Jump to content
Порталът към съзнателен живот

teodorichka

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Репутация Активност

  1. Like
    teodorichka reacted to Donatelaa in Деперсонализация и Дереализация ?   
    Здравейте отново ! Тук съм да разкажа как мина.Че имах кофти симптоми имах,че се паникиосах паникиосах се ,но пък след това изпитах една увереност и почувствах как наистина не ми пука кво си мислят хората и ми стана добре ... Притеснена бях ,опитвах се да приема симптомите ,страха но не се получи защото го исках на всяка цена ...после се разсеях незнайно как и не ми пукаше дали ще се справя и как изглеждам.Казах си ,че се обичам въпреки всичко идваше ми да се нагушкам и нацелувам такава любов изпитах към себе си, което ми се случва по принцип мн рядко.Всъщност вече доста често на моменти в ежедневието.По-често се отпускам и не се тревожа за дребни неща.Днес цял ден се чувствам уникално яко ,някак си всеедно някакви окови съм имала и са ми ги премахнали....е до момента в който не трябваше да ходя на работа.
    Пия едни водорасли от скоро време няма да кажа името да не помислете ,че правя реклама ноооооооооо те са прекрасни !Пия такива за мозъка ,за концентрация ,за спокойствие и други.От както ги пия забелязах ,че освен подобрената концентрация и по-добро настроение и се наспивам по-бързо.Преди спях по 8,9,10 часа и се събуждах като труп не ми се ставаше ,а сега около 6 най-много 7 и съм заредена с енергия ,мозъка ми е чист и избистрен.Незнам до колко са пренесли за това въпросните супер храни ...може би е общ сбор и от промяните в мислите и т.н.Също и от многото движение не се спирам направо нямам умора.Днес освен ,че тренирах ,ходих по задачи,после пак бях на разходка по балкана,после  вкъщи имах къщна работа ,после на работа и сега пиша тук на вас и кипя от енергия.Краката ме болят ,но душата ми и съзнанието ми са толкова будни.
     
    Как ви звучи мойта картинка ? Май ще бъда и аз щастлива вече ?? ))))))))))))
  2. Like
    teodorichka reacted to д-р Тодор Първанов in Социална тревожност - как да се справя?!   
    Здравей!



    Пишеш:
    --И мислите ли, че човек, който отиде на психолог, има по-голям шанс да се справи?



    Признак на зрялост е, когато имаш психологичен проблем, да потърсиш помощ. Погледни темата със студента в Англия. Отдавна трябваше да е потърсил специалист, да си е решил проблема, а не самият той да се лута, да подлуди майка си, а сигурно и баща си. Прочети постовете му и се постави на мястото на майка му. Мислиш ли, че тя спи? Дори да се справи сам, това няма да го направи по-силен, дори обратното. Защото ще стане случайно, без алгоритъм, който да може да приложи в друга подобна ситуация. Така ще остане и страхът това да не се повтори, и срама, и вината за безпокойството, което е причинил на близките си.



    --Аз лично мисля, че човек трябва да си помогне сам.



    Как да стане? Същото е като да трябва да отидеш далече някъде с колата си, но никога не си карал. Мислиш ли, че дори и най –опитният инструктор може с постовете си да те научи как да подкараш колата и изминеш разстоянието.

    В случая за мен - ,,трябва да си помогне сам’’ е да си намери инструктора, да си платиш курса и едва тогава всичко ще си дойде на мястото.



    --- Никой не може да те накара да се почувстваш значим ако сам не го вярваш.



    Да, така е, но вярата е нещо, което се променя. Днес вярваш в едно, утре в съвсем друго. Психотерапевта е затова – ще ти помогне да промениш вярата. Другото наистина е лесно.



    ---Аз осъзнавам какъв е проблемът, но не мога да променя това усещане в мен

    Това ми звучи така –аз знам, че не мога да карам кола, мъча се да се науча сама, но е трудно.

    Въпросът не е в осъзнаването на проблема. Въпроса е в алгоритъма за решаване. Иначе си оставаш с един осъзнат, но измъчващ те проблем цял живот. Ето например хората с паническо разстройство знаят, че имат проблем, страх ги е, знаят, че от страха няма да умрат и какво от това – някои от тях паниката така ги сковава, че не могат дори да станат от леглото.



