Paty

Той няма да ни изостави, дано и ние да не забравим за него! Войните са голямо изпитание и за съжаление не са само в сънищата ни.

Повтарящите сънищата при мен специално се случват, когато съм пренебрегнала посланието им. Като че идват да ми напомнят, че нещо пропускам. Те обикновенно са запомнящи сънища, които носим като спомен дълго след това. Има акцент върху тях и затова трябва да им обърнем внимание. Те може да са спомен на душата от миналото, от които се опитваме да се освободим, може да ни предупреждават в настоящето, може да са подсъзнателен страх, които ни затормозява - вариянтите са много. Тълкуването им при всеки е индивидуално, всичко зависи от това с какви символи работи съзнанието, затова и ние сами най- добре можем да схванем посланията им, ако се обърнем навътре към себе си. Символите в сънищата са индивидуални, така както се изразяваме и с различни похвати.

Здравейте! Вие сте прекрасни Когато чета постингите във форума разбирам, че света има шанс, след като тук има толкова хора които разпръскват любов, мъдрост и знание. Признавам, че замалко бях се отчаяла. Сънуването е най-блаженното състояние в което изпадам. Това е покоят на душата, която се среща със "забравени" места и приятели. Имала съм "пророчески" сънища които са ме предпазвали не веднъж. Разбира се минала съм и през кошмарите. Това, което съм забелязала е че в сънищата които ни предупреждават за опасни ситуации, когато ни е застрашено физическото ни оцеляване, не са толкова на базата на символи, а по скоро са директни. Сякаш душата крещи "пази се". Това е така защото ние не винаги сме готови да разпознаем символите. Съзнанието / или душата/ помни всичко и знае: миналото, настояще и бъдеще. Те се преплитат в сънищата ни. Когато наближи опасност с която трябва да се справим тя се опитва да ни предупреди или да ни подготви, не да ни плаши.Щом ни предупреждават, няма от какво да се плашим. Ще преминем през това изпитание. Сънуването е една друга реалност. За съжаление през годините така и не се научих да записвам сънищата си, макар, че осъзнавам, че това е важно. Това е начина да общуваш със духа си необременен от тялото ти. Нито се научих да ги предизвиквам съзнателно. Те ме връхлитат неочаквано, особенно, когато са пророчески. Често не става въпрос за мен, а за мои близки и приятели. Това е така не защото съм специална, а защото се научих да не се страхувам от тях, а да използвам информацията им максимално. Обичам да санувам, защото така се чувствам максимално защитена.

Правото на избор е свещенно! Астрологията ни показва качествата които притежаваме, такива, които трябва да развием и посоката която може да следваме. Тя не дава готови отговори и точни решения. Тя ни посочва пътя и посоката. Решенията са обаче само наши. Много често ние действаме логично на това което показва астрологичната карта, защото изразяваме потенциала, който е заложен в нея. В това именно е смисъла на астрологията - да ни помогне да намерим и разберем по добре себе си. Това е отговорна задача и затова, астрологията трябва да се практикува от хора с неприкосновенна мъдрост. Тълкуването на астрологичната карта започва от нивото на което се намира душата, иначе се превръща в махленско гадаене, кето може да обърка човек и да го тласне в друга посока. Границата е много тънка. Тука трябват много знания, разбиране и мъдрост.

Виденията са търсенето на душата. Съзнанието непрекъснато се лута между двата свята на които принадлежи. Виденията са това, което вижда духа ни. Ако той е объркан и неудовлетворен, символите и образите който вижда изразяват страховете на материалното съзнание. Когато духа ни е спокоен и в хармония с материята, той може да контролира съзнанието и виденията ни да влязат в друго измерение. така получаваме информация за бъдещето, от миналото. Всички го можем. Зависи само от това дали сме в хармония .

Енергията не се губи, тя се трансформира. Това е един от оновните ни физични закони. Ние сме енергийни същества и се подчиняваме на този закон. Да телата са ни материялни - те умират, но духа не - той е енергия и не се губи. Във всички религии ще го откриете. Духа е нашето съзнание и е нормално тази енергията да се върне тук в това измерение. Приемам, че това е нашия избор и е част от божествената промисъл. Не смятам, че човек ако осъзнае своята своята божественост ще наруши хармонията, това само би могло да му помогне да осъзнае колко е ценен и важен, защото е част от вселената. Така ще се научи да уважава и цени повече себе си и останалите. Ние сме частица от цялото.

Мъдрия човек не се упълчва на съдбата, а я приема като благословия. Той не дава съвети и наставления, а търси път за решение. Той никога не поставя себе си пред другите, защото гордостта не му е присъща.Той носи любовта в себе си и я раздава без уговорки. Мъдрия човек живее в хармония със себе си, природата и околните, защото самият той създава хармония. Той познава вселенските закони. Мъдрия човек не ви упреква, защото знае, че до мъдростта се стига през транливи пътища и грешки. Мъдростта е състояние на духа. Това е пътя ни към боговете.

Поздрави на всички! Нептун в опозиция на трите лични планети, слънце, луна, меркурий и северен възел от 11 дом към 5 - ти. Човекът е роден на пълно слънчево затъмнение. Винаги ми е било трудно да разтълкувам тези аспекти. Как влияе слънчевото затъмнение върху личността. Интересувам се от астрология и чета по въпроса, но в книгите няма отговор - как да помогнат знанията, когато някой е толкова объркан, и ти е толкова близък. Дано вашите знания ми помогнат, ако решите да ги споделите с мен. Изпащам ви своята любов и споделеност.

Това е моят начин да говоря за любов Изпращам ви любов *** Какво е любовта без нежност? Какво е любовта без твойте черти? Какво е тя през нощите безсънни? Какво е тя без детските очи? Какво е ако я няма в тебе? Какво е ако си я дал на друг? Какво е ако си минал покрай нея? Какво е ако си я срещнал тук? Каквото и да кажеш тя я има. Накъдето и да се обърнеш тя е там. Какво е любовта ако не Родина от която бягаш, но бленуваш я на сън. *** .

Здравей, Прочетох постинга ти с интерес. Темата за любовта и ревността е като въпроса за яйцето и кокошката. - щом има любов имало и ревност и кое е първото. Дали трябва да изревнуваш някого, за да разбереш , че го обичаш? Аз чувствам нещата по друг начин. Смятам, че любовта е чувство което не трябва да бъде насочено само към себе си. Когато обичаш наистина някого, ти му желаеш най-доброто, помагаш му с мислите си, с молитвите си, с благословията си. Ако спрем до тук всичко ще бъде наред. Но когато започнем да очакваме любов, да изискваме без да зачитаме чувства и мисли, естественно е и да бъдем наранени - тогава се появява ревността, съмненията. Питам аз кои е виновен за нашата ревност? Дали другите наистина са ни наранили? И дали не сме стигнали твърде надалеч, като замаскираме всичко с толкова лесно използвана дума любов?

Любовта е висшата форма на обич. Да обичаш не те освобождава от първичните ти желания, тя може даже да е егоистична. Любовта е безпрекословна, отдаваща се. Тя е без ограничения и без уговорки. Човек може много да обича, без никога да познае любовта.

БОГ е всичко, което докосвам в природата. БОГ си ти, БОГ съм и аз. БОГ има и там където няма любов, но без нея не бих го познал. Нека всеки ден тя ни съпътства, нека стане част от света. Аз започнах да я разпръсквам, ти също не си закъснял. Тя е пътя от и към НЕГО, тя е смисала да продължиш, тя е пътя ни в живота, тя е там където си ти. БОГ е любов, значи любовта е безмъртна.