Izezaz

Вече в няколко теми срещнах обвинения между участници, че другите не им били отговаряли конкретно и точно на зададените въпроси. И това ми е много странно. Всеки отговаря от своята камбанария и не може да се очкава да е наясно точно какво очаква някой друг. Но всеки туке  достатъчно интелигентен и начетен за да може да си изгради картина от всички мнения или да пропусне мнение. А форум на духовни теми не е форум като Мотосвят или други, тук не се дискутира устройството на Опел Астра, което се вижда като вдигнеш капака.Не е нещо, което може да се пипне и всички да се съгласим - да , тук е тази част, там е онази и в момента бензиновата помпа не работи. Нали ме разбрахте какво искам да ви кажа? Докато говорим за нещо което неможем да пипнем с ръка, няма как да постигнем съгласие. Но пък имаме различна гледна точка, която може да е полезна. Човек е добре да успява да се поставя на мястото на другите и да разбира гледните им точки, това го обогатява и му помга да разбере колко е пъстър света.
Иначе лично за мен няма груба граница между материално и духовно. Материалното също е видим израз на духовното. Духвоното се проявява чрез абсолютно всичко, защото то е първото, материалното е създадено след него и от него. А на ежедневно ниво трябва да се живее с нещо. Не мисля че в днешно време е адекватно да отидем в някоя пещера като Иван Рилски и да преживяваме с един комат хляб. Най-малкото трябва да остане някой, който да заработва и да носи този комат хляб нали така? Материалното съществува, парите в частност. Те са средство да можем да същесвуваме при условията на този свят. И е нормално да ги печелим, за да ги харчим за някакви свои нужди. За мен е важно те да са средство, а не самоцел. Само когато са самоцел, духовния им аспект се стопява.

Вече в няколко теми срещнах обвинения между участници, че другите не им били отговаряли конкретно и точно на зададените въпроси. И това ми е много странно. Всеки отговаря от своята камбанария и не може да се очкава да е наясно точно какво очаква някой друг. Но всеки туке  достатъчно интелигентен и начетен за да може да си изгради картина от всички мнения или да пропусне мнение. А форум на духовни теми не е форум като Мотосвят или други, тук не се дискутира устройството на Опел Астра, което се вижда като вдигнеш капака.Не е нещо, което може да се пипне и всички да се съгласим - да , тук е тази част, там е онази и в момента бензиновата помпа не работи. Нали ме разбрахте какво искам да ви кажа? Докато говорим за нещо което неможем да пипнем с ръка, няма как да постигнем съгласие. Но пък имаме различна гледна точка, която може да е полезна. Човек е добре да успява да се поставя на мястото на другите и да разбира гледните им точки, това го обогатява и му помга да разбере колко е пъстър света.
Иначе лично за мен няма груба граница между материално и духовно. Материалното също е видим израз на духовното. Духвоното се проявява чрез абсолютно всичко, защото то е първото, материалното е създадено след него и от него. А на ежедневно ниво трябва да се живее с нещо. Не мисля че в днешно време е адекватно да отидем в някоя пещера като Иван Рилски и да преживяваме с един комат хляб. Най-малкото трябва да остане някой, който да заработва и да носи този комат хляб нали така? Материалното съществува, парите в частност. Те са средство да можем да същесвуваме при условията на този свят. И е нормално да ги печелим, за да ги харчим за някакви свои нужди. За мен е важно те да са средство, а не самоцел. Само когато са самоцел, духовния им аспект се стопява.

