BobbyIv

Благодаря, Орлин Баев! Която и да избера ще е крачка напред!

Орлин Баев, благодаря за насоките! "Неорайхианка и юнгианка " - знам само, че това са направления в психологията, но дотам. Има ли значение към коя от двете дами да се обърна, според аналитичния им подход?

Здравейте, Мисля, че стигнах дъното, имам нужда от помощ, или поне съвет – от къде да тръгна? На 39 години съм, от Бургас. Страдам от ПР от 20 години, понасям бремето на това състояние с различна тежест и ремисии във времето. В моменти на ремисия, се надявах, че ПР е овладяно, макар че сега си давам сметка, че ПР не може да се овладее – то трябва някак да се приеме. При мен ПР се отключи след инцидент, дължащ се на друго мое заболяване, а именно – епилепсия. През 1997 получих тежък пристъп, бях на открито. Вследствие на припадъка имах множество външни наранявания, комоцио, разбити зъби. Най-ужасен беше моментът на идване в съзнание – дойдох на себе си за кратко, лежах в локва кръв, около мен в кръг имаше тълпа от хора - просто жертвен агнец...После не помня. Следващите 2 години „посветих” на тежка депресия, отказ да излизам сама, избягване на места и събития със струпване на хора. Естествено – антидепресанти. Няма да описвам промеждутъка от 2000-та до сега, както споменах, с различна успеваемост „закрепях” положението. В този период от време загубих и двамата си родители. Стрес в изобилие, къде изразен, къде подтиснат. Добавих още едно заболяване към коктейла – автоимунен тиреоидит на Хашимото. На фона на Епилепсията и ПР, Хашимото ми се стори само като „точка в здравния статус” - неглижирах го, но се оказа, че болестта съвсем не е за пренебрегване, тя си взема своето тихомълком. После вече е късно. Но това може би не е чак от такова значение. Мисля /много лоша черта – много мисля/, че ПА и Епилепсията вървят заедно. Страхувам се да съм сред хора, да излизам, защото смятам, че ще получа пристъп отново. 15 години така и не го получавам, но това не пречи на мислите ми да свързват едното с другото. Лошото е, че симптомите на ПА, а именно – замаяност, слабост, дереализация, чувство за „удар” в диафрагмата се припокриват със симптомите на т.нар. аура в епилепсията. Това е моментът преди пристъп, болните рядко го усещат или имат спомен за него. И всеки път, когато ПА настъпи, решавам, че получавам епи пристъп, ПА се засилва, не успявам да го контролирам, връхлита отново и отново...Омагьосан кръг. След това се чувствам като изцедена, нямам никаква енерия, главоболие...не знам дали е характерно състояние след ПА. Искам да се сбогувам с ПА, нужна ми е помощ от терапевт. Моля Ви, посъветвайте ме, откъде да тръгна? Препоръчайте ми специалист. Ако е необходимо съм готова да посещавам терапевт извън града. Ще съм благодарна на всякакви коментари и съвети! Благодаря !