viksity_3_3_3

Много Ви Благодаря! Ще потърся специалист! Ако можете да ми помогнете с търсенето,ще съм благодарна! Благодаря Ви!

Здравейте! Благодаря, че веднага отговорихте! Въпросите са ми следните: 1. Как да изляза от това положение,защото ми пречи да води нормален живот? Избягвам да се качвам във всякакви превозни средства,не се возя в асансьор,не влизам в прекалено големи или прекалено малки помещение,притесняват ме зали пълни с хора... Когато се замисля за живота си и за различни въпроси от живота си,не виждам нищо хубаво. Виждам само негативното на всяко нещо. И не мога да намеря смисъл дори да живея на моменти. Почти не спя,ако заспя сънувам само кошмари.Като цяло мисля, че в момента най-големият ми проблем са кг. Дори на моменти си мисля, че е по-добре да съм болна от анорексия. Гледам се в огледалото и не виждам нищо хубаво,само се отвръщавам. 165см съм висока,а вече тежа 62кг. Бях 50 преди това да се случи. Танцьорка съм и се занимавам професионално с това От 5 години ,а тези кг ми пречат много. Може би за това състояние ми придават и хората около мен,които постоянно ми намекват колко съм надебеляла. Правих си изследвания и всичко ми е наред. Както казах -почти не се храня. Ако хапна нещо ,то е някакъв плод. 2. Мислите ли,че наистина имам някакъв проблем или си въобразявам? 3. Има ли нужда да се консултирам със специалист?

Здравейте! Момиче на 18 години съм! Имам проблем,който не мога да реша от няколко месеца! Всичко започна на 18тия ми рожден ден,когато ми съобщиха,че мой роднина е болен от рак. От тогава съм в депресия и нищо не може да ме накара да бъда щастлива. Около операциите и тази диагноза качих 12 кг за един месец! Цикълът ми стана нередовен. От там дойде другият проблем,който не мога да реша и да се справя с него! Отвръщавам се от тялото си! Не се харесвам ,не ям почти нищо,спортувам , а качвам кг. Постоянно мисля за тези кг,не мога да водя нормален живот,защото постоянно плача. Спрях да се събличам пред приятеля ми,защото се срамувам от тялото си. Това пречи и на сексуалния ми живот. Започнах да се страхувам от почти всичко: асансьори,затворени пространства и т.н. Отчаяна съм и постоянно се връщам в миналото и в момента,в който ми съобщават диагнозата . Изолирах се от всички около мен и се чувствам най-добре сама. Спрях да се интересувам от всичко, което ме заобикаля. Бях пълна отличничка и отсъствах от училище само когато бях болна,а сега почти не ходя на училище. Стоя у нас и чета какви ли не форуми и търся някой като мен. Въпросният роднина се оправи. Ракът се оказа първи стадий и лечим,но някак аз не мога да се оправя . Станала съм негативна,нямаща желание за нищо. Имам и паник атаки ,при които не мога да дишам или изпадам в безизходица и силен страх и припадам. Искам някой да ми помогне!