savinapetrova

Здравейте! Преди 2 години започна всичко. Бях дива, вечно усмихната и не спирах да ходя по купони (това беше единственият начин да се забавлявам). Така една вечер пробвах дрога и получих паник атака, защото не знаех какво се случва с ума и тялото ми. Месеци наред почти не излизах от нас, беше ми изключително трудно да ходя на училище, защото коварните мисли, че ще умра или полудея не излизаха от главата ми. Изживях някакъв ад, но с времето всичко отмина. Промених се много и осъзнах колко безрасъдно съм живяла. Остана само лека тревожност когато съм сред повече хора. Завърших училище, приеха ме в университет, запознах се със страхотни хора и всичко беше прекрасно, до преди няколко дни... Не знам от къде се се появи този огромен стрес отново, но имам чувството, че всичко се повтаря и тази мисъл ме влудява. Страхувам се да излезна от дома ми, за да не получа паник атака (въпреки, че съм получавала само веднъж), не искам да изглеждам слаба в очите на хората. Срамувам се от състоянието си и знам, че трябва но не мога да го приема. Страх ме е да не се затворя вкъщи и да проваля живота си.....