Василена Христова

"...Ади мълчеше, потънала в някакви свои мисли, зареяла поглед в градината. Всъщност мислеше за райската градина – онази, Божията, и за човека, който я е обитавал, преди да съгреши... Преди да се възгордее и преди да извади от центъра на живота си Бог и да постави там себе си, а с това – и смъртта. Това разказваше Библията. - Какво мислиш за смъртта? – изведнъж попита тя и притеснено хвърли бегъл поглед към дядото. Той я погледна изненадано изпод гъстите си вежди – явно най-малко бе очаквал такъв въпрос. Отговори й шеговито: - Е, ти пък намери какво да питаш стария човек... Ади се притесни, дала си сметка, че мъжът до нея наистина е доста възрастен и не бе много тактично да му задава подобни въпроси. - Аз питам по принцип – смотолеви тя, опитвайки се да прикрие гафа си. - Шегувам се – усмихна се старецът и я потупа по ръката, като да я ободри и успокои. Останаха мълчаливи известно време. - Душата, която се страхува от смъртта, никога не се научава да живее - каза по някое време градинарят..." Из "Къде отиваш, пътнико?" от Ивинела Самуилова

"...Ади мълчеше, потънала в някакви свои мисли, зареяла поглед в градината. Всъщност мислеше за райската градина – онази, Божията, и за човека, който я е обитавал, преди да съгреши... Преди да се възгордее и преди да извади от центъра на живота си Бог и да постави там себе си, а с това – и смъртта. Това разказваше Библията. - Какво мислиш за смъртта? – изведнъж попита тя и притеснено хвърли бегъл поглед към дядото. Той я погледна изненадано изпод гъстите си вежди – явно най-малко бе очаквал такъв въпрос. Отговори й шеговито: - Е, ти пък намери какво да питаш стария човек... Ади се притесни, дала си сметка, че мъжът до нея наистина е доста възрастен и не бе много тактично да му задава подобни въпроси. - Аз питам по принцип – смотолеви тя, опитвайки се да прикрие гафа си. - Шегувам се – усмихна се старецът и я потупа по ръката, като да я ободри и успокои. Останаха мълчаливи известно време. - Душата, която се страхува от смъртта, никога не се научава да живее - каза по някое време градинарят..." Из "Къде отиваш, пътнико?" от Ивинела Самуилова

Да, светът свършва.От както човек има съзнание, има много хора, които са си го мислили.И, за тях той наистина свършва.После, за повечето пак започва, други не.Разбира се, светът не се интересува от нашето мнение и си тече в своето русло независимо ние какво мислим по въпроса.
Съвета ми е- след като живота свършва за теб, защо не започнеш да изживяваш всеки един твой ден като последен.Кажи си ,, днес светът свършва, това е последният ми ден,, и прави само нещата, които наистина са важни и искаш да свърши в този,  последен  в живота  ти ден. Ако послушаш съвет ами, може да  си го казваш още стотина години поне.

"...Ади мълчеше, потънала в някакви свои мисли, зареяла поглед в градината. Всъщност мислеше за райската градина – онази, Божията, и за човека, който я е обитавал, преди да съгреши... Преди да се възгордее и преди да извади от центъра на живота си Бог и да постави там себе си, а с това – и смъртта. Това разказваше Библията. - Какво мислиш за смъртта? – изведнъж попита тя и притеснено хвърли бегъл поглед към дядото. Той я погледна изненадано изпод гъстите си вежди – явно най-малко бе очаквал такъв въпрос. Отговори й шеговито: - Е, ти пък намери какво да питаш стария човек... Ади се притесни, дала си сметка, че мъжът до нея наистина е доста възрастен и не бе много тактично да му задава подобни въпроси. - Аз питам по принцип – смотолеви тя, опитвайки се да прикрие гафа си. - Шегувам се – усмихна се старецът и я потупа по ръката, като да я ободри и успокои. Останаха мълчаливи известно време. - Душата, която се страхува от смъртта, никога не се научава да живее - каза по някое време градинарят..." Из "Къде отиваш, пътнико?" от Ивинела Самуилова

