Ангел Велков

Надявам се хора препатили и справили се със този проблем да пишат в темата ми и просто да ми вдъхнат кураж и надежда!Лекарства не ми се взимат,паихотерапия бих започнал,но незнам доколко ще е полезна на немски,все пак съм тук от 3 години и нивото ми не е перфектно,но ще опитам имам час вторник при психолог и ще разискваме въпроса.Като цяло се надявам след като жена ми и детето се приберат всичко да остане един лош спомен.

Здравейте казвам се Ангел на 26 години от София,но от 3 години живея със жена си и детето ни в Германия.Всичко беше прекрасно и все още е,но със мен се случиха редица от неща,които за жалост не мога да си обясня напълно.Прочетох доста по темата за натрапчивите мисли и как те не са реалност,а просто мисли и не трябва да им се противопоставяме,а просто да ги приемем и те отминават.Именно това правя и аз,и донякъде се получава,въпросът е там,че не намирам това за нормално,как мога да си мисля,че мога да си посегна на мен и на семейството ми,при положение,че не желая това.Цялата предистория започна преди 6 месеца,когато започнаха проблеми със жена ми и едно отчуждаване от двете страни.Паралелно с това се влюбих в едно момиче и се заформи триъгълник така да се каже,хем искам да съм със момичето,хем искам да съм със жена ми.Тук е момента да вмъкна,че въпреки всичко,устоях и никога не и изневерих физически,за което се гордея.След скандали,обвинения и от двете страни решихме да се разделим,но нещо в мен ми казваше,че не искам това.И дойде денят в който преди една седмица,жена ми замина за Швейцария със сина ни за една седмица.Сбогуването беше тежко,плакахме все едно се разделяме,а всъщност се сдобрихме и се разбрахме да дадем нов живот на връзката си.След един ден започнах да чувствам страшна мъка,че съм сам и нищо не можеше да ми помогне.Спрях да се храня,не ми се ходеше на работа,не ми се общуваше,исках само тя да се прибере по-бързо вкъщи.Реших да прекратя взаимоотношенията си със другото момиче по съвсем цивилизован начин,за жалост не срещнах разбиране от нейна страна,а само обвинения и въпроси.Депресията се покачваше със всеки изминал ден,а с нея и чувството за вина,спрямо момичето,спрямо жена ми и детето ми.Аз самият искам да променя нещата,осъзнал съм грешките си и искам да се поправя.Въпросът е,че паралелно със чувството на вина,започнаха да ме връхлитат мисли като това,как ще се самоубия или как ще нараня себе си и семейството си в някакъв пристъп,знам че това не е реално и гледам доста трезво на нещата,но е нормално да съм объркан и подтиснат от тези мисли.Не ги захвърлям настрани,а просто ги оставям да отминат и те отминават.Въпросът е че се повтарят доста често и ми пречат на нормалния живот,колкото и да си казвам,че не е истина,просто ме дразнят.Вярвам че след като жена ми се върне и се концентрирам върху нея и детето,всичко ще отмине,но все пак пиша тук за съвет,макар че четох доста във форума и ми помогна,но се чувствам по-добре като споделя,защото си мисля че полудява,а знам че не съм луд.Благодаря ви за съветите!