Jump to content
Порталът към съзнателен живот

hurtled

Участници
  • Общо Съдържание

    8
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

hurtled's Achievements

  1. Една бърза консултация с вас не ми се обеснява в какви психо състояния съм изпадал но нещата които съм мислил докато съм бил там се чудя дали всъщност не са доста логични като мислех че имам шизофрения развивах страшни теории и една от тях в последствие се оказа реална а тя беше че хората от селата са много по малко склонни към шизофрения защото те живеят с постоянна мисъл за следващия ден и постоянно мозака им се упражнява с вечните занимания от селския живот винаги има какво да се направи , поправи и др. нали това си бяха мои теории после като четох за шизофренията което беше и грешка защото изпадах в огромни страхове не искам и да се сещам но имало такива изследвания на учени които са установили че хората от селата са с най нисък процент на шизофрения а следващата ми теория която ми се върти в главата е интернета и по точно опцията на почти всички сайтове да следят какво гледаш за да знае компютъра какви реклами и видео клипове да ти пуска например в ютуб да ти предлага клипове според твоите харесвания и се питам дали това всъщност не е много вредно за хората които имат проблеми с психиката на практика мозъка ти като си под различни форми на стрес в опасни нива е свикнал на един начин на живот гледаш дадени клипове дадени неща които всъщност започват да се повтарят и повтарят и измъкването от цялостната ситуация става още по трудна и трудна докато не спреш да се ровиш в интернет а да започнеш да правиш нещо да излезеш от това състояние като спорт или някакво друго занимание но за мен най добрия вариант е спорт не мога да обясня точно идеята ми много ми е трудно да го напиша тук така че да е последователно и да хванете логиката
  2. добре че се усетих на време да спра да чета и в интернет страшно ВРЕДИ на 10000% съм мислех даже че е лудост да мисля такива неща че може да е вредно и подобни но после разбрах че не съм само аз както и да е шока дето бях 2 дена като си прочетох симптомите бях се отписал и следях всяко едно мое движение и мисъл и на животни и на хора направо докато пиша и ме заболява главата натоварвам се и най-важното е че го разбирам а това ме успокоява много а преди изпадах в някакви анализи направо света ми ставаше черен и по лошо незнам как да го опиша забравил съм го вече
  3. не знам аз почти се измъкнах от скапаната дупка само разбрах че да го мислиш не става и да не го мислиш пак не става трябва баланс и да намериш начин за почивка дали разходка дали нещо и да създадеш хубави навици дори и да мислиш че няма да ти помогне по никакъв начин или каквото и да мислиш да те занимават и да не се напъваш да се бориш поне при мене е така стряскам се и започват мислите на макс обороти и няма спирка но вече съм добре и се надявам все по добре да ставам даже вече мога да мисля спокойно !! и излизам почти мигновенно от всякакви филми
  4. аз прочетох темата ти и мисля че имаме един и същ проблем и протича по един и същ начин и аз бях така първо мисли за какви ли не болести като четох симптоми и други страшни страхове 2 дена бях в ад тотален гледах майка ми и баща ми и само мислих каква болка ще им причиня ако стане нещо такова мислех че съм първа втора фаза шизофрения тези страхове ги преборих после дойде момента който ти спомена незнаех точно от какво ме е страх и тогава писах във форума и д-р Тодор Първанов ми помогна страшно изключително много просто спри да мислиш и действай трудно е много но мозака ти започва да свиква после ще дойдат моменти , случки които може да те върнат пак в мисленето без дори да се усетиш и да започне всичко на ново просто недей да мисли дори не си повтаряй "не мисли" или разни подобни просто спри излез навънка веднага ако неможеш да се укротиш много помага страшно много особено вечер поне при мене към 6-7 като няма много хора и е спокойно навън днеска пробвах да бягам и резултата беше удивителен направо не съм бил толкова щастлив от незнам година и повече немислих за нищо само дишах и дишах а ти как си с контактуването с хора аз почвам да губя смисъл от всичко понякога защото немога да се успокоя и да мисля нормално да проведа нормален разговор почвам да говоря глупости и сеедно завиждам на хората някой ми обеснява какво е станало например днес аз немога да се концентрирам или да се похвали с нещо и незнам как да реагирам и това ме мъчи най най много от всичко защото някой почват да мислят че им завиждаш някой те взимат за шматка но никой