Jump to content
Порталът към съзнателен живот

mysoulismyworld

Участници
  • Общо Съдържание

    10
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Когато получа това ,което искам почвам да мисля за друго,което нямам,целия ми фокус е там,винаги нещо не достига,това правя....Нямам угодия един вид... Искам да си имам семейство и деца,и да бъда като нормалните хора.... Ядосвам се на себе си,защото постоянно се изнервям,ядосвам,винаги съм била нервна,припряна и т.н.Гледам да мисля за това,което имам,което не е малко,защото не съм гладна,не съм жадна,имам покрив над главата си,имам добри доходи,дори имам уважение сред обществото,творческа личност съм и имам изградено име в професионален план, работя това,което харесвам.Но....
  2. Искам промяна,но може би е страх от нея,правя стъпки все пак...страх ме е да не направя грешна стъпка и какво ще се случи от това,както съм чела това е недоверие към живота и Бога.Наистина прекалено мислим за бъдещето,аз де, и пропускам настоящия момент,след това като мине той пък се връщам назад и си казвам защо не съм го оценявала,защото винаги в който и един момент от живота си да се намираме има по нещо хубаво.Наистина проблема ми е ,че не живея ''тук и сега'' и гледам или в миналото,или мисля за бъдещето ,проблема е ,че ''тук и сега'' не ми харесва.Не знам,но по принцип на мен все нещо не ми харесва,все нещо не е както трябва...И аз не знам какъв човек съм.Искам нещо,но то идва доста по-късно и тогава спирам да го оценявам,не знам защо така.На път съм да осъществя мечтата си в професионален план,започнах собствен бизнес,трябва да го довърша и докато не стане не мога да мръдна от градаа.Нищо извън мен не може да ми донесе мир,мирът трябва да идва отвътре ,но не знам как да го постигна...
  3. Честно казано не знам как да променя нещата,или избързвам....нямам търпение по принцип да чакам,искам всичко да се случва бързо...мн бързо ми писват нещата също,мн мразя еднообразието.трябва нещо интересно даа ми грабне вниманието и да отклонява мислите ми,когато всичко е еднообразно и едно и също тогава почват най-големите ми обсесии,умът просто търси нещо с което да се захване и което да му е интересно.Може би така,той не е в застой,не мога да стоя и нищо да не мисля,явно заради това умът ми почва да се занимава със страховете и обсесиите,така го усещам
  4. Ако сте в супер малък град от селски тип,където няма нищо,нито къде да идеш,нито с кого,защото е обезлюдял ,мн западнала провинция,всички тука се оплакват от това...не съм само аз,но поне те имат деца и семейства,които да им отвличат вниманието...слава на Бога аз имам баща ,майка и брат,които са до мен,имам и добра работа,но личния и социалния живот го няма,града няма как да го предостави и това страшно мн ме напряга.Трябва да се махна,но на този етап не мога!Ако искате вярвайте,но не стоя със скръстени ръце и да чакам всичко ,ей така да си отмине,но просто мн ми се насъбра!Отново благодаря за съветите!
  5. Георги,аз живота си го знам,проблема ми е ,че не знам как да го променя,ситуацията е мн заплетена,Получавам силни обсесии ,защото не чувствам удовлетвореност от живота ,който имам,защото преживях наскоро катаклизми,защото не знам как да променя нещата около себе си.Нямам социален и личен живот,само работа,нямам и приятели в града ,в който съм,но това е дълга тема.Аз знам какво ми липсва ,но... на този етап не мога да променя мн неща.Всичките тези неща ,които казваш аз ги знам,наясно съм с доста неща.Когато намеря мирът в себе си,тогава ще се оправя,е все още не мога да го намеря,но се опитвам да правя разни неща за постигането му!Благодаря за съветите!