Момичета, пък аз искам да ви кажа, че много хора минават през тези състояния. Преди се плашех и си казвах- давай, трябва да намериш начин да излезеш от това състояние, да го загърбиш. Сега разбрах, че не е нужно да бързаш да се отървеш т него. Дискомфортно е, това много добре го знаем и вие и аз. Но е важно състояние, защото благодаение на него нещо в нас се променя. Все едно за известно време само утайка се натрупва и имаш чувството, че не можеш да издържиш повече, толкова ти е подтискащо.Пълниш се с нещо,но нищо не се излива, само се трупа. Знам какво е.
Но е нужно. В един момент като мине време и си стигнал някаква точка, се случва обрат. Сега например аз не съм си мислила че живея само един живот, понеже твърдо вярвам в прераждането. И виждаш, че това не ме опази от подобно състояние. Дори да вярваш в бог, да вярваш в прераждането и прочие,пак минаваш рез подобни периоди. Може да е заради някаква причина (болест особено), обаче може и да не разбереш точно за какво. Но е нужно. Нещо в теб има нужда от това натрупване вътре в теб. И вместо неистово да се опитваш да го преодолееш, вземи се вслушай какво иска да ти каже това състояние. Ще ти нашепне някои неща ако се оставиш да го усетиш.Исследвай точно как се чувстваш във всеки един момент,а понякога си позволявай и да опиташ нещо ново. 

Ами първо да ти кажа, че като се замисля за обратите, не мога да кажа - ето тук се случи обрата. Но винаги се случва когато му отпусна края, т,е, когато се оставя на мъчителното състояние и се опитам да го почувствам и да разбера какво всъщност ми носи то. Преди да стигна до това, много се мъчех, защото мен не ме е хващала веднъж депресията, ами се редува през няколко години. И има разлика в депресията, различава се всеки път. Но преди като се съпротивлявах какво правех - тъпо ми е, безмислено, трябва да се отърва от това състояние, нека да изляза малко, да се разведря. излизам с приятели, ходя на кино, на кафе, говоря си с хората, но всикчо става насила, една тъпа болка си стои под лъжичката, една тъпота и безсмислие, безпътица... И разбрах, че така само забавям периода, в който ще ми "просветне". И в момента в който реших да се наблюдавам вътрешно какво събужда в мен това състояние, видях колко по-различни станаха нещата и понеже стигнах дотам че изпитах удоволствие от това, че успях да вляза в състоянието и да се видя, си помислих, че това направо е извратено! Обаче не след дълго забелязах промяна. Например колкото ми беше тъпо и сиво и не забелязвах нищо хубаво вътре и вън от мен, бях седнала на пейка да чакам автобуса и изведнъж забелязах колко е слънчево и красиво, усетих топлината по лицето си и света ми се стори цветен (за първи път от много време, понеже дотогава ми беше абсолютно сив). Това беше само за няколко секунди, но след това зачестиха "включванията". Започнах да виждам нещата около мен, започнаха да ме радват някои неща, стана ми по-цветно и по-светло. И най-вече разбрах че силата ми да продължа напред се е върнала, и най-вече желанието да продължа. Казах си-толкова неща ме чакат още в живота а аз какво съм се застопорила тука и се вайкам. И така-лека полека. Не е рязък обрат, но е обрат и се забелязва.

Ами първо да ти кажа, че като се замисля за обратите, не мога да кажа - ето тук се случи обрата. Но винаги се случва когато му отпусна края, т,е, когато се оставя на мъчителното състояние и се опитам да го почувствам и да разбера какво всъщност ми носи то. Преди да стигна до това, много се мъчех, защото мен не ме е хващала веднъж депресията, ами се редува през няколко години. И има разлика в депресията, различава се всеки път. Но преди като се съпротивлявах какво правех - тъпо ми е, безмислено, трябва да се отърва от това състояние, нека да изляза малко, да се разведря. излизам с приятели, ходя на кино, на кафе, говоря си с хората, но всикчо става насила, една тъпа болка си стои под лъжичката, една тъпота и безсмислие, безпътица... И разбрах, че така само забавям периода, в който ще ми "просветне". И в момента в който реших да се наблюдавам вътрешно какво събужда в мен това състояние, видях колко по-различни станаха нещата и понеже стигнах дотам че изпитах удоволствие от това, че успях да вляза в състоянието и да се видя, си помислих, че това направо е извратено! Обаче не след дълго забелязах промяна. Например колкото ми беше тъпо и сиво и не забелязвах нищо хубаво вътре и вън от мен, бях седнала на пейка да чакам автобуса и изведнъж забелязах колко е слънчево и красиво, усетих топлината по лицето си и света ми се стори цветен (за първи път от много време, понеже дотогава ми беше абсолютно сив). Това беше само за няколко секунди, но след това зачестиха "включванията". Започнах да виждам нещата около мен, започнаха да ме радват някои неща, стана ми по-цветно и по-светло. И най-вече разбрах че силата ми да продължа напред се е върнала, и най-вече желанието да продължа. Казах си-толкова неща ме чакат още в живота а аз какво съм се застопорила тука и се вайкам. И така-лека полека. Не е рязък обрат, но е обрат и се забелязва.