    ---Да по принцип ми казахте много методи,но аз ги опитвам всички накуп.Примерно когато имам ситуация, която ме притеснява почвам един по един, а май не трябва така.



    Това е все едно да си болна от пневмония, да започваш един антибиотик, да го пиеш един ден да го смениш с втори, след ден с трети и т.н..

    Нищо не става и проблема не е само в това, че ги сменяш бързо. Проблемът е, че дори и един антибиотик, приеман достатъчно време, той може изобщо да не е за този вид микроб, който прави пневмонията.

    Обърни внимание! Повече от 15 години работя психотерапия. Мисля, че никъде в този раздел не давам конкретна техника на даден човек. В другите теми по хипноза и психотерапия съм описвал разни техники, но тук на въпроси на хората не го правя.

    Причината е проста: ти си различна от всеки един друг. Няма и да има друга като теб. Ти използваш мозъка си по различен начин. Така че без да те видя, без да определя как ти мислиш, аз не знам какво да ти препоръчам и на какво да те обуча, за да може да се справиш със страховете си. И това се отнася за всеки. Проблемът е, че от десетките или дори стотици техники, които има не само в този сайт, за теб, за твоят тип мислене, са подходящи не повече от 2 -3. Така че аз, а и който и да е, няма как да знаем кои са тези две – три техники, за да ти ги препоръчаме.

    Ето тук пита един моряк с натрапливости, какво да прави. Орлин му даде много и страхотни техники, но след месец морякът писа, че нещата не стават. Няма как да станат. Трябва първо да се разбере структурата на мисленето което без реален контакт е невъзможно и тогава да се даде точната техника.

    Този сайт е само за това - да ви покаже, че може да се отървете от почти всички проблеми, но за да стане това бързо и трайно, трябва реална работа със специалист.

    При ограниченият брой дни, които сме на тази земя, всичко друго е губене на време.

    Наистина ме е яд когато някой отлага решаването на проблема си с години. Такива хора живеят сякаш са безсмъртни или ще са живи поне 700 -800 години от които 20 -30 могат да си позволят да бъдат депресирани и тревожни, отчаяни и тъжни.

    Уви не е така. Живеем понякога толкова кратко, че всеки нещастен час е един пропилян час.
    Успех!
  3. Like
    teodorichka reacted to Орлин Баев in Социална тревожност - как да се справя?!   
    Здравей, Евелина!

    Би могла да си купиш двете или повече книги за самопомощ в процеса на работата върху себе си. Например "Когнитивн атерапия за дамииз", "Да се справим с тревожността и фобиите", "Как страхът управлява хората" и т.н. Би могла да се включиш в някаква групова работа, в която е нужно постоянно да взаимодействаш с хора и да се заявяваш. Например театрална група или др.

    Погледни стратегически на живота си: попитай се "какво искам?" от този живот в дългосрочен план. Виж живота си напред, още по-напред. Помечтай. "Свали" мечтите до реални, пипними, изпълними и конкретни цели, постави постигането им в реален контекст, съобразен с реалните ти възможности. Кой ще ти помага в процес ана постигане на целите ти? Какви са ресурсите ти за постигането им - външни, вътрешни! Може би един много важен ресурс е именно социалният страх, към който когато промениш отношението си и се научиш да ползваш силата му, се превръща сигурно и решително в социална самоувереност! Какви трудности би имала в процес ана следвне на целите си - как би ги преодоляла? Следването на ясно формулирани цели е важна предпоставка за вътрешно мобилизиране, за впрягане на страха и вливането му в постигането на целите!!!

    Относно това "криене на проблема някъде дълбоко в мен" - седни и сканирай преживяванията през житейската си биография, от началото на спомените ти до сега! Минавай от епизод на епизод произволно, връщай се пак на друг жизнен епизод и спомен. Осъзнавай, прощавай, извличай мъдростта и опита и от положителните и от другите преживявания! надрасни ги, освободи се от миналото и съсредоточи силата си тук и сега! Разбира се, с психотерапевт това можеш да го направиш бързо и структурирано като кратък анализ и работа с линията на времето, хипнотична регресия. Сама: доколкото можеш, толкова!

