Misha64

Eхх колко жалко. Колко жалко, че не можем да повярваме, че заслужаваме любов, внимание, че сме достойни и ценни ....жалко е че винаги се съмняваме....в твоя случай съмнението , че не ти си била главната причита той да дойде, а е имал друга работа и просто му е било на сгода да мине....ето това те е загризало отвътре. Защо е било нужно да разследваш като  детектив... след като можеш за разбереш колко те цени по начина по който се държи когато сте заедно, по начина по който се чувстваш когато сте заедно....но ти не си вярваш и на себе си...ти си уплашена. Изпълнена с подозрения и съмнения.....а това което си направила...да го приклещиш по този начин....да го вкараш в капан, правейки се че не знаеш и чакайки да се оплете в лъжите си и после да го харосаш по главата с "измамник"...ами аз не знам има ли мъж, който би преглътнал подобна подлярска постъпка и би понесъл така да го притиснат до стената....това е непочтено, грозно, унизително за човека.

Като кажем "ТОЙ е" сякаш говорим за някакво същество, личност.....и това е заблудата, защото Бог е творческата сила, която може да се изяви в безброй проявления, никое от които предварително зададени и определени. Един художник сяда и рисува картина на бялото платно. В началото и самият той може да не знае точно какво ще излезе изпод четката му. Самият творчески процес го повежда и той го следва...като всяка положена мазка по платното определя следващата....художникът, който в началото може и да се е взприемал като водещият в един момент е воден от една неопределима сила на хармония и интуитивен усет за красота, за истина....Това художникът го усеща, усеща момента в който е подет от тази сила...но той НЕ може да го контролира. Ако някой отстрани гледа ще мисли, че художникът действа от позицията на своите умения, знания....майсторлък. Отстрани не се вижда тази твърческа сила, която е поела нещата и води художника....Не се вижда, но се усеща...Картина, нарисувана от творческата сила винаги въздейства на гледащият я. Защото в нея присъства божественята хармония. Крайният резултат /картината/ никога не може да е предварително определена, известна, зададена. Тя винаги е нова, първа, единствена и неповторима....но съвършена в своята хармоничност. Това, че крайният резултат не е бил предвидим и определен не означава, че е несъвършена и създадена чрез невежество. Означа само, че е пръв, единствен и неповторим творчески акт. Затова и оригиналите на великите художници струват милиони, а копията, дори и най-съвършените са евтини. Защото някои хора са успяли да разберат, че оригиналите са проява на Бог, на творческата сила. Докато копията - са просто ....подобия. 

Като кажем "ТОЙ е" сякаш говорим за някакво същество, личност.....и това е заблудата, защото Бог е творческата сила, която може да се изяви в безброй проявления, никое от които предварително зададени и определени. Един художник сяда и рисува картина на бялото платно. В началото и самият той може да не знае точно какво ще излезе изпод четката му. Самият творчески процес го повежда и той го следва...като всяка положена мазка по платното определя следващата....художникът, който в началото може и да се е взприемал като водещият в един момент е воден от една неопределима сила на хармония и интуитивен усет за красота, за истина....Това художникът го усеща, усеща момента в който е подет от тази сила...но той НЕ може да го контролира. Ако някой отстрани гледа ще мисли, че художникът действа от позицията на своите умения, знания....майсторлък. Отстрани не се вижда тази твърческа сила, която е поела нещата и води художника....Не се вижда, но се усеща...Картина, нарисувана от творческата сила винаги въздейства на гледащият я. Защото в нея присъства божественята хармония. Крайният резултат /картината/ никога не може да е предварително определена, известна, зададена. Тя винаги е нова, първа, единствена и неповторима....но съвършена в своята хармоничност. Това, че крайният резултат не е бил предвидим и определен не означава, че е несъвършена и създадена чрез невежество. Означа само, че е пръв, единствен и неповторим творчески акт. Затова и оригиналите на великите художници струват милиони, а копията, дори и най-съвършените са евтини. Защото някои хора са успяли да разберат, че оригиналите са проява на Бог, на творческата сила. Докато копията - са просто ....подобия. 