Може би трябва да смениш гледната си позиция . Да не поставяш родителите на първо място . Все пак , сам казваш , че ще живееш с търсения избор дълго след тях .
Но мисля че ти е ясно това и всичко друго и не може да решиш кое колко важно е .На пръв поглед с покачането на интелигентноста се увеличава и възраста за женене .Смятам съзнаването на отговорноста към себе си , към партхйора , към родителите към децата , повишава трудноста .
Имай в предвид , че самата женитба е акт на жертва . Човек жертва свободата си в името на ........  Изреждането на десетина неща ще ти донесе повече яснота .
,,Предлагат ми да се оженя за такова момиче."-----------------Без да имаш представа за характера на човека , ще е избор на сляпо .
Има много вицове за избора на змия от затворена торба  . Но ако се чувстваш психически непоклатим това няма значение .За това на мъжете ни белеят косите и умираме по рано . И в работата и в къщи все се борим за надмощие .
 

Това, което никога не съм харесвала в спора такъв, какъвто го практикуваме сега, е презумпцията, че единият е прав, а другият - не. И единият трябва да убеди другия да се откаже от мнението си и да мине на неговото.  Това е най-малкото глупаво - нали всеки от нас е различен, с различни биографии сме, с различна среда, с различен характер и естествено, различни гледни точки. Вместо да се "надборваме", не е ли по-добре просто да се изслушаме с аргументите си? Така всички печелим.

Вицовете са нещо много хубаво и в друг аспект - в много от тях, основата на хумора е в новата, парадоксална, гледна точка. В този смисъл, те са като учител по, гъвкаво мислене. Когато съм виждал пациент, с много ригидно мислене, аз съм му давал задача, да изпраща по няколко вица на ден, така, четейки ги, той започва да мисли по ,,разкършено,,.

Здравейте !
Права сте, не се единствена и е нормално при този наситен със страх въздух. Онзи ден станах свидетелка, как моя приятелка работи в световноизвестна компания и чета следната статия : Съкращават хора заради затворените магазини на въпросния бранд. Пращам я на момичето и тя ми праща статия в отговор :  Световния бранд няма да съкращава хора въпреки неработещите обекти.
Защо пиша това - както казва Петър Дънов - От страх и здравия човек ще се разболее. А медиите се грижат да сме стресирани, поне по мое мнение.
Изгасете телевизора, преподрете дома си, изчистете го от излишъка, измиите прозорците, изпийте топъл чай на терасата, гответете.
Тялото ни е свикнало да се движи, да обикаля света, ние имаме така наречения "животински нагон"  - искаме да сме по-близо до корените си - зеленина, слънчевите лъчи, хълмове, гори, планини, а сега сме задължение да се изолираме. Този стрес в комплект с това, че не изразходваме енергията от тялото ни както досега, води до този Ваш вътрешен стрес. 
Вярвам, че ще се справите и ще сте добре. Ето една моя кратка статия с някои малки полезни поне според мен съвета за справяне с изолацията. Разбира се знам, че и колегите ще дадат добри идеи, така че си вземете всичко, което Ви допадне :
https://vasilenahristova.com/2020/03/21/пандемия-и-изолация-как-да-се-справя/
Поздрави !

Здравейте !
Права сте, не се единствена и е нормално при този наситен със страх въздух. Онзи ден станах свидетелка, как моя приятелка работи в световноизвестна компания и чета следната статия : Съкращават хора заради затворените магазини на въпросния бранд. Пращам я на момичето и тя ми праща статия в отговор :  Световния бранд няма да съкращава хора въпреки неработещите обекти.
Защо пиша това - както казва Петър Дънов - От страх и здравия човек ще се разболее. А медиите се грижат да сме стресирани, поне по мое мнение.
Изгасете телевизора, преподрете дома си, изчистете го от излишъка, измиите прозорците, изпийте топъл чай на терасата, гответете.
Тялото ни е свикнало да се движи, да обикаля света, ние имаме така наречения "животински нагон"  - искаме да сме по-близо до корените си - зеленина, слънчевите лъчи, хълмове, гори, планини, а сега сме задължение да се изолираме. Този стрес в комплект с това, че не изразходваме енергията от тялото ни както досега, води до този Ваш вътрешен стрес. 
Вярвам, че ще се справите и ще сте добре. Ето една моя кратка статия с някои малки полезни поне според мен съвета за справяне с изолацията. Разбира се знам, че и колегите ще дадат добри идеи, така че си вземете всичко, което Ви допадне :
https://vasilenahristova.com/2020/03/21/пандемия-и-изолация-как-да-се-справя/
Поздрави !

