трябва да се науча

Извинявайте много но просто защото сте написали че само това е теста, а не както обикновено примерно да ти вземат кръв и урина, за да излязат резултати, но четох в нета че при хората с БАР се редуват периоди с депресия, когато ти е тъжно и такива с мания когато ти е весело. Искам да се уверя на 1000% , че съм здрава и нищо ми няма, защото ако наистина е така с периодите то аз тогава го имам защото само за пример днешния ден имах моменти в които ми беше мн весело и спокойно и такива , в който бях в тотално противоположното състояние . Тази болест с нея се раждаш, по наследство ли е или може по всяко време от живота ти да се случи ?

Благодаря за информацията и съветите, искам да попитам и още нещо понеже днес ми беше що годе добър денят и сега се чувствам много добре с приповдигнато настроение, което напоследък доста рядко ми се случва, но изпитвам вина, че не съм в обичайнот състояние на тревожност и притеснение и страх че това че съм с малко повече тонус и положителна емоция да не би да е пикът характерен за БАР? Казвали са ми , че това че осъзнавам че има вероятност да е БАР, значи го нямам щото хората ,които страдат не го осъзнавали , но на мен ми е притеснено и ми се иска черно на бяло някакви резултати да видя ако има тест за изследване ще го направя и защо по дяволите изпитвам вина затова че се чувствам добре, а не както обикновено с безпричинна притесненот и треовожност

Благодаря много за отговорите, аз спрях да ходя при психоложката, защото не чувствах да има помощ и промяна. Може ли да ме посъветвате какво да направя ? сама мога ли по някакъв начин да си помогна понеже за момента нямам финансовата възможност да си позволя психотерапия с цените ,които са в София, а в моментът в който настъпят мислите желанието да ги изпълня е толкова силно и реално, че аз се сковавам , стъписвам не смея да мръдна и да направя каквото и да било от страх да не станат те реалност. Дори не мога да се сетя да приложа някоя от техниките които съм чела , че помагат като примерно да се надсмееш и да раздуеш или пък да почнеш наум да събираш големи числа. Понякога тези помагат, но не винаги. Дори и да ми препоръчате някой специалист от София, който да помогне след като успея да събера пари пак ще съм благодарна или пък някакви методи и техники знам че за съжаление за мисли хапчета няма иначе бих си купила въпреки, че съм против антидепресанти и до последно ще пробвам всичко друго преди да стигна до тях. Има ли специалисти, които работят с натрапчиви мисли. Казаха ми че имам ОКР заради тях. това наистина ли е така ? Възможно ли е от билките , които пия ( капсули на бах редувам заедно с невролакс булгар хербс. Малко по-късно попаднах и на някакъв чай Демир Бозан, който още не съм започнала, но смятам да почна като приключа с невролакса,) да ми се засилват и зачестяват натрапливите мисли? Наясно съм , че само с билки няма да стане и трябва и сама да си помогна, но просто като знам че мога да ги пия и да се почувствам добре с тях ми е една идея по-спокойно, но всъщото време ми се иска да разбера каква е причината за мислите, за да я елиминирам и ако са от билките ще ги спра.

