Misha64

Участници
  • Общо Съдържание

    27
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

За Misha64

  • Рожден Ден

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  1. Страхът живее в мислите, мислите живеят в ума, умът живее или в миналото или в бъдещето....т.е. мисли ЗА неща от миналото или ЗА неща от бъдещето. Умът не може да бърбори (и съответно да ни плаши) тук и сега, когато сме тотално погълнати от някакво действие, което извършваме. То може да всякакво, но ако сме напълно отдадени на него (включително и умът) тогава проблемът със страха и с каквито и да е други паразитни мисли не съществува. Така, че най-ценното упражнение е приучаването на ума да присъства изцяло в това, което вършим без значение дали мием чинии, дали спортуваме, дали рисуваме...трябва да си подсигуряваме дейности, по възможност полезни и да присъстваме изцяло в тях. Това е вид активна медитация, тъй като човешкиям ум вече е така изпуснат от контрол, че пасивната медитация нерядко е невъзможна. С една дума практикуване на тук и сега.Скоро прочетох едно изречение от някакъв тибетски лама което гласеше "когато миеш чаша, мисли за чашата". Това изречене казва всичко, което написах по-горе. Ако можем да го приложим - почти всички проблеми свързани с ума ще изчезнат.Защото ти можеш докато миеш чашата за мислиш за смъртта, всъщност това го правим повечето хора в рутинните си дейности, но няма как ако докато мислиш чашата мислиш за чашата да мислиш и за смъртта.
  2. eххх...този избор...трудна работа е наистина. Как да избереш едно като това означава да изоставиш безброй други ??!!
  3. Спри интернета. Или поне влизани във форуми и писане и четене...това е начинът.
  4. Еми няма как да стане, няма как да си щастлива ТИ, след като действията ти /животът ти/ е с център - други хора. За да си щастлива ТИ, трябва да правиш нещата заради СЕБЕ СИ. Да желаеш и да правиш неща, които радват ТЕБ. Независимо как другите ще се отнесат към това, какво ще мислят и дали ще наричат това каприз или глезотия или егоизъм...да го наричат както си искат, но за теб, това да работиш за своето щастие е висша цел! Това е Божествена цел, защото е първата стъпка...основата, на която да стъпиш за да определиш пътя си...да вземеш СВОИТЕ решения и да застанеш смело зад тях, така се гради личността, и когато това се случи....едва тогава... човек може да направи ИЗБОР, съзнателен избор....свой собствен избор да се посвети на кауза да помага. Не и преди това. За да се отречеш от нещо, трябва първо да си го постигнал. Постигни най-напред себе си, личността си и пътят си, щастието си и радостта си, пък после се отричай ако прецениш, че това ти носи още по-голямо щастие.
  5. Споделям личен опит : След като прочетох книгите на Вадим Зеланд за транссърфинга разбира се пробвах метода.Проработи безотказно. Обаче, има нещо, което ме спря да продължа. И това е, че няма как да съм сигурна, че мислите ми винаги ще бъдат безупречни, чисти и само положителни. Нас като човешки същества ни управлява в над 90% подсъзнанието. Което ще рече, че в много малка степен можем да контролираме ние мислите си. Ако развия и усъвършенствам силана на мисълта, но вместо благородни и добри мисли ми дойдат лоши?! Другото, което ме спря е следното. Връщайки лентата на живота си назад аз осъзнах, че ми е било дадено каквото съм искала - в изобилие. НО аз не съм успяла първо да го разпозная, второ да го оценя и трето да го задържа. Тоест...изгърмяла съм си патроните на халос. И след всички тези осъзнавания....аз ставам все по-смирена. И разбирам, че имам свободна воля, че тя бива зачитана, но отговорността е огромна и тогава заставам на колене и казвам "Господи, нека бъде ТВОЯТА ВОЛЯ". А от мен се иска да работя за това, коетоа желая, а не да искам да го получа...да си го изработя, да го заслужа, със собствените си усилия! Само тогава ще мога да му се радвам и да бъда щастлива.
  6. Пример от личен опит - да речем направила съм нещо добро за себе си /свършила съм добре някоя работа, която е важна и ще ми донесе добри резултати/ и съм доволна от себе си. В този момент ми е така лесно да обичам хората, да съм мила с тях и да се радвам на техните радости....В друг момент знам, че съм сгафила, проявила съм небрежност, допуснала съм грешка и съм пострадала по някакъв начин /да реч съм се разболяла/. В този момент ми е трудничко да съм с хората, които изглеждат сякаш си нямат никакви проблеми докато аз страдам...мен ме боли, а те се разхождат бодро и свежо и нищо не ги боли....и се смеят и са щастливи....а аз страдам...не мога да ги понасям с тяхното щастие, искам да се затворя вкъщи и да не виждам и да не чувам никого....искам да ми се махнат всички от главата! И има и друг момент в който аз все пак решавам да потърся помвощ....и виждам, че много от хората са готови веднага да помогнат, да подадат ръка....и тогава съм благодарна....и разбирам, че връзката ми с хората е нещо ценно и нужно...и че без тях едва ли бих се справила. Това са три различни състояния, които аз съм преживяла, предполагам всички вие също. И трите започват първо от мен. От моите действия, от моята нагласа, от моето отношение първо към себе си, което се проектира върху другите.
