Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Андрей Филипов

Участници
  • Общо Съдържание

    84
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    4

Репутация Активност

  1. Like
    Андрей Филипов got a reaction from дивна in Сърцебиене   
    Здравейте! 
    Когато човек е под силен стрес е нормално пулсът да е учестен. Всеки трети е с такава симптоматика, когато е под карантина. Прекаленото самонаблюдение или хиперрефлексия също предизвиква промяна в пулса. Тъжните, тихите периоди са наше право, но е хубаво да ги осъзнаваме като такива – те са само периоди, паузи, малко тишина преди отново да натиснем play. При всички случаи не бива да се чувстваме неудобно в нито едно свое състояние – нито, когато сме щастливи (а другите не са), нито когато сме нещастни (но другите не разбират това). "Няма нужда да се срамуваме от сълзите, тъй като те са свидетелство за най-голямата човешка смелост - смелостта да страдаш", казва още Франкъл.Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.
  2. Like
    Андрей Филипов got a reaction from Desy_V in Сърцебиене   
    Здравейте! 
    Когато човек е под силен стрес е нормално пулсът да е учестен. Всеки трети е с такава симптоматика, когато е под карантина. Прекаленото самонаблюдение или хиперрефлексия също предизвиква промяна в пулса. Тъжните, тихите периоди са наше право, но е хубаво да ги осъзнаваме като такива – те са само периоди, паузи, малко тишина преди отново да натиснем play. При всички случаи не бива да се чувстваме неудобно в нито едно свое състояние – нито, когато сме щастливи (а другите не са), нито когато сме нещастни (но другите не разбират това). "Няма нужда да се срамуваме от сълзите, тъй като те са свидетелство за най-голямата човешка смелост - смелостта да страдаш", казва още Франкъл.Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.
  3. Like
    Андрей Филипов got a reaction from АлександърТ.А. in Сърцебиене   
    Здравейте! 
    Когато човек е под силен стрес е нормално пулсът да е учестен. Всеки трети е с такава симптоматика, когато е под карантина. Прекаленото самонаблюдение или хиперрефлексия също предизвиква промяна в пулса. Тъжните, тихите периоди са наше право, но е хубаво да ги осъзнаваме като такива – те са само периоди, паузи, малко тишина преди отново да натиснем play. При всички случаи не бива да се чувстваме неудобно в нито едно свое състояние – нито, когато сме щастливи (а другите не са), нито когато сме нещастни (но другите не разбират това). "Няма нужда да се срамуваме от сълзите, тъй като те са свидетелство за най-голямата човешка смелост - смелостта да страдаш", казва още Франкъл.Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.
  4. Thanks
    Андрей Филипов reacted to Орлин Баев in Как да пордължа нататък?   
    Писах, писах и изтрих... Накратко, ще кажа: разбирам те и споделям напълно болката ти. За горите, окрадването, разсипията, психопатията отгоре, автоагресията на народа и т.н. Виждам, преживявам същото, в същата среда съм, живея в панелна "китайска стена", в центъра на гетото... 
    Знам само, че с бягане навън, мълчане, мрънкане, няма да оправим нито държавата, нито собственото си световъзприятие. Да, има нужда не от митинги, а от по-сериозни процеси - но, тъй като не сме революционери, можем да поработим най-вече по собственото си възприятие. 
    Как? Като се запитаме какво в нас събужда целия този социален хаос. Като го ползваме, за да разтворим дълбоките си, активирани от случващото се болки, превръщайки ги в самообладание, въпреки всичко. Или благодарение на всичко. Като бъдем здрави клетки, живеещи здравия си и силен живот, въпреки метастазите наоколо си. Здрави клетки, стараещи се да пръскат здравето и светлината си не позитивничко и затапващо чрез наивен позитивизъм. Не, това е само временен транквилант, който започва да работи все по-малко и постепенно се превръща в част от проблема, не от решението. 
    Как ли? Като превръщаме кризата в шанс. Преработвайки собствените си дълбоки адове, активирани от външния пъкъл, доверили се на разумността на Живота, поставил ни именно в тези условия. А те са ценни, именно поради огромните противоречия, които носят. З атях сме се родили. Лесно е да се живее в пергектно уредена държава, но и лесно е да се заспи отвътре в такава. А тук - наблюдавайки въпросната психопатно невротична, садо-мазо реакция наоколо си, да бъдем нещо трето, извън нея. Да бъдем следващи активно силните си цели, отвътре все по-самообладани, отвън смело пробиващи пътя си добротворци. Като диаманти да сме, носещи дух, светлина, стабилност, човещина. която да проявяваме наоколо си. Не, не да сме някакви добрички мекотели, не. Това е същият мазохизъм. Като кремък твърди отвън, а отвътре обичащи. Никак не лесно това. Но е възможно! Така сме здрави и заразяваме и другите със здравето си. Това е личната ни революция. Другата, аз поне оставям на Бога и на евентуалните Чегевари, ако ще се появяват... 
    Аз се опитвам да бъда промяната за кяоято говоря. Далеч не винаги успявам - малък слабачко съм. Но продължавам да се опитвам. Искам да ти дам пример с една моя специализантка: казва се Кристин (името е фиктивно). Сега се обучава при мен, но преди години учихме заедно психология. Тогава заеквах. Реакцията на хората към тази ми особеност, бе филтър. Някои ме съжаляваха - а това е страхът "да не бъда и аз така", нищо общо с любовта. Други страняха от мен, поради събудените в тях собствени страхове. Н амалцина не им правеше впечатление - на изключенията. Такова изключение бе Кристин. Въобще не ѝ пукаше за моето пелтечене - ама грам. истински и непринудено. Защото не взаимодействаше със страхове в нея. Такива просто нямаше. Сега Кристин поддържа собствени центрове, в които се занимава с обучение, възпитание и какво ли още не. Всичко, която прави, е от сърце, с огромно желание, с невероятна вяра в естествеността на добрите резултати, които съответно се и реализират. 
    Кристин започна ей така,между другото, да поправя болници. не, не тя лично, но с тази си изчистеност от страхове, на мястото на които живее смелост, харизма, смисъл и обич  -с тези си удивителни качества, възпламенява другите, вдъхновява желание за дарения. Тя прекрасно знае, че държавата е практически липсваща и абдикирала. Но самата тя действа, постига реални резултати, пру това никак не малки. Огънят ѝ гори още по-силно, именно благодарение на цялата социална каша, в която всички се варим. 
    Когато такива факли се обединяваме, правим голям огън. Не е нужно хората да виждат. Бог вижда. Имайки този огън, можем да виждаме дълбоко истинското, божественото в хората, въпреки външните им минуси, роли, залепнали за тях социални маски... Тогава сме лечители със самото си живеене, каквото и да действаме, в каквато и посока да се реализираме формално.
    За мен това е начинът!
     
