Okolombo

Благодаря за отговора! Възможно е да съм се наплашил покрай нея, но просто съм свободолюбив човек и твърде многото притискане от друг човек ми действа задушаващо, че чак гърлото ме стяга. Това е първата по-сериозна връзка в живота ми, но както казах, или става или не.

Здравейте! Аз съм момче на 21-години и бих искал малко помощ от по-опитни Историята е следната: Бих искал да се разделя с приятелката ми. Накратко познаваме се от 1 година, ходим от 2 седмици, ако може да се нарече "ходене". На 17 е. Когато започвахме да си пишем по Фейсбук я намирах за доста здряла за годините си, но скоро сбърках. Почна да ми държи сметка за нещата, които правя, да ме контролира с кого си пиша, да ми върти номера и поставя условия. Лятото на 2016та година, се скарахме и не поддържахе контакт около 1 месец и половина. Звънна ми за рожденния ден, звучеше променено. Уж почнала да работи, да се развива...... с други думи и дадох 2-ри шанс. От скоро просто не съм на себе си. Винаги съм правил компромиси с нея, само за да е добре на госпожицата... Общо взето трябваше да си навия на масрафа да й дам шанс да ме обикне и така аз ще си дам шанс. Но с времето за пореден път се убеждавам, че тя не е човекът за мен. Да не говорим за всичките сцени на ревност и театри, които разиграва........ Обича сценарии ала Стивън Кинг, където я изнасилват, обират и там други бози, а мен ме няма да й помогна, защото си пиша с бивши съученички и за мен тя е никаква. Ами да, с времето ми става никаква! Хахаххаха. ( Ако трябва да бъда честен, никога не съм я поискал истински, от сърце, както се казва). Искам да сложа край на връзката, докато е още в зародиш. Сексуален контакт нямаме, което е добре за мен, предвид факта, че си имам работа със, за мен, лабилен човек. Не се виждаме и толкова често. Лошото е, че тя е епилептик. Винаги съм толериал хората и нямам проблем с каквото и когото и да било, но тук се опасявам, че това ще доведе до по-сложен край. Винаги съм й обяснявал, че трябва да е готова за всичко, казах й, че не я обичам, а я харесвам като човек. Хората се разделят, търсят напасване и не успяват. С други думи интелигентно и фино се опитах да й намекна, че краят все някога ще дойде. Но имам чувството, че смисъла на думите ми не стигат до мозъка й. Наместо това, тя ми повтаря: " Айде свикваме.... Айде, айде моля те" ... и други подобни. Бил съм на гости у тях. Техните ме приеха все едно съм им син........ черпиха ме, комплименти правеха........жив подкуп! Искам пътищата ни да се разделят за винаги и го искам от сърце! Не й мисля злото, не съм такъв човек. Но определено ме задушава цялата нейна любов.... обсебваща и манипулативна. Моля, споделете как да процедирам. Имам 2 варианта. И двата са свързани с директен контакт (очи в очи), но единия планира отчуждаване и държане на дълга дистанция всячески ( телефони, вайбъри, виждания и прочие) и накрая финален разговор. Другия е да го направя сега ( т.е. след няколко дни ) без да увъртам и да чакам да "изстинат" отношенията. Много пъти съм й казвал, че нито аз съм я вързал, нито тя мен. И самата тя ми е потвърждавала, че за една връзка трябват 2-ма. А такива неща не стават ей така. На сила хубост не става! Притеснява ме факта, че е епилептик и не знам дали няма да си посегне или да извърши друга глупост. Не защото ме интересува какво ще прави, а защото не искам да си слагам черно перде на сърцето и да се чувствам гузен за глупостите, които тя е избрала сама да направи. Наречете ме егоист, ако искате, но съм човек, който прави компромис веднъж, може би два пъти, но все някога ми мръдва бръчката и йок! Нека се разделим и дотам. Даже и приятелство не искам, защото съм го опитвал вече с нея и тя пак си продължава с нейните неща. Може би съм подценил ситуацията и съм реагирал късно, но това е. Все някога човек разбира с какво си има работа и трябва да прецени. А моят окончателен избор е край на отношенията ми с нея. Въпросът е как да го поднеса? Благодаря и поздрави! Ако се нуждаете от още разяснения, ще ги предоставя!