    Някои простички методи за преодоляване на страха ти:

    - Дръж се така, сякаш вече си храбра в общуването и го правиш с лекота - като житейски театър, който когато го правиш по-дълго време и се превръща в част от теб! За да се получава, е нужно да се отпуснеш в страха, д аплаваш с него и в него, да му позволиш да те тласка напред. Сега му поставяш бариера, гонейки го, а така той само расте и вече не може да с еприкрива. Няма и нужда. Допусни, че ще те видят изчервена, приеми, че хората могат да кажат всичко - точно тогава страхът ти от тяхното "важно" мнение ще се разтопи като мартенски сняг на слънцето на приемането и отпускането ти в него!

    - Там, където има любов, няма страх - влюби се, обичай момчето до себе си! Влюби се преди всичко в самата любов в Себе си, която си ти - в извора на любовта, в самия живот и неговата тиха и нежна вибрация на мъдрост и радост, която не зависи от нищо, никой, при всякакви обстоятелства е в теб и достъпът до тази Любов зависи само от разтварянето на сърцето ти! Научи се да живееш с разтворено смело сърце! Така, премахнала броните си на напрягане и дистанция, понякога ще получиш нараняване - но любовта ти бързо ще го разтопи. Така обаче ще получиш и много приемане и обич от хората. Защото ще можеш да им я даваш приятелски! Когато разтвориш сърцето си (това е буквално преживяемо, не е метафора - не физиологично, разбира се, но емоционално и духовно) - когато това стане, въпреки че хората ще те обичат много повече, ти няма да разчиташ на тяхната променлива и обусловена от какво ли не любов - защото ще си имаш извор на спокойствие и радост отвътре, от душата ти!

    - Научи се да визуализираш - бъди в допир със страха си и така затворила очи и отпуснала се в него, спокойно виж всички най-"ужасни" сцени, които страхът ти поражда - как се проваляш пред хората, как се излагаш и си отхвърлена и презряна, как преживяваш онези чувства в стомаха и сърцето, изтръпването и изчервяването - спокойно наблюдвай и най-нежеланите от теб ситуации и си кажи "да става каквото ще! Допускам, че това може да стане!" Смири се, премахни гордостта на егото, която всъщност се бори надменно - допусни излагането! Помни, че така наблюдавайки образно и звуково и ярко страховете си, това е просто филм, който всъщност ги обезстрашава и стопява. Постепенно ще започнеш да осъзнаваш как 99% от страховете ти са само в главата ти, а дори останалия 1% ще приемеш с радост. Тогава започни нежно да променяш сценария на визуализацията - безусилно, като от образите на страха, който сега се стопява в приемането му, се раждат светлите образи на теб като успяваща и непринудена, спонтанна и релаксирано общуваща жена!

    - Тук и сега, тук е сега : научи се да медитираш, да оставаш между мислите. Въплъти това състояние на интуиране и по-висша когниция в ежедневието си! Тогава, когато не определяш и не обозначаваш с мислите си нещата, когато не им слагаш етикети на добро, лошо, еди си какво си, но ги преживяваш директно, без посредничеството на тежкия инструмент на ума, тогава осъзнаваш, че огромна част от страха ти е бил просто плод на мислите за страха. В психотерапията с еказва: чувстваш това, което мислиш! В медитацията при директното световъзприятие умът възприема общуването в неговия естветсвен и спокоен вид, а дори обидите или жегванията стапя бързо в спокойствието си!

    - лесен рефрейминг: когато изпитваш страх от предстояща ситуация, запитай се - този страх от какво иска д аме защити и каква е ползата за подсъзнанието ми да поражда този страх? Може бо то цели сигурност и раждайки ти страха, се стреми да те защити, като те кара да бягаш от ситуациите. Сега се запитай - как бих могла да постигна тази сигурност именно при интензивното общуване - да се чувствам най-сигурна точно при общуването?! Може би като се отпшусна в страха си и така той се превръща за мигове в мотивация за постижения, амбиция и общуване! Осъществи го!

