Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Misha64

Участници
  • Общо Съдържание

    51
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

2 Следващи

За Misha64

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  1. Ми че ти си много наясно с всичко...ми прави впечатление. Много логичен, аналитичен, интуитивен дори...дал си си отговорите на въпросите...но сякаш не си сигурен напълно... Критиката в детска възраст е ....и дори...незачитането, нехваленето, непризнаването на успехи, достойнства и хубави неща...всичко това се отразява. Детето трябва да е обичано безусловно и тогава израства уверен в себе си човек, който не се страхува да греши и не си опасява, че ако е лош или неправ ще бъде отхвърлен. Във всички останали случаи има проблем после. И трудността е че дори и да го осъзнаваш проблема откъде ти е и в какво се изразява...той продължава да действа на подсъзнателно ниво... Не съм сигурна кой точно е начинът...аз за себе си избрах съзнателно да си позволя да допусна грешки...за да видя чак толкова ли е страшно...първият санкциониращ бях аз самата...и от собствената си критика най-трудно се отървавам...мисля, че там някъде е разковничето, но..все пак..нека специалистите да кажат....
  2. Май не е достатъчно само да си зададеш въпросите и да си отговориш.....много работа следва след това да се отработи проблемната ситуация. Аз чудесно знам защо в живота ми се повтарят дадени ситуации, но съм още далече от анулирането им...това са дълбоки подсъзнателни неща...които са много по-силни от съзнателния ум /интелекта/...те действат като инстинкти, автоматично се включват дори въпреки, че си наясно защо...
  3. И на мен темата ми е интересна...и полезна...
  4. Доколкото ми е известно от езотеричната литература време няма...умът го създава, така, че усещането за бързо или бавно време е промяна на състоянието на ума /съзнанието/....колкото си по-вътре...по в себе си, по в центъра..в медитативно състояние....не в егото.....времето сякаш се забавя....може би...съвсем в центъра е вечността?....
  5. Безкраен страх

    Всяко твърдение, което съдържа думичките "винаги" и "никога" е лъжа.
  6. Насаждали са ти чувство за вина в детството. Критикували са те и са те упреквали за щяло и нещяло...чувството за вина стои вътре /в подсъзнанието/ в пълна бойна готовност да бъде осъществено....и буквално привлича хора и ситуации, които да ти го вменяват. Спри да угаждаш....
  7. Възможно е, но дори и при финансова зависимост може да има емоционално дистанциране. Ние всички сме във финансова зависимост от работодателите си, но не им даваме достъп до личния си свят нали? С родителите разбира се е много трудно, но трябва да осъзнаем, че ако не съумеем да се откачим /да срежем емоционалната пъпна връв/ никакво развитие не е възможно.Защото техните мнения, оценки, очаквания и мисловни модели ще ни държат приковани и оковани като във вериги. И не си струва да си губим времето да ги убеждеаваме те да ни пуснат защото те нито могат, нито знаят как, нито изобщо осъзнават че трябва.Дори обратното, могат да си мислят, че не трябва, че сме им длъжни...след акто те са ни отгледали.
  8. Питаш да се смееш ли, да плачеш ли....Мила, първо поплачи. И аз ще поплача с теб - за теб, за мен ...и за ВСИЧКИ други като нас...ще дойде време и да се смеем...бъди сигурна! Но е още много далече този момент. Докато сме в болницата на живота ще плачем и работим....най-напред. Аз ясно виждам къде си се препънала в момента. Тръгнала си да обясняваш на близките ти....как да се държат с теб и да ги молиш да са добри с теб...и да ги съветваш как да се отнасят. Зарежи тая работа. Дистанцирай се от тях. Не можеш да ги възпитаваш ти, тази енергия ти е нужда да внесеш промяна ТИ в себе си и своя живот, а не да се опиташ първо да възпиташ и да уговориш тях, пък чак след като това стане и те започнат да се отнасят с теб добре...евентуално ти да се промениш. Ти поддъраж зависимостта си от тях и докато не я пресечеш няма да помръднеш и на йота. Приеми, че са неадекватни ...без да ги съдиш..всеки с причинет си, приеми че от тях очевидно друго не можеш да очакваш и ОКОНЧАТЕЛНО обърни главата си напред..с тях - общувай формално...ако продължават да те тормозят не им се обаждай, ако живеете заедно...опитай се да се отделиш, сложи бариера. За да помръднеш ти е нужно да се откачиш от тях. Като начало. Игнорирай ги емоционално. Без да спориш, без кавги, без обяснения...дори...ги заплаши, че ако продължават да се бъркат в живота ти с коментари, въпроси или критики може и да не те видят повече. Оттам насетне почваш да работиш..преди това - нищо не правиш.
  9. Връзка? С човек, който нон стоп играе комп.игри, не споделя, не говори.... защо вместо да търсиш невъзможни отговори....не проучиш съдържанието на понятието ВРЪЗКА. Може би това е единственият отговор, който ти е нужен. Поговори за това с психолога си. Поговорете що е то връзка ...и нещата свързани с това.....а иначе да правиш психологически портрет на някого по 5 думи на кръст...безсмислено е.
  10. Трябва ми помощ