  6. Благодаря за съветите,просто мн рядко ми се е случвало страха ми да е толкова голям,имам усещането,че мога да пукна от страх.И друго това,че е няколко дена,да кажем преодолея до някъде първоначалния страх,другите дни пак ще дишам не нормално,оттам се чувствам зле,почва глава,сърце,нямам сили,вие ми се свят и т.н .Не мога да издържа повече от два дена в това състояние,просто чувствам тялото си ,че си заминава,едвам съм се спасявала друг път от подобни ситуации...Опитвам се сега да прилагам парадоксалното намерение,както Андрей каза и взимам витамин,ама като знам,че си е витамин не мога да изпитам толкова страх,мозъка ми е спокоен,утре ще гледам преди това да си представя ,че взимам антибиотика и ще почна да мисля колко зле ми става,ще ссе мъча да се филмирам и настроя и след това ще взема витамина и ще го изиграя ...ама не знам кво ще се получи,като дефакто мозъка ми в тоя момент не усеща опасност и не изпадам в паника.Днес взех витамина,ама нали знам ,че е витамин,не ме беше страх,само повтарях умирам ,задушавам се и т.н ,ама без страх...
  7. Здравейте!Изпитвам ужас от мисълта да пия антибиотици,защото знам ,че е възможна силна алергична реакция-анафилаксия и смърт.Стигнах дъното!Не знам как да се справя,защото знам,че се налага прием на антибиотици.Мисълта да не получа анафилаксия ме ужасява.Изпитвам ужасна паника,че ще умра,не мога да дишам.Ако взема хапчето не знам как ще го преживея,защото започвам да се задушавам,мъченията са непосилни от ужаса и страха,който изпитвам да не получа алергична реакция.По принцип ми се налага да взема антибиотик за кървящи венци,но като прочетох листовката и един от страничните ефекти е анафилаксия ,и от там се тръгна ужаса.Страх ме е да взема от хапчето.Като си представя,че го взимам и започвам да се задушавам и цялата симптоматика на тревожността!Просто не знам ако почна да взимам дали ще издържа физически,освен задушаване,получавам главоболие,един страшен ужас,физически започвам да се чувствам мн зле,ставам като пияна,но ужаса от смърта,от страха,че мога да получа силна алергична рреакция ме парализира...Ужас да кажа,пак ще е слабо казано,нямам думи да опиша състоянието в което мога да изпадна,непосилно е,мъките са безумни от изпитващия страх...не знам как да се справя....Всичко това,че знам ,че си внушавам ,че се тревожа напразно и т.н не ми помага.Просто не мога да предвидя реакциите си,както съм спокойна при взимане на лекарството мога да изпадна в шок от ужас...Обсесията ми е мн голяма,не мога да я контролирам.Четох ,че при анафилаксия може да се капнат няколко капки адреналин(ампула) под езика за облекчаване на симптомите,като бърза мярка и след това в спешното,но дори и това не помага на сбъркания ми мозък да се страхува и да продължава да изпитва ужас...Не мога да разбера аз това,мисля логично ,знам,че този страх е безпочвен по принцип,че има малка вероятност да се случи нещо сериозно и дори да се случи има изходен път,и въпреки това умът ми продължава да се филмира,все едно е заредена друга програма,има вирус в компютъра..Не мога да го контролирам просто.Държа се така все едно ще живея вечно...нямам думи..не знам как да се оправя,а приемането на антибиотици е наложително при определени случаи...тотално ми писна от всичко и от този живот.
  8. mysoulismyworld