  5. Like
    Андрей Филипов reacted to Ines Raycheva in Личностови разстройства   
    Реших да публикувам тук този клип, като на 30-тата до 33 мин. има нелош пример как, според мен, е подходящо да се работи с някои личностови разстройства. Понеже при тях има силно изразена личностова незрялост, ученето на себеприемане и осъзнаване на собствената неизследвана цялост е ценно. Хората с ЛР са като деца в известен смисъл, нямащи съвсем цялостна представа за самите себе като отделни, нито как стоят в социалната обстановка, в контакта си с другите, тоест в контекст, но все пак имащи връзка с реалността (по дефиниция при някои ЛР се наблюдават и психотични преживявания). Терапевтът трябва да е зрелият, да е емоционално отзивчив, но и да умее да отстоява своите граници и да не падне в капана на задоволяването на печалбите, първични или вторични, на своите клиенти - разбира се не само в тези случаи, а и по принцип, иначе рискува да бъде въвлечен в неблагоприятни сценарии. 
    _____________________
    Това е изключително ценен диалог от въпросния клип:

    Therapist: I think it is very important for us to learn to talk THROUGH trouble. We are TOGETHER through trouble. (...) 
    I want to be with you in your black side. Can you let me live with you in your black side?
    Patient: Are we having fun? 
    T: Fun? Must your black side be fun?
    P: No, my black side must not be fun. 
    T: No, it is not fun.
     
    "He doesn't believe someone can tolerate his truly miserable black SELF. I will counter him by showing him I want to stay with him." 
    _____________________
    Важно е да напиша, че никой подобен етикет или която и да е теория, не могат да дефинират достатъчно задоволително или абсолютно уникалния човек със съвсем живи емоции, опит, спомени, чувства, мисли и т.н. - човешката психика не е елементарно математическо уравнение с един правилен отговор - всеки човек е отделна Вселена. 
    Споделям това тук с надеждата, че който има опит в работата с хора с личностови разстройства, би се включил както сметне за подходящо - сигурна съм, че ще е ценно не само за мен. 
  6. Like
    Андрей Филипов got a reaction from SoulSearcher in Осъзнавания относно живота ми под въздействието на марихуана   
    Психотерапевти има, но Вие  по кой път искате да поемете? Да стоите в това си състояние  на липса на воля и слаба връзка със сърцето също е избор!!! Всичко е във ваши ръце!!
    Да бъдем щастливи, ни съветват всички, но въпреки че влагаме в това цялата си воля и енергия, понякога този номер просто не се получава. Според Виктор Франкъл задължителното, ежесекундно щастие е "характеристика на американската култура, която отново и отново заповядва и нарежда на хората да са "щастливи" . Но щастието не може да се преследва, ТО трябва да последва. Човек трябва да има причина да е щастлив".
    Тъжните, тихите периоди са наше право, но е хубаво да ги осъзнаваме като такива – те са само периоди, паузи, малко тишина преди отново да натиснем play. При всички случаи не бива да се чувстваме неудобно в нито едно свое състояние – нито, когато сме щастливи (а другите не са), нито когато сме нещастни (но другите не разбират това). "Няма нужда да се срамуваме от сълзите, тъй като те са свидетелство за най-голямата човешка смелост - смелостта да страдаш", казва още Франкъл.Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.
     