    Освен моралната страна на нещата, която обикновено се има предвид в подобни случаи има и енергийна. Всъщонст аз подозирам, че доста от така наречените морални догми всъщност имат зад себе си невидима чисто енергийна компонента, която на даден етап от развитието на човека просто е нямало как да се предадат за да бъдат разбрани. Та в енергиен план когато двама човека, мъж и жена са във интимна връзка, особено продължаваща във времето дълго ...техните енергийни тела се смесват и образуват едно общо енергийно тяло /егрегор/. Независимо дали ни харесва или не то съществува и двамата партньори са винаги във връзка в рамките на това енергийно тяло дори и физически да не са един до друг. Когато единият да речем има допълнителна интимна връзка с друг човек...той така да се каже носи със себе си и партньора си /енергийно/...така, че дефакто са тримата...и се формират някакви сложни енергийни взаимодействия....един Бог знае какво точно се случва...Прекъсването на това общо енергийно тяло е нещо изключително сложно и болезнено...нещо като срязване на пъпна връв и вероятно е последвано от енергиен срив ...изтичане на енергия ..и не знам още какви неща...от които инстинктивно всеки се страхува и пази. Може човек да се поболее сериозно ако не знае как да отработи това скъсване..на духовно и енергийно ниво. С всичко това искам да кажа, че нещата наистина са много сложни и не става въпрос за "не иска да поеме отговорност", "така му е по-удобно"....и пр. и пр. Мисля, че за да се прекрати нетравматично и двамата партньори трябва съвсем осъзнато да участват в този процес...и да работят на духовно ниво...за това освобождаване...но къде ти такова осъзнаване?! Обикновено има гняв, обида, неразбиране, упреци, самосъжаления...и куп още...скапващи човека емоции....Само си представям как единият отива при другия и казва "Виж...искам да продължа с друг човек...можеш ли да ми помогнеш заедно с мен съзнателно да работиш над взаимното ни освобождаване и прекъсване на нашата връзка...за да стане леко и без травматични последици?". По-скоро си представя как вместо отговор питащият получава удар с тигана по главата, а после истерична реакция...емоционално цунами, торнадо ...с неясни последици и за двамата....Да, нещата не са морални, нещата са обикновено на живот и смърт. Защото никой не си прави труда да разбира и осъзнава в дълбочина...и да работи по тоя въпрос.
  11. Първото нещо е да се дистанцираш и от да започнеш за връщаш мислено в случаите в които уж си била лоша. Хубаво да ги разгледаш и да разбереш какво стои зад тях, какво ги е провокирало...едно дете не за почва току така да се държи лошо или да отговаря с агресия и пр. Има сериозна причина, която идва от обкръжението му. То може да е било лишено от базисни неща, като например адекватна грижа, истинска любов, полагащо му се внимание, може да е било пренебрегвано и игнорирано в сравнение с други членове на семейството и пр. и пр. но нещо в тях не е било ок...и е предизвикало твоята реакция като отговор. Примерно на мен също ми казваха такива неща...защото съм се била държала лошо с баба си. Аз си сминям, че не обичах тази баба. Майката на майка ми. И аз дълго време си мислех, че съм лоша. Но започнах да нищя...и си спомних ...Баба ни гледаше мен и брат ми когато майка ни беше на работа. Цял ден копнеехме за времето, когато майка ни ще си дойде от работа. Има ли сме нужда от общуването с нея. Когато тя се връщаше първото нещо, което се случваше е баба ми да докладва нашите/моите "провинения" и винаги с някак пресилен, изопачен вид, дори опитвайки се да имитира интонацията ми. Това ме ядосваше много. След което майка ми и баба ми се затваряха в кухнята да си говорят. Как минтал денят на майка ми...и всякакви неща от службата....а ние цял ден бяхме чакали да се върне. Аз съм гледала на тази баба първо като на предател, второ като на човекът, отнемащ майка ми. Е какво? Моя ли е вината, че съм изпитвала негативни емоции? Аз съм била просто едно дете. И именно те са били неадекватните, а после имат наглостта да оценят моята естествена детска реакция произтичаща от тяхната неадекватност и да ми вменяват мнение и оценка, че съм лоша! Давам този прпимер защото обикновенно точно това се случва. Така, че се поразрови из спомените си, може би най-добре с помощта на терапевт...и ще откриеш куп такива неща. И те нямат за цел да ги съдиш, а просто да осъзнаеш че не ти си лоша, а хората които са те отглеждали са били неадекватни. По един или друг начин.
  12. Просто исках да кажа, че имаш много верни преценки и наблюдения и нямаш нужда от никакви съвети
  13. Сериозно?:) Ще следваш съвети от анонимни съфорумци за да вземаш решения за живота си?
  14. И това познание го добиваме като видим последствието от дадена своя постъпка. Така, че няма правилно и грешно решение. От различните действия следватразлични следствия. И по това дали те ни харесват или не се научаваме кое е добре за нас и как да постъпваме в подобни ситуации следващия път. Май само така се учим.
  15. ОКР