Така и ще напиша - простичко и лично. 
За мен женствеността в жената е онова усещане, което тя дава, така че се отдаваш, така че за нея можеш джомолунгми да изкатериш, да продължиш още и във всичко виждаш нея, вдъхновителката. Да има нежната вдъхновяваща и мотивираща сила, вярвайки си, да вярва в теб също толкова безусловно, че и палячо да си, да се преобърнеш с хастара навън и за нищо време да отключиш заряди и потенциали, които да те преродят многократно и въздигнат на висоти, където никога преди не си бил и не би бил без нейната енергия. Получава се една естествена, бхакти-тантра партньорска, въздигаща йога. Защото клишето, че зад всеки велик мъж стои жена, която с присъствието си го е направила такъв, е вярно!
 

Права си, ако не спре6, ще станат няколко десетилетия.

Чувството за блъскане в стени накъдето и да се обърнеш за мен е знак, че точно тази роля в която си /вкаран или си се вкарал/ е изчерпана. Не животът, не смисълът, а ролята. А ролята се поддържа от рационалния ум, който не си ти, а е просто един софтуер, програмиран в теб, съвкупност от навици . Време е да осъзнаеш, умът и ти не сте едно и също нещо и  да смениш ролята. Веднага. Казваш, че си рационален човек, не вярваш в съдба, чудеса и пр...и съжаляваш, че на никого не си нужен, че няма човек, за когото си струва да продължаваш да се бориш. Това не е вярно. Има такъв човек, на когото си нужен и това си ти самият. Но не такъв, какъвто си бил досега. Бил си рационален - стани ирационален. Повярвай в чудесата. Експериментирай нова роля. Съблечи старата като износена дреха и пробвай нова. Вместо да мислиш, че ти предстои нова операция и престой в болница започни да вярваш /активно/, че дотам изобщо няма да са стигне защото ти, чрез вярата си ще го направиш излишно. Изобщо...най-общо казано започни да правиш точно обратното на това, което умът ти казва...защото умът е този, който поддържа ролята. Не му вървай! Прави обратното. Аз самата прилагах този метод когато се чувствах по подобен начин, когато чувствах, че път назад няма, но и напред няма. Тогава ...не знам как ми  хрумна, но започнах да правя това - обратното на това, което умът ми е свикнал. Осъзнах, че нито умът ми, нито ролята в която той ме е вкарал съм АЗ. Аз съм нещо различно и е много вълнуващо да разбера точно какво....откривай се...като се поставяш в различни и нетипични за теб ситуации...без очаквания какво ще стане, а само с любопитство какво ще стане.

Чета от известно време казуса, но ми е трудно да вляза в разговор за любовта през логичния ум. Това е чувство идващо от нашето "дясно" - полукълбото в мозъка отговарящо за емоциите. За това чувство се говори през поезия, музика, картини т.е. то не се обяснява, то се изразява в момента, в който се изживява. Ако аз не усетя, не се доверя на интуицията си за това дали харесвам един мъж или не, никой на този и на другия свят не може да ми посочи "правилния" избор.
Любовта е усещане, изборът на партньор се прави през усещането, през чувството, през желанието, че искаш да го чуваш всеки ден, да го виждаш все повече и повече, че имаш нужда да правиш планове с него, че имаш силния женски импулс да бъдеш майка на децата му. Как се обяснява това???? 
Да избирам партньор през списък с правила, означава, че съм осакатила най- важната част от себе си, интуицията, усещането. Без тях никакъв избор не може да се случи. Сексът е продължение на първите две - интуитивно усещам, че с този човек имаме свързване. Виждам го, говоря с него и ми е приятно, мисля за него и имам бъдеще, искам да присъства физически в живота ми, усещам го с цялото си тяло. Това е любов, това е влюбване, това е желание тези три неща са най - истински, когато се допълват. Да , с времето влюбването ще отшуми, желанието ще се превърне в тиха и приятна привързаност, а любовта ще става все по силна. Ако човек не си позволи да преживее всичко това, никой не е в състояние да му го опише.
Спри да мислиш и започни да усещаш, позволи си го, много е приятно.