    - Когнитивен рефрейминг: когато си тревожна, работи с вътрешния си диалог. Осъзнай мисличките, идващи от подсъзнанието то в този момент: "оф, ужасна ситуация, ще се изложа, провалям се, гледат ме лошо, може би трябва да се отдръпна и избягам...". Неутрализирай ги чрез здравия разум: "С какво ще ме наранят? С нищо! Хубава съм, харесвана съм, малкото изчервяване по бузите ми е дори многоготино и привлекателно! Тези ми мисли идват само от мен и са една илюзия - вярвам си, обичам се, мога всичко!" и т.н.

    - Парадоксално намерение - нарочно и умишлено в ситуаж=ция на тревожност при общуване си кажи: "О'к, нека сега се изложа! Добре, нека сега стана з асмях, супер! искам го! Да, нека!" Тогава страхът, когото така приемаш, се разпръсква яко дим, превърнат в смелост!

    - нарочно търси ситуации, които ти задействат страха от общуване - запиши се на група по реторика, по нлп, по публична реч и т.н. нарочно бъди в компании по-често и умишлено искай да бъдеш в центъра на вниманието! Научи случки, вицове, истории - това помага!

    - В София има прекрасна "школа за гейши" - препоръчвам ти я! Не че обличаш там кимона и пр. - не, за бога! учиш се на език на тялото, жестовете, погледа, думите, гласа, стойката, научаваш за собствената си и на мъжете психика, правиш много ролеви игри и т.н. Кликни в нета: "Училище за гейши"!

    - Дишай със стомаха в напрягащи те ситуации: това успокоява. Практикувай релаксация у вас, но и динамично, по време на движение и разговор - наблюдавай стягането в корема си и периодично го отпускай, давайки команд аот мозъка си: отпусни се! и в цялото тяло!

    - Общувай с весели и оптимистични хора и компании!

    - Когато се отпуснеш малко или повече, ще осъзнаеш и видш по малки жестове и езика на тялото, че ти съвсем "не си сама" в имането на страха си! Това ще те накара да осъзнаеш, че вече си минала доста път и можеш да наблюдаваш другите от позицията на по-голямо спокойствие!

    - Бъди дейна - учи, работи - тов адържи ума ти натоварен и така той не може да 'зацикля" в страховете, а ги стопява!

    - Спортувай интензивно - спортът, поне четири пъти или повече седмично, по час или час и половина, изгаря адреналина, който е телесният еквивалент на страха. На тялото му трябва време. за да произведе нов адреналин. Спортувайки ежедневно, имаш прекрасна биологична база за психичната си и поведенческа социална работа по развиване на смелостта ти!

    - Сравни страха си с сдруг, по-силен - така се поглеждаш отстрани и осъзнаваш илюзията на прекаленото си "придаване на важност" на егото си! и страхът с етопи!

    - Слушай диска на Пол Макена от книгата му "Желязна самоувереност" - продава се навсякъде по книжарниците!

    Успехи!
  4. Like
    teodorichka reacted to DilianaD in Вегетативна дистония /ПР   
    30 години опитвам да се справя сама. Не се справих, минах през всякакви апокалисиси. Висока цена платих за всичко това, но СЕГА не съжалявам за нито една минута, всичко това ми показа един път, даде ми едно знание, различно от академичното, но с изключителна стойност за мен...
     