Здравейте, след като се оказа , че съм постнала темата в другия форум ме посъветваха тук да я преместя, не знам как да стане това и затова поствам нова тема. Извинявам се ако нарушавам по някакъв начин правилата не искам да навредя на никого , моля най-искрено и горещо някой специалист да ми помогне, че вече се видях в чудо. пиша тук с надежда някой най-накрая да ми каже някаква диагноза или начин по-който да се справя понеже така повече не мога да живея, не знам какво ми има и как се стига до състоянието ми, всеки път. още веднъж се извинявам ако нарушавам някое правило на форума, но след като ги прочетох мисля, че не съм в нарушение, но ако все пак съм отново моля да ме извините. Също така се извинявам предварително за дългият пост, но ако не опиша всичко не знам дали може да ми се помогне и така всичко започна след като се дипломирах с бакалавърската си степен.(На 23 съм и магистратура ще има , ако успея да преборя този ад.) Намерих си работа в кол център, от колеги бях чувала че е много добро заплащане и това което вършиш е звъни телефона, вдигаш и разговаряш с хората, на пръв поглед лесно, но всъщност не чак толкова. Оказа се че има два типа едните са кол център с продажба т.е ти звъниш на хората и се опитваш да им продадеш нещо или да ги убедиш да си купят продукта (в моя случай бе да играят на борсата), а вторият вид е потребителски ориентиран т.е хората ,когато имат проблем с нещо ти звънят да го оправиш ти. Цялата тази разлика обаче аз не я знаех в началото ,когато търсих работа. Първата , която намерих беше в кол център от първия тип трябваше да звъня на хора и да ги убеждавам да играят на борсата. Не ми беше много приятно, но не е като да съм имала някакви много големи терзания или пък състояния , които са причината да напиша тази тема (малко по-надолу ще стигна и до тях). Напуснах, защото не ми допадна това,че трябва да притеснявам хората да ги убедя да играят на борсата, да ги лъжа че звъня от друга държава, а не от България и факта, че ако нямаш 3 часа и половина на ден направени разговори стоиш в офиса докато ги направиш а проблемът не е в това,че ти не звъниш , а в това че отсреща или никой не вдига, или е гласова пощта или не желаят да те изслушат и ти и цяла вечер да стоиш няма как да станат тези 3 часа и половина. Та, тръгнах си оттам психически и физически спокойна и щастлива, че съм сложила край на тази част от живота продължих отново да търся работа този път гледайки да пише в обявата, че кол центъра е от 2рия тип. (защо към кол център сигурно ще попитате ами заради високото заплащане трябват ми пари, за да мога да се издържам и да не искам постоянно помощ от родителите ми защото те не са вечни за съжаление) Нямаше и 10 дена и намерих работа в кол център от 2рия тип, първоначално започна едномесечно обучение по време, на което всеки ден ни даваха нова информация необходима за дейността ни, но тъй като беше медицински насочен кол център и информацията беше защитена. нищо от нещата които ни преподаваха не може да бъде потърсено в гугъл или намерено някъде извън офиса. т.е ако не си схванал нещо по време на обучението единственият начин да го разбереш е да питаш някой колега или пък обучителят и да се надяваш те да са го разбрали и да искат да ти помогнат или пък преподавателят да е на кеф за да ти обясни още веднъж. От хората ,които се обучавахме (7 на брой) само аз давах признаци за нещо което не е разбрано и постоянно задавах въпроси имах чувството че колегите всичко разбират от първия път и ми направи впечателние, че когато питам за нещо неясно голяма част от другите въртят очи или пък пъшкат може и да не е било така но аз го приемах много лично и навътре и ми беше много трудно да си задавам въпросите, въпреки това преглътвах някакси техните реакции и си ги задавах, но се случи момент в който преподавателят ми каза ти нарочно ли го правиш (не разбираш и задаваш въпроси) и аз казах не, стъписах се и след този момент почти не съм задавала въпроси повече. Сутрин се събуждах и преди да отида на работа започвах да плача не исках да ходя въобще, звънях на родителите ми да си говорим по телефона понеже не живеем в един и същи град и след няколко часа рев и разговор по телефона отивах на работа скапана и едва изкарвах смяната. За съжаление се разплаках и в офиса (и то 2 пъти) пред обучаващият нещо ,за което до ден днешен ме е срам . Междодругото тук е моментът да споделя, че на работнто място не знаех какво ще правя за деня казваше ми се на място в момента , в който отивах и колегите когато съм питала за помощ казваха че не разбират, не знаят как да се направи това за което питам а всъщото време го правят. Не издържах, съвкупност от много неща най вече стресовата ситуация и това че приемам нещата много навътре и напуснах. Мислех си, че