Чувството за блъскане в стени накъдето и да се обърнеш за мен е знак, че точно тази роля в която си /вкаран или си се вкарал/ е изчерпана. Не животът, не смисълът, а ролята. А ролята се поддържа от рационалния ум, който не си ти, а е просто един софтуер, програмиран в теб, съвкупност от навици . Време е да осъзнаеш, умът и ти не сте едно и също нещо и  да смениш ролята. Веднага. Казваш, че си рационален човек, не вярваш в съдба, чудеса и пр...и съжаляваш, че на никого не си нужен, че няма човек, за когото си струва да продължаваш да се бориш. Това не е вярно. Има такъв човек, на когото си нужен и това си ти самият. Но не такъв, какъвто си бил досега. Бил си рационален - стани ирационален. Повярвай в чудесата. Експериментирай нова роля. Съблечи старата като износена дреха и пробвай нова. Вместо да мислиш, че ти предстои нова операция и престой в болница започни да вярваш /активно/, че дотам изобщо няма да са стигне защото ти, чрез вярата си ще го направиш излишно. Изобщо...най-общо казано започни да правиш точно обратното на това, което умът ти казва...защото умът е този, който поддържа ролята. Не му вървай! Прави обратното. Аз самата прилагах този метод когато се чувствах по подобен начин, когато чувствах, че път назад няма, но и напред няма. Тогава ...не знам как ми  хрумна, но започнах да правя това - обратното на това, което умът ми е свикнал. Осъзнах, че нито умът ми, нито ролята в която той ме е вкарал съм АЗ. Аз съм нещо различно и е много вълнуващо да разбера точно какво....откривай се...като се поставяш в различни и нетипични за теб ситуации...без очаквания какво ще стане, а само с любопитство какво ще стане.

Щастието не е статично усещане То е динамичен процес, променящ се. Да сме щастливи в семейния статус е напълно възможно, просто не е постоянна константа. Самата семейна структура е постоянно променяща се. Има периоди, в които семейството е изпълнено с радост и удовлетворение, има и тежки моменти, в които семейството преминава точно хващайки се за силните си моменти. 
Има партньорства, достатъчно зрели и обичащи се, които осъзнават, кога са си дали всичко и е време да продължат напред в други партньорства, без драми и невротични изпълнения. Това също са щастливи двойки, защото имат толерантност и разбиране един към друг. Тяхната подкрепа продължава и извън семейната структура.
В крайна сметка, семейството никак не са кръвните ти роднини или документалните обвързаности. Семейство е мястото и хората сред които се чувстваш обичан и приет. Ние може да имаме няколко семейства и нито едно от тях да не е родствено и да се чувстваме изключително щастливи точно там.

Георги Балджиев, пиши му на лични.
И аз ти благодаря за доверието към нас!
Йогата е прекрасна и при нея килограмите не са проблем. Ако все пак се откажеш - върви пеша, тичай в парка. Някъде това напрежение да излиза.

Сериозността на проблема е обратно пропорционален от количеството думи с които се описва. И има едно критично ниво, което като се премине е  ясно, че истински проблем - няма. Има само страх от такъв.

Както каза Рюдигер Далке на семинара си - "отказах се да лекувам с лекарства, защото когато работех в болницата, ми казаха само, че на определени часове трябва да инжектирам определени медикаменти, никой не ми каза да попитам тези хора как са, имат ли нужда от нещо, имат ли близки, как се озоваха в тази болница, какво се случи преди да са в болничното легло." Истината е, че всички търсят да е лесно и чудесно :). Струва ли си обаче на 20 или 23 да пиеш лекарства, когато просто можеш да се научиш да си живееш живота? La dolce vita....истинските неща изискват истински усилия.

