Judge

Здравейте. Имам въпрос към терапевтите и не само.Някой от тук използвал ли е методът Седона,понеже не намирам почти никаква информация на български.До колкото разбирам от това което четох е доста полезен инструмент за личностно развитие.Дори на доста места,много хора са писали че е един от най мощните методи до колкото успях да си преведа.Понеже тук има доста терапевти и се чудих дали са го използвали в практиката.

Мерси на Стефан и Орлин. Казваш защитните механизми на съзнанието това е четенето на мисли,скачане към заключения,катастрофизиране и т.н. това ли е или греша.Да кажем при поведенческа работа отивам при някой непознат и му искам 50 стотинки и в главата ми веднага идва мисълта ще се изложа,ще ме помисли за някой неудачник.Това ли е?Искам и да попитам нещо друго,при ограничаване на алкохола и цигарите със ежедневен спорт,тичане,ще помогне ли в поведенческата работа да бъда по спокоен,да мога по лесно да скачам във стресирващи за мен ситуации.

Мерси за отговора.Главно с терапевта работихме чрез психоанализа което аз вече бях направил сам.Осъзнах доста неща преди терапията,мисля че точно заради това някак си не виждах смисъл да продължа.Да знам,че мотивацията и дисциплината са началото на промяната,но когато дойде време да се сблъскам със страховете ми блокирвам,изпадам в паника и следва бягството.Ето,отварям вашета книга дишам,правя аудио медитациите ви и идва ден в който се събуждам и съм тревожен и всичко е захвърлено след което следва пушене,пиене и да се изкарвам жертва.Може би и направих грешка че четях толкова книги за самопомощ,защото мисля че от толкова четене не дадох и шанс на терапевта.Това което ми казваше го знаех.Казвах си е това всичкото го знам защо да продължавам.И ето ме тук облян в страхове,че няма да мога да се променя.

Здравейте,мъж на 25 години съм от Силистра.Вече ми е доста трудно и се реших най после да пиша,дори и да не знам от къде да започна.Ще разкажа кое ме доведе тук във форума.Още от малък съм много срамежлив,притеснителен трудно се сближавах с другите деца поради това че усещах,че по някакъв начин съм различен от тях.В тийнейджърските ми години всичко продължи по този начин,трудно сближаване,много притеснение в училище,несигурност в себе си.Сега като пиша това виждам в момента колко повече страхове имам.Вече вземам все по трудно решения,претиснявам се от някакви маловажни дейности,страх ме е от мнението на хората,трудно рискувам.Миналата година бях при психотерапевт но нямаше подобрение,може би причината е била и в мен.Знам че тук е трудно да се отговори на въпроса ми но възможно ли е да имам Отбягващо разстройство на личността или е Социална фобия.Може постът ми да е малко объркващ но в главата ми е каша. Лек и успешен ден на всички