неможе да те разбере а да тръгнеш да се обесняваш на никой не му пука и това ме мъчи най-много от всичко че не мога да вляза в положението на човек и да изживея емоцията с него това ми беше най приятното нещо преди и направо сега докато пиша се насълзявам но няма да се дам куче съм от малък но при мене имаше много изживян стрес точно заради тая ми черта и съм сигурен на 10000% че това ме докара до тук не че е нещо незнам какво просто ние така го мислим вече започвам много често да мисля нормално и усещам колко е малоумно това което изживяваме и нереално не точно ами незнам как да го обесня просто фокуса ни е на друго място и не ни дава покой да използваме енергията в правилна и позитивна посока ами в отрицателна но ще се справим няма лесни неща после като се справим съм сигурен че ще сме още по добри към себе си и околните и ще живеем истински няма да го забравя никога този момент от живота си и няма да съжелявам никога
  5. трудно ми е и не знам откаде да започнапросто се промених много и сега как да се променя дали ще промени нещо ако почна работа страх ме е да не се повторят нещата да ходя изнервен да се карам с хората и така въпреки че се чувствам спокоен просто неискам да се повтори този АД дали от там идват другите ми страхове
  6. Здравейте на 20 години съм и незнам вече какво ми е дали сам съм си виновен или просто така ми се е случило минах през какво ли не май грешката ми беше че се пробвах да се лекувам сам неможех да мисля имах страшно забавено мислех че имам някаква шизофрения (защото четох симптоми в интернет) и подобни бях се наплашил много вече се научих да си контролирам страха наистина се чувствам много по добре но още има нещо немога да разбера какво е невиждам смисъл в нищо преди бях спортист а 16 години ходих на фитнес около година бях наедрял много бях си променил мислене и всичко всичко ми беше толкова красиво и прочие направо се чувствах супер после започнах да пуша трева която между другото не ми влияеше добре депресираше ме не винаги но в повечето случай но с тях като изляза нямах какво друго да правя после почнах да се карам с майка ми да и крада пари тя започна да си крие чантата с времето ми загуби доверие забравих за всякакви отговорнисти спрях тренировки откраднах синджири от вкъщи златните пръстени от сватбата на майка ми часовника на баща ми за години стаж в чужбина продадох ги за да ходя на казино още ходих на училище майками ми беше дала пари за практика в училище един курс да платя аз ги изиграх на казино и така и така и така сега вече се кротнах след като ме уволниха от 1 работа и не за друго харесваха ме как работя бях шофьор обаче постоянно ми беше изключен телефона сутрин закъснявах и прочие обаче небеше за друго ами постоянно живях в един страх исках да се променя а не виждах как взимах парите в края на месеца и пак на казино и така 6 месеца утивам на работа постоянно изнервен докато карах в града пак бях изнервен направо АД не ми се слизаше и от колата като ходих на обекти да не ме виждат хората такъв изнервен защото се мъчих да го прикривам но пък изглеждах срамежлив и изнервен и направо се чувствах като някакво дете скапано дете някой като ме заговаряше от страх да не се изнервя или нещо му отговарях като петокласник и се усещах направо ми изключваше мозака незнаех как да мисля за какво да мисля направо АД АД АД после ме уволни шефа след 1321298412 компромиса за това че ми е изкл телефона постоянно просто не се сещах наистина да го направя това от тези мисли вечер заспивах трудно едвам едвам от шибаните мисли дали не съм полудял защото не е нормално да не се сещам и да забравям неща сега съм по спокоен обаче не виждам какво трябва да направя да се променя ако почна работа как това ще ми помогне ще взема пари и какво ще правя с тези пари ако почна фитнес какво ще промени това ще наедрея и какво преди ходих и помня че имах някаква цел която много ме нахъсваше помня и колко щастлив бях как как да се върна обратно и да забравя всичко има и още много да говоря просто ми трябва да поговоря с някой и да не е майка ми не мога да и споделя това на нея в никакъв случай много се шашка не искам заради мене да живее в тревоги достатъчно и създадох !
  7. НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ не си сама абсолютно същия съм като теб на 20 години ако искаш пиши в skype: futbo0listch3to000 много ми е интересно как протичат при теб нещата току виж си помогнем взаимно аз просто спрях да се отдавам на страха концентрирам се върху нещата повече започнах да спортувам и вече се чувствам доста по добре
×
×
  • Добави...