  7. Thanks
    Андрей Филипов reacted to Орлин Баев in Съвет относно родителите ми   
    Интелигентната позиция на баща ти би била да си постави здрави граници, на фона на много самоуважение, емоционална стабилност и спокойна обич към майка ти. Казваш, че прави опити в тази насока - дано има зрелостта да изостави гнилоча на собственическото поведение и бъде стабилен. Така шансът да си запази семейството, е голям.
    Ревностното поведение на принципа на самоизпълняващата прогноза, активно "налива масло в огъня", тоест уж в стремеж да я задържи, той така се държи, че всъщност я гони. Разбира се, какво ще се случи зависи от много фактори. Напълно възможно е нито тя, нито другият човек, поначало да са имали сериозни намерения, както майка ти и твърди пред баща ти. С ревността си обаче татко ти наклонява везните към раздяла. В случая от майка ти зависи какво наистина иска.
    И много правилно. В семейната система има субсистеми, които не е добре да се бъркат помежду си. Родителска, на децата (сиблингите) и т.н. Баща ти е сформирал емоционално "военна" коалиция, сдружил се е с теб против майка ти, сформирал е невротична триангулация, с което грубо нарушава субсистемите. Търсейки подкрепа и утеха от теб, утежнява положението, намесва те там, където въобще не ти е работа. 
    Което му успокоение обаче е напрегнало теб и те е настроил против мама. Това е защитно поведение, в което кой знае каква зрелост от негова страна липсва. Има търсене на съмишленик в самодоказване колко е прав, при актуална емоционална агресия към майка ти. Тя усеща тази агресия, колкото и външно да се опитва той да промени поведението си. Тоест, на вътрешно ниво баща ти вече я гони, докато говори как иска да я задържи. 
    Как ще реагират, си е тяхна работа. Това, което всъщност би задържало майка ти, не е какво ще каже някой си, а е един емоционално стабилен, лъчезарен, сърдечно горещ мъж. 
    Не е въпрос до загуба или печалба. Дано минат кризата си. Като цяло, такива кризи са нормални и когато са преминавани успешно, дори заздравяват семейството. То е като днк нишките - във взаимоотношенията има нормално сбближаване, отдалечаване, после пак сближаване. 
    Всъщност, въпросът е какво подсъзнателно майка ти дири в другия и може ли баща ти да излезе от рутината и посъбуди живеца, топлината, любовта, с които преминаването през тази криза ще е успешно! 
     
  8. Like
    Андрей Филипов got a reaction from karat in Съвет относно родителите ми   
    Привет! Това, което е важно да помислите как  да излезете от този триъгълник, който цели спад на напрежението във взаимоотношенията между родителите. Как да оставите "мама" и "тати" сами да решават трудностите си? По какъв начин ще се справите със загубата при евентуална раздяла? Как живеете живота си в момента?
    Проблемът между родителите Ви не е от скоро, а от много отдавна. Има си история. Виждам едно тревожно дете, което се чувства виновно, че мама и тати ще се разведат. Потърсете психотерапевт, който ще Ви помогне да превъзмогнете трудните отношения във вашето семейство.
    Поздравявам Ви за смелостта да пишете в този форум!
     