    Паническо разстройство, социална фобия, социална тревожност и всякакви други диагнози са ми поставяни в последните 18 години. Все още пазя някъде амбулаторните листа. През това време съм гълтала всякакви хапове с розов нюанс - цели 18 години. Убеждаваха ме, че щом не е по-зле, значи хапчетата действат добре - нека си ги пия... Тогава нямаше интернет, нямаше ги тези форуми и сляпо се доверявах на психиатрите, а психолозите бяха непозната за времето порода. Бясно треперене на цялото тяло, пълен блокаж на мисълта и невъзможност за всякаква вербална комуникация към това се добавяха горещите вълни. Да не збравя да споделя и ЧУВСТВОТО как всички ме гледат и се превиват на земата от смях или пък ЧУВСТВОТО за съжаление към тая нещастница... Всичко това започна да се случва в най-ранните ми училищни години, много преди първата ми среща с психиатър. Не споделях това с нашите - именно защото ме беше срам. Не го споделях с никой, аз си го изживявах, това си беше моя съкровена тайна. 
    Имаше периоди в който се чувствах по-добре, сега погледнато от 30 годишният ми опит, мога със сигрност да твърдя, че тези периоди бяха когато активно спортувах. Тогава не можех да осъзная, че именно заради спорта се чувствах по-добре. Отказах се от тренировките и състоянията се завърнаха с пълна сила, та дори и с повече екстри. Вече бях в пубертета, чувствах се отхвърлена, със завист гледах “кифлите” в училището и исках да съм като тях, но как... 
    От едно активно спотруващо детенце с отличен успех в училище скочих в другата противоположност. Бягства от вкъщи, пипане в семейният бюджет, алкохол в огромни количества, всякакви психотропни таблетки, с трева, без трева, с алкохол или с много алкохол. Исках да съм “пич”, това се случваше след тяхната употреба. В компанията ми колкото повече можеш да изпиеш, толкова по-голям си. Пълна деградация! 
    Логични последствия - с триста зора завърших “елитната” за годните трета-сменна гимназия. Опитах два пъти в университет, всичко си остана само с опита... Вече си имах още по-добре отгледани панически атаки, тревожности или както ще да се нарича, защото започна да се появява и световъртежа, дереализацията. Започна се ходене по психиатри, но това не ми пречеше да продължа да си пия алкохол. Един щастлив ден след брутално алкохолно натравяне и след три дневна агония просто спрях алкохола. Нещо в мен крещеше стига с тия глупости, вземи се в ръце, помогни си поне малко, за да ти помогне и Господ. Доверих се на този глас, на това усещане. Разбира се, че усилия трябваше да положа и то големи. Оказа се, че не било никак страшно, дори състоянието на трезвеност започваше все повече да ми харесва. Започнах да виждам света по друг начин, напълно подмених обкръжението си. Поисках промяна, но незнаех откъде да започна, незнаех кой да попитам, незнаех къде да потърся, интернета все още не беше това което е сега. 
    Хора - нямате право да се оплаквате, специалистите и други участници тук на тепсия ви поднасят пътя към вашето щастие, дъвчат, предъвкват. С не мога и той не ми вдига телефона - няма да си решите проблемите.
    Вашата съдба е във вашите ръце, във вашия ум, във вашето желание за промяна. Дали ще са хапчета, дали ще е алкохол, дали ще е зависимост от страха, впрегете цялата си воля в търсене на решение, а не в оправдания. Търсих решение, търся го още, ще продължавам да го търся, но първо ще си изчистя ума от всички грешно заложени в годините предрасъдъци, заучени и неоснователни страхове, от самонараняването, ще се науча да ги разпознавам, пък по-натаък - времето ще покаже...  
    Преди седем години тръгнах на терапия, тук не се получи, там не се получи и аз периодично се отказвах за по година-две. Няма смисъл, нестава, това беше лайтмотивът ми.
    До началото на тази година продъжавах като смирена булонка да си пия предписаните ми от псиатър хапченца с приятен бледорозов цвят. През времето опитвах да ги спирам, но симптомите - Бясно треперене на цялото тяло, пълен блокаж на мисълта и невъзможност за всякаква вербална комуникация към това се добавяха горещите вълни, виенето на свят, дереализацията се повишаваха и аз отново започвах да си пия лекарствата. Въпреки че не пропусках ден без да си взема дозичката започнаха да се появяват и още нечакани гости. Започна непрекъсната умора и тежест в краката. От ставането ми сутрин започвах да си мисля кога ще си полегна. Умора, апатия, отчаяние. Такава апатия, че вече ми беше все тая какво се случва и защо се случва. Времената вече бяха други, имах интернет, но ограничеието което сама несъзнателно, оставила се по течението си налагах не допускаше мисълта за промяна.