Ами първо да ти кажа, че като се замисля за обратите, не мога да кажа - ето тук се случи обрата. Но винаги се случва когато му отпусна края, т,е, когато се оставя на мъчителното състояние и се опитам да го почувствам и да разбера какво всъщност ми носи то. Преди да стигна до това, много се мъчех, защото мен не ме е хващала веднъж депресията, ами се редува през няколко години. И има разлика в депресията, различава се всеки път. Но преди като се съпротивлявах какво правех - тъпо ми е, безмислено, трябва да се отърва от това състояние, нека да изляза малко, да се разведря. излизам с приятели, ходя на кино, на кафе, говоря си с хората, но всикчо става насила, една тъпа болка си стои под лъжичката, една тъпота и безсмислие, безпътица... И разбрах, че така само забавям периода, в който ще ми "просветне". И в момента в който реших да се наблюдавам вътрешно какво събужда в мен това състояние, видях колко по-различни станаха нещата и понеже стигнах дотам че изпитах удоволствие от това, че успях да вляза в състоянието и да се видя, си помислих, че това направо е извратено! Обаче не след дълго забелязах промяна. Например колкото ми беше тъпо и сиво и не забелязвах нищо хубаво вътре и вън от мен, бях седнала на пейка да чакам автобуса и изведнъж забелязах колко е слънчево и красиво, усетих топлината по лицето си и света ми се стори цветен (за първи път от много време, понеже дотогава ми беше абсолютно сив). Това беше само за няколко секунди, но след това зачестиха "включванията". Започнах да виждам нещата около мен, започнаха да ме радват някои неща, стана ми по-цветно и по-светло. И най-вече разбрах че силата ми да продължа напред се е върнала, и най-вече желанието да продължа. Казах си-толкова неща ме чакат още в живота а аз какво съм се застопорила тука и се вайкам. И така-лека полека. Не е рязък обрат, но е обрат и се забелязва.

Здравей, holyvalentine!
Доста се колебаех дали да се включа тъй като нито съм религиозна, нито се интересувам от въпросите на духовното израстване. Но вчера попаднах на една статия, която толкова точно отразява мислите ми, че все пак реших да пиша.
Очевидно имаш да "преработваш" доста свои си неща и си избрала за метод себеанализа, в което, разбира се, няма нищо лошо. Той има своето място, но процесът по смилане на травмите съвсем не се изчерпва с него, поне според мен. Моят опит сочи, че далеч по-ефективен метод за преработка и трансформация е самото живеене. В крайна сметка, всяко живо нещо има потенциала да расте и да се развива единствено, когато си взаимодейства със средата. Дори и неживата природа се изменя по сходен начин, само, че с много по-бавни темпове, разбира се. В този смисъл, ситуациите, в които попадаме и взаимоотношенията, в които сме, предоставят много по-големи възможности за растеж, отколкото предъвкването на миналото или теоретичните разсъждения за, малко или много, абстрактни понятия. Ако във всеки един момент се питаме "как бих могъл да действам/реагирам от позицията на личността (или същността), която искам да бъда" промяната ще се случва бавно и неусетно, докато в един момент ние не се превърнем в тази личност. Така, че за мен молитвите, дишането, медитациите и всичко от сорта, могат да са само част от пътя, доколкото са част от живеенето. Защото самият Път е Живеенето.
И за финал: никак не ми се иска да мисля, че ако има Бог, той би изисквал от нас да сме вечно справящи се и можещи. По-скоро ми се ще да вярвам, че той би искал от нас, не, би искал за нас, да сме опитващи - да се препъваме, да падаме, да ставаме; да търсим пътя си и пътя към себе си и към тези около нас, дори и понякога да грешим и да съжаляваме. Накратко - би искал за нас да Живеем, пълнокръвно и с цялото си същество.
Поздрави!