  9. Like
    Андрей Филипов reacted to Орлин Баев in Имам проблем   
    Преминава защитно - не при всички. Някои си поддържат тревожност с десетилетия, без да се депресират особено. При теб мисълта за депресия, е поредното натрапливо зацикляне. Сама казваш - когато си спокойна, ти е странно и сама отново влизаш в привичната тревожност. Работейки по преодоляването, имаш да се учиш на приемане на спокойното състояние с доверие в тялото, живота, съдбата си, в Бога и себе си. 
  10. Thanks
    Андрей Филипов reacted to Орлин Баев in Комплекс за малоценност, ниско самочувствие, страх от критика!   
    За мен отдавна не е тъжна. Обичам майка си такава, каквато е - искрено, без да искам да я променям или да имам очаквания към нея. 
    Ще се отприщи. Камино, Италия, изнасянето в друго жилище - външни случвания, но отразяващи вътрешния ти импулс към развитие. 
    Правиш го, защото се чувстваш длъжна пред големия друг, ти малката. Не си нито длъжна, нито малка. Проследявайки автоматизирания си мисловен процес и дезавтоматизирайки го, ще промениш и себеусещането, и поведението си. 
    Познавам мнозина, минали го по няколко пъти. Добро рекламно клише е. Има си автобуси там, хостели, всичко - голям бизнес си е, продаван през романтични илюзии. Но е добро клише и ще ти е от полза. Пътуванията са един външен начин за пътешествието навътре, което вече протича в теб. 
    Gotta do it your way, just so! Cordial hugs!  
  11. Like
    Андрей Филипов reacted to Орлин Баев in Може ли Окр да се превърне в лудост, шизофрения, или друга психоза ?!   
    (Забележка: по-долу коментирам върху изтритите постове на потребител, "помагащ" на авторката на темата... Изтрити поради вредността им!)
    ...................................
     