Изобщо не го очаквам. Очаквам авторът на поста да разбере, както и другите в неговото положение, но умишлено не се обръщам директно към него /тях/, защото знам, че човешкото его много бързо вдига автоматичните защити и бариери, когато му  замирише на поучение или призив да разберат. Те търсят бързи и лесни отговори и резултати по възможност без тяхното лично участие, а такива дават безкруполните лъжци....
Един честен и отговорен човек /терапевт или не/ ще каже истината - а тя е че бърз и лесен начин, без да собствени усилия няма, има само ако се пързаляш надолу към блатото....тогава може даже и да спиш...то пътят сам ще те носи надолу...
Малко късно видях обяснението как е започнало всичко и наистина е до психика, но не и до лекарства. Неприятните физически симптоми са цяла благословия защото са сигналът, който казва, че е време да преразгледаш /или може би разгледаш да първи път и осъзнаеш/ въпроса за връзките между хората, за притежанието и зависимостите..а оттам и страхът от загубата им /на хората, от които сме си позволили да зависим/. Твоите симптоми са сигнал за неотложността да се захванеш с тази работа...а лекарствата са сигурен начин да я провалят защото ще приспят съзнанието ти.
 
 

Лекарства, които ще направят мобилизацията още по-трудна занапред, дори може би невъзможна.дават им лекарства за да притъпят симптома и така да изглежда сякаш са ги излекували. Поне да им казват истината. Да им кажат "виж какво мой човек, нещата са напълно поправими и напълно зависещи от теб. Избери - искаш ли да ти дам нещо, което да ти притъпи симптомите, но да ти отнеме инициативата, волята, усилието да се справиш, да ти отнеме шанса да се излекуваш....просто ще живееш по-лесно не защото си по-добре, а защото няма да усещаш колко си зле....или искаш да БЪДЕШ по-добре, да  тръгнеш по пътя на усилието, да работиш за оздравяването си, но и да имаш реалния шанс тотално да се трансформираш и да се превърнеш в здрав, силен, зрял човек?

Мисъл за деня-24.12.2017г
Желая ви сега Христос да се роди във вас. Това наричам Рождество Христово. Вие живеете в много важна епоха. Надали някога сте живели в по-важна епоха от сегашната. От две хиляди години насам вие не сте имали по-благоприятни условия от сегашните. Сегашната епоха носи благоприятни условия за постижения и за придобиване на блага.
Новата епоха

1. Парадоксално намерение означава да желаеш точно това, от което се страхуваш. Франкъл казал на млад мъж, който изобилно се изпотявал винаги, когато е в социална ситуация, да си пожелава да се изпоти. Една от инструкциите на Франкъл била, да се опита да се изпоти четири пъти повече от преди. Разбира се, когато се стигнало дотам, младият мъж не могъл да го направи. Абсурдността на задачата счупила порочния кръг. Способността на хората да заемат обективна позиция към живота си или да отстъпят встрани, според Франкъл, е основата на хумора. И както забелязва в лагерите, "Хуморът е още едно от оръжията на душата в борбата за самосъхранение" ("Човешкото търсене на смисъл: Въведение в логотерапията", 1963г.).
 
2. Когато усетите, че идва страхът, започнете да прехвърляте чувството върху предмети от обкръжаващата ви среда, използвайки следната формулировка: “столът се страхува от ..., не аз, масата се страхува от ..., не аз, лампата се страхува от ..., не аз, ролката тоалетна хартия се страхува от ..., не аз” и така нататък, до насищане на играта или докато ви стане смешно.
Друг вариант да преместите фокуса от себе си, е да си очертаете един център (на пода), от който буквално да излизате, като поставяте нещо друго на вашето място – може да е листо, ваза, салфетка... Колкото по-абсурдно, толкова по-добре. Наистина има много варианти, зависи от вашата нагласа. Един по-весел начин би бил да пуснете страховете си “да пасат” – нещо като “щастливи кокошки” (може наистина да си нарисувате кокошки или да назначите клечки за уши в тази роля, да ги именувате със страхове, след което да ги пуснете в градинката зад блока).
В заключение, ако сте пропуснали книгата на Ивинела Самуилова “Къде отиваш, пътнико?”, препоръчвам да я прочетете. В нея става въпрос именно за  Ади, която се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем.
Всичко започва в деня, когато Ади „случайно“ се натъква на мъртвец малко след като в ръцете на Алексей, нейния необикновен приятел психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират дотук. Броени дни след срещата с чуждата смърт, мисълта за която не й дава покой, на Ади й се налага да погледне собствената си смърт в очите. И точно тогава, в мига на най-голямо отчаяние, за Ади настъпва „часът на Бога”. Моментът, в който всички външни опори губят значение и вярата остава единственото й упование. И Ади с ужас разбира, че е извършила най-големия от всички грехове: изгубила е Бог. Затова решава да поеме по известния поклоннически път на Сантяго де Компостела с надеждата да преоткрие Бог в сърцето си.
Типично в неин стил Ади попада на различни хора и ситуации, които я карат да разбере по-добре себе си и света. И осъзнава, че целият страх и ужас от смъртта е заради това, че умираме, преди да сме открили отговорите за живота.
 
