[Бременна съм и имам социална фобия]

Здравей, аз съм в подобно положение, успя ли след като роди да се стабилизираш и да работиш в посока към намаляване и трансформиране на соц.си тревожност? Виждам, че поста ти е от преди 4г. и може би вече не влизаш в този сайт, но все пак, ако го направиш, пиши. 

[Теодора]

Благодаря за отговора, за момента имам само 2 срещи с психотерапевта, които явно ще набляга основновно на хипнози, а до следващата среща с него аз пак се чувствам напрегната и тревожна, т.е само това не знам до колко ще ми помогне.За групова терапия не се чувствам готова пък и той не провежда.Целия процес на промяна ми се струва много сложен и дълготраен и губя надежда, че ще се възстановя.

[Теодора]

Току-що, Орлин Баев каза:

Хипнозата при социофобия е добър старт и добра поддържаща терапия. Иска се и работа с мисленето, с базисните убеждения, дезавтоматизиране на мисловния процес. А след това психотелесна и поведенческа работа - делата тук са много важни. Те затвърждават менталната посока. Личната терапия е стартова. СЛед нея е нужно участието в групи: психологични, за говорене, за език и т.н. Вижте пътеката тук, както и цялата последователност, която при социофобия неизбежно води до стратегически устойчиви промени! 

 

[Теодора]

Здравейте, на 31год. съм, и страдам от социална тревожност, която се засили и от  бременността ми в момента. Проблема може би съм го имала и  като малка, бях по-пълна от останалите деца в у-ще и те ми се подиграваха и тва ме караше да се затварям в себе си, да избягвам контакта с тях, т.к. се чувствах неудобно от коментарите им.Освен това с баща ми никога не сме се разбирали, той ме подтискаше емоционално, никога не е показвал любов и разбиране не ме оставяше да се изразявам, крещеше ми за какво ли не( винаги безмислени и глупави битовизми). Непрекъснато имаше искандали между родителите ми( най-вече баща ми се дразнеше, че майка ми ме защитава и "ето заради това аз не съм го слушала и съм си правела каквото искам, защото тя ме е възпитала така")И така аз растях , като неуверена, подценявана личност с ниско самочувствие. Някакси след като ме приеха да следвам и откъсването от неспокойната семейна среда и съучеиците , запознаството с нови  хора( не съм се притеснявала да общувам до тогава) вдъхнаха кураж в  мен и се почувствах уверена и способна, но това продължи за кратко на около 20год. почувставах симптоми на депресия, като непрекъснато повтарях, че  не знам какво да си говоря с хората, не знаех с какво да задържа  интереса върху себе си и основно мълчах, което ме подтискаше още повече, т.е се водеше( както и сега) постоянна борба в мен, силно желание да изпъкна да бъда забелязана, а да не знам с какво и по какъв начин. Съответно прибегнах към най-лесният начин за лечение с медикаменти-АТ и успокоителни, но те направиха  състоянието ми циклично( редуваше усещане за депресия около 6 мес, и 6 мес. бях в приповдигнато настроение и  засилено желание за социализация).Към днешна дата не приема никакви медикаменти, тревожността ми е във високи нива, понякога се дразня от безмислените неща, които ме притесняват, но не мога да си помогна. Започнах да посещавам индивидуална психотерапия, като лечението в момента се състои само в хипнотични сеанси. Ще ми помогнат ли само те без да се провежда друг вид терапия.Много искам консултации с Орлин Баев, но графикът му е презапълнен. Сега съм в болнични- 1 мес.,заради бременността, но обмислям др. мес да се върна на работа, т.к. ще се изолирам още повече, вкъщи(контактите с приятели също съм ги ограничила, срещите с тях ме напрягат и нзм какво да кажа).