чудно
Чудя са какво по напред да посоча ? Напримет онази баба , миналата година която скача с бънджи за рождения си ден . Или аз , за това карам мотор . Или сина ми , до като караше колело на Витоша , две каски потроши .Значи на кратко , кой не го прави ? Ако се замислиш ученето е точно това , изследване на непознатото . Всяка човешка стъпка в неизвестното е истинския тонизиращ живот носещ познания и наслада .  И това го правим от първия рев и първите стъпки , гушкани и приласкавани от майка си .Тя ни дава вяра , а после изграждаме своя .
 
 

Купуваш си един пакет хартия  А4 - бяла (като тази за принтерите в офиса),  няколко комплекта фулмастри и всеки ден рисуваш по едно сърце и го оцветяваш и така докато не свършат всички листи от пакета, старай се всеки ден да са в различен цвят сърцата ти, светли цветове : ) като приключиш пиши, какъв е ефекта.

Трябва да споделиш тези мисли с психотерапевта си и въз основа на отговорите му, да прецениш, ще  го посещаваш ли повече.Ние, не може да ти дадем адекватен отговор.

Ами припадни ! Действай и припадай - 1,2,3 пъти, колкото е необходимо. Защо само си го мислиш ? Така само инвестираш мисли и си губиш времето. Аз припаднах преди време и ето - жива съм :)) гарантирам ти !  И то припаднах не по желание, а защото ми падна кръвното, ето - случи се.

Да, това което описваш са натрапливи мисли. Единственото трайно решение е да започнеш психотерапия, иначе ще провалят всяка твоя връзка.

Ще ти кажа едно просто мнение . Натиска на общественото мнение за вредноста на наркотиците вече стига до теб през промененното мислене от използването на същите . Това е подкрепено от липса на лични защити в моралните мисловни конструкции . И резултата е страх . Тревожност . Имаш нужда от лична среща с терапевт .
пп   мога да те успокоя че на мен също  ми идват постоянно мисли . Това е обикновено човешко качество . Само трябва да те научат как да работиш с тях .
 

Винаги съм смятал подобни расъждения , за излишно интелектуализиране . То  и често води до затъване в обяснения и зацикляне , когато не е съпроводено от практическо опитване . Колко по лесно е , да се смени подхода и от нова позиция се разгледа случая .Например да се смени въпроса , защо , със въпроса , какво да се прави сега .Това простичко заменяне действа като магия и сменя перспективата почти , както се сменя  ноща с деня . Разрешаването на въпроса , защо , отива на заден план и се заемаме да видим , сега .Успеем ли да изоставим оценките за случката и предположенията за бъдещето , изоставяме ненужните емоций и се заемаме с реална оценка , на настоящето и как тя може да доведе до желаното . Това в никакъв случай не е самозалъгване . Това на практика е справяне с непознатото поднесено от живота .
Едва когато излеза от ,,гадното"  , Когато всичко се уравновеси , мога да си позволя пренасочване на ресурси за търсене на смисъла . Подобна препоръка има в беседите . На първо място да се справяме с ежедневните задачи , независимо колко дребни са те . И после може да се заемем с така наречените духовни . По друг начин когато си наранена се спираш и обгрижваш раната . Първо даваш шанс на тялото да се възстанови .

В комбинация с това, прочети и книгата Ти не си твоят мозък и съчетавайки с написаното от Д-р Първанов, живей по течението  Чакаме да ни споделиш, какво научи от книгата

Здравей!
Най-честата форма на възпитание е, чрез наблюдение и копиране на моделите на поведени, на родителите. Майка ти е станала такава, копирайки своята майка, ти ставаш такава, копирайки майка си.За да се излезе от този порочен кръг, не е достатъчно само да знаеш,че заучените форми на поведение не са ефективни и не носят нищо добро.Нужното е, да се запознаеш с други-ефективни модели на поведение и и ги усвоиш/ което става бавно/.За целта, наистина, трябва да се поработи, с психолог или психотерапевт. Защото, колкото и да е странно, хората правят едно и също, а очакват различен резултат- в случая, ти трябва да започнеш да правиш нови, нетипични за теб неща, които колегата ще ти подскаже и помогне да усвоиш.