3.  Научете наизуст речта на Чарли Чаплин:
"Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че болката и страданието са само предупредителни знаци, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно мога да засегна някого, ако го пресирам да изпълни желанията ми, преди да им е дошло времето, и човекът още не е готов... дори този човек да съм самият аз. Днес наричам това "уважение".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да копнея за друг живот и видях, че всичко, което ме обкръжаваше, ме приканваше да израствам. Днес наричам това "зрялост".
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства съм на правилното място, в правилното време и всичко се случва в точния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от собственото си време и да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, което обичам да правя и което вълнува сърцето ми. Правя го по собствен начин и с моя собствен ритъм. Днес наричам това "простота".
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което вреди на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отдалечаваше от самия мен. В началото наричах това "здравословен егоизъм". Сега знам, че това е "любов към самия теб".
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".
Когато започнах да обичам себе си, отказах да живея в миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "осъществяване".
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и да ме разболее. Но когато го свързах със сърцето си, той ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".
Повече не е нужно да се боим от спорове, конфронтация и всякакви проблеми със себе си или с другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: "Това е животът!"
Речта на Чарли Чаплин по повод 70-тата му годишнина.
5. Активна спортна дейност -четири пъти в седмицата.  По този начин ще активирате хормоните на щастието.
Успех!

Можеш
 

Много важна тема! Благодаря! 
Всъщност има само един живот - в настоящето. Останалите са опити на човека да се свари в соса на собствените си мисли и емоции, оценки, натрапени ценности, спомените от кривото огледало на нашата памет, желанията и очакванията ни... всичко лично и нищо реално. Няма по-добро лекарство от осъзнаването на настоящето и сливането с него.  И все пак - кое настояще? Ако аз изживявам промените в живота си сега като следствие от някакъв провал в миналото, значи още съм в миналото. Ако ги изживявам като пречка за осъществяването на някакви мои очаквания и планове, тогава става още по-зле - като сляпата Вайша - с едното око в миналото, с другото в бъдещето. 
Изхода? За себе си съм го намерила в Добрата молитва - но не измърморена про-форма, а осмислена и приложена в дребничките неща в ежедневието.
Ако авторът на темата позволи, добре би било темата да се извади в общия форум Психология и психотерапия, за да могат да вземат участие повече хора.

Здравей Дисхармония! Звучен псевдоним.
Чух един подобен случай като твоя преди време. Родителите искали от дъщеря им да следва право и след като прекарала години в учене по тази специалност и го завършила, сега както тя казва "сбъдвам мечтата си" - учи Маркетинг и реклама и е стажантка в международна компания.
За да си мотивирана е необходимо да правиш това, което искаш и обичаш. Всичко останало е издевателство над личността и духа ти. За да разбереш, какво е призванието ти, вземи един лист хартия и започни да пишеш - в какво беше добра като малка, какво мечтаеше да работиш...отговорът сам ще дойде. А после -  изправи и заяви себе си и позицията си пред родителите си (най-трудната може би част, а може би и най-лесната, защото откриването носи самоувереност). Родителите ни искат най-доброто за нас, но това не означава, че тяхното желание винаги е наистина най-доброто. Душата ни знае най-добре.
За да имаш живота, който искаш, трябва да направиш всичко, което някога си отказвала да направиш. За да получиш, трябва дадеш. За да имаш, това което никога не си имала, трябва да действаш, така както не си действала досега.
Пътят към себе си не е лесен, но е единственият.
Вземи от живота всичко, което заслужаваш...а ти заслужаваш да имаш най-доброто като всеки един от нас...Във Вселената има за всички ни. Бори се, търси,губи се, проваляй се....Пилешка супа за душата е книга, която е отказано да бъде публикувана 5 пъти на авторите им...на 6-тия имат положителен отговор....става световен бестселър.
Препоръчвам работа по личната ти самооценка с професионалист.
Поздрави!