    Майко милаааа....... 
    Тази тема първоначално е била в друг подфорум и току що е преместена тук, в психотерапия онлайн. Ясен пример е за това  какво невежество и ноцебо ефект се ширят по разни "прекрасни" форуми и фейс групи и защо често тук препоръчваме силното ограничаване четенето на такива. Защото са не просто дезинформиращи, а направо пси-малформиращи. Ръсят се безумни съвети за някаква илюзорна корелация между паника, тревожност и шизофрения, задължително хоспитализиране поради видите ли, огромната опасност от лошичките натрапливи мисли и разбира се, прием на, забележете, доживот на химия. Мхххмммм, красотка... Еми, поставяйи се на мястото на човек, преживяващ тревожност, ако аз представа си нямам от нещата и получа такива отговори, сериозно би ми изпушил чайникът, протекъл покривът и прегърмял бушонът... Дори се цитират номерични обозначения от МКБ, което някакси дава тежест на безумието.
    Да де, ама в тази реалност, а не в зелената, тревожните състояния нямат нищо общо с психозите, а са повик за себеразвитие. Приемът на химия е възможно временно замазване, но в стратегически план, сигурно хронифициране. Натрапливите мисли са прекрасен еволюционен механизъм, изразяващ жажда за живот, оцеляване, идват от любов и грижа, но на огледалния език на подсъзнанието. А хоспитализирането при човек с невроза тук е толкова нужно, колкото на жадния да му дадеш гъба, напоена с оцета и гнойта на неразбирането. Мдааамммм.... 
    П.п: сливам двете теми на питащата. Надявам се колегите да се включат по-качествено от мен! 
  12. Like
    Андрей Филипов reacted to Орлин Баев in Имам нужда от приятелски съвет какво да правя   
    Потвърждавам - хомеопатия при хашимото, това е с картинки на вкусни гозби, да нахраниш гладния. Няма да стане. Добро плацебо е, но в случая ако се ползва, като нещо успоредно, не повече. Нагледал съм се на случаи на хора, пренебрегвали традиционната медицина и твърде разчитащи на алтернативната, вибрационната и т.н. Нищо лошо в последните - фен съм им. Но всяко нещо на мястото си. ортодоксалната медицина е постигнала доста и си има сериозното място. Та - от изключителна важност е ендокринологът да е добър, много добър и да проявява не конвейрно, а лично и специфицирано към теб отношение. Често някои лекари работят шаблонно и предписват доза по клише - а когато е неточно регулирана за конкретния случай и момент от развоя му, при щитовидните синдроми ефектът е именно тревожост, депресиране, наддаване на тегло и т.н. Та, първото което можеш да направиш, е да се срещаш редовно с ендокринолога си, за да регулирате лечението оптимално именно за теб, в момента! Ако действа шаблонно, потърси мнението на друг такъв! Оттам насетне, методите за стрес и тревожност мениджмънт вършат работа - спорт, дишане, медитация, психотерапия. На фона на много добре правеното и постоянно и лично регулирано хормонално лечение обаче! 
  13. Like
    Андрей Филипов reacted to Орлин Баев in Консултация със специалист онлайн   
    Понастоящем пиша отговори в "Психотерапевтични насоки онлайн" почти 11 години. Имал съм моменти, когато съм си казвал: "Защо ли го правя, има ли смисъл, не е ли наливане и изтичане...?" ... Вчера получих на л.с. следното:
    "Здравейте,
    Следя от години как помагате на хората. Включително на мен. Вашите така логични описания на проблемите ме извадиха от многогодишна депресия, съпътствана от какво ли не. Всеки ден ви благодаря мислено и мисълта,че ако положението ми пак се влоши, ще ви посетя и всичко ще се оправи, ме крепи. Исках просто да ви благодаря.Малко са хората като вас ... Просто исках да го знаете!" 
    Периодично получавам подобни отзиви, което ме кара да вярвам, че въпреки малкостта на усилията и грешността на личността ми, се случва смислен, по Бога процес!
    Благодаря сърдечно!
  14. Thanks
    Андрей Филипов reacted to Орлин Баев in Перманентна замаяност   
    Прилича на добро разсъждение и е. Обаче нещо му липсва. Няма съзнателност накъде води всичко това, на какво учи. Липсва осъзнаване какви базисни характерови вярвания генерират тревожното напрежение, което или се процежда фоново, или избухва панически. Разсъждението прилича на добро и повтарям, е - донякъде, докъдето стига механичността на самосъзнателността, заключаваща от его позиция. Тревожните съдържания нито са ясно виждани, нито реално има желание за опознаването им. Сякаш са нещо чуждо, нещо зло, нежелано и всичко се прави, за да ги няма. Но тези съдържания са част от самия човек, при това голяма. Не механично правене само, а съзнателно премахване на дисоциацията между съзнание и несъзнавано, е пътят. Свързване с изтласканите тревожно-характерови съдържания, сприятеляване с тях, общуване, успокояването им с прегръдка, едно взаимно ре-спечелване на доверието. Защото самите несъзнавани наличности също са свикнали на война и неприемане така, както и съзнателните. Премахването на тази война и сприятеляващо разширение, с осъзнаване на маладаптивните характерови черти и вярвания, дискордиращи със смисъла и плавната им, с любов преработка в синхронни с него. Това според скромното ми мнение, е пътят. Може да се върви по-бързо или по-бавно, може да се ускорява, ако човекът е готов, както и да се забавя... 
    Докато самосъзнателният център е в его ума, сме като биороботи на въглеродна основа - механични процесори сме, не по-различни от силиконовите. Учейки се на въпросното оцялостяване, през преодоляване на фиксацията в умстената механичност на гордото его, ни се налага да премахнем дисоциацията между съзнание и несъзнавано. Аз го наричам скачане... Метафорично разбира се, но така се преживява. Илюзия е, че някога ще сме напълно готови и тогава ще го направим. Докато сме в его инфлацията, откъснати от собственото си подсъзнание, сме отрязани и от творческия си потенциал в голяма степен. Когато се научим да се доверяваме на загубата на невротичния контрол, се оказва, че нищо не губим, както преди ни се е струвало. Печелим самообладание, но вече от позицията на целостта, отвъд механичната визия за себе си и света. Самосъзнателният център постепенно се прехвърля в цялостната личност, както Юнг се изразява, в Себе си. Оказва се, че тревожните състояния никога не са били преживявани, за да мъчат, а за да заведат до една вътрешна божественост, част от мащабна разумност и мъдър живот... Но, това е резултат - пътят преминава през по-приземените психотерапевтични етапи, описани по-горе. Вървян е, докъдето е искано, докъдето е дадено и закономерно вложено в преживяваното.
  15. Like
    Андрей Филипов got a reaction from Rally_25 in Помощ! Живея в кошмар!   
    Кошмарът, който преживявате не е нищо друго, а вик за качествена психотерапия. Това през което преминавате се казва преживелищна промяна за по-добър, зрял и емоционално интелигентен живот. Започнете да си водите благодарствен дневник и благодарете  за всичко което ви се случва. Водете този дневник в продължение на два месеца и ще видите как вашият ум се променя и започва да вижда в трудностите поуки, сила, вяра, добро и промяна. Силно препоръчвам книгата на Виктор Франкъл  " Човек в търсене на смисъл" ,  Джефри Шуорц, Бевърли Байет"Обсебен Мозък" и  активно да спортувате.
    Успех!!
     
  16. Like
    Андрей Филипов reacted to Орлин Баев in притеснителност   
    При социофобията пътят е много ясен, както и вървенето по него изисква много мотивирана упоритост, постоянство,  последователност. След поредното предизвикване, излизането на бял свят на тревожните програми дори ни депресира за малко. Но, именно това е ценно - преработваме когнитивно, визуално, трансово, психотелесно и продължаваме. Постепенно социалната тревожност се превръща в социална самоувереност. Може и сама, но е нужна както доста схватливост, така и безусловна решителност. Сама проба-грешка пътят е неизбежен, подхлъзването в странични посоки, забавянето са неизбежни... С терапевт вървенето по пътеката се катализира многократно. 
    Преди два дни поговорих за социофобията, в разговорен стил, понятно и разбираемо:
    https://www.youtube.com/watch?v=sQyfwHSjZQg&feature=youtu.be&fbclid=IwAR0-yofUjWJ5_j3aH35FCYWq_CpFAklTylzdbNXleiSPQYP6ucGmkHQRb0E
  17. Like
    Андрей Филипов reacted to Орлин Баев in Има ли пълно възстановяване от порнографията.   
    Като при пиенето е. Когато си бил пияница, не може с малко, не може умерено. Нужно е да се разкара напълно. Има възстановяване. Има и риск, точно както при пияниците, дори след година отвъд зависимостта, ако се подведе човек по автоматичната мисъл: "Е, какво толкова, само малко...", да се задейства биохимично, психично и поведенческо подхлъзване обратно в порно запой. Затова, будност и сила духа! 
     
