Здравейте! За първи път пиша в подобен сайт и нз дали е на точната тема, извинявам се ,ако не е така. На кратко на 25 години съм , завърших бакалавър , сега тепърва ми предстои магистър, имам мн приятели , които държат на мен , нямам сериозна връзка , за момента и имам здравословен кожен проблем, поради което трудно допускам някой до себе си , комплекс ми е . Проблема , който ме мъчи от мн време обаче е предателство от приятел, знам , че за мн хора е детинско , но за мен тя ми е като сестра , познаваме се от 10 години , буквално винаги сме си помагали, един от малкото хора пред , които съм била себе си и не съм се срамувала да говоря за проблемите си , включително и болестта. Проблема е там , че тя почна да употребява наркотици от 7-8 години редовно трева, а от 5-6 амфетамини , метамфетамин , заобиколена е от хора само , които употребяват , др около нея които не употребяваме сме забравени . Историята е мн дълга и болезнена , накратко скандалите ни почнаха след като употребата на наркотици почна да става редовна , от подкрепящ приятел се превърна в егоист. Един ден просто си тръгна , спря да ми вдига , да ми пише , да ми отговаря , за последните 2 години се засякохме 10 пъти , но за мен продължава да е същото и не искам и аз да забравя , да си тръгна и да я оставя да пропада . Един път съм я вадила от тази " дупка" както тя сама я нарече , но сега тя просто не ми позволява , в малкото пъти, които сме се засекли , и говоря , без да викам , с часове и тя казва , че ме разбира , че ще спре , че държи на мен и после пак не я виждам с месеци , не ми вдига , само мълчание , каквото и да кажа . Последното , което ме накара да ви пиша е , че преди 2 месеца почина нейн близък приятел , който употребяваше наркотици , при катастрофа , аз разбрах от др хора и нз в продължение на часове , дали и тя не е била в колата . Бях като ударена от самолет 2 дни ... Слава на Бог не беше в колата , жива и здрава е , но това ме накара да простя и забравя всичкото досега безразличие и исках само да и помогна и пак да си бъдем близки както преди , защото имам чувството , че част от мен я няма . Писах и в продължение на месец и половина всеки ден , тя къде отговаряше , къде не , но ми споделяше и беше благодарна за куража , дойде време да се видим , пребрах се в нашия град , писах , звънях , молих , нищо. Само мълчание , без никаква причина, поне от моя страна. В града ни научих , че все още употребява наркотици , даже мн по - чести и с дни . Само притеснителни неща и нищо добро. Последно и написах , мн тежки думи и че не ме интересува какво ще става с нея от сега нататък, че бях с нея до тук. Казах го в яда си , тя разбира се не отговори , но на мен ми тежи , защото не го мисля в действителност. Въпросът ми е как да и помогна ? Да се обърна ли към майка и ? Как да помогна след като тя ми мълчи ? И най- важното за мен , погледнато отстрани , има ли смисъл , от моите думи и дела , мн общи приятели ми казват да се откажа от нея и , че не и пука явно за мен вече, но на мен ми е трудно . Нз грешката в мен ли е ? Нз дали не е време да се откажа ... , но знам , че мн ме боли и не искам да става така. Благодаря ви за отделеното време , нз колко добре успях да пресъздам ситуацията , имам нужда от съвет , защото търся грешката в себе си , че не съм я подкрепила достатъчно , че в началото я притисках и и поставих ултиматум и постоянно чувствам вина , а искам да продължа напред!!!