Ми върти се в същия кръг като хамстерче - свръхамбициозно, перфекционистично бягане от страхове в сянката - стой си в зациклянето. Или потърси помощ и се научи да се проваляш с кеф. Когато така страхът е стопен, виждаш, че целият перфекционизъм също се стапя, тъй като винаги е бил другото лице на същата страхлива вкаменелост. Тогава се ражда отново онази радост, помнене, фокус, които си изпитвала докато си учила спонтанно по разни курсове. Заблещуква сърчице. Самичка можеш да си циклиш и ревеш много, докато си казваш колко малко зор си даваш, с което срахът става още по-голям и се спичаш още повече в жалката свръхамбиция. Продължавай така колкото сакаш - свободно окована воля. Или потърси квалифицирана помощ - тогава първо ще видиш, че и малките и големите камънаци от онази гледка всъщност са мега красиви, а второ, те сами ще се наредят в още по-красива картина, задвижени спонтанно от вълшебството на смисъла, заживял в теб!

Ехх, искаше ми се да провокирам автора стъпка по стъпка да стигне до отговорите, които му даде  iti...като първо разнищим мисловната формула в която в момента се е вкарал...второ осъзнае, че става въпрос за личностни качества, които са обект на работа, на развитие, на усилие, на тренировка ако щеш...както един мускул се тренира с преодоляване и работа, така и личността...и че това е естественият път на развитието...и "лошите" модели, които са ни дадени на старта имат точно тази цел...да ни изритат по пътя на развитието, защото никой не би се развивал ако всичко му е супер, а не развивайки се няма стои на същото място, а ще деградира, защото няма такова нещо като стоене на едно място, всичко е движение, път нанякъде и ако не вървиш нагоре вървиш надолу...рано или късно разбираш измамата на така жадуваната сигурност....за която мечнаеш, разбираш, че точно тя е най-опасното нещо, защото ще се затвориш и окопаеш в нея и ще почнеш да я пазиш и да сънуваш кошмари как я губиш....ще се изолираш, ще се превърнеш в страхлив консуматор...обграден от дебели стени, недопускайки нещо да смути ...твоята илюзорна сигурност....ще създадеш собственият си ад, а после ще го разнасяш навсякъде със себе си. Но природата е така мъдра и успява да ни измъкне за косите от сътвореният от нас ад чрез нашите нужди...от близост, от връзки, от любов....успява да ни ритне навън и да каже - Хайде!, Сега си ти!  Гледай, осъзнавай, действай, работи, упражнявай се, съграждай се, работи за себе си , докато ти самият не се харесаш...ти си най-добрият си критерий...и докато работиш ще получаваш помощ......Имаш толкова много работа! Но си струва.
И в този момент някои казват "не, не искам...предпочитам да се махна от тоя живот защото той е лош, гаден, труден или защото аз съм лош, гаден, труден".....
Но животът, светът не е даденост. Променяш се ти, променя се и той. Променяш се докато вървиш по пътя на преодоляването. Само трябва да хванеш вярната посока и да не се отказваш и тогава няма начин да не стигеш.....докъде да стигнеш? Няма такова място докъдето да трябва да стигаш, простодокато вървиш ще се трасформираш и от п**** ще се преврънеш в пич (с извинение за жаргона).
 