    Препоръките са за поне три месеца пълно въздържание. През това време рецепторите в мозъка се възстановяват, потентността се връща - въобще, животът се връща. Оказва се, че дотогава си мъждукал. Тогава секс, любов, приятелка, активна кариера, спорт - всичко става не само възможно, но огънят отвътре тласка към мощно развитие. 
     
    Абсолютно. Ставаш естествено смел. Ставаш автентично себе си. Спираш да четеш пик ап бля бля, тогава не ти трябват - спокоен си, излъчваш сила, знаеш какво искаш знаеш как да го постигнеш. Не ти гониш жените, а те теб. 
     
    - Имам една 80 страници статия по темата. В нея давам три стъпки: разбиране и работа с автоматизираните мисли и вярвания по отношение на зависимостта, хипнотична и третата и най-естествена и важна, медитативна. Тя работи когато първите две са автоматизирани, вероятно през това време си минал през доста релапси - тогава става опростяване. С първите две стъпки в подсъзнанието ти вече е заложено познание, решимост, посока, мотивация, стремеж към дисциплина и към свобода. В медитативния подход просто със свободната си воля издържаш на напора на автоматичните зависими мисли. Вече си ги преобразувал, визуализирал си през обрани метафори. В медитативната стъпка всичко това се свежда до едната решимост, воля, издържане смело - свободата все повече се усеща като сила, воля, мъжественост, непоклатимо намерение. Живееш силно, действаш, правиш неща, които преди са ти били непосилни, а сега с лекота - с жените, в целите си и постигането им. Появява се усещане за цялост, за нещо по-голямо - дух, Бог, жива природа и т.н. 
    - Чети в ypurbrainonporn.com - не само научната част и теорията, а и практичните насоки. Гледай в ютюб нофап видеата - дават много мотивация, увереността, че много други са се справили, минали са по същата пътека, а не са нито повече, нито по-малко от теб, както и ти от тях. Просто хора. Както и ти - просто човек - затова и можеш! 
    - Много важна е групата за подкрепа - в България не знам да има специално за това. Но можеш да се включиш в 12 стъпковата програма. Все е зависимост, принципите са същите. 
     
  18. Like
    Андрей Филипов reacted to Орлин Баев in Хипохондрия   
    Да - хипохондриазата е защитен механизъм, изместващ вниманието от характерови болезнени, нежелани конфликти и наличности и отичащ, отвождащ психичното налягане в болестна фиксация - защитно. Директната работа с натрапливата хипохондрия е подобна на тази с всяка друга натрапливост. Но, за разлика от работата с други обсесивни състояния, тази директна работа е само подготвителна. Основната е тази с все по-осъзнаваните и преодолявани характерови наличности, вече виждани и трансформирани активно. Та, действително не е страх от смъртта, а от безсилието, слабостта и безпомощността в живота.
  19. Like
    Андрей Филипов got a reaction from Svetlioo in Безсъние - Зависимост към Зопиклон   
    "Този страх може да се засили до така наречения страх от леглото: през целия ден човекът с нарушен сън е уморен, но когато дойде време за лягане, го обхваща страхът от поредната безсънна нощ, той става неспокоен, напрегнат и тази възбуда вече не го оставя да заспи. И сега той прави възможно най-голямата грешка: дебне заспиването. С напрегнати сетива той следи какво става с него; но колкото повече напряга вниманието си, толкова по-малко е способен да се отпусне дотолкова, че да може да заспи. Защото сънят не означава нищо друго освен пълно отпускане. Той се стреми съзнателно към съня. Но сънят не означава нищо друго освен потъване в несъзнаваното. И всяка мисъл за него, всяко желание, насочено към него, не позволява на човек да заспи.
     
    Сънят прилича на гълъб, който каца на ръката, когато я държиш спокойно, но отлита веднага, щом посегнеш да го хванеш. Стремейки се към съня, човек само го пропъжда, и то толкова повече, колкото по-напрегнато прави това. Който нетърпеливо чака заспиването и при това се наблюдава със страх, прогонва съня.
     
