаха резултатите - мононуклеоза. Включиха и изопринозин. За три дни детето ми стана "парцал". Отпусна се, не искаше да се храни, спря и вода да пие, не можеше да диша, да говори,не можеше да спи, и трите сливици трета степен надути и раздразнително, много раздразнително. Никога не съм го виждала такъв. Звъннах пак на хомеопата ни и потвърдих неговата диагноза. Добре, че човекът се отзова веднага (сигурно никога няма да можем да му се отблагодарим за всички грижи, които е положил за нас през годините), изпрати ни лекарство за вируса и.., Хора, вярвате ли, че на втория прием от лекарството (в рамките на около четири часа), детето ми започна да диша по-леко и поиска да яде, а след това се и усмихна. Температурата спадна и вечерта спахме много по-спокойно и двамата. За два дни отока спадна и лекарите в болницата бяха удивени как бързо подействаха техните лекарства. Не се впуснах да им обяснявам въпреки, че ми се искаше, те все пак правят това, което знаят, за което са учили и нямат вина, че в повечето случаи лекарствата им не лекуват. На петия ден ни изписаха с прибрани сливици, без гной по тях. От тогава детето ми е добре. Имахме м/у временно една среща с хомеопата ни, лекарството за вируса го спряхме и започнахме да чистим урбазона, с който го бяха наблъскали. Другия месец сме на изследвания и ако трябва пак ще пиша. Сигурна съм, че всичко ще е наред. Детето ми е жизнено и весело, което е най-съществения показател! Благодаря на Господ и на хомеопатията!

Здравейте! Аз освен, че искам да споделя първите си впечатления от чудото хомеопатия, искам и да се обърна с призив към всички, които се двоумят дали да прибягнат до лечение с нея. Не се страхувайте! Намерете точния хомеопат и не се страхувайте! Няма по-нежно и щадящо организма лечение от хомеопатията! Аз съм майка на две деца с много голяма разлика(двадесет и една години) във възрастта. Голямото ми дете растеше във времето, когато нищо не се знаеше за хомеопатията. През седмица беше с гнойни ангини и на антибиотици. Това в продължение на една година и се стигна до изваждане и на трите сливици. Беше с непрекъснати обриви по тялото, които третирахме с кортикостероиди. Като "подарък" от това сега е с алергия към почти всички плодове и сурови зеленчуци. За малкото си дете взех категорично решение, че до традиционната медицина няма да прибягвам освен ако не е животоспасяващо. На три години и половина е и от две години се лекуваме (включително и аз) само с хомеопатия. Кой може да излекува гнойна ангина за два дни, само с един прием на точното лекарство? Или бронхит за един ден? А болките от дискова херния без нито една инжекция или болкоуспокояващи, които на едно "помагат ", а сто развалят? Сина ми е хиперактивен, което е пречка за на временното проговаряне при децата. Не ми се мисли през какви мъки (посещения при логопеди, дори и изписване на лекарства за нервната система) щяхме да минем, ако не беше хомеопатията. Вече не му спира устата! Огромни благодарности на нашия хомеопат Александър за грижите, които полага за нас! Да ни е жив и здрав! Не се страхувайте от нежното чудо - хомеопатия!