Блис, напълно те разбирам за ню ейджа, аз имам алергия към него.
Ами да -книгата е за сензорна стимулация, само че не е типичната сензорна стимулация която си мислиш. Защото например тук се разглеждат сетива, които ги няма традиционно в литературата. Например виталното сетиво или жизненото (другото му име). Неговото нарушение често води до свърхактивност, хаотичност, нервност. А за осезателното което ти писах- то е свързано със страхливост, страх от бъдещето и незивестното, страх от изоставяне, страх от промяна на обстановката. И автора дава обяснения как се получава тази взаимовръзка и как може родителя да помогне. Ангелите не са намесени чак толкова, т.е. родителя може да предприеме много неща и това не е свързано с намесата на ангелите. В началото на книгата само се говори за ангелите и че родителя работи с ангела и има начин да получи съвети от ангела на детето. Даже доколкото аз разбрах не се иска да се прави някакъв ритуал или нещо по-особено, колкото най-вече родителя да е искрен в желанието да помогне на детето, а не да го прави само за да направи поведението на детето приемливо за околните. И когато родителя е искрен в това желание и се води от обичта си към детето, той успява да вникне по-добре в мотивите, трудностите на детето и нуждите му. И когато живее с проблема на детето, през нощта може да получи указания от ангела му. Не че ще си спомняш среща с него и прочие, ами например сутринта като се събудиш, може внезапно да те осени някаква полезна идея във връзка с детето. В този смисъл е намесата на ангелите.
Иначе има доста съвети и те наистина действат. за детето аутист не знам дали ще е полезна честно. Не мога да преценя по този въпрос, но може би ще ти е интересно да видиш как се стимулират сетивата там и кое сетиво с какво е свързано. Доста по-различно е, но е и много ценно (поне за мен).
И забравих да допълня че за разлика от много специалисти, този не сочи родителя и не го обявява за грешник. Той описва особено в предговорите, че времето е такова, че то влияе, ситуацията в света е решаваща. Защото това вечно натякване и сочене как родителите сме виновни ми идва вповече!

Момичета, пък аз искам да ви кажа, че много хора минават през тези състояния. Преди се плашех и си казвах- давай, трябва да намериш начин да излезеш от това състояние, да го загърбиш. Сега разбрах, че не е нужно да бързаш да се отървеш т него. Дискомфортно е, това много добре го знаем и вие и аз. Но е важно състояние, защото благодаение на него нещо в нас се променя. Все едно за известно време само утайка се натрупва и имаш чувството, че не можеш да издържиш повече, толкова ти е подтискащо.Пълниш се с нещо,но нищо не се излива, само се трупа. Знам какво е.
Но е нужно. В един момент като мине време и си стигнал някаква точка, се случва обрат. Сега например аз не съм си мислила че живея само един живот, понеже твърдо вярвам в прераждането. И виждаш, че това не ме опази от подобно състояние. Дори да вярваш в бог, да вярваш в прераждането и прочие,пак минаваш рез подобни периоди. Може да е заради някаква причина (болест особено), обаче може и да не разбереш точно за какво. Но е нужно. Нещо в теб има нужда от това натрупване вътре в теб. И вместо неистово да се опитваш да го преодолееш, вземи се вслушай какво иска да ти каже това състояние. Ще ти нашепне някои неща ако се оставиш да го усетиш.Исследвай точно как се чувстваш във всеки един момент,а понякога си позволявай и да опиташ нещо ново. 

Най-ключовия момент след като човек предъвква миналото и грешките е в един момент да сключи договор със себе си: грешките съм ги направила,провалила съм хиляди възможности и това е нещо, което не може да се промени. Стореното сторено. Тези грешки и пропуски са причината за определени изживявания и следствия сега. Но ще ги оставя в миналото и ще се опитам да не ги повтарям при сходни ситуации. Ще живея с тях, защото те са нужни на личността ми. Не трябва да ги забравям, но трябва да разбера, че аз съм повече от няколко грешки и пропилени възможности. Затова без да ги забравям, но и без д се оставям на съжалението ще продължа да живея и да видим какво още ме чака  