На кратки разстояние няма ефект, трябва да все на по-дълги  и дълги.
Тук мой колега / военен / и познат разказва  нещо много поучително - https://www.bnt.bg/bg/a/iz-afrika-s-kolelo-istoriyata-na-todor-mangarov

3-4 месеца след като си редовен в айкидото, можеш да се запишеш в кулинарни куросове, такива за рисувани или подобни, които от една страна ще те научат на нещо ново, а от друга ще общуваш с момичета, които имат различни качества и това ще ти помогне да се развиваш в общуването. Психотерапията както вече д-р Първанов спомена не може обаче да бъде заместена :))

Здравей, защо има значение това, дали си терапевт или не ? Ние всички сме хора и  ние всички, които пишем, че сме преживели паник ататките, наистина сме се справили с тях. Как и по какъв начин се е развил животът ни в последствие не променя това, което се е случило.
Аз от своя страна работя и подпомагам една компания като проджект мениджър. Това остойностява ли повече писането ми ? 
Всъщност нашата работа тук е точно това - да споделим, че сме минали през този период, че сме се справили и как и какво сме правили.
Ако имаш нужда от повече информация за опита на някой от нас като детайли - техники, упраженения, промени, книги - всичко, което е направил/а, сподели. Сигурна съм, че всеки би бил отзивчив.
Поздрави, Василена

Здравей, защо има значение това, дали си терапевт или не ? Ние всички сме хора и  ние всички, които пишем, че сме преживели паник ататките, наистина сме се справили с тях. Как и по какъв начин се е развил животът ни в последствие не променя това, което се е случило.
Аз от своя страна работя и подпомагам една компания като проджект мениджър. Това остойностява ли повече писането ми ? 
Всъщност нашата работа тук е точно това - да споделим, че сме минали през този период, че сме се справили и как и какво сме правили.
Ако имаш нужда от повече информация за опита на някой от нас като детайли - техники, упраженения, промени, книги - всичко, което е направил/а, сподели. Сигурна съм, че всеки би бил отзивчив.
Поздрави, Василена

Аз бих отговорила на всички тези въпроси, само ако може да ми се отговори на един: Какво е паническата атака?
Ако човек знае в детайли отговора на този въпрос, всички останали няма да съществуват. А ми се струва, че всички, които пишат по форумите какво са преодолели и какво не, нямат отговор точно на този въпрос. Останалите просто спират да пишат по форумите и си живеят живота.

Здравей!
Със сигурност не е лека задача, но мисля, че е най-важната в живота на всеки един от нас и най-ценната.
Наскоро се запознах с историята на младо момче, което употребява наркотици, а с приятелката му очакваха първото си дете. За съжаление го изгубиха. После се разделиха. 
Споделям тази случка, за да ти дам пример, че ако нямаш устойчива ценностна система, лични принципи и самоуважение, респект към света и природата, не би била способна да се справяш с живота и неговите предизвикателства.
Пътя може да бъде чрез психотерапия,книги,бързи терапевтични техники,спорт...всички усилия и работа са от теб, избора пак е твой относно методите. Но си заслужават. Казвам ти го като човек, извървял пътя. Днес единствено бера плодовете.
Весела Коледа !

Здравей, в случая аз изброявам стандартни методи, които от своя страна могат да бъдат валидни или не за теб. На мен и на моите клиенти те помагат. Нелогично е да ти препоръчвам нещо, което не съм прекарала през моя собствен опит - все едно да ти кажа запиши се на курс по гимнастика - ами аз не съм го правила и това може да ти навреди повече отколкото да ти помогне. В моята практика най-важното правило е да използвам само техники и знания, които самата аз съм използвала или прочела и приложила.
Истината е субективна - както се казва Боклукът за един в съкровище за друг. Търсенето само показва, че все още не живееш според твоята собствена истина. Ако беше така най-малкото щеше да знаеш, как и кога идват отговори на такива въпроси и колко време отнема.
Аз бих продължила да търся и опознавам, да поемам нови рискове. На повърхността всичко ни е кристално ясно и го познаваме. За да се сдобием обаче с вътрешен свят, който отговаря на нас самите и сме пълноценни, по-добри, изисква смелост, промени, кътерене на върхове :)