 

Калисто, направо съм впечатлена как успяваш така точно да дефинираш нещата. Аз от вчера се пъна да изкристализирам нещо по въпроса "какво прави един мъж п****?" и нещо все губя нишката....самопредизвиках се. Засега само ми изникват "качества" като - нерешителност, невъзможност за вземане на решение сам, на база само на собствено мнение и опит, не можене да поема и носи отговорност (безотговорнст), егоцентризъм в смисъл интересите му се свеждат единствено до собствената му личност..., търсене винаги на лесния път, ако може някой друг да свърши работата, непрекъснато търсене на подпорки /патерици/ на което да се опре...а не да разчита на собствените си крака, ум и решения, зависимост във всичките и форми, зависимост от одобрението или мнението на околните...няма собствен център и ценностна систева, която да го направлява, а непрекъснато се оглежда и ослушва за мнението на другите и това е определящото.
Засега това можах да се сетя.

Ехх, искаше ми се да провокирам автора стъпка по стъпка да стигне до отговорите, които му даде  iti...като първо разнищим мисловната формула в която в момента се е вкарал...второ осъзнае, че става въпрос за личностни качества, които са обект на работа, на развитие, на усилие, на тренировка ако щеш...както един мускул се тренира с преодоляване и работа, така и личността...и че това е естественият път на развитието...и "лошите" модели, които са ни дадени на старта имат точно тази цел...да ни изритат по пътя на развитието, защото никой не би се развивал ако всичко му е супер, а не развивайки се няма стои на същото място, а ще деградира, защото няма такова нещо като стоене на едно място, всичко е движение, път нанякъде и ако не вървиш нагоре вървиш надолу...рано или късно разбираш измамата на така жадуваната сигурност....за която мечнаеш, разбираш, че точно тя е най-опасното нещо, защото ще се затвориш и окопаеш в нея и ще почнеш да я пазиш и да сънуваш кошмари как я губиш....ще се изолираш, ще се превърнеш в страхлив консуматор...обграден от дебели стени, недопускайки нещо да смути ...твоята илюзорна сигурност....ще създадеш собственият си ад, а после ще го разнасяш навсякъде със себе си. Но природата е така мъдра и успява да ни измъкне за косите от сътвореният от нас ад чрез нашите нужди...от близост, от връзки, от любов....успява да ни ритне навън и да каже - Хайде!, Сега си ти!  Гледай, осъзнавай, действай, работи, упражнявай се, съграждай се, работи за себе си , докато ти самият не се харесаш...ти си най-добрият си критерий...и докато работиш ще получаваш помощ......Имаш толкова много работа! Но си струва.
И в този момент някои казват "не, не искам...предпочитам да се махна от тоя живот защото той е лош, гаден, труден или защото аз съм лош, гаден, труден".....
Но животът, светът не е даденост. Променяш се ти, променя се и той. Променяш се докато вървиш по пътя на преодоляването. Само трябва да хванеш вярната посока и да не се отказваш и тогава няма начин да не стигеш.....докъде да стигнеш? Няма такова място докъдето да трябва да стигаш, простодокато вървиш ще се трасформираш и от п**** ще се преврънеш в пич (с извинение за жаргона).
 
 

Аз точно към това го предизвиквам. Между другото предизвиквам всички участници в дискусията - мъже и жени. Защото не само той е подвластен на езика и словестните и мисловни формули. Аз предизвиквам всички да разнищим тази мисловна/словесна формула и да открием кой какво съдържание намира и смята че трябва да притежават истинските, достойните, качествените МЪЖ и ЖЕНА.. Да речем че трябва да ги дефинираме и да ги обясним на някой паднал от Марс, който не знае що е то. какво ще му обясним?

" Не съм мъж, а съм путка". Това ми стана много интересно. Бих искала да разбера...все пак аз съм жена и ми е интересно какво мисли един мъж, че трябва да е или да прави за да бъде МЪЖ и какво според един мъж означава ПУТКА. Бих помолила авторът подробно да ми обясни какво съдържание влага в тези понятия. И после можем да поговорим какво влага една жена в тези понятия. И да ги сравним. Мисля че ще изскочи някой заек.....