    Ние можем да отнемем вятъра от платната на страха-очакване на една безсънна нощ, когато убедим клиента, че организмът винаги си набавя минимума сън, от който задължително се нуждае. От това знание той трябва да черпи доверие в собствения си организъм.
     
    Този минимум сън е определен и различен при всеки човек. Не става дума за продължителността на съня, а за количеството сън и това количество сън се определя от продължителността и дълбочината на съня, т. е. има хора, които изобщо не трябва да спят дълго и които нямат нужда от това, защото спят малко, но дълбоко. При един и същ човек дълбочината на съня се променя в продължение на нощта; съществуват различни типове в зависимост от графиката на съня: някои спят най-дълбоко преди полунощ, а други достигат максимума дълбочина на съня едва призори. Ако на  такъв човек се отнемат няколко часа от сутрешния му сън, така естествено му се отнема по-голямо количество сън, отколкото на типа с полунощния сън, при когото сутрин графиката на съня вече е спаднала.
    Ако е вярно това, което споменах в началото: че напрегнатото устремяване и съзнателното желание за заспиване, че всяко съзнателно желаене вече пропъжда съня -какво би станало, ако човек си легне и не се опитва да заспи, а може би дори опитва точно обратното, или поне нещо друго, а не да заспи? В резултат на това той ще заспи. С една дума: на мястото на страха от безсънието трябва да дойде намерението да се прекара една безсънна нощ, т. е. съзнателният отказ от сън. Трябва само да си кажеш: тази нощ изобщо не искам да заспивам, тази нощ искам само да се отпусна и да си мисля за това-онова: за последната отпуска, за предстоящата и т. н. Щом, както видяхме, желанието за сън прави невъзможно заспиването, то желанието за безсъние парадоксално предизвиква съня. Защото тогава човек поне не се страхува от безсънието и така вече е поел най-сигурния път към съня" 
     
    Викор Франкъл - "
    ТЕОРИЯ И ТЕРАПИЯ НА НЕВРОЗИТЕ"
     
  20. Like
    Андрей Филипов reacted to M.Nickolov in Ревност,страх   
    Братле, цялата ти тема е фокусирана върху нея и нейната реакция. В пикъпа това се нарича "нийди поведение". Ти си обсебен от нея. Къде е твоя живот? Какво правиш със себе си? Това отблъсква жените, всяка една обича вниманието но когато види мъж който е лепнат за нея и няма цели в живота, уел нищо сериозно не се получава. Не знам защо говориш за миналото, хората се променят и могат да си вземат решение когато поискат. Помислил ли си за нея? Момичето най-вероятно е в стрес след като има толкова много отговорности. Вземи контрол над живота си, ако не можеш сам по-добре се обърни върху психотерапевт (това не е зряло да зависиш от друг човек).
  21. Like
    Андрей Филипов reacted to Орлин Баев in Безсъние - Зависимост към Зопиклон   
    Стартово е. Основното е да поработите по страховете си и ги преобразувате по-цялостно, в психотерапия и следване на духовна пътека. 
     
    Страхът от бедността директно се радее с тези от загуба на контрола, безпомощността, слабостта, безсилието, липсата на сигурност. А сигурността, за която говоря, не е външна - вътрешна е. Сигурност посред житейските несигурности е. 
     