    Един ден, преди година може би попаднах на предаване за паническо разстойство. Не мога да не си призная, но терапевта ме граба на момента. Все още нямах смелостта да го потърся, но започнах да чета, да гледам негови предвания, купих си и прочетох някоя и друга книжка по темата.  Преди 8-9 месеца спрях напълно всички хапчета. Имам си в шкафа 2 кутии ривотрил, нося си в портмонето 4 таблетки серопрам, отначало за всеки случай, а сега не ги махам, за да ми напомнят къде не бива да се връщам отново... Решението беше взето, за пореден път ще потърся помощ от психолог, продължих избора на специалист, като на база предишен опит вече знаех, че това е от огромно значение. Оставете кой колко е популярен и каква реклама има в нета, трябва друго да ви грабне, при мен се появи като чувство. 
    Последва подготовка, която започна с категоричното отхърляне на “няма начин” и намирането на такъв. Започна се едно четене на препоръчана литература, започнаха се едни следвания на съвети - запознавне с този материал, преслушване на тези записи. Започнах да събирам и пари, защото нямам работа, пък исках да се чувствам по-сигурна като имам някакъв гръб. Не ме е срам да кажа, че нямам много пари, напротив гордея се, че успях да си осигуря нужното спокойствие. Всичко това  се случва без да съм провела каквато и да било комуникация с терапевта. Вече чувствайки се по-уверена започнах да го търся по телефона. Звънях, звънях, звънях... Бях на ръба на отчаянието, но благодаря на себе си, че не се отказах. Исках го и го направих. 
    За 30 години аз не успях да се справя сама, някои успяват - вярвам в това, но на каква ли цена, само те си знаят ... 
    Махнете оправданията и за да не изглежда толкова плашещо това, не забравяйте, че и най-далечното пътуване започва с една малка крачка. 
    Лични впечатления:
    - Не отлагайте и потърсете специалист. Инвестицията на време, на средства, на каквото се сетите си заслужава.
    - при възможност направете личен избор. За мен може един да е перфектен, за вас друг... 
    - доверете му се, премете го дори и някои методи да ви се струват абсурдни на момента, те не са случайнии. В последствие много неща ще се изяснят
    - както много се е писало тук, така и аз от личен опит ще кажа,, че само и единствено хипноза не е достатъчно
    - много важно за мен разбиране е, че това не е лечение, тук трябва много да се учи. Терапевта ще покаже пътя, ще подаде ръка, но само от нас самите зависи до къде ще стигнем.
    - не чакайте постове и мнения в темите ви. В този форум има чудесни професионалисти, прочетете мненията на един, после на друг, вижте начина на изразяване, различните реакции почувствайте кой е за вас.
    - сериозно помислете по въпроса за спиране на лекарствата
    От две седмици ходя на терапия, аз съм само в началото на моя път, но чувсвото е уникално.
    П.С. Ще дам много дребен на вид пример, но с огромно значение за мен, а именно трансформацията на една мислъл. Имаме си дворче с много ябълкови дръвчета. На върха на едно дръвче виждам хубава червена ябълка - поисках да я имам. Ябълката беше много нависоко, взех дълъг клон, но пак не успях. Подскачах, катерих се по дървото - нестава. Седмица по-късно отивам да си погледна ябълката - все още беше там - на недостижима за мен височина. Взех по-дълъг клон - пак нестава. Отново се отказах... Още една седмица по-късно. Седя си аз на слънчице в дворчето и си мисля пак за тази ябълка. Като начало ми стана ясно, че щом две седмици една ябълка се оказва толкова значима за мен, явно не е случайно. Не мисъл, а по-скоро чувството се появи от само себе си. Какво ли ще се случи, ако подходя не с мисълта, че няма да я стигна, а с увереността, че ще бъде моя. Решенето е повече от елемнтарно - връзвам два дълги клона един за друг, отивам и свалям ябълката. Обаче докато стоя ограничена в мислите, че аз не мога, тотално изключвам всички други възможности. Две седмици за една ябълка срещу две минути за връзване на два клона...
     
     
    Прегръщам те големи Човеко, толкова силно те прегръщам - ребърцата ти ще счупя даже :) Благодаря ти Орлине!
    Прегръщам и всички вас! Благодаря, че ви има!
  5. Like
    teodorichka reacted to Орлин Баев in Теодора   
    Хипнозата при социофобия е добър старт и добра поддържаща терапия. Иска се и работа с мисленето, с базисните убеждения, дезавтоматизиране на мисловния процес. А след това психотелесна и поведенческа работа - делата тук са много важни. Те затвърждават менталната посока. Личната терапия е стартова. СЛед нея е нужно участието в групи: психологични, за говорене, за език и т.н. Вижте пътеката тук, както и цялата последователност, която при социофобия неизбежно води до стратегически устойчиви промени! 
×
×
  • Добави...