след като съм напуснала всичко ще приключи и ще е нормално пак, но не моят ад продължи,даже се засили. Страх ме е да започна каквато и да било работа, постоянно ми е притеснено безпричина, имам моменти, в които плача без да знам защо просто ми се плаче, имам натрапчиви мисли за самоубийство, напоследък и такива включващи убийство на околните, страх ме е да остана сама, стоя си вкъщи и не мога да се върна към предишния си начин на живот. Бях на психиатър. Тя ми каза , че не съм за нея и ме прати на психолог. Психоложката ме изслушваше и коментираше, консултациите преминаваха все едно съм на кафе с приятелка. Помогна ми да преодолея паник атаките и да мога да вляза в сайта за обяви и да си подам св,за да намеря друга работа, но частта с постоянното притеснение и натрапчивите мисли за нараняване не са спирали. В един от сеансите тя ми пусна два теста за депресия и тревожност , на които ми каза че резултатите са умерена депресия и повишена или завишена (не помня с точност) тревожност. Аз я питах какво да правя за натрапчивите мисли , тя ми отговаряше сподели ли за тях на психиатърката( понеже се познават), при което аз казвах да, и нищо повече не ставаше. И тъй като не чувствах да има някакво подобрение от срещите ми с тази психоложка, аз спрях да ходя при нея. Паник атаките ми спряха, не знам дали защото ги преодолях или затова , че съм си вкъщи и не ходя на работа и нямам някакъв стрес, но натрапчивите мисли си стоят и има моменти, в които наистна имам желание да го сторя, но всъщото време в този момент съм скована не смея да мръдна, става ми едно нервно и притеснено, ръцете ми започват да се потят и слава богу всеки път се случва нещо, което ми попречва мислите да станат реалност. Едни ми казват, че имам ОКР, страхова невроза, тревожно разсторйство, други че когнитивно поведенческа психотерапия ще ми помогне не знам какво да правя и какво ми се случва моля някой нека да ми каже с каква диагноза съм и как да се справя със ситуацията? Психотерапия ли да почна? Анти-депресанти ли да пия, въпреки че съм против тях и трети месец се мъча в това състояние и не искам да прибягвам до тях карам само на билки невролакс булгар хербс и намерих и един чай демир бозан и него ще почна пише че помага за горе споменатите симптоми, но как да се науча да контролирам мислите си и да не ме е страх да бъда сама отново и да си продължа да живея, точно както преди октомври 2016година. предварително благодаря на всеки, който ми даде съвет и помощ как да се справя с тези натрапчеви мисли да се върна отново към предишния си живот и да не ме е страх да остана сама.

Здравейте, пиша тук с надежда някой най-накрая да ми каже някаква диагноза или начин по-който да се справя понеже така повече не мога да живея, не знам какво ми има и как се стига до състоянието ми, всеки път. Предварително се извинявам ако нарушавам някое правило на форума, но след като ги прочетох мисля, че не съм в нарушение, но ако все пак съм моля да ме извините. Също така се извинявам предварително за дългият пост, но ако не опиша всичко не знам дали може да ми се помогне и така всичко започна след като се дипломирах с бакалавърската си степен.(На 23 съм и магистратура ще има , ако успея да преборя този ад.) Намерих си работа в кол център, от колеги бях чувала че е много добро заплащане и това което вършиш е звъни телефона, вдигаш и разговаряш с хората, на пръв поглед лесно, но всъщност не чак толкова. Оказа се че има два типа едните са кол център с продажба т.е ти звъниш на хората и се опитваш да им продадеш нещо или да ги убедиш да си купят продукта (в моя случай бе да играят на борсата), а вторият вид е потребителски ориентиран т.е хората ,когато имат проблем с нещо ти звънят да го оправиш ти. Цялата тази разлика обаче аз не я знаех в началото ,когато търсих работа. Първата , която намерих беше в кол център от първия тип трябваше да звъня на хора и да ги убеждавам да играят на борсата. Не ми беше много приятно, но не е като да съм имала някакви много големи терзания или пък състояния , които са причината да напиша тази тема (малко по-надолу ще стигна и до тях). Напуснах, защото не ми допадна това,че трябва да притеснявам хората да ги убедя да играят на борсата, да ги лъжа че звъня от друга държава, а не от България и факта, че ако нямаш 3 часа и половина на ден направени разговори стоиш в офиса докато ги направиш а проблемът не е в това,че ти не звъниш , а в това че отсреща или никой не вдига, или е гласова пощта или не желаят да те изслушат и ти и цяла вечер да стоиш няма как да станат тези 3 часа и половина. Та, тръгнах си оттам психически и физически спокойна и щастлива, че съм сложила край на тази част от живота продължих отново да търся работа този път гледайки да пише в обявата, че кол центъра е от 2рия тип. (защо към кол център сигурно ще попитате ами заради високото заплащане трябват ми пари, за да мога да се издържам и да не искам постоянно помощ от родителите ми защото те не са вечни за съжаление) Нямаше и 10 дена и намерих работа в кол център от 2рия тип, първоначално започна едномесечно обучение по време, на което всеки ден ни даваха нова информация необходима за дейността ни, но тъй като беше медицински насочен кол център и информацията беше защитена. нищо от нещата които ни преподаваха не може да бъде потърсено в гугъл или намерено някъде извън офиса. т.