    Казвам четене, не филми. Относно творческата енергия, причиняваща безсъние - не, не да се пишат романи през нощта или да се поправя мивката, не казвам това. За творчески живот говоря, като цяло, на фона на преработените страхове. Засега схващането за безсънието ви е твърде клинично, и механично - нужно е да се промени в по-цялостна житейска панорама и визия. 
    Да. Но знайте  временни решения са. 
    Медитацията - пак споделям съвсем искрено и през богат опит по въпроса с инсомнията - единствено медитацията стига до онова дълбоко напрежение и го неутрализира, нормализира живота, а творчеството потиоча като ниагара. Сносни школи по медитация: Палюл, Карма Кагю, Дзогчен, Сахаджа йога. Аз казвам, вие си знаете доколко и как да чувате. 
    Успехи!
  22. Like
    Андрей Филипов reacted to Орлин Баев in Аборт по желание - вина и съжаление след това   
    Да, решението за аборт не е по Бога, по егото е било и сама го знаете... Но, вината не помага за нищо и на никого. Новото забременяване е прекрасна насока - интуицията ви подсказва това и е едно житейско решение, което хармонизира съдбата ви след случилото се. Но, ако стане и когато стане това забременяване - да бъде волята Божия, с вашите действия, разбира се. А дотогава - молете се за душата на детето, на Бога, с любов, искреност и покаяние. Покаянието не е съжаление, самосъжаление или някакво тръшкане и скубане на косите. не. Означава буквално завръщане - връщане към любовта. Та с любов и смирение се молете - нека вярата ви се заздрави, докато почувствате присъствието на любовта, на Бога във вас. Тогава знаете - каквото било, било - оттук насетне, живот по Бога! 
    Почетете добри книги - силно помагат: беседите на Петър Дънов (Беинса Дуно), шестте книги "Опит в оцеляването" на Сергей Лазарев. Вижте и филма остров - със сърцето си го гледайте и чувствайте (има бг субтитри, пуснете си ги). 
    Бъдете смислена и живейте по Бога!
  23. Like
    Андрей Филипов reacted to Орлин Баев in Хазартна зависимост   
    Това, че осъзнава, е много важно начало, но само начало. Потърсете групи на 12 стъпковата програма. Освен за алкохол и дрога, имат и за хазарт. Доколкото знам, това са им трите насоки. Безплатни са. Успехи!
  24. Like
    Андрей Филипов reacted to Stefan Grekov in Хазартна зависимост   
    Здравейте! Орлин ви е насочил много правилно. Това са опции, от които можете да се възползвате. Но това, че осъзнава, че е зависим не означава, че ще спре да играе. Това са две различни неща. Защото да спре да играе се изискват много усилия и най-важното е, че трябва да признае, че е загубил. Че е победен от казиното, машинката, рулетката, а това не е хич лесно. Ако се предаде и приеме хазартната си зависимост, тогава може да започне процес на лечение, който трае дълго време и най-важното е,че той сам трябва да разбере, че в този живот той не може да играе контролирано. Подчертавам думата контролирано, защото всяка игра обикновено започва с мисълта "Ще пусна само 10 лева" или " Ако не ми върви, ще спра". Когато се появяват такива мисли хубаво е да звъни на някой доверен човек, с който може да говори за това. Колкото повече говори за зависимостта си, толкова повече нарастват шансовете му за възстановяване. Не е срамно да говорим, за това, което изпитвам, усещаме, преживяваме.
    Та като стъпка едно е хубаво да разбере, че е зависим и не може бъда играе контролирано.
    Стъпка две е да ходи в себе си с малко пари поне 6-12 месеца.
    Стъпка три намирането на общност с възстановили се хора, от които да черпи опит от тях.
    Стъпка четири да започне да чете тази книга. https://slot.bg/temp/anonimni_komardjii.pdf
    И най-важното, което да разбере, че тази дупка, която се отваря в него и го тегли към саморазрушение може да бъде запълнена единствено с любов, усилие и Бог. Третото е особено важно във възстановяването, намирането на Висша сила, чрез молитви и медитация, може да усмири разрушителните импулси.
    Хубаво и да се насочи към спортове или неща, които носят адреналин или, от които изпитва удоволствие. Време е самият той да поеме отговорност за живота си, защото той не е виновен за  разрушенията, които е направил, виновна е неговата болест, но той е отговорен за нещо много по-важно собственото си възстановяване.
    Това, което е нужно е зависимият да започне да работи по 24 часова програма. Тоест да си наложи да не играе само за днес. Поставянето на краткосрочни цели, смяната на компанията, на маршрутите, по които се движи, запълването на ежедневието с по смислени неща са само част от нещата, които можете да практикувате. В момента той има нужда от подкрепа, дайте му я. Повярвайте в него, колкото и да е трудно, но му обяснете, че той вече е отговорен за постъпките си. Най-важното е да спре да лъже и да се научи да казва истината колкото и болезнена да е. Проблемът за хазартно зависимия не са парите, а влечението и допанинът, който се отделя по време на игра. Това нещо може да се компенсира със спорт, секс, хоби, молитва. Зависимостта е търсене на Господ, но не по правилния начин. Да, на моменти е скучно и тясно в нашето тяло, сиво е, монотонно, но точно там се ражда просветлението!
  25. Like
    Андрей Филипов reacted to Диляна Колева in Зависимост, тревожност.   
    Това е пътят, изчисти мозъка от тези фалшиви сигнали, които ти подава и той ще ти се отблагодари многократно. Всеки един наш орган е жив организъм, с каквото го храним това ни връща като енергия. Мозъкът е много важен, през него минава храната за всички останали органи. Храниш ли го с фалшиви сигнали и импулси, цялото ти тяло ще даде фалшива реакция. Храниш ли го със здрави мисли, цялото тяло ще се подобри. Сега си представи, че го изчистваш този мозък от тежка отрова, на натрапливости създали големи неприятности в него и в цялото ти тяло. Очистителният процес е пасивен, затова и тялото ти сега е като болно, но много скоро, когато новата "храна" потече по всички невронни вериги, енергията на целият ти организъм ще се смени. Тялото ще стане здраво и силно, като мислите, които ще потекат из мозъчните вериги.
×
×
  • Добави...