  7. Да, разбира се, точно така е. Права сте! Ако претенцията и умственото усложняване не живееха у мен нямаше да ги забележа и у вас! Или най-малкото нямаше да се подразня така. Нещо повече, аз писах в друг пост, че...се разпознавам почти във всички пишещи.....Затова не приемайте лично това което написах, то не е срещу ВАС като личност, то е срещу явлението, което причинява много проблеми на хората. Явлението на умствената усложненост...което е възможно при един много добър интелектуален потенциал. Преди да успея да отделя явлението от личността си аз самата водех битка срещу това нещо, което най-общо ще нарека его. И което неправилно идентифицирах със себе си. Но после разбрах, че АЗ и умът /и егото като негов продукт/ не сме едно и също нещо. Аз нарочно ви предизвиках. За да мога да ви покажа идентификацията. И да ви накарам да се разграничите. И да разберете, че отношението ми към вас като човек, какъвто съм и аз, е напълно доброжелателно и ако има негодувание, дразнение то е срещу идентификацията с ума и егото, умът който в 99% от случаите ни води за носа и ни оплита в сложни драми и казуси...където губим време, сили и ентергия, а нещата са всъщност много прости. Прости като един оргазъм, нещо естествено за някои, но също така почти непостижимо за други. Мойте уважения и съжалявам ако съм ви причинила неприятни емоции.
  8. Там е работата, че нещата са наопаки. Не страхът ти е следствие на наранявания, а нараняванията са следствие от страха ти. Ако се приближиш до едно куче пълна със страх, то ще те ухапе, макар и да е нямало такива намерения. Страхът ти ще го предизвика. Страхът е негативна енергия, едно неравновесие, което моментално предизвиква ответната реакция. Ако ти се приближиш към хората /или кучето/ с вътрешна усмивка и приемане /дори и само на себе си/, никой няма да си помисли да те хапе, напада, наранява или да бяга от теб. Приемането, обичта /без значение към кого са насочени/ притеглят, защото те са хубава енергия. Затова се получава така, че когато си влюбен изведнъж всички започват да те харесват...защото твоето излъчване е любов. Към кого е насочена тя е без значение, важното е че тя е твоето излъчване в момента и създава приятна аура около теб в която хора /и животни/ се чувстват добре. И обратно - достатъчно е да си изпитал негативност към някого, или обида....в началото на деня и после през целият ден да ти върви на всякакви случки, които сякаш потвърждават първоначалната ти емоция. Тя се натрупва, влизаш в порочен кръг. Неправилно интерпретираш, че ето на - права си да мислиш, че хората не те искат...ето доказателствата. Пропускаш факта, че цялата черна серия е стартирана от твоята първоначална негативна емоция...А дали тази негативна емоция наистина е оправдана? Дали тя наистина има нещо общо с теб....или чисто и просто другият човек също е в черна серия....Почти в 100 % от случаите нагативната реакция на някого спрямо теб няма нищо общо с теб. Той си има своите вътрешни причини, ти се явяваш само една възможност да ги проектира....осъзнавайки това става абсурдно да реагираш на чуждите негативни прояви....те не те касаят...вместо да си мислиш "ето на, хората не ме харесват и ме нападат, защото съм такава или онакава" си помисляш "тоя човек очевидно си има някакъв сериозен проблем с който аз нямам нищо общо" и приключваш...това е. Просто е на теория, на практика не толкова защото в повечето случаи сме на автопилот и реагираме несъзнателно. Номерът е при всеки позив за негативна емоция да спираме и да се подсещаме че..."тоя човек си има проблем, но аз нямам нищо общо с това".
  9. Ех...и тук се разпознах...почти във всеки пост разпознавам себе си! За разлика от iti, мога да ти кажа, че с теб сме от една планета. Затова и си позволявам да пиша...значи първо според мен неправилно формулираш въпроса. Тук не става дума за неразпознаване или липса на връзка с потребностите ти. Тук става дума за приоритетни потребности...Потребността ти е много ясна, и ти чудесно си я разпознала. Тази потребност се нарича - нужда от сигурност. Просто тя е много по-голяма /може би преувеличена/ от другите, които изреждаш и ги доминира. Причината може да бъде само една - детството ти е преминало в недостатъчно сигурно, подкрепящи, поддържаща и утвърждаваща среда. Да прибавим тук и голяма чувствителност и умствен потенциал. Тези две неща, носочени към гонене на сигурността градят затвори. Веднъж съградили този затвор нищо не ни остава освен социалната мимикрия. Тя обаче прави невъзможно удевлетворяването на останалите жизнени потребности които изреди и именно това става причината да започнем да търсим. Да търсим начините да разбием този затвор. Iti e много прав/а като казва, че сме пропуснали важни етапи на идентификацията си, на трупането на истински житейски опит, а не само пунктирането на такъв....