Jump to content
Порталът към съзнателен живот

soulca

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. просто някакво постоянство , уравновесеност . а не крайности или смесени емоции , които се редуват през 5. мин.
  2. Изключително много благодаря за отговора . Наистина не се надявах толкова бързо да получа такъв, това ме изненада и приятно зарадва .Благодаря още веднъж. Не искам да обвинявам никой от близките ми и хората от обкръжението ми за това което съм аз / или поне затова в което съм се превърнала / . Наистина не искам да изглеждам слаба . Но да кажем, че това е взет пример и модел на поведение от страна на роднини, които са ме отгледали . Не назовавам конкретни лица , първо защото това е поведение на почти всички близки мои роднини при които съм живяла . Поведение тип " бия те, след половин час ти купувам шоколад " или " пия, бия , гоня те, и след това се извинявам и ти купувам нещо в замяна" . Да, искам да променя нещо в живота си. След като станах студент и покрай хората виждам колко много проблеми в комуникацията и разсъжденията си имам. Това не е само мое виждане . Дори колегите и преподаватели ми го казват. Толкова често, че честно вече ме е страх и с тях да общувам , а специалността ми няма задочна форма на обучение. Аз не искам да спирам и няма да спра . Защото начинът по който гледам на нещо в живота е начина по който ще се справя и със самия живот. Аз не се отказвам. Правя панически кризи, нервя се , обаче съм там . И да си кажа , това ме прави горда ,че не спрях . Не знам дали съм интроверт. Има периоди в които с месеци не излизах от вкъщи , едва дори ставам от леглото. Но пък друг път има периоди при които се " натискам " да общувам с хората и те даже се " изморяват " от мен . Преди няколко седмици един познат ми каза това . Понякога ставам много нахална и агресивна. Друг път е обратното. Винаги съм мислила, че има нещо отвъд границата и затова не спирам до там докъдето ме е страх ... даже именно вярвам , че когато излезем извън конфортната зона е по-лесно да открием това, което сме ние . Не ме е страх да пробвам . Но понякога тялото ми не издържа и повръщам , вдигам температура т.н. Друго , накратко, водят ме анорексик , но не съм такава , просто има периоди в които нямам нужда от храна , нито да спя . Просто не усещам нужда и точно тогава са тези периоди в които се карам с всеки . После пък следва периода в които пък млъквам и се затварям с месеци. Аз дори не знам как ще си хвана работа с такова поведение, как ще задържа приятелствата и т.н. , но знам че не се усещам така че искам да спра, поне, не докато не дойде периода да спя и да не искам да излизам от вкъщи ... искаше и се да имаше някако постоянство ,а не такива крайности - мразя - обичам, искам - не искам , да - не.
  3. Честита Нова Година ! Дълго време се чудих дали да се регистрирам и да пиша, принципно, ако бях тийн , може би нямаше да се колебая толкова . Аз като цяло не съм колеблив човек, но не знам защо малко дълго се колебах в този случай . Не искам да навлизам в големи подробности за личният ми живот , искам само да кажа в кои аспекти усещам проблеми : - общуване с околните - себеуважение - натрапливи мисли, ПА - деструктивно поведение Това са само част . Дразни ме най- много факта, че променям настроението си почти мигновено - от депресия, до ярост, раздразнителност , обвинения, после следват и извиненията . Много извинения. Изпитвам и страх от това да ме напуснат. Ужасен страх , което ме кара като че ли да " тествам " хората на които държа . Също така забелязвам , че ако наистина дължа на някой човек, то се карам с него , все едно това е начинът да му покажа че държа на него . После пък се държа добре, но когато се държа добре се чувствам зависима и започвам пак да се държа зле. Да, осъзнавам какво правя. И не мога да се спра. Това се повтаря постоянно. Това изтощава мен и всички около мен и влияе на почти всеки аспект в живота ми . Какво да правя ? Дали имам нужда от диагноза ? Имам. За да мога да разгранича кое съм аз и кое не съм . За да мога да знам , дали поведението ми е следствие на реална преценка или е от проблем. Знам,,че тук няма как да получа диагноза ... но ми се искаше да споделя, защото наистина не съм човек които няма да се бори . Напротив. Благодаря Ви за отделеното време и внимание .
×