Момичета, пък аз искам да ви кажа, че много хора минават през тези състояния. Преди се плашех и си казвах- давай, трябва да намериш начин да излезеш от това състояние, да го загърбиш. Сега разбрах, че не е нужно да бързаш да се отървеш т него. Дискомфортно е, това много добре го знаем и вие и аз. Но е важно състояние, защото благодаение на него нещо в нас се променя. Все едно за известно време само утайка се натрупва и имаш чувството, че не можеш да издържиш повече, толкова ти е подтискащо.Пълниш се с нещо,но нищо не се излива, само се трупа. Знам какво е.
Но е нужно. В един момент като мине време и си стигнал някаква точка, се случва обрат. Сега например аз не съм си мислила че живея само един живот, понеже твърдо вярвам в прераждането. И виждаш, че това не ме опази от подобно състояние. Дори да вярваш в бог, да вярваш в прераждането и прочие,пак минаваш рез подобни периоди. Може да е заради някаква причина (болест особено), обаче може и да не разбереш точно за какво. Но е нужно. Нещо в теб има нужда от това натрупване вътре в теб. И вместо неистово да се опитваш да го преодолееш, вземи се вслушай какво иска да ти каже това състояние. Ще ти нашепне някои неща ако се оставиш да го усетиш.Исследвай точно как се чувстваш във всеки един момент,а понякога си позволявай и да опиташ нещо ново. 

Велина, възхити ме твоето отношение! Без да спориш, без да влизаш в тона на другия участник. А това което си цитирала е ценно и много хора със сигурност ще го оценят.
Така ме стоплят хора, които имат сили да кажат "прощавай за недоразумението, права си".

А защо бързаш да учиш пак нещо? Много млади хора (и не само млади) попадат в капана на вечното студентстване. Ще запишеш нещо и ще минат 4-5 години ще разбереш, че и то не е за тебе. После ще се хвърлиш на трето висше и така безплодност до безкрай. И без това не си наясно каквоискаш. Еми потърси си работа, може да не е с правото а нещо по-малко квлаифицирано. Какво от това? Нали искаш контакт с хората, искаш да помагаш и да разбереш кое е твоето нещо? Идии на сайта на "Заедно в час", можеш да кандидатстващ там. Изглеждаш ми идеална да опиташ. Пробвай, сега набират пак кандидати.

Вече в няколко теми срещнах обвинения между участници, че другите не им били отговаряли конкретно и точно на зададените въпроси. И това ми е много странно. Всеки отговаря от своята камбанария и не може да се очкава да е наясно точно какво очаква някой друг. Но всеки туке  достатъчно интелигентен и начетен за да може да си изгради картина от всички мнения или да пропусне мнение. А форум на духовни теми не е форум като Мотосвят или други, тук не се дискутира устройството на Опел Астра, което се вижда като вдигнеш капака.Не е нещо, което може да се пипне и всички да се съгласим - да , тук е тази част, там е онази и в момента бензиновата помпа не работи. Нали ме разбрахте какво искам да ви кажа? Докато говорим за нещо което неможем да пипнем с ръка, няма как да постигнем съгласие. Но пък имаме различна гледна точка, която може да е полезна. Човек е добре да успява да се поставя на мястото на другите и да разбира гледните им точки, това го обогатява и му помга да разбере колко е пъстър света.
Иначе лично за мен няма груба граница между материално и духовно. Материалното също е видим израз на духовното. Духвоното се проявява чрез абсолютно всичко, защото то е първото, материалното е създадено след него и от него. А на ежедневно ниво трябва да се живее с нещо. Не мисля че в днешно време е адекватно да отидем в някоя пещера като Иван Рилски и да преживяваме с един комат хляб. Най-малкото трябва да остане някой, който да заработва и да носи този комат хляб нали така? Материалното съществува, парите в частност. Те са средство да можем да същесвуваме при условията на този свят. И е нормално да ги печелим, за да ги харчим за някакви свои нужди. За мен е важно те да са средство, а не самоцел. Само когато са самоцел, духовния им аспект се стопява.