получава се един разкол между реалната ни възраст /зрялост/ и видимо предполагаемата, т.е. може да сме на 50, но като натрупан реален , истински житейски опит да сме на 15, ако не и още по-надолу....още непреминали пубертета , както много точно го каза iti. Вместо да се радваме на мъдростта на зрялата възраст, ние се чудим как да прикрием житейска незрялост. Положението никак не е леко...но аз мисля, че никога не е късно да се започне. да се излезе от затвора. Осъзнаване се нарича. Трябва да се осъзнае, че сигурността е една химера, такова нещо няма. Второ трябва да се осъзнае, че страхът който едно малко дете е изпитвало някога и който го е тласнал към криене не важи вече за един възрастен човек. Тази програма вече трябва да се апдейтва. Да се осъзнае, че много от страховете са безпочвени..да започнат да се правят малки стъпки към различно поведение...по нова, актуализирана програма...Старите програми действат когато сме включени на автопилот, когато действаме неосъзнато. Значи трябва да се стремим към осъзнати действия. Осъзнатостта може да се тренира...най-напред в малките, ежедневни неща...всичко това е работа. Трябва да се разбие стената, тухла по тухла....за да оживеем. Тук има нещо много...особено. Хората се страхуват от смъртта, а дефакто те изобщо не живеят ..в истинския смисъл на думата. Докато сме в този наш затвор ние не жевеем...и именно това е страшното, а ние се струхумаве от ....нещо си дето щяло да ни нарани. Че какво по-наранявощо от това да ти минава времето без да си истински жив??!! Какво по-страшно?! Та най-страшното вече ни се е случило...от какво има тепърва да се стрехуваме??!!
  10. Аз всъщност не разбрах каква точно грешка е допуснал приятелят ти? Изневяра?
  11. Ревността винаги показва, че човек си има доста работа със себе си...и донякъде, че не е готов за връзка. Ревността е симптом на незрялост. Нещо като личностно заболяване. И трябва да се лекува. Само дето...това си е работа за цял живот.
  12. Ми най-вероятно е точно така. Той не я е преодолял още и ти няма как да не реагираш и да не се афектираш от това. Всеки на твое място би. Мисля, че си права и имаш пълно основание. И че това наистина е нещо като състезание, в което ще победи тази, която е по-търпеливата, която може да чака и която има по-здрава психика. На него му трябва време и постепенно ще свикне с теб и ако ти се овладееш и го оставиш да си го изживява без да го приемаш лично, ще спечелиш. Но като гледам май клониш към това да загубиш. И не очаквай невъзможното - че заради теб той като с магическа пръчка ще отреже емоциите си към нея. Това така не става. Иска се време. Става постепенно.
  13. Положих усилия да изчета всичко...но честно казано ми беше бая трудничко...леле що думи, леле що...умуване и що чоплене и нищене...и прилагателни и съществителни....а твърде малко, почти никакви глаголи. И не знаене кога се пише И и кога Й! Също така пълен и кратък член. При цялата претенция за изтънченост на изразяването...изведнъж виждаш, че не се познават елементарни граматически правила! И това го казвам съвсем не за да критикувам, а за да демонстрирам нещо, което се набива на очи. И то е че се избягват прости неща, а се забива вниманието в сложни, оплетени, претенциозни...мисловни конструкции. 100% съм сигурна, че имаш проблеми с оргазма. Че не можеш да достигнеш до оргазъм. Защото вместо да се отпусне ума и да остави тялото да изживее своята част от нещата, той през цялото време наблюдава и анализира и отнема това, дето се полага на тялото....чат пат оставя тялото да изпита нещо само и само после да го заглозга като гладно куче кокал....и да се наслаждава....и неизпитаното, неизживяното от тялото става повод за търсене, търсене, което пак е в услега на ума. Нужен е ОРГАЗЪМ. Съвсем материален и съвсем телесен. И повечето, да не кажа всички въпроси ще отпаднат автоматично е ще стане ясно като бял ден цялата илюзорност на подобен род търсене.
  14. Има една много банална и всеизвестна максима, която съм сигурна, че си чувала. За гледането не един в друг, а в една посока. Пак се употребява за любовните връзки, но важи за всички връзки. Което значи, че трябва да се намери ПОСОКА най-напред. Която и посока /път, занимание/ да избереш - абсолютно без никакво изключение по него ще има и други и общата посока ще ви свързва. Щото ако тръгнеш да търсиш хора /приятели/ преди да имаш посока своя си....тогава неминуемо ще се вторачваш в тях , ще дебнеш за отношението им към теб, ще се опитваш да се харесаш, няма да можеш да общуваш естествено. Най-веротно ще се присламчиш към някого, който да те влачи по неговия път и рано или късно ще ти писне. А когато избираш посоката - довери се на сърцето единствено. Избери път със сърце /дон Хуан/. Между другото докато се опитвам да ти помогна по проблема всъщност май помагам основно на себе си, защото нещата, които ти казвам на теб се отнасят и за мен. Тъй, че благодаря ти, че сподели...макар, че да прочета цялото ти писание ми костваше известно усилие, но не съжалявам...
  15. Чудесно е това!!! Благодаря!