    Тая пуста любов...

    Според мен твоя мъж не е отговарял на твоите представи за мъж и любов!С годините също се стига до едно еднообразие,ежедневие във връзката,скука.Но,това,което искаш го няма за цял живот,не можеш да очакваш страстта в любовта да е постоянна,това да си влюбен и да обичаш е различно.Казваш '' че сме заедно от малки , нямали сме други връзки и нямам изградена система от ценности във една връзка, нито база за сравнение, един вид незрели сме в това отношение. Друга моя особеност е, че не се приемам и обичам напълно, което рефлектира и върху любовта ми към другите. Усещам, че за да обичам даден мъж, той трябва да е перфектен в моите очи, а зная че това е невъзможно и ненужно. '' Базата за сравнение не е задъллжителна за да оцениш някого.Както каза психоложката хората се променят с времето,това,че си мислиш,че си била незряла не е точно така,мн двойки се взимат на тази възраст и са щастливи заедно.Идеята за перфектния мъж знаеш,че е химера,но въпреки това вътрешно се надяваш да имаш такъв,това те подвежда!Това,което си казала на мъжа си мн ще му повлияе,може да промени отношението си към теб,помисли и си отговори на въпроса,ако можеш какво ще стане ако един ден мъжът ти ти каже,че вече не те обича по същия начин и мисли дали да се разделите,помисли си готова ли си да загубиш мъж,който те обича,подкрепя и е бил през всичкото време с теб и до теб,бил ти е приятел.Помисли си дали споделянето и приятелството,това да можеш да кажеш на някого всичко ,да знаеш,че този някой те приема такава каквато си и винаги е зад теб е по-маловажно от това да чувстваш страстта,емоцията,душевната химия,която в един момент няма да бъде това,което е била първоначално.Близък ли го чувстваш или по скоро чужд?При вас липсва разнообразието,изненадите,новите изживявания,а сивото ежедневие убива.Не знам кое е правилно за теб,но само гледай да не съжаляваш после,пък и имате дете. Моето мнение не е компетентно,но аз преживявам нещо подобно,при теб може да не се получи така,не зная,може и да е различно.Но моите представи за мъж също бяха различни,аз също търсих това,което ти описваш,голямата любов и прочее,оценявах качествата на приятеля ми,но както се изразиха в предния коментар-повърхностно,не оцених самия него,въпреки ,че през цялото време мислех,че оценявам това,което е.Липсваше ми тръпката,разнообразието и т.н,също някои неща ме дразнеха много в него,но това което имах с него беше повече от това,защото споделях с него най-големите си тайни,беше най-добрия ми приятел и сега го оценявам и разбирам,сега ,когато е късно.Защото аз го отблъсквах мн пъти ,а той ме обичаше,така както никой преди,докато един ден той ми сподели,че вече не чувства същото и промени отношението си към мен ,вследствие на постоянното отблъскване от моя страна,за което много съжалявам!
  9. mysoulismyworld

    Как да изберем психотерапевт

    Mоже ли да ми кажете какво означава да приемем страховете си?Да обичаме себе си какво значи също,това съм чела постоянно.Аз мисля,че обичам себе си,но пак имам проблеми.Моля,някой да ми разясни тези неща..
  10. Здравейте!От малък град съм и в близката околност няма психоаналитици.Имам нужда и желание да посетя такъв специалист,но проблема е,че наоколо няма,а да отида в най-близкия голям град е трудно постижима цел,защото няма кой да ме закара,не съм шофьор и от семейството ми няма такива.Имам проблем с пътуването в автобуси,разбирайте клаустрофобия,не съм пътувала от години с автобус.В момента съм в крехко психологично състояние,имам не леки проблеми в тази връзка.Мисля си за онлайн помощ,защото в случая не виждам по-добър вариант.Моля ,някой от тук присъстващите психоаналитици би ли се наел да окаже такъв вид помощ? Имам вътрешни неразрешими проблеми,искам някой да ми каже конкретно ето тук и тук имаш проблем,работи върху това.Чета в нета информация,гледам да променям начина си на мислене,но конкретно искам някой да ми каже къде бъркам,знам ,че основно е в начина на мислене и възприемане на нещата и живота!Като цяло имам нужда от цялостно трансформиране и промяна на възприятията и нов поглед върху живота.В момента преживявам мн труден период,свързан с хора и обстоятелства.Търся вярата в себе си,доста дълго се оставих отново да ме завладеят мрачните мисли и погрешни убеждения,знаех,че така ще стане,но го допуснах. Имам паническо разтройство,някакъв вид агорофобия,обсесивно-компулсивно разтройство,деперсонализация и дереализация също съм изпитвала.Това са тези ,които съм разпознала в себе си ,за други не знам. Бихте ли ме насочили към някой специалист,който да води онлайн прегледи или поне лично да си поговоря ,или попиша с него.Трябват ми конкретни насоки,колкото и минимални да са,предвид възможностите ,които дава интернет.Дори и да си пиша с някой добър психоаналитик,ще си платя за отделеното време,ценя времето на всеки! Благодаря!
×