е ако не си схванал нещо по време на обучението единственият начин да го разбереш е да питаш някой колега или пък обучителят и да се надяваш те да са го разбрали и да искат да ти помогнат или пък преподавателят да е на кеф за да ти обясни още веднъж. От хората ,които се обучавахме (7 на брой) само аз давах признаци за нещо което не е разбрано и постоянно задавах въпроси имах чувството че колегите всичко разбират от първия път и ми направи впечателние, че когато питам за нещо неясно голяма част от другите въртят очи или пък пъшкат може и да не е било така но аз го приемах много лично и навътре и ми беше много трудно да си задавам въпросите, въпреки това преглътвах някакси техните реакции и си ги задавах, но се случи момент в който преподавателят ми каза ти нарочно ли го правиш (не разбираш и задаваш въпроси) и аз казах не, стъписах се и след този момент почти не съм задавала въпроси повече. Сутрин се събуждах и преди да отида на работа започвах да плача не исках да ходя въобще, звънях на родителите ми да си говорим по телефона понеже не живеем в един и същи град и след няколко часа рев и разговор по телефона отивах на работа скапана и едва изкарвах смяната. За съжаление се разплаках и в офиса (и то 2 пъти) пред обучаващият нещо ,за което до ден днешен ме е срам . Междодругото тук е моментът да споделя, че на работнто място не знаех какво ще правя за деня казваше ми се на място в момента , в който отивах и колегите когато съм питала за помощ казваха че не разбират, не знаят как да се направи това за което питам а всъщото време го правят. Не издържах, съвкупност от много неща най вече стресовата ситуация и това че приемам нещата много навътре и напуснах. Мислех си, че след като съм напуснала всичко ще приключи и ще е нормално пак, но не моят ад продължи,даже се засили. Страх ме е да започна каквато и да било работа, постоянно ми е притеснено безпричина, имам моменти, в които плача без да знам защо просто ми се плаче, имам натрапчиви мисли за самоубийство, напоследък и такива включващи убийство на околните, страх ме е да остана сама, стоя си вкъщи и не мога да се върна към предишния си начин на живот. Бях на психиатър. Тя ми каза , че не съм за нея и ме прати на психолог. Психоложката ме изслушваше и коментираше, консултациите преминаваха все едно съм на кафе с приятелка. Помогна ми да преодолея паник атаките и да мога да вляза в сайта за обяви и да си подам св,за да намеря друга работа, но частта с постоянното притеснение и натрапчивите мисли за нараняване не са спирали. В един от сеансите тя ми пусна два теста за депресия и тревожност , на които ми каза че резултатите са умерена депресия и повишена или завишена (не помня с точност) тревожност. Аз я питах какво да правя за натрапчивите мисли , тя ми отговаряше сподели ли за тях на психиатърката( понеже се познават), при което аз казвах да, и нищо повече не ставаше. И тъй като не чувствах да има някакво подобрение от срещите ми с тази психоложка, аз спрях да ходя при нея. Паник атаките ми спряха, не знам дали защото ги преодолях или затова , че съм си вкъщи и не ходя на работа и нямам някакъв стрес, но натрапчивите мисли си стоят и има моменти, в които наистна имам желание да го сторя, но всъщото време в този момент съм скована не смея да мръдна, става ми едно нервно и притеснено, ръцете ми започват да се потят и слава богу всеки път се случва нещо, което ми попречва мислите да станат реалност. Едни ми казват, че имам ОКР, страхова невроза, тревожно разсторйство, други че когнитивно поведенческа психотерапия ще ми помогне не знам какво да правя и какво ми се случва моля някой нека да ми каже с каква диагноза съм и как да се справя със ситуацията? Психотерапия ли да почна? Анти-депресанти ли да пия, въпреки че съм против тях и трети месец се мъча в това състояние и не искам да прибягвам до тях карам само на билки невролакс булгар хербс и намерих и един чай демир бозан и него ще почна пише че помага за горе споменатите симптоми, но как да се науча да контролирам мислите си и да не ме е страх да бъда сама отново и да си продължа да живея, точно както преди октомври 2016година. Искам предварително да благодаря на всеки, който ми даде съвет и помощ.