intel_inside

Проблемът ми е малко деликатен...Имам сериозна приятелка от няколко години. През целия период нещата вървят що-годе добре, но през последните 2 години от връзката ни тя много напълня. Не знам какви са причините, вероятно лошо хранене и обездвижване. Откакто това се случи, усетих, че в чисто сексуален план привличането и взаимодействието рязко намаля. Не ми харесва като е толкова по-пълна и вече не е толкова готина и привлекателна. Иначе като характер и отношение няма промяна. Пробвах да й го намекна косвено, като загатвам за начин на живот, физическа активност и движение, хранене и т.н, но винаги реагира много остро, измисля абсурдни оправдания и обяснения и казва, че или ще я приемам такава, каквато е, или "да си гледам работата". Тя е права за себе си, най-малкото ако един ден забременее, фигурата й също ще претърпи трансформация. Но от моя страна, аз също съм прав, защото имам проблем и той е с липсата на привличане и физическа неудовлетвореност. Как да постъпя - да се разделя с нея, или да се опитам да приема /въпросът е КАК/?

Съгласен съм с вашите виждания. Притеснителното е само, че на всеки тези нормални ситуации му действат различно. Не всички ги приемат чак толкова навътре.

Здравейте. Казвам се Александър и съм на 28 години. Поводът да се обърна към вас е, че имам нужда от помощ. Принципно живея живота си добре, чувствам се удовлетворен и щастлив от него. Имам обаче един проблем, който много ме тревожи и поради който понякога се отчайвам и се чувствам много зле. Проблемът е в това, че много се разстройвам когато губя хора от живота си, с които съм имал хубави отношения. Например - при прекратяване на връзка, при скарване с приятели, при напускане на колеги от работата ми, при заминаване на някой близък в чужбина, с който съм бил в добри отношения, при смърт на човек или домашен любимец, при ситуация, в която някой се дистанцира от мен, също особено силно и при несподелена любов и т.н. Това важи за хора, с които сме били емоционално близки, в синхрон и удовлетвореност. Преди да пиша тук, изчетох доста материали за този мой проблем и навсякъде се свързва със някакъв страх от изоставяне, зависимост от другите, патологично привързване и т.н. Обикновено след въпросната загуба на човек, не се обвинявам, но ми става много мъчно и тъжно, страдам по цели седмици, демобилизирам се и се обсебвам от тази тема. Дори сега едвам намерих сили да пиша тук, нищо не ми се правеше. Тези епизоди обикновено отшумяват с времето и ако няма провокиращи ситуации не се проявяват години наред. Последният отключващ фактор беше преди седмица. Мой сътрудник, с когото бяхме чудесен екип - и колеги и приятели и добри делови партньори, реши да напусне. Не мога да приема липсата му и отново изпаднах в това състояние. Ясно ми е, че след време ще отмине и всичко ще е ОК, но искам да променя това в себе си и да не се депресирам при всеки случай, в който животът разделя пътя ми с други хора или обстоятелства. В съзнанието ми постоянно изникват картини от времето, в което сме били заедно, разбирали сме се, всичко е било ОК. Не мога да "пусна" тези хора. Как да се справя с това и бихте ли ми дали повече информация - на какво се дължи, какво да променя, как да започна да не страдам толкова при тези ситуации и т.н? Все пак тези ситуации ще се повтарят много пъти - и смърт на възрастни близки и на кучета и на емигриране на приятели и на напускане на приятели от работата и т.н.?