    Някакси винаги вътрешно негодувам, когато чувам ДИАГНОЗИ. В случая ОКР...и изобщо, която и да е друга. Защото...усещам, че тези диагнози са като ...пирони с които те заковават. А това са чисто и просто следствия от някои грешки в мисловните модели - също наложени или възприети отвън. Направи ми впечатление, че ти НЕ подлагаш на съмнение диагнозата /болестта/ сматайки я за причина на всичко което ти се случва. Едва ли не я превръщаш в опорна точка около която организираш себе си. Усъмни се в болестта, усъмни се в диагнозата....усъмни се в миловните си концепции....започни сама да се дебнеш и да се питай "това наистина ли е така?". Като например концепцията ти, че щом фигурата ти е ок значи можеш да пропуснеш физическата активност. Я да се усъмним в това, верно ли за това е нужна физическата активност? За да поддържаме хубава фигура? Дали па не е обратното - фубавата фигура да е просто страничен ефект от физическата дейност. Я дай да видим какво значи физическа дейност първо. Какво значи това според теб...упражнения? Тренировки? Копане? Знаеш ли какво значи наистина? Това значи, че докато правиш нещо ползвайки тялото си, ти действаш като едно ЦЯЛО. В този момент докато го правиш - твоите очи, ръце, крака...може би дори клетки в тялото и органи.....и най-вече УМ !! действат ОБЕДИНЕНИ. Действат заедно. В този отрязък от време ти си цялостно същество. И в този отрязък от време докато ти действаш като цялостно същество нямаш никакво ОКР и никакви други диагнози. Станало е така, че в някакъв момент хората са отделени от смислената физическа работа, от която преди им е зависел живота...и умътсе е разкачил от цялото...и е започнал да действа самостоятелно, в комбинация с очите и ушите. Образува се една съкратена верига, кръг по-скоро - видяно-чуто-мислено. И нещата се завъртат там като не минават през останалите части от съществото ти. При достатъчно напреднал процес се стига до проблем...който наричат с някакви имена и това вече окончателно те фиксира вътре. В момента в който осъзнаеш грешката в мисловния си модел от който тръгнахме - че физическата дейност е за хубава фигура...и осъзнаеш, че физическата дейност /но не вдигане на гирички за мускели/ означава цялостност и участие на всичките ти части заедно, обединени от обща цел.....тогава ще започнеш съзнателно да търсиш начини да извършваш такава физическа дейност....за да възсатонвиш целостта си. не обаче самоцелни движения обслужващи пак фигурата ти...или дори здравето ти , а по - .....не знам коя дума е уместна....например целта може да е да си създадеш повече уют в дома си..да си смениш тапетите...да си сложиш нови пердата...да отидеш у приятели да помогнеш при някакъв ремонт или ...все тая , но нещо такова дето да има и елемент на естетика, уют, чувство на смисленост, плюс цял куп физически дейности въвличащи ума в една полезна работа. Умът ти първо ще е въвлечен да измисли какви тапети биха ти харесали...после ще е въвлечен да прецени къде да отидеш да разглеждаш, после ще има нова задачка - какви цени, колко ролки ще ти трябват за площта която имаш, после ще трябва да измисли кога би могла да го осъществиш, как ще го осъществиш...сама ли, ще търсиш ли помощ, какви още инструменти ще ти трябват - лепило? мече?...как ще ги оразмериш? как ще съобразиш покрай ъглите и чупките на стените....има ли на какво да се качиш за да достигнеш нависоко....има ли фигури по тъпетите за да съобразиш да не се разминават....Разбираш ли, давам ти го само като един пример, може да не са тапети, може да е да си ушиеш рокля, може да е друго. Нещо, което би те зарадвало като стане, би усетила удовлетворение. Не мога да си представя че няма нито едно такова нещо за теб. Просто пример как умът може да бъде впрегнат в полезна работа, а не в подлудяваща те. Да де.....ще кажеш ти ама за какво да си сменям тапетите като така и така ще умра. Да де, ще ти кажа аз...ама ако отложиш малко умирането докато си ушиеш роклята, а после си смениш тапетите....и поле още нещо и още нещо....пак ще си говорим дали ...вече ще мислиш за умирането. Аз съм почти сигурна че на умът повече ще му хареса да ..участва в екипната работа.....Ти просто не си му дала шанс. Друг мисловен модел - искам да контролирам нещата. Ми гореописаните физически дейности ти дават шанс и простор да упражняваш този контрол по здравословен начин. Смъртта няма как да я контролираш. Що се инатиш да контролираш неконтролируемото? контролирай на воля това , което подлежи на контрол - една добре свършена физически ангажирана работа.
×