lala1

Аз определено имам вътрешни спирачки вече, че този човек е постъпил, по начин, който не смятам за нормален и уважителен спрямо мен, т.е преминал е въпросните граници, за които говорите, затова и приемам всяка моя крачка към него като неуважение към самата мен, защото не знам дали той не се опитва да си подрежда живота без мен в него и един вид да му се натрапвам, което не бих допуснала.  Не знам дали го обяснявам разбираемо, но...
Имаме да се разясняваме и според мен, но дали според него е така, няма как да знам без да говори.
Относно самочувствието - мисля на всеки човек му е приятно да е харесван и да му се обръща внимание.  

Здравейте,
благодаря за мнението Misha64  Дано да си права!

Това, което мен конкретно ме спира да реагирам е, че в много голяма част от случаите, в които съм правела аз първата крачка към някой, нещата не са завършвали в моя полза. Не желая да изпадам в стари ситуации, знам, че човекът е различен, че случаят е различен, но другото, което мисля е, ако един човек има интерес, няма ли да действа? Още повече ако е мъж.. ?
 Благодаря ви!

Аз определено имам вътрешни спирачки вече, че този човек е постъпил, по начин, който не смятам за нормален и уважителен спрямо мен, т.е преминал е въпросните граници, за които говорите, затова и приемам всяка моя крачка към него като неуважение към самата мен, защото не знам дали той не се опитва да си подрежда живота без мен в него и един вид да му се натрапвам, което не бих допуснала.  Не знам дали го обяснявам разбираемо, но...
Имаме да се разясняваме и според мен, но дали според него е така, няма как да знам без да говори.
Относно самочувствието - мисля на всеки човек му е приятно да е харесван и да му се обръща внимание.  

Аз определено имам вътрешни спирачки вече, че този човек е постъпил, по начин, който не смятам за нормален и уважителен спрямо мен, т.е преминал е въпросните граници, за които говорите, затова и приемам всяка моя крачка към него като неуважение към самата мен, защото не знам дали той не се опитва да си подрежда живота без мен в него и един вид да му се натрапвам, което не бих допуснала.  Не знам дали го обяснявам разбираемо, но...
Имаме да се разясняваме и според мен, но дали според него е така, няма как да знам без да говори.
Относно самочувствието - мисля на всеки човек му е приятно да е харесван и да му се обръща внимание.  

В конкретния случай, може би, аз за пореден път се убедих, че трябва да контролирам емоциите си повече и да разсъждавам по-трезво. За него не мога да кажа какво/ дали е научил от мен.
По принцип мисля, че срещаме  хора, които ни помагат да израстнем духовно и да сме напълно готови за човека, с когото ще се чувстваме щастливи.В тази ситуация, мисля, че той би могъл да бъде този човек , поради редица фактори и оттам идва и объркаността ми.
Но от друга страна също вярвам, че човекът срещу теб е като твое огледало и изкарва нещата, които  ти самият не харесваш у себе си ( като поведение)... та ако наистина е така, излиза, че и аз не съм наясно със себе си, не само той.  

Съгласна съм. Щастието не трябва да зависи от друг човек, но на мен точно това ми е трудно постижимото. Може би ако успея, тогава нещата ще се подредят от самосебе си.
Благодаря за помощта и мненията!