Най-ключовия момент след като човек предъвква миналото и грешките е в един момент да сключи договор със себе си: грешките съм ги направила,провалила съм хиляди възможности и това е нещо, което не може да се промени. Стореното сторено. Тези грешки и пропуски са причината за определени изживявания и следствия сега. Но ще ги оставя в миналото и ще се опитам да не ги повтарям при сходни ситуации. Ще живея с тях, защото те са нужни на личността ми. Не трябва да ги забравям, но трябва да разбера, че аз съм повече от няколко грешки и пропилени възможности. Затова без да ги забравям, но и без д се оставям на съжалението ще продължа да живея и да видим какво още ме чака  

Момичета, пък аз искам да ви кажа, че много хора минават през тези състояния. Преди се плашех и си казвах- давай, трябва да намериш начин да излезеш от това състояние, да го загърбиш. Сега разбрах, че не е нужно да бързаш да се отървеш т него. Дискомфортно е, това много добре го знаем и вие и аз. Но е важно състояние, защото благодаение на него нещо в нас се променя. Все едно за известно време само утайка се натрупва и имаш чувството, че не можеш да издържиш повече, толкова ти е подтискащо.Пълниш се с нещо,но нищо не се излива, само се трупа. Знам какво е.
Но е нужно. В един момент като мине време и си стигнал някаква точка, се случва обрат. Сега например аз не съм си мислила че живея само един живот, понеже твърдо вярвам в прераждането. И виждаш, че това не ме опази от подобно състояние. Дори да вярваш в бог, да вярваш в прераждането и прочие,пак минаваш рез подобни периоди. Може да е заради някаква причина (болест особено), обаче може и да не разбереш точно за какво. Но е нужно. Нещо в теб има нужда от това натрупване вътре в теб. И вместо неистово да се опитваш да го преодолееш, вземи се вслушай какво иска да ти каже това състояние. Ще ти нашепне някои неща ако се оставиш да го усетиш.Исследвай точно как се чувстваш във всеки един момент,а понякога си позволявай и да опиташ нещо ново. 

Не, не мил изглеждащ мило в случая. В следващ случай мога да изглеждам не-мил
Мисля си, че не можем да даваме на човек определения като мил, лош или добър. Човекът си е, какъвто е, нито добър, нито лош. Някой негови постъпки могат да изглеждат някакси.

Оценката на стремежите си можеш да направиш сравнително лесно с един честен (само)анализ. Просто си отговори на въпроса "какво ще ми донесе този стремеж в бъдеще - близко (до 1 г.), далечно (до 10-15 г.) и още по-далечно (разбирай след смъртта). Материалните стремежи могат да ти донесат някаква радост докато си тук на земята. Те могат да дадат някакъв временен смисъл на живота ти, някаква цел, която да следваш докато си жив, но ползите свършват до тук. Никой не казва да живеем като аскети, но не бива даден наш стремеж да поглъща времето и усилията ни до такава степен, че да забравяме за духовното си израстване. Необходимо е да се намери оптималния баланс. Тук преценката е индивидуална. Някои хора може да са по-склонни  да жертват материалните си стремежи за сметка на духовните, а други също да обръщат внимание на духовното си развитие, но само между другото и да обръщат сериозно внимание и на удобството си. Всъщност когато има осъзнаване на същността на човешките стремежи, много от тях престават да съществуват.

holyvalentine ,
Права си. Прощавай за недоразумението.

