Jump to content
Порталът към съзнателен живот

irenavaseva

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Здравейте, благодаря предварително за помощта. Аз съм момиче на 22 години. Тревожи ме един въпрос - къде са границите между любовта и приятелството? Притеснявам се, че изпитвам чувства към човек от моя пол. Не съм имала връзка до сега. Имам нуждата да чуя, че е нормално да изпитвам дадена приятелка по-близка от другите и да искам да и опра глава на раменете или да я хвана за ръката - в крайна сметка го виждам постоянно и навсякъде. Но само към нея изпитвам такава нужда. Не ме привлича сексуално - сякаш изпитвам емоционална връзка с нея. Но това ме плаши, защото изпитвам вина към нея за това, което ми се върти в главата. Не го смятам за нормално. Често се хващам да мисля за нея. Изпитвам вина и към родителите си, защото ако наистина се окаже, че харесвам момичета, сякаш никога няма да ги зарадвам както всеки друг родител се радва - дъщерята да си намери приятел ( и евентуално да си имат дете) . Не се приемам такава. Когато връщам лентата назад, се сещам, че детската ми любов беше момче. Допадали са ми 2-3 момчета през живота ми. Силни приятелства с момичета също около 2-3 пъти съм създавала ( в смисъл, че пак съм усещала такова привличане). Проблемът ми е, че не мога да се приема и да се разбера. Не знам харесвам ли момичета, харесвам ли момчета. Никога не съм имала връзка, та дори и нямам опит, върху който да разсъждавам. Отчайвам се с всеки изминал ден, защото тази вина расте. Сякаш трябва да разбера каква е реалността, а после да я приема. А не мога....
×