Един от турските султани, султан Махмуд, ходил инкогнито между народа. Веднъж си турил обикновени дрехи и обикновена чалма и излязъл като обикновените хора да се разхожда. Иначе ще има около него ескорт. Тогава той не би могъл да види нещата както трябва.
Той влиза в една лодка и казва на лодкаря:
„Прекарайте ме на другата страна на Босфора, за да се поразходя“.
Той попитал лодкаря във време на плаването:
„Как се поминате във вашия занаят?“
А пък лодкарят бил много умен, познал че този е султана преправен и казал той:
„Във време на султан Махмуд много добре поминавахме“.
Султанът му казал:
„Синко, този свят е един казан, който има 7 клупа. Хвани единия и ще поминеш“.
Лодкарят казал:
„Много хубаво изречение, я го напиши! Не съм учен човек, но като мед ми падна“.
Султанът го казал на турски, на български може да се преведе така:
„Светът прилича на един голям казан. В него нещо се вари. Не го знаете какво се вари. Той има 7 дръжки. Хвани едната дръжка и си гледай работата“.
Султанът си изкарал перодръжката и мастилницата от джоба и написал това изречение. И му го дал. Лодкарят казал:
„Много ви благодаря“.
Излезли на другия бряг. Султанът искал да плати, но онзи казал:
„Не, не! Аз благодаря за изречението“.
Той бил умен човек. Отива при всички лодкари и им казва:
„Ще ми съберете двеста лири“.
И почнал да ги назначава. Дал им висока служба. Те веднага му събират тая сума. Той им казал:
„Няма какво да се мъчиш на пристанището, да прекарваш хората от едно място на друго“.
Те му повярвали. За двеста лири той си направил хубави дрехи на пръв министър. Отива и намира един, който скоро бил уволнен и разбира законите. Казал му да напише един указ. Този чиновник направил указа и понеже лодкарят имал вече името на Махмуда, изважда листчето и казва на чиновника:
„Отдолу ще напишеш името на султан Махмуд, така както е писано тук“.
В указа пишело, че султанът уволнява старият министър-председател и назначава него на служба. Направил си една свита. И когато министър-председателя бил вътре в джамията, онзи му казал:
„Аз те арестувам“.
И взема мястото му, и управлява. Три месеца работи. И много добре работи. Всичко много добре нарежда. Бившият министър-председател написал на султана така:
„Ако има погрешка, няма ли прошка? Искам да зная погрешката си“.
Султанът попитал околните:
„Кой го затвори?“
Казали му, че младият министър-председател. Той казал:
„Кой е? Я го повикайте!“
Онзи се явил пред султан Махмуд. Султанът го пита:
„Тебе кой те постави?“
Онзи изважда онова листче и му го показва. Султанът му казал:
„Синко, аз ти казах да хванеш единия клуп, а пък ти си хванал 7-те“.
Всичко е позволено в света, когато си учен. Всичко не е позволено, когато си глупав. Ако си учен, позволено е всичко да направиш. Този човек хваща стария министър-председател, който бил неспособен, туря го в затвора, и той управлява и управлява добре. Султанът бил доволен. Та казвам, верующите по някой път питат: „Защо работите вървят така?“ Ти дръж единия клуп на казана и не питай, какво се вари вътре. И защо го бъркат така, и това не питай. Като се свари, ако можеш да вземеш от свареното, добре.