Христос и християнство...
Бъркаш, като несъзнавано и автоматично свързваш Христос с църковното християнство, било то ортодокс, католицизъм или протестантско. Йешу от Назарет е споменал пред "Симона, наречен Петър (Петър = камък)", че "На този камък ще изградя църквата си...", да. Дали църква от камъни, вар и цимент обаче? Или църковният храм на тялото, с олтара на любовта, на Бога извътре всеки съзнателен и обичащ човек?! Нищо лошо в църковността, когато и доколкото провежда любовта. Окове ли се в догмите на фарисейската властова невроза обаче, такава псевдо религия няма нищо общо с Христос, с любовта. Нищо лошо в католицизма, в православието (колко гордо е да се наречеш прав, което автоматично прави другостта крива...), в протестантството и евангелизма в частност. Докато провеждат любовта, която води до мъдростта и освобождава, чудесно. Превърнат ли се обаче във властова манипулация, в промиваща мозъци система, в която мъртвата, при това тотално погрешно възприемана буква, е в услуга на нечий его, финансов и социален интерес, вместо в служене на любовта, тогава такава църква няма нищо общо с Христос. Христос не е някъде си там, далече. Няма нужда от посредник между Него и теб. Той е най-близкото преживяване, най-интимното и най-същностното в теб. Да, нужда от помощници по пътя има. Но от преклонили его глави пред безкрая на сърдечната, Христова любов водачи има нужда, не от папски чинове, патриархични звена, проповеднически санове и човешки разделения. Никога Христос е нямал предвид подобни жалки човешки институции. Храмът е тялото, поклонникът е душата ти, Христос е Любовта. 
Можем да се заринем от богословски факултети, но когато преподаваме сектантство, вместо холистична визия, произтичаща от любовта, мъдростта и свободата, Христос ще е далеч от такава институционализираност. По-близо е до всеки човек, който умее през сърдечното си смирение да провежда любовта. Нямат значение външните етикети. Можеш да си будист, джайнист, мюсюлманин, зороастриец, шинтоист, учен, човек на изкуството, можеш да си редови служител, земеделец или занаятчия, можеш да си финансов магнат или пък мияч на съдове - провеждаш ли любовта, Христос се изявява през теб. Не провеждаш ли любовта, водеща до мъдрост и свобода, всякакви титли си остават единствено човешки етикети, лишени от божествена стойност. 
Любовта е месията. Любовта помазва. Тя е Христос. Тя е християнството. За жалост, в съвремието ни повече я срещаме в индуизма и будизма. Да, искрено отдаденият индуист или будист може да е повече християнин от именуващия се такъв... 

Ужасяващо е какви неща се получават понякога при безразборно прилагане на такива методи. Много съм чела по въпроса какво е адекватно за днешните времена и след много личен опит добър и не особено добър сега съм сигурна, че проблемите не могат да се лекуват със стари методи. Методите с дишането и особено с хипервентилацията са остарели. Трябва да се набляга на съзнанието, а не на загубата му. Изтървала си положението от контрол. Вероятно ще ти трябва малко време да се възтановиш, но бъди по-внимателна. подобни методи,включително регресивна хипниза и други които лишават човека от съзнанието му, не помагат. Могат само да отключат неща, които не е време да се отключват.Стой на топло, направи цялостен масаж на тялото си, известно време стой на уютно и познато място, без много хора, за да дойдеш на себе си. Гледай на това като на неприятен и нужен опит. Ако ядеш месо наблегни на него, не яж сурова и само растителна храна поне за няколко дни.Заеми се с ръчна работа - плетене или шиене, която изисква концентрация. Пожелавам ти успех. Ако стоиш в паниката, губиш ресурси. не се шашкай. Ще се справиш.

Празнувам ги като се приготвям вътрешно доста време преди тях, постепенно. Например преди Коледа поне месец преди това започвам да чета Евангелията, да отделям малко време всеки ден, в което се съсредоточавамв  себе си върху това събитие.Около самия празник, няколко дни преиди и след това изобщо не гледам телевизия или слушам радио,а вътрешно съпреживявам и очаквам Рождеството.
За рожедния си ден мога да кажа че когато бях на 25-26 години не го ценях и даже ми се струваше излишен докато една моя приятелка около 27 си рожден ден не изпадна в депресия че остарява и че на всичкто отгоре много хора не се сетили да и честитят. Тогава се замислих сериозно,понеже бях с 1 година по-малка от нея. И дълго мислих и стигнат до това, че не бих се върнала назад и че през годините съм се променяла и това е много ценно и важно. Видях как се променям, а след 30тата година се променям още повече, по-бързо стават промените вече след това и с удоволствие ги наблюдавам когато текат или са станали факт вече. Е да, физически не съм толкова добре като на 18, имам бръчки вече, особено околоноса от двете страни са ми много дълбоки и се натрапват силно, казвали са ми, но това ме индивидуализира повече. В крайна сметка физически умираме, духовно се издигаме.
Рождения ден е личен празник и той е най-вече за самия човек. Важно е той да си го отбележи, защото е изминал още 365 дни от този живот и нещо е натрупал. 

Празнувам ги като се приготвям вътрешно доста време преди тях, постепенно. Например преди Коледа поне месец преди това започвам да чета Евангелията, да отделям малко време всеки ден, в което се съсредоточавамв  себе си върху това събитие.Около самия празник, няколко дни преиди и след това изобщо не гледам телевизия или слушам радио,а вътрешно съпреживявам и очаквам Рождеството.
За рожедния си ден мога да кажа че когато бях на 25-26 години не го ценях и даже ми се струваше излишен докато една моя приятелка около 27 си рожден ден не изпадна в депресия че остарява и че на всичкто отгоре много хора не се сетили да и честитят. Тогава се замислих сериозно,понеже бях с 1 година по-малка от нея. И дълго мислих и стигнат до това, че не бих се върнала назад и че през годините съм се променяла и това е много ценно и важно. Видях как се променям, а след 30тата година се променям още повече, по-бързо стават промените вече след това и с удоволствие ги наблюдавам когато текат или са станали факт вече. Е да, физически не съм толкова добре като на 18, имам бръчки вече, особено околоноса от двете страни са ми много дълбоки и се натрапват силно, казвали са ми, но това ме индивидуализира повече. В крайна сметка физически умираме, духовно се издигаме.
Рождения ден е личен празник и той е най-вече за самия човек. Важно е той да си го отбележи, защото е изминал още 365 дни от този живот и нещо е натрупал. 

Уважаеми българки и българи ---време е !
Врвме е да се събудим за истината , да да започнем да си помагаме , да си прощаваме и да се обичаме---за да бъдем истински щастливи !
Време е да разберем , че управляващите---силните на деня --в крайна сметка са наши роднини , познати , колеги , даже приятели. Те просто са наши братя и сестри и поради общия ни Създател и поради общата ни Родина , и поради общата ни планета . Те просто са хипнотизирани от парите и власта , не разбират смъртоносната вредност на егоизма за всички--и ние трябва да им помогнем да разберат това !
Време е да разберем окончателно и безвъзвратно, че наистина никой няма да свърши нашата работа вместо нас ---които сме я забъркали! Ако ние не я свършим , ще трябва да платим ужасната цена за прехода към неизбежно идващата Нова Култура --Културата на Сътрудничеството и Взаимопомоща .
Крайно време е , всеки да поеме личната си отговорност за бъдещето ни .
                                                                             Кубрат Томов
 

Не знам доколко ще помогне, но намерих няколко цитата от Учителя.

"Щом около очите започва да потъмнява, показва едно неестествено положение на сърцето и симпатичната нервна система не е в изправно положение. Щом започнат очите да потъмняват, самите очи потъмняват, погледът се размътва, показва, че стомашната система е в безпорядък."

"Влюбване и любов", 03.04.1940

"Всичките болести, от които сега страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са се покваряли, говори против тях. Мътните очи говорят против нас, жълтият цвят, вишневият цвят, говори против хората, черният цвят говори против тях. Ако имаш черно под очите, не говори за твоя полза. Ако имаш сенки под очите, това показва едно тягостно състояние, едно душевно състояние, в което се намираш."

"Благословен", 05.10.1941

"Или по някой път онези хора, които много се тревожат, под очите си имат черно, което показва, че дишането не е правилно. Тревожат се за нищо и никакво."

"Минало и настояще", 28.02.1940

"Черната краска, която се образува около лицата ви, показва, че във вас има едно негативно течение. Ако вземем черната краска, според както се определя във физиката, тя поглъща всичко в себе си. Значи всичко потъва в нея. Следователно тя е негативна. И бялата краска е негативна, но тя отблъсква всичко. Едната възприема всичко, а другата връща всичко назад. Затова, ако искате да въздействате на черната краска, непременно трябва да й поставите контраст, ще турите бялата краска - нищо повече!"

"Цветът на лицето се определя от мислите. Черният цвят е земен. Когато лицето на човек почернее, това показва, че той е свързан със земята. Недоволството в човека предизвиква потъмняване на лицето."

От книгата "Себе си познай"